Определение по Гражданско дело 92/2019г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 126 ,13.02.2019 година, град Добрич

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание в следния състав :

Председател: ДИАНА ДЯКОВА

Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията Ж. МАРГЕНОВА ч.гр.а.№92 по описа за 2019 година, намира следното :

Производството е образувано по частната жалба вх.№373/08.01.2019Г. от Н.В.К. с ЕГН ********** ***, С.Н.Е. с ЕГН ********** ***,,М.К.Е. с ЕГН ********** от гр.Д., и С.К.Е. с ЕГН ********** ***, срещу определение №13/03.01.2019г. по гр.д.№4649/2018г. на ДРС, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Незаконосъобразност на обжалваното разпореждане се извежда от обстоятелството, че в указания от съда срок за отстраняване нередовности на исковата молба- внасяне на държавна такса по всеки един от предявените искове, същите не са били отстранени защото исковете са трудови по чл.200 от КТ -за неимуществени вреди от смъртта на А. К.Е., настъпила в резултат на трудова злополука и съгласно правилото на чл.359 от КТ производството по тях е безплатно за работници и служители, както и за техните наследници.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Гр.д.№4649/2018г.на ДРС е образувано по искова молба с вх.№21877/16.11.2018 г. от Н.В.К. с ЕГН ********** , С.Н.Е. с ЕГН **********,М.К.Е. с ЕГН ********** и С.К.Е. с ЕГН ********** ,с която срещу „***“ АД с.а.са предявени субективно съединени искове с правно основание чл.200, ал.1 от КТ, за заплащане на суми-обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на А. К.Е., настъпила в резултат на трудова злополука от 18.07.2018 г.,както следва :

- на Н.В.К. – 150 000лева обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата следствие на трудовата злополука смърт на неговата майка А. К.Е.

- на С.Н.Е. - 150 000лева обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата следствие на трудовата злополука смърт на нейната дъщеря А. К.Е.

- на М.К.Е. - 50 000лева обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата следствие на трудовата злополука смърт на неговата сестра А. К.Е.

- на С.К.Е. - 70 000лева обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата следствие на трудовата злополука смърт на нейната сестра А. К.Е..

Исковата молба не е била придружена с доказателства за внесена държавна такса.Като е приел, че дължимата държавна такса за първоинстанционното производство е от по 6 000лева по исковете на първите двама, 2000лева по иска на М.К.Е. и 2800лева по иска на С.К.Е., с определение от 20.11.2018г./с характер на разпореждане по въпроса за редовността на сезирането/, районният съд е указал на ищците представянето на доказателства за внасяне на държавна такса в определения размер в седмичен срок от съобщаването. Съобщението за разпореждането на съда е адресирано до адв.М.Я.като процесуален представител и на четиримата, и връчено на служител от кантората на същия на 05.12.2018г.. Броим по правилото на чл.60, ал.4 от ГПК, срокът по чл.129, ал.2 от ГПК е изтекъл на 12.12.2018г. Като е констатирал липсата на предприети в дадения срок действия по изпълнение на дадените указания, с определение №13/03.01.2019г. е прекратил производството.

Същото е предмет на обжалване. Жалбата е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е допустима.Разгледана по същество е и основателна.С оглед твърденията в исковата молба , съдът намира, че предявените искове са основани на разпоредбите на чл.200, ал.1 от КТ- претендира се осъждането на работодателя да заплати обезщетения за претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди в резултат на настъпилата в следствие на трудова злополука от 18.07.2018г. смърт на А. К.Е., майка на ищеца Н.В.К. , дъщеря на ищцата С.Н.Е. и сестра на останалите двама ищци М.К.Е. и С.К.Е.. Отговорността на работодателя при смърт на работник или служител се основава на трудовото правоотношение между него и починалия работник/служител, което определя спора по чл. 200 от КТ като трудов, а от там и приложимостта на чл. 359 КТ. В чл. 359 КТ е предвидено изрично, че работниците и служителите не дължат такси и разноски в производство по трудови дела.След като характера на спора като трудов се определя от наличието на трудово правоотношение между работодателя и починалия работник/служител, без значение, че ищците – увредените близки на починалия/ родственици или други лица свързани с починалия с отношения на близост, обич, привързаност, финансова и духовна общност, на които са причинени вреди от смъртта на работника/, не са в трудовоправна връзка с работодателя, правилото на чл.359 от ГПК се отнася и за тях, т.е. в случая ищците не дължат държавна такса.При така установеното следва обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и делото върнато на РС- Добрич за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горните съображения, Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение №13/03.01.2019г. по гр.д.№4649/2018г. на .. на Добрички районен съд, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК..

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Добрички районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.