Р Е Ш Е Н И Е

№ 60 ,15.03.2019 година, град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

Председател : ДИАНА ДЯКОВА

Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

при секретаря Пепа Митева

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 1 по описа за 2019 година намира следното:

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивната жалба с вх. № 3546/21.11.2018 г. (по регистратурата на ГТРС), подадена от адвокат М.В., пълномощник на ответника „ С. - 1” ЕООД , село В. срещу Решение № 96 от 2.11.2018 г. по гр.д.№ 166/2018 г. по описа на Генералтошевския районен съд , уважаващо предявени срещу дружеството осъдителни искове за парични вземания от главница за неплатено арендно възнаграждение за стопанската 2014- 2015 година в размер от 3 094,10 лева и обезщетение за забава в размер от 717,38 лева, ведно с лихви върху главницата и разноски.

Въззивникът твърди, че обжалваното решение е нищожно, защото съдът приел ноторно известен факт ( средния размер на арендните плаща-ния за селищата в района на Общината за последните 3 - 4 години ) , който не е съобщил в доклада и за който е допуснал събиране на доказателства ; позовал се на оспорено от ответника експертно заключение с отговори във варианти и извън предмета на задачите, събрано при процесуални наруше-ния : отказ на съда да разреши връчване на ответника на приложенията към заключението и многократно назначаване на едно и също вещо лице ( с ед-но и също възнаграждение ) въз основа на неясен принцип за избора му от списъка с вещи лица. Въззивникът твърди, че решението е недопустимо, защото съдът разгледал непредявен иск „ по ноторно известни факти ” и по непретендиран ( с оглед извършеното от ищеца намаление ) размер . Въззивникът оспорва решението като поС.овено при допуснати наруше-ния на посочените в жалбата процесуални правила, в т.ч. липса на С.о-вище по оспорването от ответника ( а и от ищеца ) на заключението на ве-щото лице ; извеждане на правен извод , обратен на заключението по ССчЕ, неправилно изготвено на разноски на ответника и същите, доклад-вани по – горе нарушения ( свързани с връчването на заключението в ця-лост и избора на назначеното от съда вещо лице ) . Иска се въззивният съд да поС.ови решение според порока на обжалвания съдебен акт и да при-съди разноски за две производства.

В отговор на ищеца Б.П. чрез пълномощника – адвокат И.Р. - жалбата се оспорва като неоснователна : първоинстанционният съд е изложил обосновани съображения защо възприема констатации-те на вещото лице по единия способ за определяне на размера на арендното плащане. Изтъкнати са доводи, че част от посочените в жалбата наруше-ния не водят до твърдяната в жалбата нищожност и недопустимост на ре-шението, но и също и не са основания за отмяната му като неправилно. Ис-кат се разноски за въззивното производство.

При служебната проверка по член 269 от ГПК и с оглед изричните оплаквания в жалбата за нищожност и недопустимост на обжалваното ре-шение въззивният съд намира следното : неясната, абсолютно неразбирае-мата воля е тежък порок на поовения диспозитив. В случая има ясно осъдително решение срещу въззивника в полза на ищеца като титуляр на изискуеми и неудовлетворени парични вземания от главница и лихви в посочените размери, на посоченото основание, ведно с лихви и разноски. Решението е постановеноовено от съдия , на когото делото е възложено с първо-то негово разпределение на принципа на случайния подбор ( съгласно протокола за него от 13.04.2018 г. на л.2 от делото на ГТРС ) по член 9,ал.1 от ЗСВ. Следователно съставът на първоинС.ционния съд , разгледал и решил предявения спор, е законен. Другото, сочено в „ овището ” с вх.№ 1336/25.02.2019 г. на пълномощника на въззивника за : немотивирани отводи на съдиите в ГТРС и изпращания на дела в други равни съдилища, няма отношение към контрола на въззивната инция, осъществяван спрямо конкретния съдебен акт. Той не контрол за това има ли допуснати дисциплинарни нарушения от съдиите в ГТРС в правораздавателната им дейност като цяло.

Недопустимостта е друг тежък порок на решението. Съгласно проце-суалноправната теория недопустимо е решението, което е постановено при липса положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка от вида на абсолютните или от вида на относи-телните, ако ответникът е направил в срок възражение за нея със съответ-ните доказателства. Обжалваното решение не е по..овено извън обема на поисканата защита по член 6,ал.2 от ГПК. Съдът е съобразил частично-то оттегляне на исковете и не се е произнесъл в решението за съответните горници от вземанията ( които единствено не се претендират след оттегля-нето ), а се е произнесъл по съществуването на вземанията в претендирани-те с предявяването на исковете размери по „ намалението ”.

Допуснати при разглеждането и решаването на делото други наруше-ния на съдопроизводствените правила ( избор на вещо лице, определяне на възнаграждението му, изслушване на заключение без преписи за страната от приложенията към него, позоваване на факт, който не е съобщен в док-лада по член 146,ал.1,т.4 от ГПК във връзка с член 155 от ГПК и не е общо-известен, оценка на заключението на вещото лице ) изобщо не водят до не-допустимост на решението. Част от тях са относими към обосноваността на направените от съда фактически изводи , а последните се проверяват при съответно оплакване ( такова има в случая, видно от жалбата ) за не-говата неправилност. В обобщение, обжалваното решение е и процесуално допустимо.

Заявени са осъдителни искове по член 79,ал.1 от ЗЗД във връзка с член 8,ал.1 от ЗАЗ и член 86 от ЗЗД от въззиваемия Б.А.П. *** като приобретател на арендуван обект – нива с площ от 38,199 дка ,имот с № 018020 по плана за земеразделяне на землището на село Средина и заместващ арендодателката д.т.П. *** за парични вземания ( след частично оттегляне на претенциите в съдебно заседание от 22.10.2018 г. ) от главни-ца – неплатено арендно възнаграждение за стопанската 2014 - 2015 г. в раз-мер от 3 094,12 лева и обезщетение за забава в размер от 717,38 лева по до-говор за аренда, сключен на 23.10.2008 г. , с нотариална заверка на подпи-сите и вписан под № **, том **, вх.рег.№ **/30.12.2008 г. на СВ, град Г.Т.. Единствено спорни са обстоятелствата за размерите на главното и акцесорното вземане. С доклада от съдебно заседание на дата 19.09.2018 г. съдът е възложил доказателствената тежест за тях на ищеца и е събрал доказателства от допусната по негово искане съдебно – икономическа експертиза. Нито в обявения доклад, нито в следващите съдебни за-седания съдът не е посочил, не е съобщил на страните, че тези факти ( раз-мерите на вземанията ) не подлежат на доказване, защото са ноторно из-вестни – член 146,ал.1,т.4 във връзка с член 155 от ГПК.

В член 3/1/ от договора за аренда е посочено, че арендното възнаг-раждение е в размер от 35% от паричната стойност на продукцията . А в член 3/2/ и /3/, че се дължи след изтичане на стопанската година, но не по- късно от три месеца и се заплаща наведнъж, в брой. Според член 20а ,ал.1 от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, а според член 21,ал.1 от ЗЗД имат действие и спрямо трети лица само в пред-видените в закона случаи. Уговорката по член 3/1/ обвързва приобретате-ля - въззиваем ( трето лице на договора ) по силата на член 17,ал.2 от ЗАЗ и арендатора – въззивник и сочи, че арендното възнаграждение е определяе-мо на база добив и стойност на добива . При това положение възлагането на вещо лице на задача да определи размера на средното рентно плащане за стопанската 2014 – 2015 година за землището на село Средина не е било необходимо, защото този факт е без правно значение. Но възлагането на вещо лице на задача да определи размера на арендното възнаграждение за същата стопанска година „ при основа 35% от паричната стойност на доби-тата продукция ” е относимо доказателствено средство по факт от значение за решаване на делото. Изборът на вещо лице с оглед действащите правила на член 195 - 196 от ГПК е на решаващия съд. Ответното дружество не е искало отстраняване на вещото лице при твърдение за наличие на осно-вание по член 196,ал.1 от ГПК. Определянето на размера на възнагражде-нието за вещото лице и на задължената за предварителното му внасяне страна ( правилно е задължен ищецът ) са действия, странични на събира-нето на доказателства от заключението. То става по реда на член 200 ,ал.1-3 от ГПК .

Няма пречка вещото лице да приложи към заключението си материа-лите (счетоводни документи, писма – отговори от различни органи и служ-би ), въз основа на които е направило своите експертни констатации и из-води и страната по делото да поиска и получи преписи, които деловодство-то ще изготви на нейни разноски по нареждане на съдията докладчик . От-казът му да разреши снабдяването на ответника с тях ( по разпореждане от закрито съдебно заседание на 7.09.2018 г. ), при изпълнено императивно изискване по член 199 от ГПК ( ответникът е могъл да получи още на дата 3.09.2018 г., в седмичен срок преди заседанието екземпляр от писменото заключение ), не съставлява съществено процесуално нарушение . Още по-вече, че съдът ги е събрал в откритото съдебно заседание от 19.09.2018 г. , в което вещото лице е направило устното си изложение по член 200,ал.2 от ГПК, при участието на пълномощника на ответника – въззивник , който е могъл да задава въпроси на вещото лице и да получи пояснения от него в т.ч. за ползваната ( от приложенията ) информация. Следователно съби-рането на доказателствата от експертиза е С.ало при спазване на прави-лата по член 199 – 200 от ГПК .

Първоинстанционният съд е основал фактическите си изводи на един от предложените от вещото лице общо три ( вместо два както неправилно ги е преброил ) варианта за размера на вземането от арендно възнагражде-ние от 3 094,12 лева или по 81 лева/ дка - определен от вещото лице размер на пазарната рента за стопанската 2014 – 2015 година на база извършените от него проучвания на пазара ( уговорки за размера на това вземане по впи-сани в този период арендни договори за земи в същото землище и статис-тически данни ). Възприемането на този вариант съдът е аргументирал с ноторно известния факт , че минималният размер на рентните плащания е 80 лева/дка. Изводът, че вземането на ищеца следва да се изчисли по този вариант , е необоснован поради това, че е основан на факт ( размера на па-зарната рента ) , който няма правно значение и са игнорирани факти , кои-то имат правно значение, а именно тези, посочени в уговорката в член 3/1/ от договора за аренда – 35 % от паричната стойност на добива . Изчисле-нието на арендното възнаграждение по тези факти е направено от вещото лице в отговор на поставената му трета задача и то се равнява ( на база 53,07 лева / дка, колкото е 35 % от 151,62 лева - стойността на продук-цията от 1 декар или 53,07 дка х 38,199 дка ) на сумата от 2 027,22 лева . Заключението в тази му част е компетентно изготвено и обосновано ( с оглед справките № 1, № 2 и № 3 за общата обработвана от този арендатор площ, намалена с площта на собствената земя ; общите добиви от четири вида култури , паричната стойност на добивите от цялата площ и от 1 дка и изчислената 35 % -тна част от стойността на добива от 1 дка ) .

Следователно вземането на въззиваемия от арендно възнаграждение за тази стопанска година е 2 027,22 лева и като изцяло неплатено му се дължи в този размер. За времето на забавата от 1.01.2016 г. до 11.04.2018 г. той има вземане от обезщетение в размер на законната лихва , което спо-ред изчислението на вещото лице по задача 5 ( подробно посочено в справ-ка № 4 ) се равнява на 469,17 лева. Исковете са основателни до тези разме-ри . Това налага частично потвърждаване на решението и частична отмяна на същото – за уважените искове за горниците над 2 027,22 лева и над 469,17 лева до 3 094,10 лева и 717,38 лева и отхвърляне на исковете в съ-щите части .

Въззиваемият – ищец има право на част от заплатените за първоин-станционното производство разноски в размер от 557,87 лева съразмерно с уважената част от исковете, вместо присъдените общо 946,40 лева . За въз-зивното производство има право на част от разноските само за възнаграж-дение за адвокат в размер от 300 лева ( то не е прекомерно,защото е в ми-нималния размер по член 7,ал.2,т.1 от Наредба № 1 от 9.07. 2004 г. за ми-нималните размери на адвокатските възнаграждения и по възражението от С.овището на въззивника от 25.02.2019 г. не подлежи на намаляване ) , равняваща се на 196,49 лева на основание член 78,ал.1 от ГПК .

За първоинстанционното и въззивното производство въззивникът е направил разноски съответно само за адвокатско възнаграждение от 526,45 лева и само за държавна такса от 86,88 лева и следва да му се присъдят части от тях съответно от 185,37 лева и от 30,59 лева съразмерно с отхвър-лената част от исковете на основание член 78,ал.3 от ГПК.

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 96 от 2.11.2018 г. по гр.д.№ 166/2018 г. по описа на Генералтошевския районен съд в частта, с която „ С. -1” ЕООД, село В. е осъдено да заплати на Б.А.П., ЕГН : ********** *** : сумата от 2 072,22 ( две хиляди и седемдесет и два лева и двадесет и две стотинки ) лева, неплатено арендно възнаграждение за стопанската 2014-2015 година по договор за аренда, сключен на 23.10.2008 г. , с нотариална заверка на подписите и вписан под № **, том **, вх.рег.№ **/30.12.2008 г. на СВ, град Г.Т. на нива с площ от 38,199 дка ,имот с № ** по плана за земеразделяне на землището на село Средина, ведно със законните лихви, считано от 12.04.2018 г. до окончателно плащане и сумата от 469,17 ( четиристотин шестдесет и девет лева и седемнадесет стотинки ) лева, обезщетение за забава при плащане на главното задължение в размер на законната лихва за периода на забавата 1.01.2016 г. до 11.04.2018 г.

ОТМЕНЯ решението в частта, с която „ С. -1” ЕООД, село В. е осъдено да заплати на Б.А.П., ЕГН : ********** *** суми от главница и обезщетение за забава за горниците над 2 072,22 лева до 3 094,10 лева и над 469,17 лева до 717,38 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОС.ОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.А.П., ЕГН : ********** *** срещу „ С. -1” ЕООД, село В. осъдителни искове за вземания за горниците над 2 072,22 лева до 3 094,10 лева и над 469,17 лева до 717,38 лева, съставляващи неплатено арендно възнаг-раждение за стопанската 2014-2015 година по посочения по- горе договор за аренда и обезщетение за забава при плащане на главното задължение в размер на законната лихва за периода на забавата 1.01.2016 г. до 11.04. 2018г.

ИЗМЕНЯ решението, в частта на осъждането на „ С. -1” ЕООД, село В. да заплати на Б.А.П., ЕГН : ********** *** разноски , които НАМАЛЯВА от общата сума в размер от 946,40 лева на общата сума в размер от 557,87 ( петстотин петдесет и седем лева и осемдесет и седем стотинки ) лева .

ОСЪЖДА „ С. -1” ЕООД, село В. да заплати на Б.А.П., ЕГН : ********** *** разноски за въззивното производство в размер от 196,49 ( сто деветдесет и шест лева и четириде-сет и девет стотинки ) лева на основание член 78,ал.1 от ГПК .

ОСЪЖДА Б.А.П., ЕГН : ********** *** да заплати на „ С. -1” ЕООД, село В. разноски за първоинстанционното производство в размер от 185,37 ( сто осемдесет и пет лева и тридесет и седем стотинки ) лева и от разноски за въззивното произ-водство в размер от 30,59 ( тридесет лева и петдесет и девет стотинки ) лева на основание член 78,ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО на основание член 280,ал.3,т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.