Р Е Ш Е Н И Е

№ 17

гр. Добрич, 15.02.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на петнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ разгледа т. д. № 120 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Търговско дело № 120/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по искова молба рег. вх. № 2697/26.04.2018 г. на едноличен търговец В.Г.П.с фирма ЕТ „***“ със седалище и адрес на управление гр. Б., общ. Б., област Добрич, с която срещу „******“ ООД гр. Добрич, при условията на обективно и евентуално съединяване са предявени следните искове:

Главен иск за сумата от 166 203.60 лв., квалифициран от ищеца като иск за плащане на задатък в размер на авансово заплатената цена на недоставените 350.400 т. амониев нитрат и 200.000 кг. карбамид по договор за покупко-продажба на азотен минерален тор – амониев нитрат № BG-1467/08.12.2017 г. сключен между ЕТ „***“ като купувач и „******“ ООД гр. Добрич като продавач, претендиран на основание чл. 334, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 93, ал. 1 ЗЗД.

Главен иск за сумата от 3 961.59 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение ( 166 203.60 лв. ) за периода на забавата ( 19.12.2017 г. – 23.03.2018 г. ), претендиран на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Евентуален иск за сумата от 166 203.60 лв., квалифициран от ищеца като връщане на иск за връщане на дадена на отпаднало основание сума, претендиран на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Евентуален иск за сумата от 3 961.59 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично ( 166 203.60 лв. ) за периода на забавата ( 19.12.2017 г. – 23.03.2018 г. ), претендиран на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на сторените по делото разноски, както и на сторените в обезпечителното производство разноски.

Ответникът не оспорва следните обстоятелства: наличието на договор за търговска продажба между страните по делото; авансовото заплащане на цената от ищеца като купувач; получаването на договореното количество карбамид.

Ответникът оспорва предявените искови претенции. Излага доводи относно неприложимостта на разпоредбата на чл. 334 ТЗ в отношенията между страните по сделката. Инвокира възражения досежно развалянето на договора от купувача по реда на чл. 87 ЗЗД. Оспорва се евентуалната исковата претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД по основание и размер.

С определение № 561/25.10.2018 г. по т. д. № 120/2018 г., на основание чл. 213 ГПК, Окръжен съд – Добрич е присъединил т. д. № 224/2018 г. по описа на Окръжен съд – Добрич към т. д. № 120/2018 г.

Търговско дело № 224/2018 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по искова молба вх. рег. № 5007/02.08.2018 г. на едноличен търговец В.Г.П.с фирма ЕТ „***“ със седалище и адрес на управление гр. Б., общ. Б., област Добрич, с която срещу М.П.А. с пост. и наст. адрес ***, е предявен иск за съществуване на вземането на ЕТ „***“ срещу М.П.А. в размер на сумата от 166 203.60 лв., представляваща сума по запис на заповед, претендиран на основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК във вр.с чл. 535 ТЗ.

Ответникът оспорва исковата претенция. Инвокира абсолютни и относителни менителнични възражения по чл. 465 ТЗ.

От доказателствата по делото се установява следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

На 08.12.2017 г. между ЕТ „***“ като купувач и „******“ ООД като продавач е сключен договор за покупко-продажба на азотен минерален тор – амониев нитрат № BG-1467/08.12.2017 г., по силата на който продавачът се е задължил да прехвърли на купувача собствеността на 350.400 т. амониев нитрат / 34.4 % N-/NH4+NO3// и 150.000 т. карбамид, /46.0 % N-амиден// CO(NH2)2/ срещу цена от 251 589.60 лв. ( с включен в цената ДДС ), която купувачът се е задължил да му заплати.

Съгласно т. 4.2.1. от договора, цената се заплаща авансово в размер на 251 589.60 лв., равна на 100 % от общата стойност на стоките, в срок от девет работни дни от датата на сключване на договора, а именно до 21.12.2017 г. включително.

Съгласно т. 6 и 6.1.от договора, срокът за доставка на амониевия нитрат е от 15.02.2018 г. до 20.03.2018 г., а на карбамида от 22.01.2018 г. до 10.02.2018 г., като мястото на натоварване на амониевия нитрат е Димитровград-Неохим, а за карбамида – ПЧМВ/Варна.

На 08.12.2017 г. продавачът е издал ф-ра № 471/08.12.2017 г. за договореното количество стоки на обща стойност 251 589.60 лв. ( л. 13 от т. д. № 120/2018 )

На 08.12.2017 г., управителят на ответното дружество – М.П.А. като издател на запис на заповед е поела менителнично задължение в полза на ЕТ „***“ като поемател за сумата от 166 203.60 лв., с падеж 21.03.2018 г. ( л. 5 от ч. гр. д. № 1220/2018 – РС – Добрич )

На 18.12.2017 г., видно от писмените доказателствата по делото - преводно нареждане за кредитен превод от 18.12.2017 г. ( л. 14 от т. д. № 120/2018 ), купувачът е заплатил по издадената фактура сумата от 185 500.00 лв., като в резултат на извършеното плащане продавачът е издал ф-ра № 1132/18.12.2017 г. за авансово изпълнение по договора за търговска продажба. ( л. 15 от т. д. № 120/2018 ).

От писмените доказателства по делото – преводно нареждане за кредитен превод от 03.01.2018 г. ( л. 16 от т. д. № 120/2018 ) се установява, че на 03.01.2018 г. с купувачът е заплатил на продавача сумата от 66 089.60 лв. по издадената фактура, като в резултат на извършеното плащане продавачът е издал ф-ра № 1137/03.01.2018 г. ( л. 17 от т. д. № 120/2018 ), като в счетоводния документ е вписал като основание за плащането: „авансово плащане по договор BG-1467 от 8 декември 2017 г.“.

Продавачът е извършил доставка на карбамид в периода 06.02.2018 г. – 08.02.2018 г., видно от писмените доказателства по делото шест броя кантарни бележки, издадени от „ПЧМВ“ АД. гр. Варна.

На 13.03.2018 г. е издадена стокова разписка № 0004001516/13.03.2018 г. за получените от купувача 149 800.000 кг. карбамид. ( л. 18 от т. д. № 120/2018 ).

На 14.03.2018 г. купувачът е подал до продавача заявка по телефона за експедиция на договорените количества амониев нитрат, съдържаща посочените в т. 8.3. от договора данни. Този факт се установява както от писмените доказателства по делото – извлечение от електронната поща и писмо от 14.03.2018 г. на ответника до „НЕОФЕРТ“ ЕООД гр. Димитровград ( л. 25-26 от т. д. № 120/2018 ), така и с оглед действието на презумпцията на чл. 176, ал. 3 ГПК с оглед неявяването на управителя на ответното дружество пред Съда за даване на отговор на поставените от ищеца въпроси, свързани с изпращането на заявките за експедиция. В случая купувачът е изпълнил задължението си за изпращане на заявка за експедиция, произтичащо от разпоредбите на т. 8.3 и т. 12.1. от договора в установения от договора начин и форма.

На 21.03.2018 г. ЕТ „***“ като издател на процесния запис на заповед е предявил за плащане ценната книга на издателя М.А.. Издателят не е платил менителничния си дълг.

Продавачът не е изпълнил задължението си да достави на купувача договорените количества амониев нитрат и карбамид.

Неизпълнението на задължението на продавача и неотложните агротехнически обработки на засетите от купувача площи, са мотивирали последния да закупи необходимото количество амониев нитрат от друг доставчик. Неотложността на агротехническата обработка на засетите от ищеца земеделски земи с амониев нитрат и карбамид в процесния период от време се установява от заключението на вещото лице по съдебно-агротехническата експертиза, което Съдът възприема изцяло като обективно и обосновано.

На 23.03.2018 г. ЕТ „***“ е закупил от „**“ ЕООД 115.000 т. амониев карбамид, видно от писмените доказателства по делото – ф-ра № 2000003155/23.03.2018 г. ( л. 39 от т. д. № 120/2018 ).

На 23.03.2018 г. купувачът е отправил уведомление до продавача за отказ от договора за търговска продажба в частта относно недоставеното количество амониев нитрат и карбамид и покана за връщане на авансово заплатената цена в размер на сумата от 166 203.60 лв., ведно с лихвата от датата на плащането й, получена от управителя на ответното дружество на 23.03.2018 г. ( л. 27 от т. д. № 120/2018 ).

На 17.04.2018 г. продавачът е изпратил на купувача отговор, с който го уведомява, че не са налице основания за неговите действия, тъй като изпълнението на договора е било възможно и имал интерес от изпълнението му. Продавачът изложил доводи, че забавеното изпълнение се дължало на обективни причини, които не следвало да му се вменят във вина.Продавачът отказал да върне на купувача процесната сума.

На 23.03.2018 г. ЕТ „***“ като поемател е подал до РС-Добрич заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК въз основа на процесния запис на заповед, по повод на което е било образувано частно гражданско дело № 1220/2018 г. по описа на РС-Добрич. РС-Добрич е издал в полза на поемателя заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по силата на които М.П.А. е осъдена да заплати на ЕТ „***“ сумата от 166 203.60 лв., представляваща неплатено задължение по несъдебно изпълнително основание по чл. 417, т. 9 ГПК – запис на заповед, издаден на 08.12.2017 г., предявен за плащане на 21.03.2018 г., ведно със законната сума върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.03.2018 г. до окончателното плащане на вземането; 3 324.10 лв. – държавна такса и 360.00 лв. – адвокатски хонорар.

На 23.03.2018 г. ЕТ „***“ е подал до ОС-Добрич молба по чл. 390 ГПК за обезпечение на бъдещите си искове срещу „******“ ООД гр. Добрич, по повод на което е образувано ч. т. д. № 84/2018 г.

С определение № 156/26.03.2018 г. по ч. т. д. № 84/2018 г. ОС - Добрич е допуснал обезпечение на бъдещите искове на ЕТ „***“ срещу „******“ ООД гр. Добрич чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху всички банкови сметки на длъжника до размер на сумата от 170 165.19 лв.

В периода 31.03.2018 г. – 12.04.2018 г. ЕТ „***“ е закупил от „**“АД гр. Ямбол 343.000 т. амониев нитрат, видно от три броя ф-ри № 29971/31.03.2018 г., № 29976/02.04.2018 г. и № 3030/12.04.2018 г. ( л. 40-42 от т. д. № 120/2018 г. )

На 18.04.2018 г. купувачът е изпратил до продавача уведомление, получено от последния на 20.04.2018 г., с което заявил, че счита сключения между тях договор за търговска продажба с предварително плащане на цената по смисъла на чл. 334 ТЗ. С това уведомление, купувачът отново е поканил продавача да му върне сумата от 166 203.60 лв., представляваща задатък в размер на авансово платената цена за недоставените 350.400 т. амониев нитрат и 200.000 кг. карбамид по договора за търговска продажба от 08.12.2017 г., както и сумата от 3 961.59 лв., представляваща лихва върху авансово платената цена по договора за периода 19.12.2017 г. до окончателното плащане. ( л. 31-32 от т. д. № 120/2018 )

Към датата на подаването на настоящата искова молба, продавачът не е извършил плащане на гореописаните суми.

ЕТ „***“ като поемател е образувал срещу издателя М.П.А. изпълнително дело № 20187370400396 по описа на частен съдебен изпълнител ***, с рег. № ** на КЧСИ, с район на действие ОС-Добрич, за събиране на горепосочените суми.

Поканата за доброволно изпълнение, ведно с копие от заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са връчени на издателя М.П.А. на 11.04.2018 г.

Издателят М.П.А. е подала възражение по чл. 414 ГПК на 16.04.2018 г., т. е. в законоустановения срок.

На основание чл. 415, ал. 1 ГПК, РС-Добрич е указал на ЕТ „***“ като заявител в заповедното производство да предяви иск за съществуването на вземането си срещу длъжника М.П.А. в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

Съобщението е връчено на страната на 13.07.2018 г.

Установителният иск по чл. 415 ГПК във вр. с чл. 422 ГПК е предявен в законоустановения срок – на 02.08.2018 г.

При така безспорно установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

І. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКОВИТЕ ПРЕТЕНЦИИ:

1. Правен интерес. Наличието на правен интерес от предявяването на исковите претенции, предмет на т. д. № 120/2018 г. и на т. д. № 224/2018 г. по описа на Окръжен съд-Добрич, е обосновано от ищеца с правото му като купувач да иска плащане на задатък при условията и смисъла на чл. 334 ТЗ, респ. да иска връщане на дадена на отпаднало основание сума по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, респ. да иска в качеството си на поемател на запис на заповед от издателя на ценната книга плащане на сумата по менителничния ефект – чл. 535 ТЗ.

2. Подсъдност на делото. Съобразно правилата на разпоредбите на чл. 104, т. 4 ГПК относно родовата и на чл. 105 ГПК относно местната подсъдност, делото е подсъдно на Окръжен съд гр. Добрич като първа инстанция.

Делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и втора „Производство по търговски спорове” на Гражданския процесуален кодекс.

3. Търговскоправен характер на споровете. Делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и втора „Производство по търговски спорове” на Гражданския процесуален кодекс.

Релевантен за определяне търговскоправния характер на спора, предмет на т. д. № 120/2018 г. по описа на Окръжен съд - Добрич е търговскоправният характер на правоотношението между страните по делото, произтичащо от договор за търговска продажба по смисъла на чл. 318 и сл. във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 1 ТЗ.

Предмет на т. д. № 224/2018 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е търговскоправен спор по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан с иска по чл. 422 ГПК за съществуването на вземането на поемателя на запис на заповед към издателя на менителничния ефект. Записът на заповед е от категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ, т. н. „абсолютна търговска сделка”, чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ.

4. Правосубектност на страните.

Страните по делото притежават качеството търговец ( чл. 1, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ТЗ );ищецът - едноличен търговец ( чл. 56 и сл. ТЗ ) ответникът - търговско дружество ( чл. 63, ал. 1 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 64, ал. 1, т. 3 ТЗ ).

Налице са процесуалните предпоставки относно надлежното упражняване на правото на иск.

Исковите претенции са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

ІІ. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКОВИТЕ ПРЕТЕНЦИИ:

1. По отношение на исковите претенции, предмет на т. д. № 120/2018 г. по описа на Окръжен съд-Добрич:

На 08.12.2017 г. между страните по делото е възникнало облигационно отношение по търговска продажба по смисъла на чл. 318, ал. 1 и сл. ТЗ във вр. с чл. 183 и сл. ЗЗД, по силата на което „******“ ООД като продавач се задължава да прехвърли на между ЕТ „***“ като купувач собствеността на 350.400 т. амониев нитрат / 34.4 % N-/NH4+NO3// и 150.000 т. карбамид, /46.0 % N-амиден// CO(NH2)2/ срещу цена от 251 589.60 лв. ( с включен в цената ДДС ), която купувачът се е задължил да му заплати. В договора страните писмено са уговорили предварителното плащане на цената по смисъла на чл. 334 ТЗ - цената се заплаща авансово в размер на сумата от 251 589.60 лв., равна на 100 % от общата стойност на стоките, в срок от девет работни дни от датата на сключване на договора, а именно до 21.12.2017 г. включително - т. 4.2.1.

По делото е безспорно установено, че купувачът е изпълнил задължението по чл. 334 ТЗ във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД за предварително плащане на цената – на 18.12.2017 г., купувачът е платил сумата от 185 500.00 лв., а на 03.01.2018 г. - сумата от 66 089.60 лв. Последното плащане е извършено извън рамките на уговорения срок. Налице е забавено изпълнение от страна на купувача, но същото е прието от продавача и по този начин го е одобрил.

Безспорно установено е частичното изпълнение на задължението на продавача за предаване на купувача на продаденото количество стоки – продавачът е предал на купувача само 149.800 т. карбамид от договореното количество от 150.000 т. карбамид и 350.400 т. амониев нитрат. Налице е виновно неизпълнение от страна на продавача. По делото не се установи неизправност от страна на купувача по отношение на задълженията му, произтичащи от т. 8.3 и т. 12.1. от договора за изпращане на заявка за експедиция в установения от договора начин и форма. Инвокираното от ответника възражение за неизправност на ищеца е неоснователно.

С оглед частичното неизпълнение на задължението за предаване на стоките от страна на продавача, на 23.03.2018 г. купувачът е отправил до продавача уведомление, с което го уведомява че се отказва от договора за търговска продажба в частта относно недоставеното количество амониев нитрат и карбамид и отправя покана за връщане на авансово заплатената цена в размер на сумата от 166 203.60 лв., ведно с лихвата от датата на плащането й.

С уведомление от 18.04.2018 г. купувачът съобщава на продавача, че счита сключения между тях договор за търговска продажба с предварително плащане на цената по смисъла на чл. 334 ТЗ, като го е поканил да му върне сумата от 166 203.60 лв., представляваща задатък в размер на авансово платената цена за недоставените 350.400 т. амониев нитрат и 200.000 кг. карбамид по договора за търговска продажба от 08.12.2017 г., както и сумата от 3 961.59 лв., представляваща лихва върху авансово платената цена по договора за периода 19.12.2017 г. до окончателното плащане.

Съдът счита, че купувачът, като изправна страна, с уведомлението от 23.03.2018 г. е развалил договора при условията на чл. 87, ал. 2 ЗЗД – извънсъдебно разваляне без предупреждение в хипотезата на безполезност на изпълнението за кредитора и на забавено изпълнение на фикс - сделка. Фактът, че купувачът е използвал в уведомлението израза „отказвам се от сключения договор за покупко-продажба“, не променя този извод. Законът не изисква включване в съдържанието на уведомлението изрази като „развалям“, нито пък да има позоваване на чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Изявлението на купувача за връщане на остатъка от авансово платената цена следва да се тълкува като изявление за разваляне на договора.

На 18.04.2018 г. купувачът е отправил до продавача ново уведомление, получено от последния на 20.04.2018 г., с което заявил, че счита сключения между тях договор за търговска продажба с предварително плащане на цената по смисъла на чл. 334 ТЗ и го е поканил да му върне сумата от 166 203.60 лв., представляваща задатък в размер на авансово платената цена за недоставените 350.400 т. амониев нитрат и 200.000 кг. карбамид по договора за търговска продажба от 08.12.2017 г., както и сумата от 3 961.59 лв., представляваща лихва върху авансово платената цена по договора за периода 19.12.2017 г. до окончателното плащане.

Контроверсният въпрос е по делото е относно правната квалификация на предявения иск.

Ищецът е дефинирал исковата си претенция като иск за плащане на задатък по чл. 334 ТЗ във вр. с чл. 93 ЗЗД.

Задатъкът е акцесорно и реално съглашение, с което страните уговарят предаването на вещта или паричната сума, както и произтичащите от него правоотношения и задължения – аргумент от чл. 93 ЗЗД - вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С., 2016, с. 515. Нормата на чл. 93 ЗЗД е диспозитивна и страните могат да се отклонят от нея.

В предвидените от закона случаи задатъкът може да възникне без волеизявление на страните - чл. 334 ТЗ. Съгласно чл. 334 ТЗ при продажба с уговорка за предварително плащане на цената, платената цена се смята за задатък. Правилото на чл. 334 ТЗ се прилага при всички форми на неизпълнение, а не само при пълно неизпълнение, защото законът не съдържа никакви ограничения в тази насока. Значението на задатък следва да има само онази част от цената, срещу която не е престирана стока - вж. Калайджиев, А. Цит. съч., с. 516.

В конкретния случай страните не са изключили предназначението на авансовото плащане като задатък по смисъла на чл. 334, изр. трето ЗЗД, но и не се установи да са се отклонили от предписанието на чл. 93, ал. 2 ЗЗД, предвиждащо правото на далата задатъка изправна страна да иска връщане му в двоен размер.

Ищецът не е длъжен да квалифицира правото. Достатъчно е в исковата молба на индивидуализира спорното право чрез спорен предмет ( основание на иска ) и посочване в какво се състои искането ( петитум ). Определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на Съда. Съдът, за да определи действителното основание на спорното материално право следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, Съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон.

По делото няма спор, че плащането на процесната сума е извършено на договорно основание – като уговорен аванс в размер на 100 % от продажната цена, срещу който купувачът е очаквал изпълнение от продавача на задължението му за предаване на стоките. Установено е, че това задължение не е изпълнено изцяло.

Купувачът е развалил договора на 23.03.2018 г. при условията на чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Купувачът не е поискал двойния размер на аванса ( задатъка ) съгласно чл. 334 ТЗ във вр. с чл. 93 ЗЗД, а е поискал връщането му в размера, в който не е погасен чрез предаване на стоките.

С оглед гореизложените съображения, Съдът приема, че правното основание на иска е чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД – връщане на дадено на отпаднало основание.

Според разбиранията на доктрината и практиката, за състава на „получено при отпаднало основание“ е характерно, че към момента на даването и получаването е налице основание, но впоследствие то е отпаднало - вж. Girard, Paul Frederic. История и система на римското право. Част ІІ. Облигационно право. С., 1915г., 879 – 887, Бодри – Лакантиери, Кратък курс по гражданското право. Обща теория на задълженията и договорите. С., 1920, 316 - 322; von Czyhlarz, Karl Ritter. Учебник по римско право. С., 1921, с. 201, Колен – Капитан, Елементарен курс по френско гражданско право. Том І. Книга І и ІІ. С., 1929, с. 522; Планиол, М. Елементарно ръководство по гражданско право. С., 1930, с. 318, Берон, В. Незаконно обогатяване в вреда на другиго. С., 1932, с. 96, Тице, Х. Гражданско право. Облигационно право ( обща и специална част ). С., 1933, 263 - 266; Диков, Л. Курс по гражданско право. Облигационно право. Обща част. Том ІІІ. С., 1934, 561 – 563; Василев, Л. Гражданско право на НРБ. Отделни видове облигационни отношения. С., 1958, 584 – 585; Андреев, М. Римско частно право. С., 1992, с. 389; Сукарева, Зл. Извъндоговорни източници на облигационни отношения. С., 1998, с. 60, Големинов, Ч. Неоснователно обогатяване. Гражданскоправни аспекти. С., 2011, 49-57, Големинов, Ч. Гражданскоправни източници на задължения. С., 2011, с. 146, Митев, Кр. Неоснователно обогатяване. С., 2014, с. 82..

Съставът обхваща случаите, в които последиците на осъществен юридически факт се заличават с обратна сила, като например престиране по договор, който по-късно е унищожен ( чл. 27 - 33 ЗЗД ), развален ( чл. 87 ЗЗД ), сбъдване на уговорено прекратително условие ( чл. 25 ЗЗД ), сделки, впоследствие атакувани чрез отменителни искове за попълване масата на несъстоятелността ( чл. 647 ТЗ ) или упражняване на право на отказ от сключен договор по чл. 47, ал 1, чл. 55, чл. 154 ЗЗП.

Във всяка от горните хипотези към момента на даване има основание. Изводът за липса на основание се прави post factum поради това, че законът е придал обратно действие на дадени юридически факти.

Даването и получаването на нещо ( разбирано като действие, насочено към изпълнение на задължение, с което solvens предоставя благо, което има имуществена стойност на accipiens ) поражда реституционно задължение, когато е основанието отпада с обратна сила. Липсата на основание се дефинира от доктрината и практиката като отсъствие на валиден юридически факт или правоотношение, оправдаващи даването, респ. получаването на благото - Вж. Василев, Л. Облигационно право. Отделни видове облигационни отношения. С., 1958, с. 578, Сукарева, Зл. Извъндоговорни източници на облигационни отношения. С., 1998, с. 57, Големинов, Ч. Неоснователно обогатяване. Гражданскоправни аспекти. С., 2011, с. 31, Големинов, Ч. Гражданскоправни източници на задължения. С., 2011, с. 147, Митев, Кр. Неоснователно обогатяване. С., 2014, с. 113.

При осъществяване на този състав се поражда облигационно отношение, чието съдържание е задължението на accipiens да върне полученото на solvens.

С оглед изложените съображения се налага изводът за основателност на исковата претенция на купувача като solvens към продавача като accipiens за връщане на процесната сума като дадена на отпаднало основание.

В хипотезата на получено на отпаднало основание изискуемостта на реституционното задължение настъпва от момента на настъпване на юридическия факт, който го заличава с обратна сила. Тъй като задължението е без определен срок, изискуемостта не води до изпадане на длъжника в забава. За тази цел е нужно той да бъде поканен – арг. от чл. 84, ал. 2 и З ЗЗД. В случая, на 23.03.2018 г. купувачът е развалил договора и е поканил продавача да му върне дадената на отпаднало основание сума. От този момент продавачът като accipiens е изпаднал в забава. Купувачът претендира обезщетението по чл. 86, ал. 2 ЗЗД за периода на забавата от 19.12.2017 г. до 23.03.2018 г. През този период продавачът не е в забава за изпълнение на реституционното задължение за връщане на получената на отпаднало основание сума. По изложените съображение, субсидиарният иск за сумата от 3 961.59 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение ( 166 203.60 лв. ) за периода на забавата ( 19.12.2017 г. – 23.03.2018 г. ), претендиран на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

След като Съдът уважи предявения главен иск, предявеният срещу ответника евентуален иск следва да се остави без разглеждане, без обсъждане на доказателствата и на доводите на страните по тях.

2. По отношение на исковите претенции, предмет на т. д. № 224/2018 г. по описа на Окръжен съд – Добрич:

Исковата претенция, предмет на настоящото дело, черпи своето правно основание от разпоредбите на чл. 415, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 535 ТЗ.

Предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед.

Ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничен ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение – т. 17 от ТР – 4 – 2013 ОСГТК.

С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, на ищеца, в качеството му на приносител (поемател) на ценната книга, е вменено главното и пълно доказване на следните факти: 1. наличието на запис на заповед, който отговаря на изискванията на 535 ТЗ за форма и съдържание; 2. право на собственост върху ценната книга и произтичащите от нея акцесорни права.

Ответникът в качеството си на издател носи тежестта за главното и пълно доказване на релевираните от него менителнични възражения – арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 465 ТЗ.

Контроверсният въпрос по делото е относно наличието на менителнично вземане на поемателя срещу издателя, произтичащи от процесния запис на заповед.

Записът на заповед има двойнствена правна природа – на ценна книга и на правна сделка - вж. Василев, Л. Облигационно право. Отделни видове облигационни отношения. С., 1958, с. 544, Калайджиев, А. Чекът в българското право. С., 1992, с. 22, Павлова, М. Записът на заповед и менителницата. С., 1998, с. 23, Герджиков, О. Търговски сделки. С., 2008, с. 295.

В битието си на ценна книга записът на заповед може да се дефинира като частен диспозитивен документ, конститутивна, търговска и налична ценна книга на заповед, която инкорпорира волеизявлението на издателя ( чието съдържание е обещанието да плати парична сума на поемателя ), акцесорните на ценната книга сделки ( джиро, авал и пр. ) и произтичащите от тях права ( преки и регресни менителнични права ) по такъв начин, че упражняването и прехвърлянето на правата по ценната книга се осъществява чрез предаване на документа.

В качеството си на сделка, записът на заповед представлява абстрактно едностранно изявление, по силата което издателят обещава да плати на поемателя или на негова заповед определена сума.

Процесният запис на заповед отговоря на изискванията на чл. 535 ТЗ за форма и съдържание и удостоверява подлежащи на изпълнение менителнични вземания на поемателя към издателя и поръчителя.

В тази връзка е неоснователно абсолютното менителнично възражение на издателя за нищожност на реквизита „падеж“ ( чл. 535, т. 3 ТЗ ). Изразът в текста на книгата „…срещу представяне на този запис на заповед да платя…“ не е равнозначен на израза „на предявяване“ чрез който се определя падежът в хипотезата на чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ и не съдържа два начина за определяне на падежа. С оглед съдържанието на текста на записа на заповед, е видно, че употребеният израз „..срещу представяне…“ означава предявяването на ценната книга за плащане именно на конкретно посоченият падеж, а не касае определянето на друг, взаимно изключващ го падеж.

Ответникът в качеството на менителничен длъжник е инвокирал възражения от категорията на относителните менителнични възражения, основани на каузалното отношение и exceptio doli.

Относителните възражения имат сила само срещу отделен кредитор. Чрез тях се оспорват материалните права ( правото на собственост или правото на залог ) на приносителя върху ценната книга, материализираща менителничната сделка. Традиционно към тази група се причисляват и възраженията, произтичащи от каузалните отношения и exceptio doli.

Менителничните сделки се съпътстват от сложна система от каузални правоотношения. Каузалните правоотношения са отношенията, във връзка с които и по повод на които възникват менителничните сделки.

Между юридическите факти, които пораждат каузалните и менителничните отношения съществува определена зависимост. Каузалното отношение разкрива икономическите причини за възникване на менителничните сделки и определя тяхното основанието ( causa ). Каузата е онова житейско или икономическо отношение, чийто правен модел страните искат да създадат, учредявайки права и поемайки задължения. Менителничната сделка като типична абстрактна сделка не съдържа в себе си каузата, а я намира отвън – в каузалното отношение, чийто правен ефект тя е призвана на създаде. Между юридическите факти, които пораждат каузалните и менителничните правоотношения съществува определена зависимост.

Господстващото мнение приема становището за паралелното съществуване на менителничните сделки и каузалните отношения - вж. Джидров, К. Коментар на постановленията на Търговския закон. С., 1910, с. 333, Меворах Н., Лиджи Д., Фархи Л., Коментар на Закона за задълженията и договорите, чл. чл. 1 – 333, С., 1924, 365 - 366; И., Г. Юридическото значение на даването на менителница, запис на заповед или чек срещу едно каузално вземане. П., 1929, 30 - 43; Диков, Л. Търговско право. С., 1925, 921 - 928; Христов, Н. Менителницата и основното отношение. – Юридическа мисъл, 1946, № 7, 531-536, Кацаров, К. Систематичен курс по българско търговско право. С., 1947, 562 – 564, Калайджиев, А. Чекът в българското право. С., 1992, 103-104.

По принцип издаването и прехвърлянето на един менителничен ефект няма погасително действие по отношение на каузалното отношение, но ако изричното или мълчаливо намерение на страните е било да извършат чрез издаване на менителничния ефект едно плащане, то безспорно е, че ще имаме datiо in solutum, а ако са имали намерение да заместят старото ( каузалното ) отношение с ново ( менителнично ) - налице е новация, в противен случай следва да се приеме паралелното съществуване на двете правоотношения - каузалното и менителничното.

Законодателството не съдържа норма за установяване на поредност при упражняване на правата по менителничните сделки и по каузалното правоотношение.

Кредиторът разполага с право на избор да се удовлетвори по което и да е от двете правоотношения.

Каузалната и менителничната сделка са в отношение на координация, а не а субординация - Вж. Калайджиев, А. Чекът в българското право, с. 105.

Исковете по каузалното и по менителничното правоотношение имат различно основание и размер. Решението по единия иск няма да има res iudicata по отношение за другия. Възможно е алтернативното съединяване на двата иска.

Давността по двете правоотношения тече поотделно. Просрочването на менителничния ефект по специалната менителнична давност не влияе върху давността на каузалното отношение.

Азбучно положение в менителничното право е правната възможност на менителничният длъжник да отказва изпълнение на приносителя на менителницата с възражения, изведени от каузалното отношение –вж. Грюнхут, К. Менителнично право, С. 1925, 209 – 212, Джидров, К. Коментар на Търговския закон. С., 1910, 331 – 332, Кацаров, К. Систематичен курс по българско търговско право. С., 1947, 617 – 618, Павлова, М. Записът на заповед и менителницата. С., 1998, 205 – 209, Калайджиев, А. Чекът в българското право. С., 1992, 279 – 281, Калайджиев, А. Безкасовото плащане. С., 1999, 166 – 174, Герджиков, О. Търговски сделки. С., 2008, 319 – 320.

Поемането на менителнично задължение се балансира по правило с придобиването на права по каузалното отношение, като по този начин се възстановява имущественото равновесие. Длъжникът може да прави всякакви възражения във връзка с каузалното отношение, ако кредитор по менителничното отношение е страна и по каузалното отношение. Приносителят на ценната книга, който е страна по каузалното отношение, е по правило недобросъвестен, защото той не може да не знае за наличието на възражение по каузалното правоотношение. Всеки правопрепятстващ или правопрекратяващ факт по каузалното правоотношение (несъществуване, незавършеност на фактическия състав, нищожност, унищожаване, разваляне, плащане и пр. ), може да му бъде противопоставен.

В разглеждания случай страните възприемат записа на заповед като обезпечение за изпълнението на задълженията на продавача по договора за търговска продажба, дадено от страна на М.А. ( съдружник и управител на „******” ООД ) в качеството й на физическо лице – „процесният запис на заповед е издаден от М.А., за да обезпечи изпълнението в срок на задълженията на „******” ООД по цитирания договор.“ ( изявление на М.А. по т. д. № 224/2018 по описа на Окръжен съд – Добрич, с. 30 ), „записът на заповед е издаден от М.А. като обезпечение на задълженията на „******” ООД по сключения с това дружество договор за покупко-продажба ( доставка )“ ( изявление на ЕТ „***“ по т. д. № 120/2018 г. по описа на Окръжен съд – Добрич , с. 132. )

В съдебната практика няма спор относно възможността запис на заповед да се издаде като обезпечение за изпълнението на задължения по предхождащо каузално отношение – вж. ТР – 4 – 2013 – ОСГТК, р. 179-2015 – II ТО, р. 17 - 2015 - II ТО, р. 141 – 2016 - II ТО, р. 71 – 2017 - II ТО. Това виждане се нуждае от известно прецизиране.

Менителничните ефекти са самостоятелни търговски сделки, които по естеството си нямат обезпечително предназначение. Поемателят по менителницата, записа на заповед или чека не получава никаква привилегия за събиране на своето вземане в индивидуалното или в универсалното принудително изпълнение, за разлика от кредиторите, чиито вземания са гарантирани с реални или персонални обезпечения. Исковете на приносителя на ценната книга срещу менителничните длъжници се погасяват със специалната менителнична давност по чл. 531, респ. чл. 561 ТЗ, която е по кратка от общата давност по чл. 110 ЗЗД. Стопанското предназначение на ценната книга е да обслужва търговския оборот, като създаде прехвърлимо и абстрактно вземане за определена парична сума.

Менителницата, записът на заповед и чекът не представляват нито персонално, нито реално обезпечение, нито привилегия по чл. 136 ЗЗД.

Записът на заповед следва да се разглежда като правно-икономическа гаранция за събиране на вземането, а не като обезпечение – вж. Хорозов, Г. Менителнични ефекти – Герджиков, О., Русчев, И., Марков, М., Стефанов, Г., Касабова, К., Голева, П., Градинарова, Т., Гигова, В., Недкова, К., Хорозов, Г., Стефанов, С. Обезпеченията в материалното и процесуалното право. С., 2018, 213-215.

Записът на заповед се издава в интерес на кредитора по каузалното отношение, като му предоставя преимуществата на заповедното производство за удовлетворяване на вземането, инкорпорирано по ценната книга – вж. Бончовски, П. Особености на принудителното изпълнение, основано на менителничните ефекти като несъдебни изпълнителни основания. – Правна мисъл, 2001, № 3, с. 17.

Задължението на издателя на запис на заповед в качеството му на главен длъжник предполага наличие на задължение, произтичащо от каузалното правоотношение.

В разглеждания случай страните не спорят, че поемателят на записа на заповед няма вземане срещу издателя, произтичащо от каузалното правоотношение, независимо от идентичността между двете сделки, изразяваща се в съвпадение на фигурите на кредитора по записа на заповед и по договора за търговска продажба, на менителничната сума и на сумата, представляваща кондикционното вземане на купувача срещу продавача за връщане на дадена на отпаднало основание сума, на датата на издаването на ценната книга и датата на сключване на договора за търговска продажба и падежите на менителничната и на каузалната сделка. В този смисъл е изявлението на ЕТ „***“, че М.А. не е страна по договора за покупко-продажба от 08.12.2017 г. ( с. 132 от т. д. № 132/2018 г. по описа на Окръжен съд – Добрич ).

Този факт се установява и от анализа на релевантните доказателства по делото. Не се констатира М.А. в качеството си на физическо лице да е поемала задължение към ЕТ „***“ за плащане на процесната сума било то като поръчител по смисъла на чл. 138 и сл. ЗЗД, било то като солидарен длъжник в хипотезата на встъпване в дълг по чл. 101 ЗЗД или заместване в дълг по чл. 102 ЗЗД.

Както бе изяснено по-горе, записът на заповед няма значението на обезпечението на вземане по смисъла на това понятие по раздел VII ЗЗД или на търговско обезпечение по чл. 310 и сл. ТЗ. Издаването на записа на заповед от страна на М.А. не създава в нейна тежест задължение за плащане, ако тя не е поела съобразно законоустановения ред задължение за плащане на процесната сума по договора за търговска продажба, с оглед безспорната връзка и идентичност между менителничната сделка и каузалното правоотношение. Поемателят по записа на заповед не разполага с вземане срещу издателя на ценната книга, произтичащо от каузалната сделка.

Липсата на каузално правоотношение е релевантна за менителничните отношения, като издателят в този случай може да откаже плащане.

С оглед на така безспорно констатираната липса на вземане, произтичащо от каузалното правоотношение, на издателя на записа на заповед не може да се вмени плащане на менителничната сума.

С оглед пълнотата на изложението, настоящият състав на Съда счита, че прекият менителничен иск на поемателя срещу издателя на записа на заповед е неоснователен и в хипотезата, ако М.А. би била страна по каузалното правоотношение и в нейна тежест би било вменено задължение за плащане на исковата сума. Възможни са хипотезите на възникване на солидарната отговорност на М. Атанасова при встъпване в дълг по чл. 101 ЗЗД или заместване в дълг по чл. 102 ЗЗД, но не и поръчителство по смисъла на чл. 138 и сл. ЗЗД с оглед неговия формален характер. Договорите за встъпване в дълг по чл. 101 ЗЗД и за заместване в дълг по чл. 102 ЗЗД са неформални, но изискват винаги съгласието на кредитора.

В подобна хипотеза, прекият иск на приносителя на записа на заповед се парира от инвокираното от издателя възражение exceptio doli. Еxceptio doli се базира на понятието за недобросъвестността на приносителя на менителничния ефект да осъществи права, които не би следвало да бъдат предявени - вж. Кожухаров, А. Еxceptio doli generalis. Съществува ли по нашето право ? – Архив за правни науки. 1940, № 2, с. 129, Калайджиев, А. Чекът в българското право. С., 1992, с. 278, Павлов, Г. Относителни възражения – Търговско право. 2000, № 3, 73-74.

Купувачът е предявил два иска за удовлетворяване на един и същи правен интерес на две различни основания при условията на кумулативност – на основание каузалната сделка и на основание менителничната сделка. По настоящото дело купувачът е получил удовлетворение, след като Съдът е уважил кондикционния иск за връщане на процесната сума като дадена на отпаднало основание. В хипотезата на уважен пряк менителничен иск срещу издателя на записа на заповед за същата сума, кредиторът би получил една и съща сума два пъти, което противоречи на един от основните принципи на българското гражданско права за недопустимост на неоснователното обогатяване.

Анализът на доказателствата по делото е основание за извода за несъществуването на менителнично вземане на поемателя срещу издателя на менителничния ефект. Във връзка с гореизложените съображения, исковата претенция се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

3. По отношение на разноските.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част на иска. Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска – чл. 78, ал. 3 ГПК.

Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа – чл. 36, ал. 2 ЗА. С Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по различни видове дела.

Правото на разноски представлява имуществено субективно право. Отговорността за заплащане на разноски произтича от процесуалния закон и е основана на гражданско правоотношение, чийто състав е трикомпонентен – 1. наличие на правен спор; 2. направени разноски по повод участие в съдебно производство по повод така повдигнатия правен спор и 3. съдебен акт, който съдържа произнасяне по искането за разноските с оглед резултата от делото.

Отговорността за разноски е ограничена, обективна и деликтна отговорност за вредите по повод участие в съдебно производство и включва само внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат, но не и всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по делото - р. 189 – 2014 - IV ГО.

Отговорността за разноски има за основна цел да възстанови направените реални разходи, които са предизвикани от нуждата от правна защита в дадено производство. Вземането за разноски не може да служи и не може да се използва за неоснователно разместване на блага.

С Решение от 05.12.2006 г. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004, Съдът на Европейския съюз е приел, че когато държава член на ЕС делегира на частноправен субект ( какъвто е Висшият адвокатски съвет ) правомощия във връзка с определяне на икономически условия ( в настоящия случай – приложими минимални адвокатски възнаграждения ), то тя осъществява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в чл. 101 и чл. 102 ДФЕС, тъй като насърчава частен стопански субект да приема съгласувани практики, ограничаващи свободната конкуренция. Според Съда, чл. 10 ЕО ( сега чл. 4, ал. 3 ДЕС ) и чл. 81 ЕО ( сега чл. 101 ДФЕС ) са нарушени, когато държава членка изисква или насърчава сключването на споразумения, приемане на решения или съгласувани практики, противоречащи на чл. 81 ЕО ( сега чл. 101 ДФЕС ), или подсилва техния ефект, или лишава от законодателен характер собствените си правила, като делегира на частни икономически оператори отговорността да вземат решения, засягащи икономическата сфера.

С Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С- 428/2016 Съдът на ЕС е приел, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба на ***, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат – под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката – да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, ограничава конкуренция в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС.

Съдът на ЕС е извел задължение за националния съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при необходимост, по собствена инициатива да оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред - Решение от 09.03.1978 г. по дело 106/1977 на Съда на ЕО.

Изложените по-горе обстоятелства дават право на настоящия съдебен състав да определи размера на разноските, като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да е обвързан нито от уговорените от страните и процесуалните им представители размери на адвокатското възнаграждение, нито и от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредбата.

Настоящият състав на Съда, като се съобрази с изложените по-горе съображения относно несъответствието на националната правна уредба за вземанията за разноски в гражданския процес с правото на Европейския съюз, и като прецени действителната и правна сложност на предмета на правния спор, счита, че следва да присъди на ищеца сумата от 10 680.71 лв., представляваща разноски по делото и сумата от 1 000.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, а на ответника М.А. сумата от 1 000.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „******“ ООД гр. Добрич, бул. „Трети март“ № 50, офис 1, ЕИК *** да заплати на едноличен търговец В.Г.П.ЕГН ********** с фирма ЕТ „***“ със седалище и адрес на управление гр. Б., общ. Б., област Добрич, ЕИК ***сумата от 166 203.60 лв., представляваща дадена на отпаднало основание сума, ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска – 26.04.2018 г., до окончателното й плащане, както и сумата от 10 680.71 лв., представляваща разноски по делото и 1 000.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ предявения от едноличен търговец В.Г.П.ЕГН ********** с фирма ЕТ „***“ със седалище и адрес на управление гр. Б., общ. Б., област Добрич, ЕИК ***срещу „******“ ООД гр. Добрич, бул. „Трети март“ № 50, офис 1, ЕИК ***, иск за сумата от 3 961.59 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично ( 166 203.60 лв. ) за периода на забавата ( 19.12.2017 г. – 23.03.2018 г. ).

ОТХВЪРЛЯ предявения от едноличен търговец В.Г.П.ЕГН ********** с фирма ЕТ „***“ със седалище и адрес на управление гр. Б., общ. Б., област Добрич, ЕИК ***срещу М.П.А. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес *** иск за съществуване на вземането на ЕТ „***“ срещу М.П.А. в размер на сумата от 166 203.60 лв., представляваща сума по запис на заповед, която сума е предмет на Заповед № 694/26.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1220/2018 г. на Районен съд – Добрич,

ОСЪЖДА едноличен търговец В.Г.П.ЕГН ********** с фирма ЕТ „***“ със седалище и адрес на управление гр. Б., общ. Б., област Добрич, ЕИК ***да заплати на М.П.А. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес ***, сумата от 1 000.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.

СЪДИЯ :