Р Е Ш Е Н И Е

№ 41 27.02.2019 год. гр.Добрич

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и седми февруари 2019год.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Дякова

въззивно гражданско дело № 125 по описа за 2019 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл.435 ал.1 т.3 от ГПК по жалба вх.№ 46947/04.12.2018 год. на взискателя М.В.И.,ЕГН **********,*** срещу постановление от дата 20.11.2018 год. на ЧСИ Л.Т.с рег.№ 737 и район на действие-Окръжен съд Добрич по изп.д.№ ***за прекратяване на принудителното изпълнение на основание чл.433 ал.1 т.7 от ГПК.Действието се обжалва с твърдения че е постановено въз основа на съдебно решение,което е неправилно и срещу което по независещи от него причини взискателят не е могъл да упражни правото си на жалба,но възнамерява да подаде до ВКС молба за отмяната му.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - взискател по изпълнителното дело, имащ правен интерес от обжалване срещу валидно и подлежащо на обжалване действие сред изрично изброените в разпоредбата на чл. 435 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Изпълнителното производство по изп. дело .№ ***е образувано с постановление от дата 06.03.2017 год. по молба вх.№ 6496/06.03.2017 год. на жалбоподателя и издаден на дата 21.02.2005 год. изпълнителен лист срещу длъжника М.С.П.,ЕГН **********,***, въз основа на влязло в сила решение по гр.д.№ 941/2001 год. на ВРС,образуваното по него в.гр.д.№ 786/2002 год. на ВОС и образуваното по него гр.д.№ 2685/2002 год. на ВКС,V г.о.

По предявен от длъжника срещу взискателя иск по чл.439 ал.1 от ГПК ,с влязло в сила на дата 01.11.2018 год. решение № 1823/27.04.2018 год. по гр.д.№ 15910/2017 год. на ВРС ,изцяло потвърдено с решение № 1805/01.11.2018 год. по в.гр.д.№ 1699/2018 год. на ВОС е признато за установено ,че М.С.П.,ЕГН ********** не дължи на М.В.И.,ЕГН ********** сумите,за които за които е издаден изпълнителния лист от 21.02.2005 год. въз основа на влязло в сила решение по гр.д.№ 941/2001 год. на ВРС,образуваното по него в.гр.д.№ 786/2002 год. на ВОС и образуваното по него гр.д.№ 2685/2002 год. на ВКС,V г.о. и е образувано изп.д.№ ***на ЧСИ Л.Т.с рег.№ 737 и район на действие-Окръжен съд Добрич.

Обжалваното постановление е издадено по молба рег.№ 44836/20.11.2018 год. на длъжника М.С.П. за прекратяване на производството и представени копия от влезлите в сила съдебни актове.

Срещу незаконното принудително изпълнение по реда на ГПК, длъжникът може да се защитава като твърди, че липсват материално правните условия за законност на изпълнителя процес, или че са нарушени процесуалните изисквания за законност при възникнал спор от процесуално естество. Съгласно разпоредбата на чл. 435 ал. 2 от ГПК е предоставена процесуална възможност на длъжникът да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, когато са налице основания за това. Основанията за прекратяване и приключване на изпълнителното производство, са изрично уредени в разпоредбата на чл. 433 ал. 1 и ал. 2 от ГПК и се състоят в първоначално липса или последващо отпадане на някое от условията за допустимост на изпълнителния процес. При успешно проведената искова защита, за да прекрати изпълнителното производство на съдебния изпълнител следва да му бъде представено решение, с което изпълнителния лист се обезсилва или влязъл в сила съдебен акт за отмяна, респ. признаване на решението за подправено (чл. 433 т. 3 и т. 4 от ГПК), а ако възражението му се основава на факти, настъпили след приключване на съдебно дирене в производство, по което е издадено изпълнителното основание – чрез предявяване на иск по реда на чл. 439 ал. 2 ГПК и съобразно изхода от спора, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК

Съдебният изпълнител е длъжен да зачете силата на присъдено нещо по успешно проведен от длъжника отрицателно установителен иск ,като по аргумент от чл.437 ал.1 т.7 от ГПК изпълнителното дело следва да бъде прекратено,след като е установено несъществуването на вземането и въз основа на представено влязло в сила решение за уважаване на иска по чл.439 от ГПК.

Неоснователни са навежданите от жалбоподателя доводи ,че възнамерява да възбуди производството по чл.303 от ГПК.Отмяната е средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни решения на изрично посочени в процесуалния закон основания,а подаването на молба за отмяна няма суспензивно действие-чл.309 от ГПК. Молбата за отмяна на съдебното решение съставлява извънреден способ за контрол на съдебното решение и до уважаването й,съдебното решение подлежи на зачитане от всички съдилища и учреждения.

По изложените съображения,съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 46947/04.12.2018 год. на взискателя М.В.И.,ЕГН **********,*** срещу постановление от дата 20.11.2018 год. на ЧСИ Л.Т.с рег.№ 737 и район на действие-Окръжен съд Добрич по изп.д.№***за прекратяване на принудителното изпълнение на основание чл.433 ал.1 т.7 от ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.