Р Е Ш Е Н И Е

№ 22

гр. Добрич, 22.02.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на пети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВА И.

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

при участието на секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. т. д. № 377/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

Въззивно търговско дело № 377/2018 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по въззивна жалба на „Б.Д.С.К.“ ЕАД гр. София срещу Решение № 930/11.10.2018 г. по гр. д. № 4749/2017 г. по описа на Районен съд – Добрич, в частта в която първостепенният съд е отхвърлил исковете на „Б.Д.С.К.“ ЕАД гр. София срещу Г.М. в частта на 139.43 лв. договорна лихва за периода 18.08.2014 г. - 21.12.2014 г., 2.74 лв. – лихва за забава за периода 29.08.2014 г. – 21.12.2014 г., 35.00 лв. – дължими заемни такси към 18.03.2014 г. и исковете срещу Н.С. в частта за 1 124.57 лв. – непогасена главница 18.09.2014 г. – 21.06.2017 г., 1 182.67 лв. – договорна лихва за периода 18.08.2014 г. – 21.06.2017 г., 154.58 лв. – лихва за забава за периода 29.08.2014 г. – 21.06.2017 г. и 140.00 лв. – дължими заемни такси от 18.03.2014 г. – 21.06.2017 г. и в частта в която първостепенният съд е осъдил ответниците М. и С. да заплатят обезщетение в размер на законната лихва от различни начални моменти за различните части на главницата.

Въззивникът излага доводи за неправилност и низаконосъобразност на обжалваните части на съдебния акт, като претендира отмяната им и решаване на правния спор от въззивната инстанция по същество, която да уважи исковите претенции, така както са предявени.

Въззиваемите страни не изразяват становище по въззивната жалба.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

Страните не са заявили в подадените от тях въззивна жалба, респ. отговор оспорване на направените от първоинстанционния съд фактически констатации. Пред въззивната инстанция не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства, не са изтъкнати конкретни нарушения на процесуалния закон, както и липсва позоваване на неправилно приложение на норми от материалния закон.

По делото е безспорно установено, че на 20.03.2008 г. между „Б.Д.С.К." ЕАД като кредитор и Г.М.М. като кредитополучател, е възникнало облигационно отношение по договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 и сл. ТЗ, по силата на което банката се задължила да отпусне на кредитополучателя парична сума в размер на 4 000.00 лв. за определена цел ( текущо потребление ) и при уговорени условия и срок, а кредитополучателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока – 120 месеца от датата на неговото усвояване. Изпълнението на задълженията на кредитополучателя, произтичащи от договора за банков кредит са обезпечени с договор за поръчителство от 20.03.2008 г., сключен между банката от една страна като кредитор и Н.И.С. от друга страна като поръчител, по силата на който поръчителят се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя при същите условия като него за изпълнение на задълженията му.

Сумата по отпуснатия кредит е усвоена изцяло от кредитополучателя на 21.03.2008 г., като е преведена по разплащателната му сметка.

На 23.11.2009 г. между страните по договора за банков кредит е подписано допълнително споразумение по отношение на остатъка по кредита, като е уговорен нов размер на дълга и нов срок за издължаване. Допълнителното споразумение е подписано и от поръчителя.

За периода 15.04.2008 г. - 18.08.2014 г. дължимите месечни погасителни вноски са платени, като последното плащане е на 29.08.2014 г. - за главница 31.84 лева и за лихва 31.04 лева. Първата неплатена вноска е от 18.09.2014 г. и от тази дата до подаване на исковата молба ( 21.12.2017 г. ) няма извършени плащания. Формирана е забава от 1191 календарни дни. Към датата на подаване на исковата молба ( 21.12.2017г. ), неплатените вноски за главница с настъпил падеж са в размер на сумата от 1323.09 лв., общият размер на неплатената главница по договора е 2791.28 лв., дължимата редовна лихва по кредита за периода 18.08.2014 г. - 21.12.2017 г. – 1394.79 лв., а на санкциониращата лихва ( начислявана при забава ) за периода 29.08.2014 г. - 21.12.2017 г. – 216.30 лв., такси по кредита са в общ размер 260.00 лв.

Банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем съобразно разпоредбата на чл.19.2 от Общите условия на банката за предоставяне на кредити за текущо потребление.

Претендираните суми не са платени от ответниците в качеството им на главен длъжник, респ. на поръчител. Главният длъжник и поръчителят следва да заплатят на кредитора сумите в размер, установен след прилагане на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД по отношение отговорността на поръчителя и на разпоредбата на чл. съответно по чл. 111, б. „в“ и чл. 111, б. „б“ ЗЗД по отношение на главния длъжник

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, включително и крайният резултат по спора. По тези съображения не е необходимо повторното обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на основание чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към мотивите на първостепенния съд.

Воден от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 930/11.10.2018 г. по гр. д. № 4749/2017 г. по описа на Районен съд – Добрич в обжлваната част.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.