Мотиви към присъда №15/09.11.2018г. по н.о.х.д.№233/2018г. по описа на ОС-гр.***

Срещу С.Н.С. е повдигнато обвинение по чл.199, ал.2, т.2, пр.II, във в-ка с чл.198, ал.1 от НК, за това, че на 12.08.2017г. в с.Росица, обл.***, отнел чужди движими вещи на стойност 7,35лв. от владението на С. П.В., с намерение противозаконно да присвои отнетото, като употребил за това сила и грабежът бил придружен с опит за убийството на пострадалия.

За съвместно разглеждане в процеса са допуснати предявените от С.П.П. и И.В.М., в качеството им на наследници на С. П.В., граждански искове съответно за сумата от две хиляди и четиристотин лева, ведно със законната лихва от 28.11.2017г. и за сумата от три хиляди седемстотин деветдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки, ведно със законната лихва от 04.04.2018г. до окончателното издължаване, като обезщетения за претърпени имуществени вреди.

С.П.П. и И.В.М. са конституирани в качеството на частни обвинители и на граждански ищци.

В съдебно заседание повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на ОП-гр.***, както и от частните обвинители. С.П.П. и И.В.М. поддържат исковете си по основание и размер.

По същество подсъдимият и защитниците оспорват правната квалификация на вмененото деяние. Гражданскоправните претенции не се оспорват по размер.

След като обсъди и прецени събрания в хода на разследването доказателствен материал, съдът прие за установено от фактическа страна:

Подсъдимият С.С. ***, в дома на майка си и баба си. Израстнал без баща, прекъснал учението си след 5-и клас, няма придобит занаят, нито постоянна работа. Инцидентно бил наеман за нискоквалифициран труд, като реално бил издържан от майка си.

От 2013г. С. бил регистриран в ДПС във връзка с кражба и блудствени действия, за които през 2014г. са наложени възпитателни мерки по чл.13, ал.1, т.1, т.5 и т.11 от ЗБППМН. По н.о.х.д.№94/2017г. на ГТРС подсъдимият бил признат за виновен за извършването през м.декември 2015г. на престъпление по чл.194, ал.1, във в-ка с чл.63, ал.1, т.3 от НК, за което била наложена пробация с мерки-задължителна регистрация и задължителни срещи с пробационен служител-за срок от по девет месеца, както и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото. Споразумението влязло в сила на 04.04.2017г.

Към 2017г. пострадалият С. П.В. навършил 79 години. Живеел от дълго време в с.Р., в къщата на наследниците на сестра си, за която се грижел до смъртта и. Според свидетелските показания бил с много добро за възрастта физическо и психично състояние, не боледувал, не приемал медикаменти, не е търсил медицинска помощ. Справял се изцяло сам със задълженията около поддържането на имота. Издържал се с пенсията си и с доходи от животните-повече от двадесет овце, които извеждал всеки ден. Имал известна склонност към употреба на алкохол, но не и до степен да застрашава живота и здравето си.

Сутринта на 11.08.2017г. подсъдимият излязъл от дома си и отишъл до центъра на селото. От магазина си купил двулитрова бутилка бира и седнал да пие пред кметството. По късно бил извикан от познат, за да помогне при товаренето на бали, за което отново бил почерпен с бира. След обяд С. се прибрал в дома си, като около 18:00 часа отново се разходил до центъра. Купил от магазина две двулитрови бутилки бира и седнал да пие пред търговския обект, в заведението до който се провеждало семейно тържество. Към него се присъединили Н.И. и А.В., който почерпил компанията с две бутилки водка от 200мл, която тримата изпили, след което свидетелите се преместили на друга маса, а към подсъдимия се присъединил приятелят му Й.В.. Докато пиели бира двамата влезли в пререкания с гост на събирането и се наложило да си тръгнат. Отдалечили се до детската градина на селото, след което С. решил да си отмъсти като подаде сигнал за нарушаване на обществения ред. Един след друг двамата позвънили на тел.“112“ и подали оплаквания срещу участниците в тържеството, след което около 00:30 часа на 12.08.2017г. на място бил изпратен полицейски патрул от свидетелите Ц.Й. и М.Ж., които разпоредили музиката в заведението да бъде намалена.

Междувременно С. и В. допивали бирата и докато разговаряли подсъдимият споделил, че е решил да си отмъсти на С. В.. Твърдял, че преди време се бил скарал с него, защото старецът отказал да го почерпи с цигара, обидил го и дори го заплашил. Подсъдимият заявил, че през деня В. е получил пенсията си, поради което възнамерявал същата вечер да проникне в дома му, да го пребие и да вземе парите. В. също познавал стареца, но след като не се противопоставил изрично, двамата тръгнали към дома на пострадалия. По пътя, около 01:30 часа двамата срещнали друг техен приятел-А.И., който се прибирал от тържеството заедно с братовчедите си Т. и Т.А.. Братята си тръгнали, след което С. потвърдил и пред И. намерението си да проникне в дома на на В., за да го пребие и да вземе парите от пенсията. Въпреки, че двамата свидетели, макар и вяло се опитали да го разубедят, подсъдимият останал твърдо решен да изпълни намисленото и се отправил към къщата на стареца на ул.“П.“, №116. След като приятелите му отказали да го придружат за нападението, С. прескочил оградата на двора и започнал да обикаля дома, търсейки място, от което да проникне. В една от стаите в задната част на къщата светело. През прозореца забелязал, че В. е още буден, но докато го наблюдавал се спънал. Дочувайки шума отвън пострадалият тръгнал да провери какво става. С. се оттеглил към оградата и се притаил, докато В. се показал на входната врата на дома си, държейки дървен сап/дъска/ с дължина около метър/в.д.№2/, огледал наоколо и след като не забелязал никого се прибрал обратно. Малко след това подсъдимият отново доближил къщата и проникнал пред незаключената врата в антрето. Влизането му било усетено от В., който отново станал да провери какво се случва, но преди да успее да излезе С. побягнал и се върнал на улицата при приятелите си. Взел носената от Вълчев тениска/в.д.№13, л.178, т.2, ДП/, с която покрил лицето си, за да не бъде разпознат и отново се насочил към къщата на стареца. Прескочил оградата и влязъл в антрето, където бил пресрещнат от пострадалия. Старецът му нанесъл няколко удара с носената сопа, след което подсъдимият побягнал назад и се върнал при приятелите си. Разказал им какво се е случило и заявил, че се връща отново, за да изпълни замисъла си. С намерен на улицата прът от липа/в.д.№1/ се върнал до дома, прескочил отрадата и влязъл в антрето, където бил пресрещнат от В.. Замахнал с пръчката към него, но старецът избегнал удара и на свой ред ударил нападателя си в лицето със сопата си. Разярен подсъдимият свалил тениската от главата си и започнал да нанася множество удари с юмруци по лицето и главата на пострадалия, изтиквайки го навътре в стаята му. Успял да изтръгне сопата от ръцете му и я захвърлил под леглото, след което започнал да нанася удари със собствения си прът. Вследствие на непрекъснатите удари и блъскане старецът се ударил в шкафа и паднал на земята, но С. продължил побоя, използвайки юмруци и ритници, докато жертвата останала в безпомощно състояние на пода. След това подсъдимият претърсил стаята, но не открил никакви пари, поради което взел единствено намерените на масата кутия и половина цигари „Карелия 100s“ и се върнал при приятелите си. Пред тях се похвалил със случилото се и ги подканил да дойдат, за да видят и те как е пребил стареца. Притеснен, за останалата в къщата тениска с него се върнал Вълчев, който прибирайки захвърлената в антрето дреха, успял да забележи, че старецът е проснат окървавен на земята в стаята, без видими признаци, че е в съзнание. Докато подсъдимият отново търсел парите от пенсията, свидетелят незабавно излязъл от къщата и се върнал при А., а малко по-късно към тях се присъединил и С., който почерпил с цигарите, взети от къщата на стареца, след което всеки се прибрал в дома си.

Същия ден Й. В. пасял кравите край помпената станция на селото. Около 13:30 часа при него дошъл подсъдимия, който му съобщил, че полицията вече разследва случилото се и вероятно ще го извикат за разпит. Настоявал свидетелят да излъже и да твърди, че травмите на С. са резултат от сбиване помежду им.

Около 06:00 часа на 12.08.2017г. св.В.П. открил брат си С. В. лежащ окървавен на пода в къщата, неконтактен, в безпомощно и неадекватно състояние. Свидетелят незабавно съобщил на съседите Б.М. и А.Н., която подала сигнал на телефон „112“. На място били изпратени полицейските служители Ц.Й. и М.Ж., както и медицински екип на ФСМП гр.***-фелдшер С.Н. и С.К.-шофьор на линейката. На местопроизшествието случайно се оказал и Г.В.-мл.инспектор в РУ-***. Въпреки известните колебания в показанията му, свидетелят е категорично убеден, че с кимане и жестове старецът потвърдил пред него, че е бит от няколко лица, които са търсели пари. Според останалите присъствали пострадалият е бил напълно неконтактен. В тази връзка Н. отбелязва, че при всяко повишаване на глас или приближаване на някой от тях, старецът опитвал да пропълзи обратно под леглото.

След първоначален преглед и неотложни медицински манипулации, в много тежко общо състояние В. бил транспортиран с линейка до Спешно отделение в гр.***. Впоследствие бил настанен за лечение в „МБАЛ“АД-гр.***-първоначално в „Отделение по анестезиология, реанимация и интензивно лечение“, а след това в „Отделение по неврохирургия“.

На 05.09.2017г., след изписването от здравното заведение, С. В. бил настанен от близките си в хоспис „Надежда“-с. Ведрина, обл.***, тъй като вече не бил в състояние да се грижи за себе си. Достатъчно данни за крайно увреденото му общо състояние се съдържат в показанията на всички разпитани в съдебно заседание негови близки и преди всичко в тези на С.П. и на И.М..

До приключването на досъдебното производство–на 01.05.2018г. пострадалият починал. Леталният изход е определен като внезапна сърдечна смърт. Индиции за причинно-следствена връзка между претърпените увреждания и кончината на В. не са открити.

В хода на разследването, след проведено освидетелстване/л.161, т.2, ДП/, по делото е назначена СМЕ№52/2017г. за обследване на С. П.В. /л., т.3 от ДП/. Установено е, че в резултат на нанесения побой пострадалият е претърпял сътресение на мозъка, съзнание-сопор към кома, разкъсно-контузни рани на лявата ръка и меките черепни обвивки, счупване на дясна ябълчна кост, ожулване и кръвонасядания на дясната ръка, кръвонасядания по гърба, носа, клепачите на дясното око и скула. Установените увреждания се явяват резултат от множество удари, нанесени със значителна сила, с или върху твърди, тъпи предмети. Към момента на обследването и при наличните данни тези травми са определени от експерта като разстройство на здравето, временно опасно за живота, като тази опасност е била напълно реална.

Според СМЕ№51/2017г. при освидетелстването на С.Н.С./л.5, т.3 от ДП/ са установени разкъсно-контузна рана и драскотина по кожната и лигавичната повърхност на горната устна, ожулвания по лявото рамо и лактите на двете ръце, както и кръвонасядане в лявата лопатъчна област на гърба. Разкъсно- контузната рана на устната е определена като резултат на сравнително силен удар с или върху твърд, тъп предмет, с ограничена удряща повърхност, ожулванията на лявото рамо и лактите-резултат на потенциално действие на твърд, тъп предмет със сравнително широка плоскост, а кръвонасядането в областта на гърба-следствие от удар с твърд, тъп предмет с ограничена удряща повърхност с цилиндрична или правоъгълна форма, с ширина около 2,5см.

Съгласно тричленната СМЕ по писмени данни №24/2018г./л. 36, т.3 от ДП/, включваща вещото лице по СМЕ№52/2017г., вследствие нанесения побой В. е претърпял черепно-мозъчна травма–контузия на главата, дифузна травма на мозъка, контузия на мозъка, счупване на дясната ябълчна кост, две разкъсно-контузни рани на меките черепни обвивки в дясно/челно-теменно/, кръвонасядане на клепачите на дясното око, дясно слепоочие, областта пред и зад дясна ушна мида и дясната половина на носа, кръвонасядане на дясната половина на шията, областта на дясната ключица и дясната лопатъчна област, разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и ожулвания по гръбната повърхност на дланите, гърба на пръстите на двете ръце и по долните крайници. Установените увреждания се определят като резултат на нанесени не по–малко от десет удара, предимно в дясната половина на главата, гърба и крайните части на двете ръце. Ударите в областта на главата и тила са били не по–малко от шест на брой, като за това се съди по установените видими следи от травматичните увреждания. Изрично се отбелязва, че много често при удари в окосмената част на главата не остават видими следи при външен оглед, както и че не се изключва евентуалното наслагване на удари.

Установените увреждания в областта на главата, резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, са определени като съотносими към нанесените удари с юмруци, ритници, а така също и с представените веществени доказателства–дървен сап с дължина 115см. и дървен клон/прът/ с дължина 125см./Протокол за оглед от 12.08.2017г., л.29, т.1 от ДП/. Посоката на нанасяне на повечето от ударите е била предимно от дясно на ляво спрямо пострадалия и със значителна сила. Установените ожулвания, кръвонасядания и разкъсно-контузните рани по гръбна повърхност на пръстите и дланите на двете ръце са носели характер на защитни наранявания, получавани обикновено при предпазване на главата. Счупването на дясна ябълчна кост-обикновено резултат на директен удар от твърд, тъп предмет с ограничена удряща повърхност, пряко е кореспондирало с данните за нанесени удари с юмруци и ритници.

В заключение експертите са приели, че се касае за дифузна травма на мозъка, с прояви на задълбочаващ се мозъчен оток и дълбоко разстройство на дишането, които са обусловили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Основно е бил засегнат главния мозък, с прояви на задълбочаващ се мозъчен и белодробен оток и с развитие на хипостатична пневмония. В началото пациента е бил в сомнолентно състояние, което впоследствие се е задълбочило и е довело до изпадане в кома, която неминуемо би предизвикала смърт, ако не е било проведено адекватно лечение.

Вещите лица са дали заключение, че установените увреждания на пострадалия са съответствали на описваните от С. действия. Нанесените удари в областта на главата са били множество, със значителна сила и интензитет, вследствие на които се е развила дифузната травма на мозъка. Същите са могли да бъдат нанесени с юмруци, ритници, а също така и с едно или двете представени веществени доказателства – дървен сап и дървен клон/прът/. Потвърждава се, че първоначално пострадалият и обвиняемият са се намирали лице в лице, а впоследствие пострадалият е бил съборен на земята. По–голяма част от ударите са били нанесени, когато пострадалият е бил на пода, най–вероятно лежащ на лявата си страна, на практика предимно по дясната половина на главата и тялото на В.. През периода от време, когато са нанасяни ударите, пострадалият е изпитвал значителна по интензитет болка и страдание, осъзнавал е извършваното и се е опитвал да предпази главата си с двете ръце. След получаване на уврежданията той е бил със степенно нарушение на съзнанието, но в съзнание, чувствал е болка и се е опитвал да се защитава и предпазва. След постепенната поява на травмените увреждания пострадалият е изпаднал в безпомощно състояние.

Съгласно същото заключение, в резултат на нанесените удари са били засегнати жизненоважни органи, като основната травма, получена от нанесените удари в областта на главата е дифузна травма на мозъка, т. е. бил е засегнат главният мозък. Настъпването на смъртен изход, вследствие на причинената черепно-мозъчна травма и развитието на мозъчен оток е била напълно реална, дори и в условията на хоспитализацията в специализирани за лечението звена като„ОАРИЛ“ и „Отделение по неврохирургия“. Смъртта на С. В. е щяла да настъпи неизбежно, ако своевременно не е бил настанен в лечебно заведение. Смъртният изход е бил предотвратен единствено благодарение на оказаната адекватна и високоспециализирана медицинска помощ.

Във връзка с разликите в заключенията на двете съдебно-медицински експертизи вещите лица изрично указват, че първото освидетелстване е било извършено непосредствено след нападението и въз основа на първични впечатления, докато диагностицирането е протекло през значително по-дълъг период, при задълбочаване и влошаване на здравословното състояние на пациента. Едва при назначаването на тройната експертиза са били налични пълната история на заболяването и всички изготвени по случая медицински документи.

В хода на досъдебното производство е изготвената и ДНК експертиза под №17/ДНК–204/л.107, т.3 от ДП/, за обследване на обекти, приобщени като веществени доказателства по делото, съответно с протоколи за оглед от 12.08., 14.08. и 18.08.2017г. и протоколи за доброволно предаване от 12.08. и 13.08.2017г. Съгласно представеното заключение по обектите–дървен прът, дъска, къси дънкови панталони/в.д.№11/, черна тениска/в.д.№12/, червена тениска/в.д.№13/, синьо яке, спортни обувки, парче балатум, парче картон и марлени обтривки е установено наличие на човешка кръв на лице от мъжки пол. При изследването на тази кръв и на клетъчния материал по дървения прът е визуализиран ДНК профил, показващ, че биологичният материал по тези обекти произхожда от едно и също лице. Сравнителният анализ с определения ДНК профил на пострадалия С. Велоков е показал пълно съвпадение.

При изследването на установените петънца кръв под преден ляв джоб на приобщените като веществено доказателство къси дънкови панталони на С. е наблюдавана смес от клетъчен материал от две лица от мъжки пол в различно съотношение. Биологичният материал в по–голямото количество е имал ДНК профил, съвпадащ в генотипизираните локуси с този на С. В.. За останалия материал е установено, че всички алели от генотипа на С.С. присъстват в ДНК профила на сместа.

При изследването на иззетия и приобщен като веществено доказателство дървен сап, не е бил определен ДНК профил. Според експерта това се дължи на деструктивното действие на биологични фактори, тъй като при получаването в лабораторията обектът на практика е бил покрит с плесени.

В хода на разследването е проведено комплексно СПП обследване на пострадалия/л.67, т.3 от ДП/. Към датата на психиатричното обследване В. е страдал от Органичен амнестичен синдром, развил се като последица от преживяната черепно мозъчна травма. Синдромът се изразявал в нарушение на паметта за близки или отдалечени минали събития, снижена възможност за заучаване на нов материал, ретроградна и антероградна амнезия, дезориентация във времето, конфабулации, които замествали паметови празнини. Въпросното състояние покривало критериите за обсъждане на продължително разстройство на съзнанието. Експертите са приели, че данните по делото и свидетелските показания дават основание да се приеме, че към датата на посегателството пострадалият е разбирал свойството и значението на извършеното спрямо него и е могъл да ръководи постъпките си до момента на нанесената му травма. След този момент В. е бил възпрепятстван да възприема правилно и точно факти и обстоятелства, имащи значение за делото, както и да ги запаметява и възпроизвежда по достоверен начин.

СППЕ е изготвена и по отношение на С.С./л.82, т.3 от ДП/. Установено е, че подсъдимият не се води на диспансерен отчет в специализирано психиатрично заведение и не страда от психично заболяване. Към момента на извършване на инкриминираното деяние е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. С. е бил достигнал психична зрялост, позволяваща му да оценява и обществената опасност на извършеното. Могъл е да възприема и запаметява факти и обстоятелства, свързани с извършеното деяние и да ги възпроизвежда в обясненията си относно случилото се. Вещите лица са дали заключение, че освидетелстваният е психично здрав, може да участва в наказателното производство, да дава обяснения, имащи значение за делото, както и да носи наказателна отговорност.

В хода на разследването е назначена и оценъчна експертиза /л. 132, т.3, ДП/, съгласно която общата стойност на вещите, отнети от владението на С. В. е възлизала на 7, 35лв.

Така установената фактическа обстановка се установява от частичните признания на подсъдимия, показанията на свидетелите Й.В. и А. И., показанията на В.П.-открил брат си сутринта след нападението, показанията на полицейските служители Ц.Й., М. Ж. и Г.В., фелдшера С.Н. и шофьора С.К., на поемните лица К.К. и В.Б., както и на ищците С.П. и И.М., констатациите по протоколите за оглед на местопрестъплението и иззетите в.доказателства, протоколите за доброволно предаване от името на подсъдимия, Н.И., А. И. и Й.В., резултатите от извършения следствен експеримент и двата огледа на веществени доказателства, приложената медицинска документация и приобщените експертни заключения.

В обясненията си подсъдимият твърди, че е проникнал в дома на пострадалия единствено с намерение да му отмъсти за дребен конфликт от преди няколко месеца. При последното влизане ударил стареца два или три пъти в областта на лицето, но отрича да е използвал носения липов прът. Избутал В. в стаята, където той паднал и се ударил в шкафа. Докато бил на земята му нанесъл два-три удара с юмрук в гърба и няколко по краката, след което го оставил в съзнание и си тръгнал, прибирайки намерените на масата цигари.

В противовес са показанията на двамата му приятели В. и Идаедов. Свидетелите не отричат, че подсъдимият е споделил за някакъв конфликт с пострадалия в миналото, но са категорични, че пред тях С. изрично и недвусмислено е обявил намерението си да проникне в дома на стареца, за да вземе насила парите от пенсията, получена същия ден. В същата насока са и твърденията на полицейския служител Г.В., според когото с жестове и кимане В. потвърдил, че нападателите му са търсели пари. Съществени са и показанията на С. Енева-служител в пощенска станция-с.Росица, съгласно които графиците за раздаване на пенсиите винаги са били поставени на публично място в селото и са били общо достояние. В деня на нападението В. действително пристигнал, за да получи плащането, но такова не било извършено единствено поради недостиг на средства в момента.

В противоречие с тезата на С. са и констатациите по огледните протоколи, както и показанията на В.П., Ц.Й., М. Ж., С.Н., С.К. и поемните лица К.К. и В.Б., досежно състоянието и вида, в който е бил открит пострадалия, както и относно състоянието на стаята, в която е било извършено нападението. Оборващи тезата на подсъдимия са и заключенията на експертите по съдебно-медицинските експертизи, както и заключението по извършения ДНК анализ. Установените увреждания са определени като резултат на не по–малко от десет удара, нанесени предимно в дясната половина на главата, гърба и крайните части на двете ръце. Ударите в областта на главата и тила са били не по–малко от шест на брой, ако за това се съди по установените видими следи. Изрично е съобразено, че много често при удари в окосмената част на главата не остават видими следи, както и че не се изключва възможността от наслагването на няколко удара с един общ видим резултат. Изрично е и становището на експерта по назначения ДНК анализ, относно наличието по обект под №1 на биологичен материал от пострадалия, при условие, че според обясненията на подсъдимия именно това е дървения прът, който е внесъл в къщата при нападението.

С оглед изложените констатации и съображения настоящият състав намира, че в цитираната им част и по отношение на твърдяното последвало вмешателство на свидетеля В. обясненията на подсъдимия не следва да бъдат кредитирани. Същите се опровергават по категоричен и безспорен начин от посочената доказателствена съвкупност и съставляват единствено опит на С. да омаловажи и преиначи постъпката си, като отстоявана в рамките на целия процес защитна теза.

Относно правната квалификация на извършеното:

На 12.08.2017г. в с.Р., обл.***, подсъдимият е отнел от владението на С. П.В. движими вещи на стойност 7,35лв. При сломяване съпротивата на пострадалия деецът е направил опит да го умъртви чрез нанасяне на не по–малко от шест удара с юмруци, ритници и предварително подбрана дървена пръчка в областта на главата и тила. Тези удари са се отличавали със значителна сила и интензитет, за което може да се съди не само по подлежащите увреждания, но и от факта, че цялата стая на пострадалият е била опръскана в кръвта му. Въпросните удари са довели до дифузна травма на мозъка, с прояви на задълбочаващ се мозъчен оток и дълбоко разстройство на дишането, обусловили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Основно е бил засегнат главния мозък, с прояви на задълбочаващ се мозъчен и белодробен оток и с развитие на хипостатична пневмония. Първоначално възникналото сомнолентно състояние впоследствие се е задълбочило до изпадане в кома, която неминуемо е влечала смърт, ако не е било проведено своевременно и адекватно лечение. Смъртният изход, вследствие на причинената черепно-мозъчна травма и развитието на мозъчен оток е бил напълно реален, дори и в условията на хоспитализацията в специализирани за лечението звена като„ОАРИЛ“ и „Отделение по неврохирургия“. Леталният резултат е бил предотвратен единствено благодарение случайното откриване на пострадалия няколко часа след нападението, както и на оказаната адекватна и високоспециализирана медицинска помощ. Именно поради това настоящият състав прие, че се касае за довършен опит за умъртвяване, чийто поначало неизбежен резултат е бил предотвратен по независещи от извършителя причини.

От субективна страна-грабежът е осъществен при форма на вината пряк умисъл. Доказано е и намерението на дееца за противозаконно присвояване на отнетото:

В казуса подсъдимият е нанесъл на пострадалия не по–малко от шест удара с юмруци, ритници и дървена пръчка в областта на главата, в частност-тила. Тези удари са се отличавали със значителна сила и са били нанесени поначало безпричинно-след като пострадалият вече е бил повален на земята. В съвкупност същите са предизвикали дифузната травма на мозъка, с прояви на задълбочаващ се оток и дълбоко разстройство на дишането, обусловили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Това състояние неминуемо е щяло да доведе до смъртта на жертвата, тъй като от една страна старецът живеел сам, а от друга- самото село е на значително разстояние от най-близкото специализирано медицинско заведение.

Именно въоръжаването с дървения прът, захвърлянето на първоначално поставената маскировката, поредността на нападенията, броят на нанесените удари, тяхната сила и локализиране предимно в областта на главата, безпричинно проявените бруталност, ожесточение и коравосърдечност, както и демонстрираните пред свидетелите безгрижие и самодоволство по повод извършеното, пряко индицират същността на субективното отношение на С. към естеството на деянието и неговите последици. Тази съвкупност мотивира настоящият състав да приеме, че деецът пряко е целил да лиши от живот пострадалия. С. е съзнавал, че в резултат на упражненото спрямо 79-годишния старец насилие ще настъпи смърт, активно е действал в тази насока, неутрализирани съпротивата на жертвата, за да отнеме безпрепятствено търсената имотна облага. Деецът очевидно е разчитал, че социалната изолация на жертвата ще затрудни разкриването на случая, както и че единствените свидетели са негови близки приятели, които освен, че не са се противопоставили адекватно, с присъствието си на практика са окуражили извършителя и са улеснили посегателството.

Воден от изложените констатации и съображения съдът намери за доказано, че с обсъжданата деятелност С.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.199, ал.2, т.2, пр.II, във в-ка с чл.198, ал.1 от НК, като на12.08.2017г. в с.Росица, обл.***, отнел чужди движими вещи на стойност 7,35лв. от владението на С. П.В., с намерение противозаконно да присвои отнетото, като употребил за това сила и грабежът е бил придружен с опит за убийство на пострадалия. Независимо от това настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че според кредитираните доказателствени източници процесното нападение е предприето с цел да се отнеме предполагаемо получената същия ден от пострадалия пенсия. Опитът за умъртвяване на В., като способ за неутрализиране на съпротивата му е бил последван от претърсване на стаята или поне на местата, където обичайно биха били скрити парите и едва след установяване на тяхната липса, деецът се е задоволил да вземе откритите върху масата кутии с цигари. Въпреки изричното в тази насока решение №64 от 25.III.1985г. по н. д. № 44/85 г., I н. о., основаващо се на т.4, раздел II от Постановление №6/1971г. на Пленума на Върховния съд, в процесния казус прокуратурата е стеснила обхвата на обвинението, ограничавайки се с инкриминирането на стойността на реално отнетите вещи. В този аспект, с оглед спецификите на процедурата по чл.287 от НПК, съдът няма правомощията да се произнесе по същество извън поставените от обвинението рамки.

Причини за извършване на престъплението-касае се за млад човек със сравнително ниски интелектуални възможности, неадекватна самооценка, утвърден егоцентризъм, висока обидчивост и емоционална неустойчивост. С. е с очевидно слаби способности за социална адаптация и явно нежелание за интеграция, заместени от затвърдена противообществена нагласа, упорито незачитане на установения ред, на правата и законните интереси на околните.

По отношение на наказанието:

Този род посегателства срещу възрастни хора, живеещи в отдалечени населени места и явяващи се лесна жертва на нападателите е изключително разпространен. В този аспект възрастта на пострадалия, лишаваща го от възможността за адекватна самоотбрана е едно от обстоятелствата, мотивирали настоящият състав да определи обществената опасност на извършеното като висока. На второ място са установените изключително тежките последици за жертвата, резултат от осъществения опит за убийство, който освен това е реализиран с изключителна жестокост и по безусловно мъчителен за потърпевшия начин. Относно обществената опасност на самия деец съдът взе предвид криминалното минало на лицето, негативните характеристични данни, фрапиращата готовност да отнеме живот срещу невзрачна по размер материална облага.

Обсъждайки смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете възрастта на дееца, направените частични признания и оказаното в хода на разследването съдействие. В противовес са съдебното минало, в т.ч. предходните противообществени прояви, недобрите характеристични данни, проявената с деянието безскрупулност, бруталност и коравосърдечие, както и фактът, че процесното посегателство е осъществено докато деецът е бил подложен на пробационни мерки за предходно престъпление.

При изложените съображения, отчитайки високата обществена опасност на извършеното и на самия деец, причините за извършване на престъплението и значителния превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, но и отдавайки изключително значение на възрастта на С. и на хипотетичната възможност същият да бъде поправен и превъзпитан, настоящият състав прие за съответно най-лекото от алтернативните наказания по ал.2 на чл.199 от НК, а именно лишаване от свобода, което индивидуализира към средния предел от осемнадесет години. По силата на чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС санкцията подлежи на изпълнение при първоначален строг режим, като на основание чл.59 от НК се зачете предварителното задържане по мярката за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 12.08.2017г. до привеждане на присъдата в изпълнение.

По отношение на гражданскоправните претенции:

Исковете черпят правно основание от разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. Вследствие съпътстващия грабежа опит за убийство пострадалият е претърпял необратимо увреждане на здравословното състояние, което го е лишавало от възможността да се самообгрижва. Това е довело до необходимостта от настаняването на В. в хоспис „Надежда“-с.В., където за него да бъдат полагани специализирани грижи и надзор срещу конкретно определени такси. Наред с това претенциите се основават и на разходи по самото лечение, в това число и за изписаните медикаменти. В тази връзка са и представени писмени доказателства, удостоверяващи размера на направените от името и за сметка на пострадалия разходи, които реално са били платени от двамата частни обвинители и наследници. Именно поради това, независимо от факта, че защитата не оспорва исковете по размер, съдът прие същите за основателни и доказани, като осъди С. да заплати на С.П.П. и на И.В.М., в качеството им на наследници на С. П.В., съответно сумата от две хиляди и четиристотин лева, ведно със законната лихва от 28.11.2017г. и сумата от три хиляди седемстотин деветдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки, ведно със законната лихва от 04.04.2018г., до окончателното издължаване на всяка от репарациите, като обезщетения за претърпени от наследодателя имуществени вреди.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия да заплати на С.П. и И.М. сторените от тях деловодни разноски в размер на 500лв., представляващи хонорар на упълномощения повереник, както и да заплати сторените по делото разноски в размер на 5036,09лв. по сметка на ОД на МВР-гр.***, сумата от 527,05лв. по сметка на ОС-гр.*** и държавна такса върху уважените искове в размер на 247,97лв.

По отношение на приложените по делото веществени доказателства по приемо-предавателен протокол от 29.06.2018г. и цифровите дискове към протоколите за следствени действия съдът разпореди същите да бъдат унищожени след привеждане на присъдата в изпълнение.

Председател: ………… Член-съдия: ………..