Р Е Ш Е Н И Е № 13

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Добрич 07.02.2019 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на петнадесети януари

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Т.СТОЕВА

при секретаря Билсер Мехмедова-Юсуф......... и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева..........Т..д.№216

от 2018 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от Й.А.М. ЕГН ********** ***,в качеството й на майка и законен представител на малолетните И.Х.М. ЕГН**********,А.Х.М. ЕГН ********** И В.Х.М. ЕГН ********** и тримата с постоянен адрес-***,чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО Я. И СЪДРУЖНИЦИ“,със седалище и адрес на управление-гр./адрес/,представлявано от адв.М.Я. и адв.В.З.,съдебен адрес ***,офис 10-11 срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО“/име/“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр./адрес/,представлявано от С.С.П.,с цена на иска 637 769,50 лв.,от които сумата 600 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди,а сумата от 37 769,50 лв.-обезщетение за имуществени вреди,с правно основание чл.45 във вр.с чл.51 от ЗЗД,във вр.с чл.429 ал.1 и ал.2 от КЗ и чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба се излага следното:

При ПТП ,настъпила но 01.07.2017г. е настъпила смъртта на Х.Ц.М. –баща на И.Х.М. ,А.Х.М. и В.Х.М..

На 01.07.2017г. ,управлявайки л.а.“BMW „,модел 730 d ,рег.№***водачът на автомобила С.Д.Д. *** допуска пътно транспортно произшествие.Автомобилът се е движил по пътното платно на главен път ІІ-29 в посока гр.Добрич-гр.Варна.В същия момент по пътното платно се е движел пешеходецът Х.Ц.М. Пътната настилка е била суха,асфалтова,на прав участък ,на около два километра след комплекс „Пети километър“.Движейки се със скорост,надвишаваща максимално допустимата при движение в извънградски условия,несъобразена с релефа на местността и условията за видимост,водачът на лекия автомобил не е възприел пешеходеца,не е реагирал навреме,поради което същият е бил ударен с предната челна част на автомобила,като вследствие на силния удар починал на място.

По повод възникналото ПТП е съставен КП за ПТП с пострадали лица №24001735.

По случая е образувано наказателно производство-ДП №167/2017г. по описа на Второ РУ на МВР гр.Добрич,прокурорска преписка №666/2017г. на Окръжна прокуратура гр.Добрич.

С Присъда №16 от 18.05.2018г.,постановена по НОХД №158/2018г. по описа на Добрички окръжен съд,влязла в законна сила на 05.06.2018г. водачът С.Д. е признат за виновен в това ,че на 01.07.2017г.,по главен път ІІ-29,гр.Добрич-гр.Варна,на около три километра след местността „Пети километър“,при управление на л.а.“BMW „,модел 730 d ,рег.№***,е нарушил правилата за движение по пътищата,а именно –чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП,чл.21 ал.1 от ЗДвП ,в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на Х.М.,поради което и на основание чл.343,ал.1 ,б.“в“ във вр.с чл.342 ал.1 от НПК ,съдът определя на подсъдимия С.Д. наказания „лишаване от свобода“ за срок от 2 години,изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 от НК се отлага с изпитателен срок от четири години.

Ишците считат ,че смъртта на пострадалото лице се дължи на виновните действия на водача С.Д.,който е нарушил правилата за движение по пътищата.Вследствие на своите неправомерни действия водачът се е поставил в невъзможност да реагира на каквато й да е опасност на пътното платно,тъй като не би могъл да спре и да я избегне.Причинена е смъртта на Х.М.-баща на четири деца.

Всяко от децата след раждането му е било посрещано с радост от бащата,който бил изключително всеотдаен родител и отдавал обичта и вниманието си на всяко от тях.Налице е била изключително силна връзка между баща и син,в която неизменно Х.се е стараел да дава пример на сина си,да възпитава у него високи морални ценности и е правел големи планове за бъдещето му.След внезапната и трагична смърт на баща си синът му В. е в тежко емоционално състояние,изключително депресиран,неконтактен и раздразнителен и отказва да приеме смъртта на баща си.Х.винаги е изпитвал безкрайна любов към дъщерите си ,закрилял ги е и е следял за тяхното възпитание,държал е те да се изучат,за да имат по-добър живот.Стараел се е да подсигури една нормална среда на семеен уют и щастие.След смъртта му И. и А. страдат изключително много,затворили са се в себе си и постоянно плачат.Внезапната и нелепа смърт на Х.е жестока трагедия за неговите деца.Шок,стрес,постоянна мъка и огорчение са само част от негативните последици,които те търпят от кончината на единия си родител.След трагедията единственият им родител –майка и съпруга на починалия е длъжна сама да се справя с отглеждането на четири деца.Незаменима е липсата на единия родител в живота на децата.Неговата липса ще създава докрай трудности в живота им.

Освен неимушествени вреди от загубата на баща си,децата търпят и имуществени вреди,изразяващи се в неплащане на дължащата им се до пълнолетие месечна издръжка.Ищците са в кръга на лицата,които имат право на заплащане на имуществени вреди,съгласно ППВС№4/1961г. В този кръг попадат всички лица,които са получавали издръжка от починалия и с неговата смърт са изгубили възможността да получават тази издръжка.

Пропуснатите ползи подлежат на възмездяване по реда на чл.51 ал.1 от ЗЗД.Те не са бъдещи,а настъпили към 01.07.2017г.,когато е починал бащата на ищците.М. е бил на 44 години,работоспособен мъж и със средствата ,които е изкарвал е издържал цялото си семейство.

С тези аргументи и на основание чл.142 ал.2 и чл.143 ал.2 от СК ищците считат,че ответното дружество следва да заплати сумите от:на И.М. сумата от 17 902 лв.-или една четвърт от минималната работна заплата за страната за периода от 01.07.2017 г.до навършване на пълнолетие;на А.М.-сумата от 11 017,50 лв.-една четвърт от минималната работна заплата месечно за периода от 01.07.2017г.до навършване на пълнолетие;за В.М. 8 850 лв.-една четвърт от минималната работна заплата месечно за периода от 01.07.2017г.до навършване на пълнолетие.

Лекият автомобил “BMW „,модел 730 d ,рег.№***,при управлението на който виновно е причинено процесното ПТП,е застрахован по риска „ГО“ в ЗК“/име/“АД,по силата на полица №BG/ 02/ 117001119514,издадена на 11.04.2017г. ,валидна до 12.04.2018г.

Съгласно чл.380 от КЗ,в сила от 01.01.2016г.към ответното дружество са отправени претенции а изплащане на обезщетения за имуществените и неимуществени вреди,търпени от ищците по делото ,вследствие на инцидента.Въз основа на подадената претенция за неимуществени вреди ответното дружество образува преписки по щети №№***,*** и **********,по които застрахователната компания не се е произнесла в законоустановения срок по чл.496 ал.1 от КЗ.По заведената претенция за имуществени вреди ответното дружество образува преписки №№***;*** и***,по които застрахователната компания не се е произнесла в законоустановения срок.

Поради това у ищците е налице правен интерес да отправят към застрахователя настоящите претенции за неимуществени и имуществени вреди.

В срок от ответника по делото е постъпил писмен отговор ,в който се излага следното:

Исковете са счетени за недопустими,а по същество неоснователни.

Ищците не са изпълнили задължението си да упълномощят с изрично нотариално заверено пълномощно свой представител,завел от тяхно име щетата,което не позволява на застрахователя да прецени на кое лице да изплати застрахователни обезщетения.

Липсва валидно сезиране на ответното дружество за заплащане на неимуществени щети,поради което не е налице забава при изплащането им.

По отношение на претенцията за имуществени вреди,такава въобще не е отправяна към застрахователя,поради което предявяването й по съдебен ред се явява недопустимо. Исковата молба е нередовна,тъй като представителят на ищците не уточнява дали претендира обезщетение за претърпените до момента вреди или за всички настоящи и бъдещи вреди,които ще настъпят от процесното пътно транспортно произшествие.

Оспорва се механизма на настъпване на ПТП и твърдението,че ПТП е настъпил единствено и изключително вследствие на действията на водача.

Счита се ,че в настоящия случай е налице изключителен принос на пострадалия,който изключва вината и прекъсва причинно-следствената връзка между поведението на застрахования водач и настъпване на застрахователното събитие.

Така пострадалото лице се е движило,видно от доказателствата по делото с концентрация на алкохол в кръвта от над 2,7 промила,през тъмната част от денонощието,по междуселищен път ,по средата на пътното платно,близо до осевата линия.Освен ,че е в грубо нарушение на ЗДвП,поведението на пострадалия не може да бъде предвидено,очаквано и предотвратено от водачите на МПС,тъй като противоречи на нормалното поведение на адекватен пешеходец.При това положение ответникът счита,че ПТП би настъпило така или иначе от всяко друго МПС,движещо се по същия път,след пострадалия с разрешената скорост за извънселишни условия.Възможно е пострадалият да не е бил на пътното платно,а да е изскочил на него внезапно и необмислено,предвид високото алкохолно опиянение.

Оспорва се причинно следствената връзка за настъпването на твърдените неимуществени вреди ,интнензитет,проявление и период ,за който са търпени.Размерът на претенцията е необоснован.

Оспорва се предявения иск за имуществени вреди,като недължим ,прекомерен и несъобразен с чл.51 от ЗЗД.

Претенциите са прекомерно завишени.Претендираната парична сума е изключително завишена по размер,за да доведе до репариране на материални вреди в техния действителен размер.Голословните твърдения ,изложени в исковата молба изобщо не кореспондират с действителната фактическа обстановка,а най-вече с възрастта на децата,тъй като същите са твърде малки ,за да възприемат събитието като травмиращо и да изпитат твърдяните неимуществени вреди.

По отношение на имуществените вреди-липсват каквито и да е доказателства за получавана от ищците издръжка в претендирания размер и изобщо да са получавали издръжка от покойния си баща.

Молбата на ответника е съдът да присъди имуществените вреди да бъдат изплащани периодично т.е. всеки месец,с оглед естеството на вземането.

Прави се възражение за съпричиняване в размер на 90 % от вредоносния резултат от страна на пострадалия пешеходец Х.М.,като се твърди,че основната причина за настъпване на ПТП са извършените от наследодателя на ищците нарушения на ЗДВП ,изразяващи се в движението му по средата на пътното платно и то в напълно нетрезво състояние.С това си поведение пострадалият грубо е нарушил разпоредбите на чл.108 ал.1 и ал.2,т.1 от ЗДвП.Ако не беше налице противоправното поведение на пострадалия,то процесното ПТП изобщо нямаше да настъпи.

Възразява се срещу основателността на претенцията за присъждане на лихва върху претенцията за неимуществени вреди,поради съображения за неоснователността му като самостоятелен иск,а също така и в следствие на неоснователността на основния предявен по делото иск.

Не се оспорва наличието на валидна застрахователна полица за автомобила към датата на настъпване на ПТП.

В срок от ищците по делото е депозирана допълнителна искова молба.

Счита се за неоснователно възражението на ответника за неизпълнение на изискванията на чл.338 ал.1 от КЗ.Налице е валидно упълномощаване на адв.М.Я. да предяви претенцията по щетата.Съгласно ЗА се изисква писмено пълномощно на адвоката,поради което същият не е длъжен да представя нотариално заверено пълномощно.В тази връзка се оспорва и възражението на ответника за липса на забава при плащането на застрахователното обезщетение.Чл.338 ал.1 от КЗ не е приложима в настоящия случай.

Неоснователно е твърдението,че ответното дружество не е сезирано с претенция за имуществени вреди,следователно предявеният иск е недопустим в тази негова част.Представят се доказателства за валидното сезиране на ответника за заплащане на причинени имуществени вреди,отправено искане пет месеца,преди завеждане на настоящия иск.

Исковата молба е редовна,предвид практиката на ВКС относно момента на настъпване на вредата.

Поддържа се становището ,че причината за настъпване на вредата е неправомерното поведение на водача на застрахования лек автомобил.В съответствие с нормата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд,разглеждащ гражданските последици от деянието ,относно това ,дали то е извършено,противоправността му и виновността на дееца.

Твърди се,че лекият автомобил .“BMW „,модел 730 d ,рег.№***,управляван от С.Д. се е движел със скорост,сериозно превишаваща допустимата при движение в извънградски условия и несъобразена с ограничената видимост ,предвид включени фарове на къси светлини.Поддържат се доводите на ищеца в исковата молба.

По отношение на наличието на принос от страна на пострадалия за настъпване на ПТП в размер от 90 %,съобразно твърденията на ответника се взема следното становище:

Счита се,че ответната страна носи доказателствената тежест за установяване на факта на съпричиняването.

Дори да се приеме съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат,реално съпричиняването е в размер на не повече от 20 %.

Процесното ПТП е между автомобил и пешеходец,като не може да се слага знак на равенство между задълженията на водача на автомобила и пешеходеца.Нормата на чл.5 ал.2 от ЗДвП определя пешеходеца като по-уязвимата страна.Вината на водача на автомобила превишава значително вината на пешеходеца.

По отношение на твърдението,че претенцията е прекомерно завишена,то се оспорва от ищеца по делото.

Паричния еквивалент на причинените на ищците болки и страдания е съобразен с принципа за справедливост.Размерът на претенцията за неимуществени вреди се обосновава със съдебната практика в тази насока и с икономическата конюнктура,а именно непрекъснатото нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди.Приемането на страната ни в ЕС и поемането на договорни ангажименти спрямо съюза ,е съпроводено с настъпващи промени,относно размера на застрахователните премии и тенденции към увеличението им ,с оглед пълното компенсиране на вредите.Тази тенденция оказва влияние върху размера на обезщетението,определяно от съдилищата.Претендираните обезщетения са съразмерни на лимита на застрахователното покритие за неимуществени и имуществени вреди ,който е 10 000 000 лв.Следва да се отчетат в пълна степен и конкретните икономически условия в страната.

Не се споделя становището на застрахователя за недължимост на лихви за забава,предвид редовното предявяване на претенцията на ищците пред него.

От ответника е постъпил допълнителен отговор във връзка с допълнителната искова молба.

В него изцяло се поддържат доводите,изложени в отговора за неоснователност и недоказаност на размера на претърпените вреди,както и становището за съпричиняване в сочения от ответника размер на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Застрахователното дружество не е дало повод за завеждане на настоящото дело,предвид липсата на нотариално заверено пълномощно на представляващия ищците.Не се признава обстоятелството,че ответникът е сезиран с претенция за имуществени вреди.

Счита се,че искът се предявява за всички настоящи и бъдещи вреди,настъпили от застрахователното събитие.

Поддържа се наличието на изключителен принос на пострадалия за настъпването на вредите.

Оспорва се размера на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди.

В съдебно заседание страните поддържат заявените от тях позиции в исковата молба,допълнителната искова молба,отговора и допълнителния отговор.

Окръжният съд,като се запозна с доказателствата по делото,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Представен е КП за ПТП с пострадали лица №240011735 от 01.07.2017г.,съставен от дежурен полицай при Първо РУ на МВР при ОД на МВР гр.Добрич,от който се установява ,че е настъпило пътно транспортно произшествие по главен път ІІ-29 ,посока гр.Добрич-гр.Варна, на около два километра от комплекс „Пети километър“,при което водачът на л.а. .“BMW „,модел 730 d ,рег.№***С.Д.Д. *** е причинил смъртта на Х.Ц.М.,който е починал на място.Пешеходецът се е движил по пътното платно ,вървейки по надлъжната пътна маркировка,която разделя платното на две отделни ленти за движение.Произшествието е станало в тъмната част на денонощието около 00,20ч.От автотехническата експертиза по досъдебно производство №167/2017г.по описа на ІІ РУ гр.Добрич е видно,че непосредствено преди произшествието лекият автомобил се е движил със скорост около 133,14 км/ч.При така определената скорост водачът не е имал техническата възможност да спре автомобила и да предотврати ПТП.Съгласно комплексната автотехническа и съдебно медицинска експертиза,изготвена по досъдебното производство в кръвта на водача на лекия автомобил не е установен алкохол.В кръвта на пострадалия пешеходец е установено наличие на алкохол с концентрация 2,7 промила.В следствие на удара са настъпили черепно –мозъчна травма,множествена фрактура на черепния покрив и основа,разкъсване на главния мозък и мозъчния ствол,разкъсване на твърда и меките мозъчни обвивки,гръдна травма и множество други наранявания в областта на гърдите,както и коремна травма и травма на крайници.Причината за смъртта е несъвместимата с живота черепномозъчна травма и гръдни травми.Уврежданията са резултат от много силни удари с или върху тъпи и твърди предмети.

С Присъда №6/18.05.2018г. по НОХД №158/2018г.на Добрички окръжен съд водачът на автомобила е признат за виновен в това,че на 01.07.2017г.по главен път ІІ-29,гр.Добрич-гр.Варна,на около три километра след местността „Пети километър“ при управление на МПС л.а. .“BMW „,модел 730 d ,рег.№***е нарушил правилата за движение по пътищата,а именно чл.20 ал.1 от ЗДвП,чл.20 ал.2 от ЗДвП,чл.21 ал.1 от ЗДвП,в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на Х.Ц.М. ЕГН **********.Присъдата е влязла в сила на 05.06.2018г.

Не е спорно и е признато за безспорно установен факт по делото,че по отношение на л.а. .“BMW „,модел 730 d ,рег.№***е налице валидно сключен застрахователен договор по полица№BG/02/117001118514,с период на валидност-12.04.2017г.до 11.04.2018г.

С допълнителната искова молба са представени Претенция до ответника от ищците по делото вх.№0И-132280/01.03.2018г.за заплащане на имуществени вреди на ищците,депозирана от адв.М.Я..Представена е и претенция вх.№№ОИ 38996/26.07.2017г. относно неимуществените вреди.На двете претенции не е даден положителен отговор.

С разпореждане от 08.11.207г.на НОИ е отказано отпускане на наследствена пенсия на тримата ищци по делото,поради липса на необходимия осигурителен стаж на наследодателя им.

От представените по делото удостоверения за раждане е видно,че пострадалият Х.М. е баща на А.Х.М.,родена на ***г.,В.Х.М.,роден на ***г. и И.Х.М. ,родена на ***г.

В съдебно заседание е изслушано заключение на комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза,които потвърждават констатациите на тези,изготвени по досъдебното производство.Като причина за ПТП се сочи движението на водача на лекия автомобил със скорост,по-висока от допустимата,несъобразена с ограничената видимост пред автомобила,в тъмните часове на денонощието.При тази скорост опасната зона за спиране на лекия автомобил е около 146,02 м.,дължината на осветената зона,при къси светлини пред лекия автомобил е била 40м.Максимално допустимата скорост при такава обстановка-с ограничена видимост и на къси светлини би следвало да е 51,58 км/ч.При така установената скорост на движение,водачът на автомобила не е имал техническата възможност да спре и да предотврати ПТП,спирайки автомобила преди мястото на удара.Ако водачът се е движил със съобразена с пътната обстановка скорост,той е могъл да предотврати произшествието. Поведението му не е било съобразено с конкретната пътна обстановка-тъмна част на деня и движение на къси светлини.Причинените,несъвместими със живота травми са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.Катастрофата би могла да бъде избегната,ако непосредствено преди нейното настъпване,ако пешеходецът се е движел в непосредствена близост до левия или десния край на платното за движение.В случай ,че водачът на автомобила се е движел с разрешената скорост от 90 км./ч.,той отново не би имал техническата възможност да предотврати удара с пешеходеца,който се е движел по осевата линия.В кръвта на пешеходеца е установена концентрация на алкохол от 2,77 промила.

Разпитани по делото на св.**** М.-сестра на пострадалия,,св.**** Д. –племенник на ищцата и св.**** Г. трети братовчед на ищцата.

От показанията на първата разпитана свидетелка се установява,че отношенията в семейството на пострадалия са били прекрасни.Децата много са обичали баща си,той също.Занимавал се с работа,каквато може да намери,но постоянно се захващал с нещо ,за да изкарва средства за прехрана на семейството си./Починалият се е грижил всеотдайно за децата си ,стараел се е нищо да не им липсва,а те били много привързани и не можели без него.Месечно му печелел около 800 лв. и всичко давал в къщи.В деня на смъртта свидетелката видяла децата,които не можели да повярват на станалото,вярвали,че татко им ще се върне.И към настоящия момент баща им им липсва.Свидетелката има непосредствени впечатления от отношенията в семейството,тъй като постоянно са се събирали семейно.Последните пет-шест месеца пострадалият е работел при свидетелката,занимавал се с животни в друго населено място-с.Доброплодно.През седмицата не се прибирал,тъй като около животните имало много работа,но през уикенда се прибирал при семейството си.Не било традиция пострадалият да употребява алкохол,повече от обичайното-150- 200 гр.В деня на произшествието не е бил пиян.

Според св.Д. пострадалия и жена му живеели заедно и имали общо четири деца.Бил тих,спокоен и добър човек,който много обичал семейството си.Осигурявал на децата учебни пособия и много държал редовно да ходят на училище.Децата много го обичали и все още не могат да повярват,че го няма.В семейството нямало разправии,винаги били заедно,и двамата родители се грижели за задоволяване на битовите нужди на семейството.Потвърждават се показанията на първата разпитана свидетелка ,че в деня на погребението децата са били много разстроени и не можели да повярват ,че баща им вече го няма.До настоящия момент не могат да повярват в това.Сега живеят в гр.Добрич,учат и се издържат от майка си.

Показанията на св.**** Г. също съвпадат по съдържание с тези на предходните двама свидетели.Свидетелят уточнява,че всяко дете е имало отделна стая,децата били уважавани и обгрижвани ,нищо не им липсвало.Страдали са и постоянно страдат от смъртта на баща си.След смъртта на пострадалия жизнения стандарт на семейството се е влошил .Друго е, според свидетеля един баща да се грижи за децата си наред с майката.

При така дадените непротиворечиви свидетелски показания,съдът не вижда основание да не ги кредитира.Свидетелите са били в близки контакти със семейството на пострадалия и имат непосредствени наблюдения над семейния им живот и над отношенията между баща и децата му.

При така установената фактическа обстановка съдът приема за установено следното:

С влязла в сила присъда по отношение на извършителя на деянието е признато,че поради нарушаване на разпоредбите на чл.20 ал.1 от ЗДвП,чл.20 ал.2 от ЗДвП,чл.21 ал.1 от ЗДвП, по непредпазливост е причинил смъртта на наследодателя на ищците Х.М..

Безспорно е ,че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на автомобила,с който е извършено деянието и ответното застрахователно дружество.

Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,които са резултат от настъпилото застрахователно събитие,включително пропуснати ползи,които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане и лихви за забава,когато застрахованият отговаря за тяхното плащане към увреденото лице,считано от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице.В случая е предявен пряк иск от увредените лица,наследници на починалия вследствие на ПТП техен баща за неимуществени и имуществени вреди,настъпили вследствие на претърпяната от наследодателя им катастрофа,приключила със смъртта на пострадалия. Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд,който разглежда гражданските последици от деянието,относно това дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.

Механизма на настъпилото ПТП е изяснено от заключението на изслушаната комплексна медицинска и автотехническа експертиза.Смъртта на пострадалия е причинена от удар с твърд предмет,автомобила на водача,вследствие на което са настъпили множество травми,несъвместими със живота на починалия.Установено е също,че при скоростта на движение от 133,14 км./ч. водачът на автомобила не е имал техническата възможност да спре и предотврати произшествието.Той не би имал тази възможност и при движение с разрешената скорост от 90 км./ч.,предвид условията по пътя –тъмна част на денонощието ,движение на къси светлини и лоша видимост.Произшествието би било предотвратимо при движение на автомобила със скорост около 51 кв./ч.при наличните пътни условия.Същевременно пешеходецът също е нарушил разпоредби на ЗДвП ,а именно чл.108 от закона,задължаващ го да се движи в най-лявата част от платното с лице към насрещното движение,което би дало възможност да се избегне пътния инцидент.Пострадалият се е движел по средата на пътното платно ,по осевата линия,с гръб към превозното средство и предвид състоянието му на алкохолно опиянение с висока степен не е могъл да прецени опасността при това свое поведение,нито да предприеме мерки произшествието да бъде предотвратено.В този смисъл е налице съпричиняване при настъпване на вредоносните последици,което съдът определя предвид поведението на пострадалия на 50 %.Възражението за съпричиняване съдът намира за доказано в тази степен.

Налице са всички елементи на непозволеното увреждане-противоправно деяние на водача,вина на дееца,вреда,която се намира в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат,предвид което възниква отговорността на дееца за непозволено увреждане и обезщетяване на причинените от деянието му имуществени и неимуществени вреди.Съгласно цитираната разпоредба на чл.429 ал.1 от КЗ,при наличие на валидно сключен застрахователен договор,застрахователят е длъжен да обезщети пострадалите от деянието лица за претърпените от тях неимуществени вреди,имуществени вреди,лихви и разноски.Прекият иск на увредените се предявява пред застрахователят,при спазване на процедурата на чл.380 от ГЗ.

Претенциите към застрахователя са отправени от адв.Я.,като съдружник в Адвокатско дружество „Я.,**** И С-ИЕ“,който към момента на предявяването им е бил редовно упълномощен.Впоследствие са оттеглени пълномощията на адвокатското дружество ,но е упълномощен адв.М.Я.,в качеството му на представляващ Адвокатско дружество „Я. И СЪДРУЖНИЦИ“.Или ищците никога не са оттегляли пълномощията си от конкретния адвокат.С това свое действие освен,че упълномощават същия адвокат,но като управител на друго адвокатско дружество,ищците потвърждават извършените от адвоката действия .Налице е валидно упълномощаване на адв.М.Я.,с нотариална заверка на подписа от 13.09.2018г.Или според решаващия съд претенциите са отправени от лице с представителна власт и е спазена процедурата по чл.380 от КЗ. В този смисъл исковите претенции са допустими.

По претенцията за неимуществени вреди за всяко от децата на пострадалия съдът намира следното:

От свидетелските показания по делото се установява,че в деня на смъртта на баща им децата са били силно разстроени и не са вярвали на случилото се.И до днес те не вярват,че баща им никога няма да се върне при тях.Смъртта на родител причинява страдание с много висок интензитет,невъзвратимо и нелепа загуба. Отношенията между баща и деца са били топли.Свързвала ги е силна привързаност.Бащата е отделял всичко от заработеното от него,за да имат децата му необходимите условия за живот и образование.Към момента на смъртта на баща им децата са били на възраст 11 години А.,12 години В. и 6 години И..Неоснователно е възражението на ответника,че поради крехката им възраст те не са можели да оценят последствията от станалото.Възрастта на децата е достатъчна ,за да оценят и усетят болката от загубата на своя родител,която ще усещат винаги през целия си живот.Подкрепата на бащата в семейството е важна за възпитанието на децата и емоционалното им равновесие,особено при отношения на силна привързаност към него.Не е необходима психологическа или психиатрична експертиза за преценката на този факт.Не се твърди,че децата са получили психологическо или психиатрично разстройство,а по-скоро се набляга на житейски верния факт,че всяко дете има нужда от любящ баща,който да е опора на своите деца,които да поддържа и подкрепя през целия им живот.Това,че бащата е работил в друго населено място и се е завръщал само по няколко дни в седмицата,за да види семейството си не рефлектира върху чувствата на децата и мъката от загубата им.Те не могат да я преодолеят и до настоящия момент и никога не ще я преодолеят.

Що се отнася до възражението,че исканото обезщетение не кореспондира с критериите за справедливост,съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,съдът не споделя доводите на ответника.Размера на обезщетението се определя от обективни фактори като икономическата конюктура в страната,характера на увреждането и произтичащите от него психологически последици за увредените и продължителността на страданията им.Налице е трайна тенденция за нарастване на размера на нивата на застрахователно покритие и свързаното с това нарастване на застрахователните премии.Не следва да се пренебрегва и факта,че към момента на настъпване на застрахователното събитие лимитът на застрахователната отговорност за неимуществени и имушествени вреди,вследствие на телесно увреждане или смъртта е 10 000 000 лв.за всяко събитие,независимо от броя на пострадалите лица.Не на последно място следва да се отчете и факта на все по-нарастваща инфлация в страната.

Вътрешното убеждение на съда е,че предвид трайната и невъзвратима загуба на бащата на ищците,влошаваща както емоционалното им състояние,така и икономическия им стандарт,справедливото обезщетение за всяко от децата е по 150 000 лв,което намалено в съответствие са констатираното съпричиняване от 50 % се равнява на 75 000 лв.за всяко дете.

За горницата искът следва да бъде отхвърлен.

По отношение на имуществените вреди,съдът намира за установено следното:

Претендира се дължимата по закон издръжка на всяко от децата до навършване на тяхното пълнолетие,като ищецът изрично уточнява,че се претендират пропуснати ползи за целия период до навършване на пълнолетие.Предвид това претенцията изчерпва всички пропуснати ползи,представляващи неполучена издръжка,без възможност да се променя в зависимост от новонастъпили обстоятелства.

Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 от СК родителите дължат издръжка на непълнолетните си деца,независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.Съгласно чл.142 ал.2 от СК размерът на минималната издръжка е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата за всяко дете.Според заключението на вещото лице дължимата издръжка за В.М. от датата на произшествието до навършване на пълнолетие е 8 850 лв.,за И.М. е 18 030 лв.,а за А.М. е в размер на 11 017,50 лв.Пропуснатата полза следва да се присъди като глобална сума,тъй като губи типичния си характер на дължима ежемесечна издръжка от родител на дете,а придобива характер на обезщетение за пропуснати ползи ,претендирани от момента на деликта до навършване на пълнолетие на децата-всички бъдещи пропуснати ползи.

По отношение на претендираната лихва за забава-спорен е момента от кога следва да дължи застрахователя лихва за забава.Съгласно чл.429 ал.1 ал.2 т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение по ал.1 се включват лихви за забава,когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3.Съгласно ал.3 от текста лихвите за забава на застрахования по ал.2 т.2 се дължат от застрахователя,считано от датата на уведомяване от датата на уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице,която от датите е най-ранна.

Освен по представителната власт на подалия уведомлението адвокат Я. се излагат и съображения,че с подаване на уведомлението ответникът не е поставен в забава,тъй като не са му представени необходимите доказателства за виновността на водача на застрахования автомобил-Присъда по НОХД 158/2018г.на ДОС,влязла в сила на 05.06.2018г.,поради което ответникът е поставен в обективна невъзможност да прецени основателността на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение.

Видно от представените доказателства с молба от 15.01.2019г.първата претенция от увредените лица е с дата 26.07.2017г.,към което е приложен КП от 01.07.2017г.удостоверение за раждане и наследници,удостоверение за сключен граждански брак,препис извлечение от акта за смърт на починалия и пълномощни,както и сметка,по която средствата да бъдат изплатени.Втората претенция е от 01.03.2018г.,с представени същите документи както по първата претенция.

С писмо от 20.03.2018г.ответното дружество изисква допълнителни документи във връзка с настъпилото застрахователно събитие.

Съдът намира,че изисканите допълнителни документи,а най-вече присъда по НОХД №158/2018г.са необходими на застрахователя за преценка на основателността на претенцията.Обективно, към момента на подаване на първото искане не е било възможно представяне на влязлата в сила на 05.06.2018г. присъда,нито това е било възможно към 01.03.2018г.Без категорични доказателства за вината на делинквента застрахователят не е могъл да прецени доколко следва да се ангажира неговата отговорност.

По тези съображения съдът счита,че лихвата за забава се следва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главниците,тъй като ответникът е бил в невъзможност да се произнесе по основателността на претенциите за имуществени и неимуществени вреди.

Относно разноските-в тежест на ответника по делото следва да се присъди дължимата държавна такса ,съобразно уважената част от иска.Държавната такса ,съобразно уважената част от иска е в размер на сумата 10 510,78 лв.

Ищецът претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.Съгласно посочената разпоредба адвокатът оказва безплатно адвокатска помощ на материално затруднени лица-чл.38 ар.1 т.2 от ЗА.Ако насрещната страна е осъдена за разноски адвокатът има право на адвокатско възнаграждение по минимума на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Преценката относно това дали да окаже безплатна правна помощ на материално затруднени лица принадлежи на адвоката и не може да бъде ревизирана от съда или страните.Дължи се присъждане на адвокатско възнаграждение по минимума на цитираната наредба.За целия предявен размер на иска възнаграждението по чл.7 ал.2 т.5 от Наредбата е в размер на 14 289,39 лв.,а съобразно уважената част от иска в полза на ищеца следва да се присъди сумата 5 885,77 лв.В случая направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение няма отношение ,доколкото съдът определя дължимото му възнаграждение по минимума на Наредбата.

Ответникът също претендира присъждане на разноски,съобразно отхвърлената част от иска.Представен е списък за разноските ,които са в общ размер на 20 812,60лв.Съобразно отхвърлената част на иска от ищците се дължи сумата от 12 237,53 лв.сторени от ответника разноски.

Водим от горното Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО“/име/“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр./адрес/,представлявано от С.С.П. да заплати на И. Х.М. ЕГН **********,чрез нейната майка и законен представител Й.А.М. ЕГН ********** *** следните суми:

-сумата от 75 000 лв./седемдесет и пет хиляди лева/,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,причинени от смъртта на баща й Х.Ц.М. ЕГН **********,причинени вследствие на ПТП,състояло се на 01.07.2017г.,ведно със законна лихва върху главницата считано от 26.07.2018г.до окончателното й изплащане и

-сумата от 17 902 лв./седемнадесет хиляди деветстотин и два лева/-обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП,ведно със законна лихва върху главницата считано от 26.07.2018г.до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска в частта му до 200 000 лв./двеста хиляди лева/за неимуществените вреди.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО“/име/“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр./адрес/,представлявано от С.С.П. да заплати на А.Х.М. ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Й.А.М. ЕГН ********** *** следните суми:

- сумата от 75 000 лв./седемдесет и пет хиляди лева/,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,причинени от смъртта на баща й Х.Ц.М. ЕГН **********,причинени вследствие на ПТП,състояло се на 01.07.2017г.,ведно със законна лихва върху главницата считано от 26.07.2018г.до окончателното й изплащане и

-сумата от 11 017,50 лв./единадесет хиляди и седемнадесет лева и петдесет ст./-имуществени вреди от същото ПТП,ведно със законна лихва върху главницата считано от 26.07.2018г.до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в частта му до 200 000 лв.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО“/име/“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр./адрес/,представлявано от С.С.П. да заплати на В.Х.М. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Й.А.М. ЕГН ********** *** следните суми:

- сумата от 75 000 лв./седемдесет и пет хиляди лева/,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,причинени от смъртта на баща му Х.Ц.М. ЕГН **********,причинени вследствие на ПТП,състояло се на 01.07.2017г.,ведно със законна лихва върху главницата считано от 26.07.2018г.до окончателното й изплащане и

-сумата от 8 850 лв./осем хиляди осемстотин и петдесет лева/-имуществени вреди,причинени от същото ПТП,ведно със законна лихва върху главницата,считано от 26.07.2018г.до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска в частта му до 200 000 лв.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО“/име/“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр./адрес/,представлявано от С.С.П. да заплати по сметка на Добрички окръжен съд сумата от 10 510,78 лв./десет хиляди петстотин и десет лева и седемдесет и осем ст./-държавна такса.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО“/име/“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр./адрес/,представлявано от С.С.П. да заплати на ищците по делото И. Х.М. ЕГН **********,чрез нейната майка и законен представител Й.А.М. ЕГН ********** ***, А.Х.М. ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Й.А.М. ЕГН ********** *** и В.Х.М. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Й.А.М. ЕГН ********** *** сумата от 5 885,77 лв./пет хиляди осемстотин осемдесет и пет лева и седемдесет и седем ст./-сторени по делото разноски,представляващи дължим адвокатски хонорар на процесуалния представител на ищците по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

ОСЪЖДА И. Х.М. ЕГН **********,чрез нейната майка и законен представител Й.А.М. ЕГН ********** ***, А.Х.М. ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Й.А.М. ЕГН ********** *** и В.Х.М. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Й.А.М. ЕГН ********** *** да заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО“/име/“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр./адрес/,представлявано от С.С.П. сумата от 12 237,53 лв./дванадесет хиляди двеста тридесет и седем лева и петдесет и три ст./-сторени от ответното дружество разноски ,съобразно отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: