Р Е Ш Е Н И Е

№ 20

гр. Добрич, 18.02.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на пети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

при участието на секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА - ЮСУФ разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. т. д. № 378/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

Въззивно търговско дело № 378/2018 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по въззивна жалба на „АГРОЕВРОПЛАНТ“ ЕООД гр. Добрич против Решение № 489/21.05.2018 г. на Районен съд – Добрич по гр. д. № 1364/2017 г.

С атакувания съдебен акт, първостепенният съд е осъдил „АГРОЕВРОПЛАНТ“ ЕООД да заплати на „АГРОСТРОЙ - Д” АД сумата от 10 149.10 лв., представляваща цена за изработката на 40 бр. хранилки и 10 бр.поилки през 2012 г., ведно със законната лихва върху главното вземане от подаване на исковата молба - 26.04.2017 г. до окончателното му плащане, като е отхвърлил иска за горницата до претендираните 12 900.00 лв.; осъдил е „АГРОЕВРОПЛАНТ“ ЕООД да заплати на „АГРОСТРОЙ - Д” АД гр. Добрич сумата от 3096.77 лв., дължимо обезщетение за забава в плащане на главното задължение от 10149.10лв., изчислено в размер на законната лихва за периода от 26.04.2014 г. -26.04.2017 г., като е отхвърлил иска за горницата над присъдената сума до претендираната в размер на 3282.33 лв.; отхвърлил е предявените от АГРОЕВРОПЛАНТ“ ЕООД срещу „АГРОСТРОЙ - Д” АД гр. Добрич искове, както следва: за сумата от 6 000.00лв., дължима продажна цена с ДДС по договор за покупко-продажба на цистерна от ламарина с диаметър 2,75 м., дължина около 6.00 м. и обем 30.000 куб. м., ведно със законната лихва върху главното задължение за периода от подаване на исковата молба до окончателното му плащане; за сумата от 1 526.66 лв., обезщетение за забава в плащане на главното задължение от 6 000.00 лв. за периода 26.04.2014 г.- 26.04.2017 г.; за сумата от 2 340.00 лв., представляваща наемна цена с ДДС за ползване на цистерната за период три години преди подаване на исковата молба, както и за осъждане на ответника да заплати обезщетение за забава в плащане на наемната цена в размер на 378. 18 лв., изчислено в размер на законната лихва за периода от 26.04.2014 г.- 26.04.2017 г.; за сумата от 5 000.00 лв., представляваща равностойност на цистерна от ламарина с диаметър 2.75 м., дължина около 6м. и обем 30 куб.м., тъй като липсва или е погинала; като еприсъдил на страните сторените от тях разноски съобразно уважената, респ. отхвърлената част на исковите претенции.

Недоволен от така постановения съдебен акт, ищецът обжалва неизгодните нему части, с оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, като претендира отмяната му и решаване на правния спор от въззивната инстанция по същество, която да уважи исковата претенция.

Въззиваемата страна не изразява становище.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.

Наличието на всички положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост. С оглед констатираната валидност и допустимост на атакувания съдебен акт на първостепенния съд, въззивната инстанция следва да реши спора по същество съобразно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Между страните по делото е възникнало облигационно отношение по договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД. Договорът за изработка е двустранен, неформален и консенсуален. С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, което да бъде годно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение - арг. от чл. 258, чл. 261, ал. 1 ЗЗД, а поръчващият - да заплати уговореното възнаграждение за приетата работа – чл. 266 във вр. с чл. 264 ЗЗД. Фактическият състав, от който възниква задължението за плащане на възнаграждението за изпълнение на възложената работа, включва следните кумулативно свързани елементи: 1. наличие на облигационна връзка; 2. изпълнение на облигационното задължение и 3. уговорено възнаграждение.

По делото е безспорно установена валидността на сключения договор, изпълнението и приемането на работата, размера на договореното възнаграждение, намерени на място, изчислено на база средни цени между търговци за подобен вид изделия към релевантния момент с оглед разпоредбата на чл. 326, ал. 2 ТЗ.

Поръчващият не е изпълнил задължението по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за плащане на договореното възнаграждение в размер на исковата сума.

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, включително и крайният резултат по спора. По тези съображения не е необходимо повторното обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на осн. чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Настоящият състав на Съда, на основание чл. 633 ГПК, съобразявайки се със задължителната сила Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С - 428/2016 на Съда на Европейския Съюз – Люксембург, и като прецени действителната и правна сложност на предмета на правния спор пред въззивната инстанция, счита, че следва да уважи искането на въззивника за присъждане на адвокатско възнаграждение, като му присъди такова в размер на сумата от 1 710.00 лв., съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.

Правният спор, предмет на делото, има търговскоправен характер - arg. чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 286 ТЗ във вр. с чл. 365 ГПК , поради което решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване – чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Воден от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 489/21.05.2018 г. на Районен съд – Добрич по гр. д. № 1364/2017 г.

ОСЪЖДА „АГРОЕВРОПЛАНТ“ ЕООД гр. Добрич, бул. „*“ № 19а, ет. 1, ап. 1, ЕИК ** да заплати на „АГРОСТРОЙ - Д” АД гр. Добрич, ул. „*“ № 14, ЕИК **, сумата от 1 710.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.