О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№106

Гр.ДОБРИЧ 07.02.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на СЕДМИ ФЕВРУАРИ 2019г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.ПАНАЙОТОВА ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА

ЕВА ИВАНОВА

Като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.ч.гр.д.№ 78/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.423 ГПК.

Образувано е по подадено от ЕООД „ ***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:община ***,представлявано от управителя М.Д.,чрез пълномощника му- адв.И.С.,ДАК,възражение по чл.423 от ГПК срещу издадена по ч.гр.д.№ 527/2018г. по описа на Т.ски районен съд Заповед № 393/05.10.2018г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

Твърди се,че заповедта за изпълнение не е била връчена редовно връчена на длъжника.Длъжникът узнал за издадената заповед на 19.12.2018г.,когато пълномощникът му-адв. И.С.,ДАК,извършила справка с книжата по изп.д.№ 1376/2018г.по описа на ЧСИ Л.Т. и установила,че поканата за доброволно изпълнение,приложение към която е и процесната заповед за незабавно изпълнение,е приложена по делото като редовно връчена при условията на чл.47 от ГПК.Според длъжника,изложените в разписката за връчване обстоятелства са неверни.Управителят на дружеството М.Д.регулярно посещава България и ръководи дейността на фирмата.Така,на 09.10.2017г. е бил в гр.Т. и по седалището на дружеството,което е и неговият адрес на пребиваване.Индиция за това е даденото от него на тази дата,приложено към възражението пълномощно,заверено от нотариус в гр.Т..Фактът,че управителят не пребивава постоянно на адреса на управление на дружеството не означава,че на адреса не може да се намери лице,което да получи съобщението.Такова лице,което живее на адреса на фирмата в с.П.Г.и движи делата на дружеството в отсъствието на управителя,е И.МV.В този смисъл необосновано е прието,че на посочения адрес няма лице,което да получи съобщението.Информацията не е получена и от кмета на селото,не е посочено и името на лицето,което я е дало.Предвид изложеното,се моли възражението да бъде прието,делото да се върне на ТРС за продължаване на процедурата по чл.415 от ГПК,както и да СЕ спре изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение.

Насрещната страна-Е.С.С.,чрез пълномощника си-адв.В.Г.,ДАК,изразява становище,че възражението следва да бъде оставено без разглеждане,като просрочено,а в случай,че съдът го разгледа,същото се оспорва като неоснователно.

Съдът,като прецени събраните по делото доказателства,намира за установено следното:

Приложената към възражението молба на адв.И.С. до ЧСИ Л.Т. за получаване по изп.д.№ 1376/2018г. на копие на изпратената до длъжника ЕООД „ ***“,представлявано от управителя М.Д.,покана за доброволно изпълнение и разписка за връчването й, е с вх.рег.№ 49296/19.12.2018г.Възражението,въз основа на което е образувано производството по настоящото дело,е изпратено по пощата на 21.12.2018г.,т.е в преклузивния едномесечен срок по чл.423,ал.1 от ГПК от узнаване на заповедта.При липса са данни и доказателства,че това узнаване е станало по-рано,неоснователно е оспорването на насрещната страна,че възражението се явява просрочено.

Възражението е неоснователно,поради което същото не подлежи на приемане.

По ч.гр.д.№ 527/2018г. по описа на Т.ски районен съд е издадена Заповед № 393/05.10.2018г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК – запис на заповед.В изпълнение разпоредбата на чл.418,ал.5 от ГПК,съгласно която заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК се връчва на длъжника от съдебния изпълнител,ЧСИ Л.Т. е изпратила по изп.д.№ 1376/2018г. призовка за доброволно изпълнение на длъжника,към която е приложена и издадената по ч.гр.д.№ 527/2018г. по описа на Т.ски районен съд заповед за незабавно изпълнение.Призовката е изпратена на адреса на управление на ЕООД „ ***“ - община ***.От приложената разписка е видно,че адресът е посетен на 17.10.2018г.-сряда,присъствен ден,в 14.00 ч.-работно време,адресът представлява къща,не се установяват индикации за наличие на фирма-указателни табели,работно време,служители.Връчителят е провел разговор със секретаря на кметството,като същата му е заявила,че управителят на фирмата е в Турция,не се е връщал в близките години и нямат връзка с него.При това положение,на 17.10.2018г.връчителят е залепил уведомление на входната врата на адресата.След изтичане на двуседмичния срок по чл.47,ал.2 от ГПК от залепване на уведомлението с разпореждане от 01.11.2018г./четвъртък,присъствен ден/,ЧСИ е приел,че длъжникът е редовно уведомен.

Извършването в съобщението за връчване от длъжностното лице по призоваването удостоверяване на факти в кръга на неговата компетентност представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила.В тежест на молителя в настоящото производство е да докаже,че удостовереното в съобщението е невярно,а именно,че към момента на връчване-17.10.2018г.той или упълномощено да се грижи за делата на дружеството лице са се намирали на адреса на управление на фирмата,но независимо от това заповедта не им е била връчена.Доказване в тази насока не е проведено.При това положение,единствено обстоятелството,че година по-рано,а именно на 09.10.2017г.,управителят на ЕООД „ ***“е подписал пълномощно,заверено от нотариус в гр.Т.,не би могъл да обоснове извод,че М.Д.или упълномощено от него лице са присъствали на адреса на управление на фирмата в с.П.Г.и на 17.10.2018г.,поради което необосновано било прието,че на адреса няма лице,което да получи съобщението.Несъстоятелно е и възражението,че информацията не била получена от кмета на селото,като не било посочено и името на лицето,което я е дало.Липсва законово изискване призовкарят да получава информация единствено от кмета на населеното място.Разпоредбата на чл.47,ал.1 от ГПК допуска и други източници на информация,като вменява в задължение на длъжностното лице по призоваването единствено да удостовери източника на данните в съобщението.В случая това изискване е изпълнено,като е посочено,че е проведен разговор със секретаря на кметството.Изрично изискване за посочване името на източника на данните законът не поставя.Подобно изискване се съдържа единствено в разпоредбата на чл.51,ал.1 от ГПК,съгласно която само при удостоверяване на връчването връчителят посочва освен качеството и името на получателя.

Предвид гореизложеното,при липса на доказателства,че на 17.10.2018г.управителят на дружеството или друго лице,което може да получава съобщения,са присъствали на адреса на управление на фирмата,съдът приема,че в случая е осъществена хипотезата на чл.50,ал.4,изр.1 от ГПК-връчителят не е намерил лице,на което да връчи съобщението,поради което правилно е залепил уведомление по чл.47,ал.1 от ГПК.Удостовереното в съобщението за връчване е вярно и правилно с изтичане на двуседмичния срок по чл.47,ал.2 от ГПК ЧСИ е приел,че заповедта за незабавно изпълнение е редовно връчена на длъжника.Ето защо,следва да се приеме,че не е доказано наличието на основание по чл.423,ал.1,т.1 от ГПК,възражението е неоснователно,поради което същото не подлежи на приемане.

Воден от горното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ПРИЕМА възражението по чл.423 от ГПК на ЕООД „ ***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:община ***,представлявано от управителя М.Д.,чрез пълномощника му- адв.И.С.,ДАК,срещу издадена по ч.гр.д.№ 527/2018г. по описа на Т.ски районен съд Заповед № 393/05.10.2018г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.