Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№__16_____/ 14.02.2019 год. ,гр.Добрич

 

В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ  окръжен съд         ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ             

На пети февруари                                                                  2018 г.             

В открито заседание в следния състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ:ЕВА ИВАНОВА

                                                                      ГЕОРГИ ПАВЛОВ 

                                                                                                                      

Секретар:Билсер Мехмедова-Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.търговско    дело       № 379                по описа  за 2018 год.

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена  от ЕООД«В.» гр.Каварна, ЕИК-**,  срещу Решение № 119 от 21.11.2017 г. ,постановено от ТРС по гр.дело № 271/2017 г.,с което съдът е осъдил въззивника да заплати на „ЕТ“Е. А. Б.“   сумата от  10 789,42лв.,  от които – 8 408,03 лева, представляваща заплатено от ищеца задължение ,направено  от  ответната страна в качеството и на наемател по договор за наем  от  03.01.2007 година  - главница за консумирана  и незаплатена ел. енергия, за периода от месец  март 2007 година до месец май 2009 година,   мораторна лихва  върху главницата в размер  на 1 716,78 лева , представляваща сбора от мораторната лихва върху незаплатените  фактури  за ел. енергия от 11.04.2007 година  до 16.06.2009 година, както  и сумата 664,61 лева – сторени съдебно деловодни разноски,а така също и 432,00 лева. 

Иска се обезсилване на решението,като недопустимо.

           Оплакванията са,че постановеното решение е по непредявен иск. Сочи се,че е недопустимо  уважаване на иск на извъндоговорно основание, при положение, че ищецът е имал на разположение пек по силата на договора си с ответника, който не е провел успешно. Наличието на договорна връзка между страните изключва претендирането на извъндоговорно основание на права, възникнали по силата на договора.

            На следващо място,в условията на евентуалност се твърди ,че решението е неправилно поради противоречие със съдопроизводствените правила, довело до нарушаване на правото на защита.

Въззивникът оспорва жалбата и изразява становище за правилност на решението.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Добрички окръжен съд  приема следното:

Постановеното от първоинстанционния съд решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск – чл.270, ал.3 от ГПК. Видно е от обстоятелствената част на исковата молба и от нейния петитум, че ищецът е сезирал съда с иск по чл.59 от ЗЗД. Наведените в исковата молба доводи, сочените от страните доказателства са свързани с установяване на фактическия състав на неоснователното обогатяване. Вместо това съдът е направил квалификация и се е произнесъл по иск с правно основание чл.61, ал.1 от ЗЗД, без да е бил сезиран с такъв.

В този смисъл е и практиката на ВКС по чл.290 от  ГПК: решение от 20.02.2012 г. по гр.д.№ 658/11 г. на ІІ г.о. на ВКС; решение от 8.03.2011 г. по гр.д.№ 127/10 г. на ІV г.о. на ВКС; решение от 23.07.2010 г. по гр.д.№ 92/09 г. на ІV г.о. на ВКС; решение от 9.06.2011 г. по гр.д.№ 761/10 г. на ІV г.о. на ВКС; решение от 18.11.2011 г. по гр.д.№ 1964/10 г. на ІV г.о. на ВКС. В цитираните решения се приема, че предмет на делото е спорното материално субективно право– претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а каква е правната квалификация се определя от съда съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени всички правнорелевентни факти, от които произтича спорното право.

Като не е стори това, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а делото – върнато за ново разглеждане – за произнасяне по предявения от страна иск.

 

 

 

 

 

 

          Водим от горното съставът на Добрички окръжен  съд

 

 

 

Р       Е      Ш      И  :

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 119 от 21.11.2017 г. ,постановено от ТРС по гр.дело № 271/2017 г.  и ВРЪЩА ДЕЛОТО за произнасяне по предявения иск.

             Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

Председател:                                          Членове:1.

 

 

                                                                              2.