Р Е Ш Е Н И Е № 32

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Добрич 22.02.2019 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ закрито заседание на двадесет и втори февруари

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ:Е.И.

Г.ПАВЛОВ

при секретаря ………………………............. и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева......в.гр.д..№124

от 2019г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.435 ал.2 т.1 от ГПК.

Постъпила е жалба от Г.А.И. *** –длъжник по изп.д.№***по описа на ЧСИ С.С.,вписан под №739 при КЧСИ,с район на действие Добрички окръжен съд срещу Постановление от 04.01.2019г.по изпълнителното дело,с което на длъжника е наложена глоба в размер на 400 лв.,на основание чл.528 ал.5 от ГПК.

В срок от взискателя по делото е постъпил отговор,в който се сочи на неоснователността на подадената жалба,с аргументи подробно изложени в отговора и се настоява за потвърждаване на издаденото постановление,като правилно и законосъобразно.

Жалбата е допустима,подадена е в законоустановения срок и подлежи на разглеждане по същество.

Като се запозна с мотивите на атакуваното постановление и доказателствата по изп.д.№***по описа на ЧСИ С.С.,Окръжният съд намира за установено следното:

Производството по делото е образувано въз основа на изпълнителен лист от 06.07.2016г.на РС гр.Добрич,въз основа на Решение №330 от 09.04.2015г. по гр.д.№2513/2014г. по описа на съда,с което е определен режим на лични отношения на майката И.К.И. с децата й-А.Г.И. ЕГН ********** и К.Г.И. ЕГН ********** всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 18,30 ч.в петък до 14,00ч. в неделя,с преспиване в дома на майката,както и 30 дни през лятото,когато бащата не ползва платен годишен отпуск,първата половина от Коледно зимната ваканция-Коледа при бащата,Нова Година-при майката;Великден-първи официален ден при бащата,втори официален ден-при майката.

С Покана за доброволно изпълнение,връчена на длъжника на 29.11.2016г.длъжникът е уведомен за задължението си да предаде двете деца за личен контакт с майката на Нова Година-31.12.2016г.Поканата е лично връчена на длъжника на 29.11.2016г.

На 30.11.2016г. е постъпило възражение от длъжника,което е в смисъл,че майката няма собствено жилище в България,същата живее и работи в чужбина,в дома на бабата няма условия за пребиваване на децата,те са недостатъчно добре обгрижвани и не желаят да посещават майка си.Голямото дете има планове за зимната си ваканция,а по-малкото има здравословни проблеми,които се влошават от промяна в климата и обстановката.

Насрочено е предаване на децата на 02.01.2017г.в 10 ч.,за което той е уведомен,съгласно приложения по делото протокол.

От представения по делото протокол 29.12.2016г. е видно,че на адреса,на който живее взискателката в гр.Добрич са налице всички условия за нормалния престой на децата.Докладът е съставен от М.,служител при Дирекция „Социално подпомагане“гр.Добрич.

На 02.01.2017г.децата са предадени на майката.

На 29.05.2017г.е постъпила молба от взискателката ,че желае да осъществи личен контакт с децата си в периода 19.06-08.07.2017г.

На 02.06.2017г. поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника по делото.На същата дата той е посетил кантората на ЧСИ С. и е заявил,че няма да предаде децата.

Насрочено е принудително предаване на децата за 19.06.2017г.в 10,00ч.,за което длъжникът е уведомен на 12.06.2017г.

На 14.06.2017г.постъпва становище от длъжника,който счита,че условие да съдейства за предаване на децата на майката е същата да заплати цялото си задължение за издръжка към тях в размер на 3 118,89лв.Счита,че самата взискателка не спазва определения й от съда режим на лични контакти,тъй като е в чужбина,което от своя страна рефлектира негативно на отношенията й с децата.

Съгласно съставения на 19.06.2017г.протокол длъжникът не е довел децата за предаване.Представена е медицинска бележка относно детето К.,която удостоверява,че детето е болно от ОВИ за периода от 19-23.06.2017г.

Насрочена е нова дата за предаването на 26.06.2017г.,на която дата предаването на децата е осъществено.

С молба от 23.11.2017г.взискателката моли съдебния изпълнител да изпрати покана до длъжника за предаване на децата на 30.12.2017г.до 03.01.2018г.,съобразно съдебното решение.На 27.11.2017г. длъжникът заявява ,че няма да спазва съдебните решения,тъй като майката не е коректна към него.

Насрочено е принудително предаване на децата на 31.12.2017г.,като съобщението е връчено на 27.12.2017г.на длъжника.На 29.12.2017г. длъжникът прилага болнични листи за двете деца.На 01.01.2018г. предаването е осъществено до 02.01.2018г.

На 28.06.2018г. е постъпила молба от взискателката по делото за съдействие от страна на съдебния изпълнител за предаването на децата в периода от 12.08.2018г.до 12.09.2018г.Уведомлението е връчено на 19.07.2018г.С Заявление от 26.07.2018г. бащата заявява,че платеният му годишен отпуск съвпада с този на майката,поради което няма да предаде децата.Като доказателства длъжникът представя Заповед за отпуск ,издадена от управителя на „Дограма –Добрич“-Г.И..От представеното удостоверение за актуално състояние на дружеството става ясно,че то е регистрирано на 30.07.2018г.в ТР с управител и едноличен собственик на капитала Г.А.И..Т.е. длъжникът е регистрирал дружество,на което се явява едноличен собственик и е уважил молбата си за ползване на платен отпуск непосредствено преди предстоящото предаване на децата.Няма доказателства предаването да е осъществено.

На 30.11.2018г.отново постъпва молба от взискателката по делото,която моли за съдействие за предаване на децата й за периода от 22.12.2018г. до 26.12.2018г. и от 31.12.2018г.до 02.01.2019г.Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 04.12.2018г.На 12.12.2018г. длъжникът заявява,че няма да даде децата,тъй като майката не си изпълнява задълженията за издръжка.Децата не желаят да я посещават.

Съставен е протокол от 21.12.2018г.,съгласно който служител на ЧСИ С.С.,юрисконсулт Д.Н.е пред дома на длъжника,за да му връчи покана за доброволно изпълнение.Ной отказва да получи книжата и да предаде децата,тъй като взискателката също имала задължения към него.Категорично заявява,въпреки направения от майката паричен превод на част от издръжката,че докато не получи всичко няма да предаде децата.

На 21.12.2018г. е направен повторен опит в дома на длъжника за връчване на покана за предаване,но майката на длъжника е отказала да ги приеме.На 22.12.2018г.предаването отново не е осъществено.

На 31.12.2018г. не е осъществено и второто насрочено предаване на децата на майката за новогодишните празници.

Това поведение мотивира съдебния изпълнител да издаде на 04.01.2019г. атакуваното постановление ,въз основа на разпоредбата на 528 ал.5 от ГПК във вр.с чл.527 ал.3 от ГПК.

Окръжният съд намира,че издаденото постановление за глоба е законосъобразно и правилно по следните съображения:

От описаната фактическа обстановка,установена от приложените по делото доказателства е видно упоритото несъобразяване на длъжника с постановеното съдебно решение за режим на лични контакти на двете деца А.Г.И. ЕГН ********** и К.Г.И. ЕГН ********** с майка им.От негови изявления по делото е установено,че той няма намерение да изпълнява съдебното решение,докато майката не изпълни своето задължение за издръжка на децата за минало време и то в неговата цялост.За предаването на децата на 22.12.926.12.2018г. и за 31.12.2018г.до 02.01.2019г.длъжникът е надлежно уведомен още на 04.12.2018г.-спазени са разпоредбите на чл.528 ал.1 и ал.2 от ГПК.Размерът на наложената глоба е съответен на продължителността на неизпълнението на задължението за предаване на децата.Съгласно чл.527 ал.3 от ГПК съдебният изпълнител е в правото си да налага глоба за всяко нарушение на задължението.До момента на длъжника не е налагана глоба,отчасти защото същият е представял доказателства за заболяване на децата или за ползване на платен отпуск,разрешен му от управителя на собствената му фирма,но към момента на налагане на настоящата глоба са налице всички основания за налагането й.Следва да се отбележи още ,че задължението за предаване на децата не е законово обусловено от задължението на майката за заплащане на издръжка и не може да бъде поставяно като условие от длъжника за изпълнение на задълженията му по делото/в една от подадените от длъжника молби децата са третирани като „насрещни престации“/.Налице са други законосъобразни правни способи за принудително изпълнение на задължението на майката за предоставяне на издръжка на децата си,поради което е образувано и изпълнителното дело при СИС на ДРС.

С тези мотиви атакуваното постановление следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 04.01.2019г. по изп.д.№ ***по описа на ЧСИ С.С.,вписан под №739 при КЧСИ,с район на действие Добрички окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.