О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№87

Гр.ДОБРИЧ 13.02.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на ТРИНАДЕСЕТИ ФЕВРУАРИ 2019г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА

Като разгледа докладваното т.д.№ 376/2018г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена от Е.И.Ю.,ЕГН:**********,лично и чрез своята майка и законен представител С.Н.И.,ЕГН:**********,с адрес:г***,чрез адв.Н.Д.,***,ЕИК ***,искова молба,с която са предявени осъдителни искове:главен иск с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ,с цена 26 000 лв.,частично предявен от 90 000.00 лв.;акцесорен иск с правно основание чл.497,ал.1,т.1 от КЗ.Претендира се ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 26 000 лв.,частично от 90 000.00 лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания вследствие телесни увреждания,настъпили в пряка причинно-следствена връзка с извършено на 20.06.2017г. ПТП,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от изтичане на 15-дневия срок по чл.497,ал.1,т.1 от КЗ.

В депозиран по делото отговор на исковата молба,вх.рег.№ 1037/12.02.2019г.,ответникът,чрез пълномощника си - адв.В.А.,САК, прави възражение за недопустимост на предявените искове,с искане производството по настоящото дело да бъде прекратено,тъй като исковата молба,въз основа на която то е образувано,е депозирана в съда преди изтичане на тримесечния срок от сезирането на застрахователя по реда на чл.380 от КЗ.

Добричкият окръжен съд,след преценка на данните по делото намира така направеното от ответната страна възражение за основателно,по следните съображения:

ПТП,за обезщетяване на вредите от което е предявен процесният главен иск,е настъпило на 20.06.2017г.,а отговорността на застрахователя се претендира на основание договор за застраховка,сключен на 24.04.2017г., т. е при действието на Кодекса за застраховането,в сила от 01.01.2016г. Последният предвижда в чл. 498,ал. 3,във вр. с чл. 496,във вр. с чл. 380 КЗ, като допълнителна,специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на ГО на виновния водач на МПС, изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на застрахователно обезщетение.

В случая,видно от приложеното към исковата молба/стр.60/ известие за доставяне и от входящия номер при ЗД „***“АД,гр.София,на представената към отговора извънсъдебна застрахователна претенция,застрахователят е сезиран по реда на чл. 380 КЗ на 09.11.2018г.

С писмо,изх.№ НЩ-8542/28.11.2018г.,получено от пълномощника на ищеца - адв.Н.Д. на 29.11.2018г.,застрахователят е изискал представяне по реда на чл.106 от КЗ на допълнителни документи с цел произнасяне по заведената щета № 1810035566.Исковата молба,въз основа на която е образувано настоящото дело,е депозирана по пощата,видно от пощенското клеймо на плика/стр.67/,на 03.12.2018г.,т.е преди изтичане на посочения тримесечен срок.

Липсата на доказателства за изтичането на срока по чл. 498,ал. 3 КЗ води до недопустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ.Законовата разпоредба на чл. 498,ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител.Уредбата е повелителна и за спазването на срока съдът следи служебно.В разпоредбата на чл. 378,ал. 9 КЗ изрично е уредено,че докато тече този срок,спира да тече давностният срок по чл. 378,ал. 2 КЗ за предявяване на прекия иск по чл. 432 КЗ.Следователно,изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите./така Определение №165/24.03.17г. по ч.т.д.№306/17г. на ВКС,II т.о./

При тази повелителна правна уредба на рекламационния срок по чл. 498, ал. 3 КЗ,предявения главен иск се явява процесуално недопустим,като обусловен от него недопустим е и акцесорния иск за присъждане на законната лихва върху главницата,считано от изтичане на 15-дневия срок по чл.497,ал.1,т.1 от КЗ,поради което на основание чл. 130,във вр. с чл.377 от ГПК исковата молба подлежи на връщане,а образуваното въз основа на нея производство на прекратяване.

Воден от гореизложеното и на основание чл.130,във вр. с чл.377 от ГПК, Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ВРЪЩА исковата молба,депозирана по пощата на 03.12.2018г.,вх.рег.№ 7696/11.12.2018г.,въз основа на която е образувано производството по т.д.№ 376/2018г. и ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 376/2018г.по описа на ДОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд,гр.Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните,чрез пълномощниците им по делото.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: