О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                                          № 158

                                       гр.ДОБРИЧ 22.02.2019г.

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на  ДВАДЕСЕТ И ВТОРИ ФЕВРУАРИ 2019г.в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА                  ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

                                                                                                             Г.ПАВЛОВ                                                                                                                                                                                                                                                                      

 

  Като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.ч.гр.д.№ 121/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе  предвид следното:

 

  Производството е по реда на чл.278,във вр. с чл.413,ал.2 от ГПК.

  Образувано е по подадена от юрисконсулт Д.А.,в качеството й на процесуален представител на ЕООД „ ***“,ЕИК ***,гр.София - заявител по ч.гр.д.№ 565/2018г.по описа на Балчишки районен съд,частна жалба срещу постановеното по делото Разпореждане № 727/08.11.2018г.,с което съдът е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 164.36 лв.,представляваща неустойка за неизпълнение на задължение.

  Като релевира доводи за неправилност на атакувания съдебен акт,като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснован,жалбоподателят моли за отмяната му и решаване спора по същество,като бъде постановено издаване на заповед за изпълнение за неустойка в размер на 286.88 лв.

  Прави се искане за присъждане и на сторените разноски в пълен размер.

  Въззивният съд,като взе предвид доводите в частната жалба и изложеното в подаденото от жалбоподателя заявление,намира за установено следното:

  Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.276,ал.1,във вр. с чл.62,ал.2,изр.1 от ГПК,от надлежно легитимирано лице,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,при наличие на правен интерес от обжалването,поради което е  процесуално допустима.

  Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

  Заявителят по ч.гр.д.№ 565/2018г.по описа на Балчишки районен съд е сезирал съда с искане за издаване срещу длъжника Р.Ю.К.,ЕГН:**********,на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за парични суми,посочени в т.9 от заявлението,сред които и неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 164.36 лв.

  Съгласно твърденията,изложени в т.12 от заявлението,заемателят по процесния договор се е задължил в 3-дневен срок от подписването му да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията си по договора,чрез  поръчителство или банкова гаранция,подробно описани в заявлението.Поради неизпълнение на това договорно задължение в срок,на длъжника е начислена еднократно неустойка за неизпълнение в размер на сумата от 246.54 лв.

  За да постанови обжалвания съдебен акт, с който е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 164.36 лв.- неустойка за неизпълнение на задължение,заповедният съд е приел,че вземането за неустойка срещу длъжника не е индивидуализирано в достатъчна степен, не е ясно как е формиран размера му.На второ място,размерът на търсената неустойка спрямо размера на заемната сума е необосновано висок,което основава извод,че съгласно чл. 143, т.5 от ЗЗП клаузата за неустойка е нищожна.

  Редовността на заявлението,материализиращо искането на кредитора за издаване на заповед за изпълнение,е поставена в зависимост от изпълнението на императивните разпоредби на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК и чл.128,т.1 и т.2 от ГПК.Необходимостта от спазването от страна на заявителя изцяло на всички изисквания на цитираните императивни норми на ГПК при подаване на заявлението по чл.410 от ГПК произтича не само от ясното и еднозначно препращане в чл.410,ал.2 от ГПК,а и от санкционната процесуалноправна норма на чл.411,ал.2,т.1 от ГПК,в приложение на която в случая заповедният съд е постановил отказ за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 164.36 лв.- неустойка.В заповедното производство не е законово регламентирана възможността за даване указания за поправяне на недостатъци на заявлението,с изключение на случая  при неизползвано заявление по образец или неправилен образец,каквато хипотеза в настоящия случай не е налице.В този смисъл е и трайната съдебна практика.Така,в Определение № 431/09.12.2008г.по ч.т.д.№ 414/2008г.,ІІ т.о.не само се споделя разбирането,че редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение изисква пълна индивидуализация на същото с оглед на конкретния произход и белези  на вземането,но изрично е отбелязано,че с оглед принципа на равенство на страните в процеса е недопустимо длъжникът да бъде поставен в положение на неяснота или съмнения за произхода на кредиторовото вземане.Следователно,за да бъде спазено гарантираното от законодателя право на защита на длъжника,заявеното в заповедното производство вземане на кредитора трябва да е определено и индивидуализирано в достатъчна степен.

  В процесния случай,заявеното вземане за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение не е надлежно индивидуализирано от заявителя.В заявлението не са посочени конкретни клаузи от договора,в които е уговорено задължение на длъжника за предоставяне на обезпечение,съответно е въведена санкция при  неизпълнението му.Липсват данни за начина на формиране размера на неустойката.Не е налице яснота дали този размер е абсолютно определен в договора или е определяем.От друга страна,въззивният съд констатира противоречие между обстоятелствена част и петитума на заявлението по отношение размера на вземането за неустойка.Така в т. 9 и в т.12 от заявлението се сочат различни стойности на претендираната неустойка.Трета стойност на неустойката,различна от визираните в т.9 и 12 от заявлението,се претендира за  присъждане в петитума на частната жалба,въз основа на която е образувано настоящото дело.При това положение,изводът на заповедния съд,че по отношение вземането за неустойка подаденото по ч.гр.д.№ 565/2018г.по описа на БРС  заявление е нередовно,се споделя изцяло от въззивния съд,което е достатъчно основание за потвърждаване на атакувания съдебен акт,без да е налице необходимост от произнасяне по въпроса дали клаузата за неустойка се явява неравноправна клауза.

   Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

 

                                           О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

 

   ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 727/08.11.2018г. по ч.гр.д.№ 565/2018г.по описа на Балчишки районен съд,с което е отхвърлено  искането на заявителя ЕООД „ ***“,ЕИК ***,гр.София,за издаване срещу длъжника Р.Ю.К.,ЕГН:**********,на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за парична сума в размер на 164.36 лв.,представляваща неустойка  за неизпълнение на задължение.

  ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.