О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 132 ,14.02.2019година, град Добрич

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, на четиринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание в следния състав :

Председател:ДИАНА ДЯКОВА

Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията Ж. МАРГЕНОВА ч.гр.д. №53 по описа за 2019 година, намира следното :

Производството е по реда на чл.274 ал1 т.2 от ГПК във вр. с чл.262 ал.3 от ГПК, образувано по „обжалване“/частната жалба/ вх.№1853/02.08.2017г. от Г.Т.И. с ЕГН ********** и С.Г.И.с ЕГН **********,***, срещу разпореждане от 26.07.2017г. за връщане на жалба вх.№2756 от 30.11.2016г. от „семейство Г.Т.И. с ЕГН ********** ***, и С.Г.И.с ЕГН ********** ***, срещу Т.С.Н.от с.П.З., общ.Т., и срещу решение №112 от 18.12.2002г. по гр.д.№110/2002година на ТРС“.

Жалбоподателите изразяват недоволство от разпределяне на подадената от тях жалба вх.№2756 от 30.11.2016г. на съдия от състава на ТРС, постановил „съдебни решения под номера 110 и 112 от 18.12.2002г.“, който повече от 7 месеца не я разглеждал и след това написал формално разпореждане за връщане без номер.

Обжалваното разпореждане е връчено на обжалващите на 01.08.2017г., частната жалба, именувана „оплакване“ е подадена на 02.08.2017г., т.е. в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е допустима.

Данните по делото са за адресирана до ТРС от двамата жалбоподатели обща жалба вх.№2756 от 30.11.2016г., насочена срещу Т.С.Н.от с.П.З., общ.Т., и срещу решение №112 от 18.12.2002г. по гр.д.№110/2002година на ТРС. В същата са изложени пространно обстоятелства, свеждащи се до предприети от тях действия за защита на права, произтичащи от трудови правоотношение със ЗК, представлявана от Т.Н., чиято легитимация като председател била оспорена от жалбоподателя Г.И. по съдебен ред, и която защита първоначално била предприета с подаване на обща искова молба, а в последствие с отделни искови молби, за обжалване от Т.Н. на съдебните решения, недопускането му в производството пред ДОС като представляващ кооперацията. Жалбата съдържа обстоятелства във връзка с действия на Т.Н. по издаване на заповед №4/01.04.2000г.за освобождаване от работа и доводи за незаконосъобразност на същата, доводи за неначислени и неизплатени заплати, неправилна преценка от съда на документи, неправилни изводи на съда във връзка с ползвани отпуски. Съдържат се и твърдения за подправяне на исковата молба, подадена от С.И.. По съображения, че са „ощетени от приложените 2 решения“, които намират за несправедливи и противозаконни, заявяват искане за получаване на полагащи се на Г.И. като председател на кооперацията общо 780лева /допълнително плащане за м.март-180лева и за отпуски за 3 години по 200лева-600лева/ и на С.И. като касиер-домакин на кооперацията общо 750лева/заплати за м.I, II, III 2000г. по 200лева-600лева и годишен отпуск за 1999г.-150лева/, ведно със законната лихва за общо 16години, които да им бъдат платени от виновните за ощетяването им с горните суми, тъй като кооперацията вече не съществува.

Районният съд, като е приел, че е сезиран с въззивна жалба срещу решение по гр.д.№110/2002г.на ТРС, водено между Г.И. и С.И. срещу Т.Н., извършил справка и констатирал, че В ТРС няма образувано такова, разпоредил връщане на жалбата.

Действително съдържанието на волеизявлението, обективирано в жалба вх.№2756 от 30.11.2016г и отправеното до съда искане не дават възможност за категорична преценка относно характера и предмета му. Изложените обстоятелства в една част сочат на защита по реда на въззивното обжалване срещу неизгодни за жалбоподателите актове като вероятно това са приложените решение №112 от 18.12.2002г. по гр.д.№118/2002г. на ТРС и решение №110 от 18.12.2002г. по гр.д.№116/2002г. на ТРС, която защита е упражнена неадекватно на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. В друга част на правен спор, при неяснота относно неговия предмет/обстоятелствата сочат на засягане на множество права/ и страни, въпреки формалното посочване в жалбата, че е насочена и срещу Т.Н..

При това положение , в рамките на своите правомощия и съобразно принципа на служебното начало в гражданския процес, прогласен в чл. 7 ГПК, районния съд е следвало да предприеме действия с даване на подробни, ясни и точни указания във връзка с изясняването какви права двамата жалбоподатели упражняват с подаването на жалбата и от къде произтичат те, респ. да изиска от жалбоподателите да уточнят дали искат от съда да разреши граждански спор, в който случай да изиска от тях да внесат яснота относно предмета/спорното субективно право и неговия източник/ и страните на този спор, като им укаже и изискванията на закона за сезиране на съда /чл.127 и чл.128 от ГПК/, и възможността за ползване на правна помощ, ако имат право и необходимост от това, или искат да упражнят право на въззивно обжалване на приложените съдебни актове /решение №112 от 18.12.2002г. по гр.д.№118/2002г. на ТРС и решение №110 от 18.12.2002г. по гр.д.№116/2002г. на ТРС/ , в който случай следва да им укаже и необходимостта от поотделно подаване на въззивна жалба, отговаряща на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, евентуално да извърши действията по чл.262, ал.2 от ГПК или да администрира жалбите на двамата срещу съответните съдебни решения съобразно правилата на чл.263 от ГПК.

Като е приел напълно формално, че изявлението , обективирано в жалба вх.№2756 от 30.11.2016г. има характер на жалба срещу решение по несъществуващо в ТРС дело- гр.д.№110/2002г.на ТРС, водено между Г.И. и С.И. срещу Т.Н., и без да е предприел действия по уточняване предмета на волеизявлението/жалбата, задължение за което му е възложено с разпоредбата на чл.7 от ГПК, районния съд неправилно е разпоредил връщането и.

Разпореждането следва да бъде отменено, като делото се върне на ТРС за продължаване на съдопроизводствените действия по жалба вх.№2756 от 30.11.2016г. на Г.И. и С.И. с даване на подробни и ясни указания за изясняване характера/жалба или иск/ и предмета на волеизявлението/жалбата/, отстраняване на нередовностите му, ако такива се констатират, евентуално прилагане на последиците при неотстраняване или предприемане на съответните действия съобразно естеството на изявлението.

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ разпореждане от 26.07.2017г. за връщане на жалба вх.№2756 от 30.11.2016г. подадена от „семейство Г.Т.И. с ЕГН ********** ***, и С.Г.И.с ЕГН ********** ***, срещу Т.С.Н.от с.П.З., общ.Т., и срещу решение №112 от 18.12.2002г. по гр.д.№110/2002година на ТРС“.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Т.ски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалба вх.№2756 от 30.11.2016г. съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.