О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

   162                                 25.02.2019 год.                                гр.Добрич

Добричкият окръжен съд                                  гражданско отделение

На двадесет и пети  февруари                                                     2019 год.

В закрито заседание в следния състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:       ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                                                                     ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ  в.ч.гр.д.№ 122/2019 год. за се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по реда на  чл. 413 ал.2, във връзка с  чл. 274 и сл. от ГПК, по подадена чрез процесуалния представител адв.З.Й.Ц.-САК, частна жалба от “***“ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.против разпореждане от 13.11.2018 год.,обективирано в заповед № 501 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 13.11.2018 год. по ч.гр.д.№ 783/2018 год. на Балчишкия районен съд, в частта за разноските и в частност относно задължението на С.К.А.,ЕГН **********,*** да заплати на частния жалбоподател -заявител в заповедното производство разноски  под формата на адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 120.00 лв.

Сочи се в жалбата, че разпореждането в обжалваната му част е незаконосъобразно. Постановено е в нарушение на  чл. 78 ал. 5 от ГПК, тъй като насрещната страна не е направила искане за намаляване размера на възнаграждението поради прекомерност. В случая не е налице прекомерност, тъй като е съобразено с размерите по  чл.7 ал.2 т.1 , чл.7 ал.7 и §2а от ДР на  Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При данни,че заповедта е била връчена на жалбоподателя на дата 29.11.2018 год.,частна жалба рег.№4796/18.12.2018 год.,изпратена по пощата на дата 13.12.2018 год. е подадена в указания от заповедния съд срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество,жалбата е и основателна.

Предмет на заявлението е било вземане в размер на сумата от 776.88 лв.

Видно от заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е поискано да се осъди длъжника за разноски за адвокатско възнаграждение в  размер на 360 лв. с вкл.ДДС,направата на които е доказана с договор за правна защита и съдействие № 3767/26.10.2018 год. и фактура № 6326/07.11.2018 год.

Гражданските дела,образувани по заявления за издаване на заповеди по чл.410 и чл.417 от ГПК са дела с определен интерес,формиран стойностно от размера на претендираните вземания.В исковото производство,размера на адвокатското възнаграждение се определя  на база пълния размер на имуществения интерес.При интерес до 1 000 лв. в исковото производство е дължимо  адвокатско възнаграждение в минимален размер от 300 лв.,респ. 360 лв.,с включен ДДС-така чл. 7 ал. 2 т.1 и §2а от ДР от Наредбата.В случай,че претенцията се завява не в исково,а в заповедно производство, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал. 2 от Наредбата ,но на базата на половината от стойностите на претендираните суми-така чл. 7 ал.7 от Наредбата.Горното води до извод,че  в случая адвокатското възнаграждение следва да се определи на база материален интерес от 388.44 лв. -половината от размера на претендираното вземане от 776.88 лв.,а не в размер на половината от минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7 ал.2 т.1 от Наредбата .Размера на адвокатското възнаграждение  за двете вземания е един и същ,тъй като и двете са под 1000 лв.Заявителя е претендирал да му бъде присъдено като  разноски именно възнаграждението в минимален размер от 360 лв.,с вкл.ДДС, заплащането на което е надлежно удостоверил. По правилото на чл. 78 ал.1 от ГПК разноските са дължими,пред вид уважаване на заявлението касателно пълния размер на вземането  .

С оглед на горното ,разпореждането за адвокатските разноски следва да бъде отменено и постановено заплащането им в пълния размер на направата им от 360 лв.След връщане на делото,първоинстанционният съд сезиран със заявлението,следва да издаде допълнителна заповед.

По изложените съображения,съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ разпореждане от 13.11.2018 год.,обективирано в заповед № 501 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 13.11.2018 год. по ч.гр.д.№ 783/2018 год. на Балчишкия районен съд в частта на присъдените  разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 120 лв.,като вместо това постановява:

РАЗПОРЕЖДА  длъжникът С.К.А.,ЕГН **********,*** да заплати на кредитора “***“ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.сума в размер на 360 лв.,представляваща адвокатско възнаграждение,за което заповедта по чл.410 от ГПК да бъде издадена от БРС.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                        2.