Р Е Ш Е Н И Е

№ 11

гр. Добрич, 01.02.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ ЯНУАРИ 2019г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА

При участието на секретаря Нели Бъчварова като разгледа докладваното от Председателя т.д.№ 220/2018г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена от адв.П.А.,***,като пълномощник на Ф.М.З.,***,срещу Застрахователна компания „ ***„ АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.***,район ***,бул.“ ***„ № **,представлявано от Изпълнителните директори Г.А.Г.,Н.Г.И.,Н.Г.К.,Д.С.Т.,искова молба,с която се претендира ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 58 854.89лв. като дължима застрахователна сума по задължителна застраховка на работниците и служителите за риска „трудова злополука“,обективирана в полица с № **,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на подаване на исковата молба,до окончателното й изплащане.

Прави се искане за присъждане и на сторените по делото съдебно-деловодни разноски,вкл.адвокатско възнаграждение,изчислено по реда на чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата.

Обстоятелствата,на които се основава исковата претенция:

Ищецът е претърпял трудова злополука на 06.07.2017г.в селскостопанската база на своя работодател ЕТ „ И. Е. С.“,намираща се в с.Зърнево,общ.Тервел,област ***.В интерес на работата и за нормалното протичане на трудовия процес ищецът помага при повдигане портала на селскостопанската база,за да може да се извършат манипулации,позволяващи последващото му отваряне и затваряне,с оглед наскоро положена нова асфалтова настилка в базата.При извършване на тази операция крило от портала се откача от пантите си и притиска ищеца.Горното води до внезапно увреждане здравето на З.,изразяващо се в счупване на гръбначен прешлен.Описаната злополука е призната за трудова по чл.55,ал.1 от КСО с Разпореждане № 25/24.07.2017г.,издадено от компетентния държавен орган-ТП на НОИ-***.След проведени множество медицински манипулации и лечение,което продължава и към момента,компетентен медицински орган е констатирал,че ищецът е с 95% трайно намалена работоспособност.Този факт е установен с Експертно решение № 0338/01.02.20**г.на ТЕЛК „МБАЛ-***“АД.

В изпълнение на законовите си задължения работодателят на ищеца е сключил с ответника задължителна застраховка на работниците и служителите за риска „ трудова злополука“,обективирана в полица с № **.С тази застраховка работодателят на ищеца е застраховал своите служители,вкл. ищеца,срещу риска „ трудова злополука“.Качеството „застрахован“ по тази полица имат работниците и служителите на ЕТ „ И. Е. С.“,които са изрично посочени в приложения към полицата списък на застрахованите лица.В този списък ищецът е под № 31,като определената за него застрахователна сума е 61 952.52лв.Видно от текста на полицата,застраховката е сключена за периода от 14.07.2016г. до 13.07.2017г.,т.е към момента на настъпване на процесната трудова злополука - 06.07.2017г. тя е действала.На стр.2,абз.2 от процесната полица изрично е уговорено,че при настъпване на трудова злополука,в резултат на която се намали трайно работоспособността на увреденото лице,ответникът е длъжен да заплати на застрахования(увредения работник/служител)такъв процент от застрахователната сума,какъвто е процентът на трайно намалената работоспособност.Това означава,че ищецът има право да получи като обезщетение от ответника 95% от 61 952.52 лв.,или сумата от 58 854.89 лв.

С оглед изложените факти,ищецът е предявил пред ответника претенция за изплащане на дължимото обезщетение,ведно със всички необходими за доказване на фактическото и правно основание на искането му документи.Претенция е заведена под № *** по полица № **,като със становище № 2747 ответникът отказва да изплати дължимото по договора обезщетение,като се аргументира с това,че при настъпване на трудовата злополука Ф.З. е извършвал дейност,която макар и в интерес на предприятието на работодателя му,не е част от трудовия му договор,нито е предвидена в длъжностната му характеристика и не му е възлагана изрично от работодателя.Като правно основание за отказа в становището си ответникът се позовава на чл.14,ал.1,т.9 от Общите условия за „задължителна застраховка на работниците и служителите за риска „ трудова злополука“,според която:“Ако не са обект на специално договаряне,застрахователят не покрива събития,произтичащи от:т.9 - упражняване на професия или дейност,различна от определената в трудовия договор,която не е част от обичайната трудова функция на застрахованото лице“.

Според ищеца това основание за отказ е незаконосъобразно,а цитираната норма от ОУ е нищожна,тъй като е в пряко нарушение на чл.7,ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „ трудова злополука“,приета с ПМС № 24/06.02.2006г. и чл.55,ал.1 от КСО.Диспозитивна е само уредбата по чл.55,ал.2 от КСО,но не и тази по чл.55,ал.1 от КСО,която е императивна,поради което страните нямат правото да изключват от обхвата на задължителната застраховка признати от закона хипотези на трудова злополука.

Воден от желанието за доброволно уреждане на спора,ищецът е отправил до ответника покана,в която е изложил становището си относно нищожността на цитираната клауза от ОУ и го е поканил да изпълни задължението си.Поканата е връчена на ответника на 04.05.20**г.,като с писмо,изх.№ 4892/14.05.20**г.ответната страна е потвърдила отказа си.

Изложената фактическа обстановка обуславя правния интерес на ищеца от предявяване по съдебен ред на иск за осъждане на застрахователя да му заплати дължимата застрахователна сума.

В депозиран в срока по чл.367,ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата молба,вх.рег.№ 5944/28.09.20**г./стр.50-55/,ответникът,чрез пълномощника си – юрк.К.З.,прави възражение за нередовност на исковата молба,тъй като не била съобразена с разпоредбата на чл.127,ал.4 от ГПК,и искане за оставянето й без движение.Посочената в исковата молба банкова сметка ***,а не на ищеца,по нея не може да бъде извършено плащане,поради което следва да се приравни на непредставяне на банкова сметка.

***.119 ГПК ответникът прави възражение и за неподсъдност на спора,като твърди,че с оглед на това,че седалището на ответника е в гр.*** и предвид изричните разпоредби на чл.105 и чл.108 от ГПК настоящият спор е подсъден на Софийски районен съд,на който след прекратяване на настоящото производство делото следва да се изпрати за разглеждане по компетентност.Ищецът не е „ ползвател на застрахователни услуги“ по смисъла на чл.2,ал.2 от КЗ,на която разпоредба се позовава в исковата молба,тъй като между него и ответника липсват каквито и да е договорни отношения,поради което и погрешно е определил местната подсъдност.

По същество оспорва изцяло предявения иск по основание и размер.

Счита,че описаното в исковата молба събитие не представлява трудова злополука по смисъла на чл.55 от КСО.В тази връзка оспорва валидността и законосъобразността на разпореждането,с което инцидентът е признат за трудова злополука,като моли настоящия съд на основание чл.17 от ГПК да се произнесе по валидността и законосъобразността на административния акт.

Оспорва ищецът да е застраховано лице по застраховка „трудова злополука“ към полица № **.Посочената застраховка е сключена на 13.07.2016г.въз основа на предложение за сключване на такъв тип полица от същата дата.Застраховката влиза в сила на 14.07.2016г. и към нея е приложен списък със застраховани лица,актуален към 13.07.2016г.Представеният от ищеца трудов договор № 428 е с дата на сключване 20.03.2017г.,т.е повече от половин година след сключване на застрахователното правоотношение,поради което няма как да бъде отразен в списъка на застрахованите лица.В тази връзка ответникът оспорва автентичността и съдържанието на приложения от ищеца списък с лица,като твърди,че същият не е част от полица № **.

На следващо място,ответникът твърди,че ищецът не е посочен от застраховащия като нов служител в изискуема съгласно полицата справка,поради което счита,че не е включен в застрахователното покритие по полица № **,за същия не е определяна застрахователна сума и не е заплащана застрахователна премия по договора.

В условията на евентуалност,ако ищецът докаже,че е застраховано лице по полицата,ответникът твърди,че за него не е определяна застрахователна сума и не е заплащана застрахователна премия по договора.Освен това,трудовият му договор не е регистриран в НАП,в какъвто смисъл са условията на застрахователната полица,което поставя под въпрос доколко трудовият договор от 20.03.2017г. е бил реално сключен.

Ответникът оспорва иска и по размер,като навежда следните доводи:

Оспорва твърденията на ищеца,че за него е определена застрахователна сума в размер на 61 952.52 лв.Към момента на настъпване на инцидента,той се е намирал в трудово правоотношение със застраховащия,по което брутното му трудово възнаграждение е определено на 655 лв.месечно.Съгласно чл.12,ал.2,т.2 от ОУ по застраховката,дължимото обезщетение възлиза на 52 269 лв.Доколкото определената степен на неработоспособност по ТЕЛК е в пряка връзка с размера на дължимото обезщетение,ответникът оспорва валидността и законосъобразността на Експертно решение № 338/01.02.20**г.на ТЕЛК „МБАЛ ***“ АД,като моли на основание чл.17 ГПК съдът да се произнесе по валидността и законосъобразността на този административен акт.Прави искане съдът да задължи ищеца да представи оригинала на този документ,тъй като представеното копие е непълно и нечетливо.

В условията на евентуалност,ответната страна твърди,че настъпилият инцидент не представлява покрит застрахователен риск.Предвид твърденията на ищеца за начина и причините за настъпване на инцидента и уврежданията от него са налице хипотезите на чл.14,ал.1,т.9 и т.10 от ОУ на „ изключен риск“.

Относно възражението на ищеца за нищожност на клауза от ОУ,ответникът намира същото за несъстоятелно,доколкото с подписване на застрахователната полица и ОУ към нея страните са се съгласили с конкретните клаузи на тези документи.

В условията на евентуалност,в случай,че съдът приеме цитираната клауза за нищожна,ответникът навежда твърдение,че ищецът е допринесъл съществено за получаване на уврежданията,доколкото същият грубо е нарушил разпоредбите и нормите за безопасност и охрана на труда и е проявил груба небрежност,което е основание за намаляване размера на претендираното обезщетение.

В допълнителна искова молба,вх.рег.№ 6440/16.10.20**г./стр.60-68/ищецът по подробно изложени съображения оспорва като неоснователни всички наведени от ответника в писмения му отговор възражения.Във връзка с възраженията на ответника относно трудовия договор на ищеца пояснява,че към исковата молба е представен трудовия договор,който е бил действащ в отношенията на ищеца с неговия работодател към момента на настъпване на трудовата злополука.Ищецът обаче е бил в трудово правоотношение с ЕТ „ И. Е. С.“ и към момента на сключване на процесния застрахователен договор.Както е посочено и в самия списък към полицата,това правоотношение е възникнало по силата на трудов договор от 20.05.2014г.,който трудов договор,под № 321 от 20.05.2014г. ищецът прилага като доказателство към допълнителната искова молба.Относно твърдението на ответната страна,че за ищеца не била заплатена застрахователна премия,твърди,че видно от текста на процесната полица застрахователната премия е посочена като обща крайна цифра за всички застраховани лица и тя е заплатена от работодателя на ищеца изцяло на четири месечни вноски,съгласно изрично договореното в полицата,като вносните бележки за така платените вноски се прилагат като доказателства към допълнителната искова молба.

В допълнителен отговор,вх.рег.№ 7070/14.11.20**г./стр.82-88/,по подробно изложени съображения,ответникът поддържа всички направени в първоначалния отговор възражения,оспорвания и доказателствени искания.В подкрепа на възражението за неподсъдност на спора на ДОС и искането за изпращане на делото по подсъдност на Софийски районен съд

допълнително навежда довода,че исковата претенция се основава на твърдение за настъпила „трудова злополука“,което предпоставя наличието на трудов договор,а всички спорове,възникнали във връзка с упражняването на трудови правоотношения,независимо от размера на претенцията,са подсъдни на районен съд.Във връзка с искането съдът да се произнесе съгласно чл.17 от ГПК по валидността и законосъобразността на Експертното решение на ТЕЛК,прави искане съдът да задължи ищеца да представи оригинала на този документ,като твърди,че представеното копие е нечетливо и непълно.

Съдът,като обсъди становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковата молба е редовна,отговаря на изискванията на чл.127,ал.1 и чл.128,вр. с чл.377 от ГПК.

Възражението на ответника в писмения му отговор за нередовност на исковата молба,тъй като не била съобразена с разпоредбата на чл.127,ал.4 от ГПК,и искането му за оставянето й без движение,съдът намира за неоснователни.

Изискването по осъдителен иск за парично вземане ищецът да посочи в исковата молба банкова сметка ***ата на чл.127,ал.4 от ГПК(Нова-ДВ,бр.86/27.10.2017г.),в сила към датата на подаване на настоящата искова молба.Неизпълнението на това процесуално задължение обаче не е скрепено със санкция – съдът е адресат на задължение да извърши проверка само на съдържанието на исковата молба,посочено в чл.127,ал.1 от ГПК,и на приложенията на исковата молба по чл.128 от ГПК(чл.129,ал.2 от ГПК).Ето защо и като се изхожда от правомощията на съда,се налага заключението,че ищецът може да посочи банкова сметка *** изпълнението на претендираното от него парично вземане,но няма основание да бъде задължен да стори това,т.е в закона не е предвидена неизгодна правна последица в случай на непосочване на банкова сметка.***ва сметка бъде посочена и съдът уважи иска,то той ще я посочи и в решението си(чл.236,ал.1,т.7 от ГПК).Непосочването обаче не прави исковата молба нередовна,съответно не е основание за даване срок за отстраняване подобна нередовност.

При положение,че непосочването на банкова сметка ***а молба,то още по-малко такава нередовност би била налице,ако е посочена банкова сметка,***,а не на ищеца,както е в случая.Нормата на чл.338,ал.1 от КЗ,на която се позовава ответника,регламентира застрахователни плащания преди съдебното уреждане на спора,поради което в случая е неприложима.

Неоснователно е и възражението на ответника за родова и местна неподсъдност на спора.

Предявената по настоящото дело искова претенция е за осъждане на ответника да заплати застрахователно обезщетение на ищеца като увредено лице.Спорът е търговски,поради което и с оглед разпоредбата на чл.104,т.4 от ГПК и цената на предявения иск е родово подсъден на окръжния съд.Никъде в исковата молба ищецът не се е позовал на чл.2,ал.2 от КЗ,за да обоснове местна подсъдност на делото пред ***ки окръжен съд,както твърди ответникът.Видно от текста на исковата молба,посоченото основание за местна подсъдност на делото на ДОС е чл.115,ал.2 от ГПК.Общото правило на местната подсъдност се дерогира от особеното правило на чл.115,ал.2 от ГПК(ДВ,бр.86/27.10.2017г.)Съгласно тази разпоредба,действаща към датата на подаване на исковата молба,въз основа на която е образувано производството по настоящото дело- 27.07.20**г.,прекият иск на увредено лице,спрямо което застрахователят е отговорен,се предявява и по постоянния адрес или седалище на ищеца или по местонастъпване на застрахователното събитие.В случая са налице и двете алтернативно дадени предпоставки,тъй като както постоянният адрес на ищеца,така и местонастъпването на застрахователното събитие са в района на действие на ***ки окръжен съд.

Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл.405,ал.1 от КЗ.Същият е допустим съгласно разпоредбите на чл.432,ал.1 и чл.498,ал.1 и ал.З от К3,тъй като към исковата молба са представени доказателства относно изпълнението на задълженията на ищеца по чл.380 от КЗ/стр.30-37/.

Съобразно характера на предявения иск и направените от ответника оспорвания в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на отговорността на ответника:Валиден застрахователен договор,сключен между работодателя на ищеца и ответното дружество за задължителна застраховка на служителите и работниците за риска „ трудова злополука“;Качеството на ищеца на „застрахован“ по така сключения застрахователен договор;Определената за ищеца застрахователна сума;Заплатена за ищеца застрахователна премия;Настъпило по време на действие на застрахователния договор застрахователно събитие,представляващо покрит от застраховката риск,т.е,че инцидентът,при който е пострадал ищеца представлява трудова злополука по чл.55,ал.1 от КСО;Обстоятелството,че в резултат на трудовата злополука работоспособността на ищеца е трайно намалена,съответно какъв е процента на трайно намалената работоспособност;Обжалвано ли е или не,кога е влязло в сила Експертно решение № 0338/01.02.20**г.на ТЕЛК „МБАЛ-***“АД;Размера на иска,т.е че претендираното застрахователно обезщетение,изчислено съобразно условията на процесния договор,възлиза на исковата сума;Възражението си за нищожност на клаузата на чл.14,ал.1,т.9 от Общите условия за задължителна застраховка на работниците и служителите за риска „трудова злополука“.

В тежест на ответника е да докаже:Твърдението си,че ищецът не фигурира в представения на ответното дружество и приложен към полицата списък на застраховани лица,поради което не е застраховано лице по застраховка „ трудова злополука“ към полица № ***;Оспорването на валидността и законосъобразността на Разпореждане № 25/24.07.2017г.,издадено от ТП на НОИ-***,с което описаната злополука е призната за трудова по чл.55,ал.1 от КСО,както и на Експертно решение № 0338/01.02.20**г.на ТЕЛК „МБАЛ-***“АД,съгласно което в резултат на трудовата злополука ищецът е с 95% трайно намалена работоспособност;Възражението си,че са налице хипотезите на чл.14,ал.1,т.9 и т.10 от ОУ на „изключен риск“;Твърдението,че ищецът е допринесъл съществено за получаване на уврежданията,като грубо е нарушил разпоредбите и нормите за безопасност и охрана на труда и е проявил груба небрежност.

С оглед събраните по делото доказателства,съдът намира предявеният иск за основателен и доказан в пълен размер,поради което същият следва да бъде изцяло уважен.Ищецът доказа кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав,необходим за ангажиране отговорността на ответника,съответно възраженията на ответника не бяха подкрепени от доказателства,а част от тях бяха оттеглени в откритото заседание по делото,провело се на 24.01.2019г.

Наличието на валиден застрахователен договор,сключен между работодателя на ищеца и ответното дружество за задължителна застраховка на служителите и работниците за риска „ трудова злополука“, не се спори от ответника,а се доказва несъмнено и от представената към исковата молба и приета като доказателство по делото/стр.10-12/ застрахователна полица № ** от 13.07.2016г.Страни по тази полица са работодателя на ищеца-ЕТ „ И. Е. С.“,ЕИК **,със седалище и адрес на управление:общ.Никола Козлево,с.Каравелово,ул.“Б.“ № 3,в качеството на застраховащ,и ответното дружество - ЗК „У. Ж.“АД,ЕИК ***,гр.***,като застраховател.Неразделна част от полицата са Общи условия за задължителна застраховка на служителите и работниците за риска „ трудова злополука“,в сила от 20.06.2016г./стр.17-22/.Видно от текста на полицата,застраховката е сключена за периода от 14.07.2016г. до 13.07.2017г.С тази застраховка срещу риска „ трудова злополука“ са застраховани 57 лица-служители на застраховащия,посочени в списък,приложен към полицата.Изрично в застрахователния договор е посочено,че застраховката покрива случаите на трудова злополука по чл.55,ал.1 от КСО.Съгласно чл.3,ал.1 от Общите условия,срещу получаване на застрахователна премия застрахователят се задължава да поеме рискове върху живота и работоспособността на застраховани лица,причинени от трудова злополука,настъпила при условията на чл.55,ал.1 от КСО.Съгласно цитираната норма,трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето,станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа,както и при всяка работа,извършена в интерес на предприятието,когато е причинило временна неработоспособност,трайно намалена работоспособност или смърт.По силата на чл.12,ал.1,т.2 от Общите условия,сред покритите от застраховката рискове се включва трайно намалена работоспособност вследствие на трудова злополука.В този случай на покрит риск,изрично както в съдържанието на процесната застрахователна полица,както и в чл.13,ал.1,т.2 от ОУ е предвидено,че застрахователят заплаща обезщетение на застрахования,което се определя като процент от застрахователната сума за съответния работник или служител,равен на процента трайно намалена работоспособност на работника или служителя,установен от съответния компетентен орган на медицинската експертиза на работоспособността.

На 06.07.2017г.,т.е по време на действие на процесния застрахователен договор,в селскостопанската сграда на своя работодател - ЕТ „И. Е. С.“,намираща се в с.Зърнево,община Тервел,област ***,ищецът Ф.М.З. претърпява трудова злополука.Инцидентът е удостоверен и описан в приетите като доказателства по делото Декларация за трудова злополука № 10/11.07.2017г./стр.23,24/,подадена от работодателя-осигурител до съответното ТП на НОИ и Протокол за трудова злополука № 1/**.07.2017г./стр.25,26/,представляващ Приложение към чл.2,ал.2 от Наредба за установяване,разследване и отчитане на трудовите злополуки.Съгласно тези документи,злополуката е станала в 16.00 часа на 06.07.2017г.,в работно време,което за ищеца е 8 часа и трае от 8.00ч. до 12.00 ч. и от 13.00ч. до 17.00 ч.,като е причинена по следния начин:В стопанския двор е бил положен асфалт на пътя,поради което порталът не е могъл да се затваря.Ищецът е помагал на колега за повдигане на портала,с цел последващото му отваряне и затваряне,при което пантите на портала се откачат и притискат Ф.З..От натиска на портала на пострадалия е притиснат нерв на гръбначния стълб.Станалата злополука е приета за трудова такава по смисъла на чл.55,ал.1 от КСО,за което е издадено приетото като доказателство по делото Разпореждане № 25/24.07.2017г. на ТП на НОИ-***/стр.27/.Разпореждането представлява официален удостоверителен документ,издаден от компетентен държавен орган след реализирана законово установена административна процедура,чиято задача е да установи дали дадена злополука има характер на трудова по смисъла на КСО.Този документ е задължителен за всички държавни органи,т.е и за съда,ако пред тях не е направено искане за проверката му.В случая,в писмения отговор на ответника е направено искане,поддържано и в допълнителния отговор,на основание чл.17,ал.2 от ГПК съдът да се произнесе по валидността и законосъобразността на Разпореждане № 25/24.07.2017г. на ТП на НОИ-***.В открито съдебно заседание на 24.01.2019г. обаче пълномощникът на ответната страна изрично оттегля възражението си,че в случая не се касае за трудова злополука,съответно искането си за осъществяване на косвен съдебен контрол по реда на чл.17,ал.2 от ГПК на Разпореждането,като заявява,че не оспорва трудовия характер на злополуката,от която е пострадал ищеца.

Предвид обвързаността на съда от Разпореждане № 25/24.07.2017г. като административен акт,с оглед съдържанието на процесната застрахователна полица и ОУ-неразделна част от нея,съгласно което застраховката покрива случаите на трудова злополука по чл.55,ал.1 от КЗ,какъвто се явява настоящия такъв,както и с оглед изричното признаване на този факт от ответника,извършено в открито съдебно заседание,няма основание да не се приеме,че настъпилата на 06.07.2017г. злополука с ищеца е трудова такава.Признатата от административния орган трудова злополука по чл.55,ал.1 от КСО се явява покрит риск по сключения между страните по делото застрахователен договор и по чл.3,ал.1 от представляващите неразделна част от него Общи условия,поради което ответникът като застраховател дължи изпълнение по нея.

Ответникът спори качеството на ищеца на „ застрахован „ по процесния договор.Наличието и на този елемент от фактическия състав,необходим за ангажиране отговорността на ответника,се установи несъмнено от събраните по делото множество и безспорни доказателства.

Съгласно чл.8,ал.1 от ОУ към договора,застрахователният договор се сключва въз основа на писмено предложение,съставено по образец на застрахователя,което се подава от застраховащия.Към предложението се прилага списък с трите имена,ЕГН и брутната работна заплата на застрахованите лица.Нормата на чл.11,ал.1 от ОУ регламентира,че застрахователната сума по застраховката се определя на базата на месечната брутна работна заплата на застрахованите работници и служители към момента на сключване на застраховката,като за всеки застрахован тя се определя поотделно като произведение между брутната му месечна заплата,посочена в списъка,неразделна част от полицата,умножена по числото 84.

В изпълнение на цитираните норми,работодателят на ищеца е подал писмено предложение по образец за сключване на застрахователен договор с ответника/стр.13,14/,като е приложил към него списък с трите имена,длъжност,ЕГН,трудов договор като основание за възникване на трудовото правоотношение,брутна работна заплата и застрахователната сума на 57 застраховани лица-работници и служители на ЕТ „И. Е. С.“ към датата на сключване на застраховката – 13.07.2016г.Под № 31 в процесния списък като застраховано лице,работещо като шофьор по трудов договор от 20.05.2014г.,с брутна работна заплата в размер на 737.53 лв.,и със застрахователна сума от 61 952.52 лв.,е посочен ищеца.Фактът,че ищецът е застраховано лице се доказва и от представения с допълнителната искова молба и приет като доказателство по делото трудов договор № 321/20.05.2014г./стр.74/,сключен между Ф.З. като работник и застраховащия ЕТ „И. Е. С.“,като работодател,който договор е действал към момента на подписване и влизане в сила на процесната полица.От представените от ищеца в открито съдебно заседание на 24.01.2019г. и приети като доказателства по делото/стр.125-127/справки на НАП за актуално състояние на действащите трудови договори на работодателя на ищеца към 13.07.2016г. и 14.07.2016г.,както и от справка от регистъра на осигурените лица,воден от НОИ за ищеца за периода от м.юни 2016г.,до м.август 2016г.,се установява по безспорен начин,че към датата на сключване и влизане в сила на процесната полица,ищецът е бил работник на застраховащия по действащ и валиден трудов договор,със заплащани социални осигуровки.

Изложеното прави неоснователно и твърдението на ответника,че ищецът не е посочен от застраховащия като нов служител в изискуемата съгласно специалните договорености на полицата справка,тъй като приложения към исковата молба трудов договор бил сключен на 20.03.2017г.,т.е след сключване на застраховката.Както става ясно от допълнителната искова молба,приложеният към исковата молба трудов договор е действащият такъв в отношенията на ищеца с неговия работодател към момента на настъпване на трудовата злополука,като видно от съдържанието му разликата с предходния договор е единствено в размера на договореното трудово възнаграждение.Наличието на трудов договор между ищеца и работодателя му от м.03.2017г.сочи единствено,че ищецът е бил служител на застраховащия и към момента на настъпване на трудовата злополука,но не обосновава извод,че З. е нов служител,който тепърва следва да бъде включен в списъка на застраховани лица по предвидения в специалните договорености на полицата ред,доколкото са налице безспорни доказателства,удостоверяващи,че ЕТ „И. Е. С.“ е включил Ф.З. в първоначалния списък на застраховани лица по процесната полица на основание сключен и валидно действащ към 14.07.2016г. трудов договор.

Следва да се отбележи и че оспорване,че Ф.З. има качеството на застрахован по процесния договор,ответникът не е направил в извънсъдебната процедурата по осъществяване отговорността на застрахователя във връзка с предявена пред него от страна на ищеца претенция за изплащане на дължимото обезщетение.Нещо повече,във втория отговор на ответника,изх.№4892/14.05.20**г./стр.37/ до ищеца във връзка с отправена му от последния покана/стр.32-35/,ответникът изрично признава,че Ф.З. има качеството „ застраховано лице“ по процесния договор.Документът е подписан от двама представители на ответното дружество-Директор Ликвидация на щети и Старши юрисконсулт,изрично овластени и компетентни да се произнасят по тези въпроси.Това не е просто признание в хода на неформална извънсъдебна процедура,а изявления и признания,направени в надлежна форма в рамките на уредена от закона процедура за извънсъдебно разглеждане и уреждане на претенция за изплащане на обезщетение по застрахователен договор.В тази процедура всяка от страните е длъжна да представи всички документи,с които разполага и да заяви своите твърдения в тяхна подкрепа,поради което цитираното изявление на ответника в отговора му, изх.№4892/14.05.20**г.,го обвързва и в настоящия процес.

С оглед възражението на ответника,че ищецът не е застраховано лице,тъй като не е част от предоставения на ответника списък към полицата,с постановеното по реда на чл.374 от ГПК Определение № 609/15.11.20**г./стр.91-99/,съдът на основание чл.190,ал.1 от ГПК задължи ответната страна да представи по делото своя екземпляр от процесната застрахователната полица,ведно със списък на работниците/служителите,които имат качеството на застраховани лица по нея,с изричното указание,че на основание чл.190,ал.2 от ГПК непредставянето на тези документи ще се преценява съгласно чл.161 от ГПК.Въпреки тези указания на съда,в проведеното на 24.01.2019г. открито съдебно заседание по делото ответникът не представи своя екземпляр от полицата,нито задължителния списък към нея,с обяснението,че не успял да ги открие в архива на дружеството.В същото време ответникът признава,че в системата на ответното дружество има данни,че такава полица съществува и че застрахователната премия по нея е платена.Същевременно,в съдебно заседание на 24.01.2019г. ответната страна представя и по делото е приета като доказателство /стр.105-124/ претенция по полица № **,щета № ***,като в нея са налични всички документи,освен процесната полица и списък към нея.Полицата и списъкът към нея няма как да не са част от преписката по щетата,дори и дружеството да не съхранява екземпляр от тях,защото те са представени и изрично описани като приложения от застрахованото лице при сезиране на застрахователя с претенцията му по реда на чл.380 от КЗ/стр.30/.Липсата им в представената на съда преписка по щетата сочи на възпрепятстване от страна на ответника събирането на изискани от съда доказателства относно факта вписан ли е ищецът като застраховано лице в екземплярите от полицата и списъка към нея,намиращи се у ответника,и има на основание чл.190,ал.2,вр. с чл.161 от ГПК за последица приемане за доказан факта,че ищецът е вписан като застраховано лице и в намиращите се при ответника застрахователна полица и задължителен списък към нея,съответно за недоказано извършеното от ответника оспорване истинността на съдържанието на представения от ищеца списък към застрахователната полица.

Неоснователно е и направеното в условията на евентуалност възражение на ответника,че за ищеца не е определена застрахователна сума,съответно не е заплатена застрахователна премия.

На ищеца е определена застрахователна сума от 61 952.52 лв.,изрично посочена под № 31 в списъка на застрахованите лица към процесната застрахователна полица.Истинността на списъка и неговата автентичност са доказани по делото,поради което отразеното в него обвързва страните по договора.Ответникът не е оспорил не само този,но и нито един от документите,представени му и като част от предявената пред него по реда на КЗ претенция.Предвид изложеното,неоснователно е и възражението на ответната страна за неправилно определен размер на застрахователната сума на ищеца.Ответникът не отчита факта,че съгласно чл.11,ал.1 от ОУ към полицата,застрахователната сума по застраховката се определя на база месечната брутна заплата на застрахованите работници и служители към момента на сключване на застраховката.Посоченото в трудов договор № 321/20.05.2014г.,а и в трудов договор № 428/20.03.2017г.,трудово възнаграждение на ищеца е основно месечно трудово възнаграждение,към което при определяне на застрахователната сума се добавят и допълнителни възнаграждения,включени в брутната заплата на застрахования,като такива за придобит трудов стаж в размер на 0.6% за всяка година стаж,за извънреден труд и др.

Видно от текста на полицата,застрахователната премия по нея е посочена като обща крайна цифра от 756.36 лв. за всички застраховани лица.Към допълнителната искова молба са представени и приети като доказателства по делото/стр.75-78/ четири вносни бележки за платените от ЕТ „И. Е. С.“ вноски,които удостоверяват,че в уговорените срокове застрахователната премия е платена изцяло.Сумата по четирите платежни документа е в повече от премията по процесния застрахователен договор,защото по обяснения на ищеца се отнася и до други застрахователни договори,сключени между ответника и работодателя на ищеца.Фактът на изцяло заплатената застрахователна премия се признава и от пълномощника на ответната страна в съдебно заседание на 24.01.2019г.

Предвид приетото като доказателство по делото Експертно решение № 0338/01.02.20**г.на ТЕЛК „МБАЛ-***“АД доказано по делото е и обстоятелството,че в резултат на процесната трудова злополука ищецът е с трайно намалена работоспособност,както и процентът на това намаляване – 95%.Във връзка с възражението на ответника,че представеното към исковата молба копие на Експертното решение е непълно и нечетливо,с постановеното по реда на чл.374 от ГПК Определение № 609/15.11.20**г. съдът е задължил ищеца на основание чл.**3 от ГПК да представи по делото оригинала на решението.От извършената в съдебно заседание на 24.01.2019г.справка с оригинала,съдът констатира абсолютна идентичност в съдържанието на представеното от ищцовата страна и прието като доказателство по делото/стр.103/заверено копие с оригинала на документа.Решението е влязло в сила на 23.02.20**г.Експертното решение на ТЕЛК има двойствено значение-от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно намалена работоспособност,както и процентът на това намаляване,а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка между претърпяните увреждания и процесната трудова злополука,като положителен юридически факт,който е елемент от фактическия състав на отговорността на ответника.

Във връзка с възражението за упражняване на косвен съдебен контрол за валидност и законосъобразност на този административен акт,съдът намира следното:

В отговора и допълнителния отговор ответникът не посочва никакви конкретни пороци на процесния административен акт.В открито съдебно заседание на 24.01.2019г.пълномощникът на ответната страна оспорва процента инвалидност,определен в решението на ТЕЛК,с аргумента,че комисията не е приложила правилната методика.

Оспорващият административния акт следва ясно и точно да посочи какви според него са пороците на акта,за да може съдът да се произнесе по това възражение.В процедурата по чл.17 от ГПК гражданският съд не извършва общата и служебна проверка,която извършва административният съд при оспорване пред него на съответния административен акт,а се произнася по конкретно наведени възражения срещу законосъобразността на акта.В случая ответникът не сочи конкретни материалноправни разпоредби,на които противоречи решението на ТЕЛК като основание за незаконосъобразност.Въпреки това,съдът не констатира такива.Проверявайки Експертно решение № 0338/01.02.20**г.на ТЕЛК „МБАЛ-***“АД,съдът достига до извод,че същото е валидно и законосъобразно,тъй като отговаря на всички изисквания на чл.146 от АПК,във вр. с чл.17 ГПК.Безспорно,съставът на ТЕЛК е действал в рамките на своята компетентност,определена в чл.3,ал.2 от действащата към момента на произнасянето му Наредба за медицинската експертиза(приета с ПМС № 120/23.06.2017г.,обн.,ДВ,бр.51/27.06.2017г.,в сила от 27.06.2017г.)Решението е издадено от териториално компетентния орган.Актът е постановен в предписаната в чл.4 от Наредбата писмена форма и съдържа предвидените реквизити съгласно образеца,утвърден от министъра на здравеопазването.Не се констатират допуснати нарушения на административно-производствените правила по издаване на решението.Видът на увреждането и степента на трайно намалената работоспособност са определени в съответствие с разпоредбата на чл.62 от Наредбата – въз основа на представената документация и след преглед на ищеца.Решението изцяло отговаря и на чл.13,ал.3 от ОУ към процесния договор.То е с дата 01.02.20**г.-след като ищецът се е стабилизирал от увреждането и не по-късно от една година от настъпване на злополуката-06.07.2017г.При спазване нормата на чл.68,ал.1 и ал.2 от Наредбата ТЕЛК се е произнесъл и по потребността от чужда помощ,като е приел,че при 95% трайно намалена работоспособност,ищецът има нужда от чужда помощ.Съгласно изискването на чл.69,ал.1 от Наредбата,е определен срок на инвалидността и на чуждата помощ - 1 година,от 01.02.20**г.,до 01.02.2019г.В съответствие с нормата на чл.78,ал.1 от Наредбата,комисията е определила,че за ищеца е противопоказен какъвто и да е труд. Възражението на ответника,че при определяне процента на инвалидност комисията не е приложила правилната методика,е бланкетно,не се сочи коя е правилната методика и защо е следвало тя да бъде приложена,поради което съдът не намира основание да ревизира извода на ТЕЛК,че в случая става дума за 95% трайно намалена работоспособност.

На стр.2,абз.2 от процесната полица,както и в чл.13,ал.1,т.2 от ОУ към нея,изрично е уговорено,че при настъпване на трудова злополука,в резултат на която се намали трайно работоспособността на увреденото лице,ответникът е длъжен да заплати на застрахования(увредения работник/служител)такъв процент от застрахователната сума,какъвто е процентът на трайно намалената работоспособност.Това означава,че сумата,която ищецът има право да получи като обезщетение от ответника е 95% от 61 952.52 лв.,или 58 854.89 лв.,т.е като основателен и доказан в пълен размер искът следва да бъде изцяло уважен,като ответното дружество бъде осъдено да заплати на ищеца тази сума,ведно със законна лихва върху нея,считано от датата на подаване на исковата молба-27.07.20**г,до окончателното й изплащане.

Не се споделя от съда като неоснователно и направеното в условията на евентуалност възражение на ответната страна,че в случая са налице хипотезите на чл.14,ал.1,т.9 и т.10 от ОУ на „ изключен риск“.

Съгласно чл.14,ал.1,т.9 от ОУ:“Ако не са обект на специално договаряне,застрахователят не покрива събития,произтичащи от упражняване на професия или дейност,различна от определената в трудовия договор,която не е част от обичайната трудова функция на застрахованото лице“.Цитираната разпоредба е в пряко противоречие както със съдържанието на процесния застрахователен договор и с чл.3,ал.1 от ОУ,предвиждащи,че застраховката покрива случаите на трудова злополука по чл.55,ал.1 от КСО,така и с императивната норма на чл.55,ал.1 от КСО,даваща легална дефиниция на понятието „ трудова злополука“.Според нея:“ Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето,станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа,както и при всяка работа,извършена в интерес на предприятието,когато е причинило временна неработоспособност,трайно намалена работоспособност или смърт.“ По отношение на ОУ като вид сделка са приложими общите правила на ЗЗД.Съгласно чл.26,ал.1,изр. 1 от ЗЗД,нищожен е договор или клауза от него,която противоречи на закона.Предвид изложеното,съдът намира за основателно възражението на ищеца за нищожност,поради противоречие с императивната норма на чл.55,ал.1 от КСО,на чл.14,ал.1,т.9 от ОУ,на който се позовава ответникът,за да откаже изплащане на застрахователно обезщетение на ищеца.Неоснователно е и твърдението на ответника,че подписването на застрахователната полица и приемането на ОУ от страните по нея води до саниране на пороците на тези Общи условия.Нищожността на клауза не подлежи на саниране от страните по сделката,дори и те да изразят изрична воля в този смисъл,защото става дума за толкова тежък порок,че за правния мир подобна клауза изобщо не съществува и ни поражда правно действие.Извън това,ищецът не е страна по процесния договор за застраховка,а трето правоимащо по него лице.След като Ф.З. не е сключвал този договор,не може да се твърди,че с подписването му е приел действието на таза клауза от ОУ.

Възражението на ответника за проявена от ищеца груба небрежност като основание за изключване отговорността на Застрахователната компания на основание чл.14,ал.1,т.10 от ОУ,съответно за наличие на съпричиняване на увреждането от страна на Ф.З.,е бланкетно и неоснователно.То не почива на никакви конкретни факти и доказателства,а в тежест на ответника беше да го докаже.Правната теория и съдебната практика са еднозначни,че груба небрежност е налице,когато работникът е съзнавал,че може да настъпят вредоносните последици,но самонадеяно е разчитал да ги предотврати.В този смисъл са напр.:Решение № 1202/17.07.1995г.по гр.д.№ 3522/1994г.,IV г.о. на ВС; Решение №1429/10.11.1993г.по гр.д.№ 86/1993г.,IV г.о. на ВС; Решение № 792/06.12.1988г. по гр.д.№ 674/1988г., IV г.о. на ВС.Следователно,пострадалият трябва да е знаел,че с конкретните си действия може да причини или да допринесе за настъпването на определен вредоносен резултат,но се надявал да го предотврати.В настоящия случай липсват каквито и да било данни в тази насока.

С оглед този изход на спора,основателно е и искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата на пълномощника на ищеца,оказал му безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.При съобразяване уважения размер на предявения иск ответникът следва да заплати на адв.П.А. ***,със служебен адрес:гр.***,ул. „Н.“ № 2А,ет.3,възнаграждение, определено съгласно чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възлизащо на сумата от 2 296.00 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да внесе по сметка на ДОС и дължимата държавна такса.Доколкото в настоящото производство ищецът е освободен от заплащане на държавна такса при завеждане на делото,а то е решено в негова полза,съгласно чл.78,ал.6,във вр. с чл.83 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ***ки окръжен съд сумата от 2 354.20 лв.,представляваща държавна такса от 4% върху уважения размер на предявения иск.

Воден от гореизложените мотиви,***кият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Застрахователна компания „У. Ж.„АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.***,район ***,бул.“ ***„ № **,представлявано от Изпълнителните директори Г.А.Г.,Н.Г.И.,Н.Г.К.,Д.С.Т.,да заплати на Ф.М.З.,ЕГН:**********,***,по следната банкова сметка,*** „ П. И. Б.“,IBAN :***,BIG: **,сумата от 58 854.89 лв./петдесет и осем хиляди осемстотин петдесет и четири лева и осемдесет и девет стотинки/,представляваща застрахователна сума по задължителна застраховка на работниците и служителите за риска „трудова злополука“,обективирана в полица с № ** от 13.07.2016г.,която сума е дължима за претърпяна от ищеца на 06.07.2017г. трудова злополука,в резултат на която той е с 95 % трайно намалена трудоспособност,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на исковата молба- 27.07.20**г,до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Застрахователна компания „У. Ж.„АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.***,район ***,бул.“ ***„ № **,представлявано от Изпълнителните директори Г.А.Г.,Н.Г.И.,Н.Г.К.,Д.С.Т.,да заплати на основание чл.38,ал.2,вр. с чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата на адв.П.А. ***,със служебен адрес:гр.***,ул. „Н.“ № 2А,ет.3,сумата от 2 296.00 лв./ две хиляди двеста деветдесет и шест лева/,представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца по т.д.№ 220/20**г. по описа на ДОС,определено съобразно уважения размер на предявения иск по реда на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

ОСЪЖДА Застрахователна компания „У. Ж.„АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.***,район ***,бул.“ ***„ № **,представлявано от Изпълнителните директори Г.А.Г.,Н.Г.И.,Н.Г.К.,Д.С.Т.,да заплати на основание чл.78,ал.6,във вр. с чл.83 от ГПК,в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ***ки окръжен съд сумата от 2 354.20 лв.,/две хиляди триста петдесет и четири лева и двадесет стотинки/,представляваща държавна такса от 4% върху уважения размер на предявения иск.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд,гр.Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните,чрез пълномощниците им по делото.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: