Р Е Ш Е Н И Е

№___52____/ 11.03.2019 год. ,гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На четиринадесети февруари 2019 г.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ЕВА ИВАНОВА

Секретар:Нели Бъчварова

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз. гражданско дело № 3 по описа за 2019 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на «***» АД гр.Варна , срещу Решение № 1042 от 08.11.2018 г. ,постановено от ДРС по гр.дело № 440/2018 г. ,с което е признато за установено в отношенията между страните, че „Б. А. Ф.”ООД , с.Прилеп, общ.Добричка, ЕИК- **, не дължи на „***”АД град Варна, ЕИК-, сумите: 14 511,22 лева , представляваща такса пренос ниско напрежение и 3 760,34 лева, представляваща такса достъп ниско напрежение, по издадени седем броя фактури, и също е осъдил въззивника да заплати и сумата от 1 809,04 лева , представляваща сторените по делото разноски.

Настоява се за отмяната на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора,с което да се отхвърлят предявените искове.

Решението било постановено при нарушение на материалния закон и постановено въз основа на отменен нормативен акт.

Според жалбоподателя,чл. 14 от ПИКЕЕ, който съдържал нормативна уредба досежно определяне точката на мерене бил отменен с Решение № 1500 на ВАС на РБ от 6.02.2017 г. - обн. в ДВ бр. 15 от 14.02.2017 г.Дори да се приемело, че енергията, служеща за база за начисляване на процесиите такси, не е правилно измерена, поради поставяне на СТИ съобразно изискванията на чл. 14 от ПИКЕЕ до14.02.2017 г., то за остатъкът от процесния период - 14.02.2017 г. - 30.06.2017 г. нямало такова основание. След отмяната на чл. 14 от ПИКЕЕ на 14.02.2017 г. нямало нормативна уредба, която да определя мястото на мерене.

В жалбата са визирани оплаквания,че решението е постановено при нарушение на процесуални правила.Жалбподателят твърди,че ищцовото дружество никога не било оспорвало начислените количества електроененргия.Претенциите му били за начисляваната такса пренос и достъп.

Навежда доводи,че присъединяването на обектите,собственост на ищеца,било осъществено през 1978 г.,а сключените договори за достъп до електроразпределителната мрежа и Договор за пренос между страните,касаели доставянето на услуги на вече присъединени обекти;присъединяването било еднократен акт,който не се преповтарял при смяна на собствеността и ищецът бил запознат с мястото на мерене.В приетите ПИКЕЕ не била предвидена обратна сила по отношение на заварени случаи на вече присъединени обекти.Липсвала техническа възможност да се приложи чл.14 от ПИКЕЕ към настоящия случай съгласно заключението на вещото лице,когато трафопоста се ползувал за снабдяване на повече от един клиент.

Между страните било налице съгласие мястото на мерене на потребената ел.енергия да е ниво ниско напрежение.За първи път били веведени изисквания за определяне мястото на мерене в ПИКЕЕ от 2004 г. и за заварените случаи се прилагало договореното място на монтиране на СТИ.Промяна на това място можела да настъпи при промяна условията на присъединяване и по инициатива на някоя от страните.Именно инициативата показвала несъгласие със завареното положение и желание за изменението му.Ищецът не би подавал искане за промяна на условията по присъединяване.

Твърдението на ищеца за неправомерно измерване на ел.енергията било неоснователно,тъй като съгласно чл.14,ал.1 от ПИКЕЕ,съгласно преценката на оператора на мрежата и в съответствие на техническите възможности имало две възможни места за монтиране на СТИ.

Решението било постановено в нарушение на чл.162 от ГПК.

Задължението за заплащане на цена пренос било компонента на стойността на доставената ел.енергия.Цената за достъп и пренос ниско напрежение се дължала винаги и от всички присъединени потребители,поради което претенцията на „***“ АД била доказана по основание.Щом искът бил доказан по основание,съдът нямал право да го отхвърли по съображения,че няма достатъчно данни за неговия размер.

Постъпил е отговор в срок от въззиваемата страна,с който жалбата се оспорва.

Оспорва твърдението във въззивната жалба, че съдът е уважил иска съобразно неспазени изисквания на ПИКВЕ.Решението си ДРС е основал на Решение №227/11.02.2013 г. на ВКС по т.д. №1054/2011 г., II т.о.,в което било прието, че количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или от нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос,тези елементи на цената се явяват неопределяеми,от където произтича е тяхната недължимост.

* *

Сочи,че в случая СТИ следва да бъде монтирано на ниво средно напрежение.Изразява несъгласие с твърдението,че не е имал претенции относно измерените количества ел.енергия.посочва влезли в сила решения по съдебни спорове между страните.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и са процесуално допустими. Същата отговаря на изисквания на чл. 262 ГПК.

Решението на ДРС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. Решението е постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, поради което е допустимо.

Съставът на Добрички окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбите и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази приложимите законови разпоредби, приема следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Б. А. Ф.”ООД, с.Прилеп, общ.Добричка, ЕИК-**, срещу „***”АД ,гр. Варна,с която се иска от съда да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите: 14 511,22 лева, представляваща такса пренос ниско напрежение и 3 760,34 лева, представляваща такса достъп ниско напрежение, по издадени седем броя фактури, в които са начислени оспорваните такси,за периода 06.01.2017 -07.07.2017 г..Твърди се, че ищцовото дружество е собственик на трафопост-командна кабина , разположен в ПИ – парцел ХІ, кв.27 на с.Славеево, общ.Добричка и се стопанисва и поддържа от ищеца,който е потребител на ел.енергия,присъединен към ел.преносната мрежа по силата на договори с ответното дружество.Ответното дружество, въпреки че не е собственик на съоръжението, го ползва, без да заплаща нищо за това и начислява такси за пренос и достъп ниско напрежение,които са част от цената по фактурите.

Ответното дружество е оспорило иска,с аргумент,че ищецът е сключил договори за пренос и достъп на ел.енергия, по които изрично се е задължил да плати процесните суми,които освен това били и нормативно установени с ПТЕЕ в сила от 26.07.2013 г.Начислените суми били правилно определени и по размер.Оспорил е собствеността на трафопоста.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил иска, като е приел, че не е спазена законовата процедура по поставянето на уредите за количественото измерване на доставяната електроенергия.

Като цяло обжалваното решение е дало законосъобразен отговор на повдигнатите в хода на първоинстанционното производство въпроси и по тази причина се ползват мотивите по него съобразно чл. 272 от ГПК. Независимо от това и с оглед поставените с въззивната жалба въпроси, настоящата инстанция излага допълнително следните мотиви:

Въззивната инстанция счита за установено, че страните са в трайни търговски отношения по Договор за доставка на електрическа енергия от 18.11.2013 г. и по Договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа от 18.11.2013 г. Претенцията е за периода 06.01.2017 -07.07.2017 г., като касае суми за достъп до електроразпределителната мрежа и за пренос по същата на един обект.

За уреждане на отношенията между страните през процесния период действа правната уредба на Закона за енергетиката, Наредба №6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на ел. енергия към преносната електрическа мрежа, Правила за търговия с електрическа енергия,обн.ДВ бр.66 ,в сила от 26.07.2013 г.на ДКЕВР, Правила за измерване на количеството електрическа енергия / 2007г и 2013г./. Съгласно ЗЕ, изменен и обнародван в ДВ бр.74 от 2006 г. от 31.12.2006т. дейностите по разпределение на електрическата енергия и оперативно управление на разпределителната мрежа се отделят от снабдяването с електрическа енергия, поради което е въведена цена за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа, впоследствие разделена от 01.07.2008г. на цена за достъп до и за пренос през разпределителната мрежа. С промени в Закона за енергетиката от 2012г. се предвиди всички клиенти с обекти, присъединени на ниво средно напрежение, да избират доставчик на електрическа енергия и да договарят с него цени на енергия. През 2013г. КЕВР издаде лицензии за три електроснабдителни дружества в страната.

Ответното дружество е разпределително предприятие по смисъла на чл. 88 ал.1 от ЗЕ и оператор на разпределителната мрежа, като е обществен доставчик на ел.енергия на територията на Североизточна България. То е собственик на разпределителната мрежа и на средствата за техническо измерване – електромери/СТИ/. Ищецът е потребител на ел. енергия. Съгласно чл. 120 ЗЕ ел.енергията, използвана от потребителите, се измерва със средства за търговско измерване - собственост на преносното или на съответното разпределително предприятие, разположени до или на границата на имота на потребителя. Границата на собственост върху ел.съоръженията и мястото на средствата на СТИ съгласно чл. 120 ал.2 ЗЕ се определят съгласно изискванията на Наредба №6 и на правилата в чл. 83 ал.1 т.6 ЗЕ. Последната разпоредба от ЗЕ препраща към правилата за измерване на количеството ел.енергия.

Основният спорен въпрос е какъв е критерият за разграничаване между разпределителната мрежа и преносната мрежа; има ли значение чия е собствеността на присъединителните съоръжения с оглед дължимостта на цена за пренос през електроразпределителната мрежа и цена за достъп. Относно предпоставките, при които се дължи цена за пренос на ел.енергия на ниво средно или ниско напрежение е формирана задължителна съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК с решение №227 от 11.02.2013г. по т.д. №1054/2011г. на ВКС, съгласно което дължимостта на цената за достъп и цената за пренос, заплащани от потребителя съгласно измереното количество на консумираната енергия, е пряко обвързана от спазването на установени от Правилата за измерване на количеството ел.енергия и договорите за продажба на ел.енергия изисквания. Тези цени отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостното управление на електроенергийната система, като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед специфичното предназначение на цената за достъп и цената за пренос като компоненти на цената на електрическа енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване, е от решаващо значение за дължимостта на същите –измерването в места , различни от уговорените между страните или нормативно определените, не е основание за начисляване на цена за достъп и цена за пренос.

По делото е налице спор относно дължимостта на начислени от ответниците към ищцовото дружество на такси за пренос на ел.енергия и за достъп до разпределителната мрежа в издаваните от енергийния оператор фактури,като е спорно нивото на напрежение, на което се начисляват таксите, и изцяло дължимостта на такси поради пряко присъединяване към електропреносната мрежа.

Съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ 2007 и 2013 г./, е предвидено, че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната /електроразпределителната / мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяване на потребителя към мрежата. За да бъде присъединен един потребител към електропреносната мрежа на средно напрежение е необходимо същият да бъде собственик на електрическа уредба/трафопост/ и тя да се намира в границите на собствеността на имота на потребителя. В хипотезата, когато съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос са на съответното електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение. Следователно, от важно значение е къде е границата на собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставят СТИ.

 Съгласно чл. 27 от Наредба №6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Съгласно чл. 29 ал.1 т.1 от Наредбата границата на собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Тази граница в конкретния спор се установява от заключението на вещото лице, което въззивната инстанция счита за безпристрастно, изчерпателно и обосновано въз основа на представения доказателствен материал.

Съгласно заключението на вещото лице,захранването на трафопоста е чрез въздушна електропроводна линия средно напрежение.В трафопоста има две помещения,в които са монтирани уредба средно напрежение, силов трансформатор ,който преобразува електрическата енергия,разпределителна уредба и дизел агрегат.На южната стена на трафопоста/отвън на трафопоста,видно от схема лист 113 от делото на ДРС/ е монтиран електромерът,който измерва потребената енергия от ищеца на ниво ниско напрежение.Според вещото лице изводните линии ниско напрежение са кабелни,положени в земята.Представеният по делото нотариален акт от ищеца обосновава правото му на собственост върфу трафопоста.Съгласно правилата за указаната му доказателствена тежест,ответникът не е представил други доказателства,които да оборват твърденията на ищеца,че е собственик на преобразуващото съоръжение.

Не се представят други доказателства, които да оборят както ангажираните по делото, така и конкретно проверените обстоятелства от вещото лице на място и по съществуващите схеми за присъединяване към електроразпределителните мрежи.

Въззивната инстанция счита, че за разрешаване на спора от съществено значение е къде е границата на собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно и на нея се поставят средствата за търговско измерване.

Според установеното от техническата експертиза и представените писмени доказателства, основните компоненти от електроразпределителната мрежа на ответника, чрез които се разпределя и преносва елекрическата енергия към различни машини и съоръжения на територията на предприятието след точката на присъединяване, са собственост на дружеството.

Видно от цитираната по-горе схема,присъединяването е на място, на което уредите за измерване не са поставени, а тяхното разположение е след това, на мястото на ниско напрежение. Също така,присъединяването е директно със собствени съоръжения.

Собствеността върху части и елементи на енергийната разпределителна мрежа е уредена последователно в Закона за електростопанството/отм./, Закона за енергетиката и енергийната ефективност /от 1999г, отм. 2004г./ и Закона за енергетиката.

Относно собствеността на енергийните обекти, принципът, залегнал в законодателството е, че те трябва да принадлежат на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейността в областта на енергетиката. Затова §4 ал.1 от ПЗР на ЗЕ предписва, че енергийни обекти, които трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, а принадлежат на трети лица, трябва да се изкупят в определен от закона срок; при приватизация на имущество на фирми и дружества, в които има изградени енергийни обекти, те не се включват в предмета на сделката, а се прехвърлят на енергийното предприятие като единствено изключение се допуска когато обектът снабдява с енергия само един потребител. По настоящия казус съгласно представените документи и проверката им от експерта/схемата към заключението и представените актове за собственост / установяват, че компонентите за разпределение на електрическата енергия на различни нива на напрежението представляват електроразпределителна мрежа на ищеца и са негова собственост. Следователно, важно е да се установи границата на собственост върху електрическите съоръжения, както и мястото на СТИ. Всички СТИ подлежат на първоначална и последващапроверка по реда на ЗИ, Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и Наредбата за съществените изисквания и оценяване съгласно съответствието на средствата за измерване. Поддържането и техническата изправност на СТИ е задължение на електроразпределителното дружество, като техен собственик, което следва да извършва периодични и извънредни технически проверки, на целостта им и на свързващите ги електрически инсталации.

Съгласно Решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г. І г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрическа мрежа визира границата между електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези, собственост на потребител на електрическа енергия.

Границата на собственост е преди трафопоста/ собственост на ищеца/, където е налице свързване към кабелната линия на ниво средно напрежение, а средствата за търговско измерване са поставени след това, на ниво ниско напрежение.

Видно от заключението на вещото лице,доставената на ищеца електроенергия на ниво средно напрежение,се трансформира до ниво ниско напрежение от съоръжения,собственост на ищеца ,разположени в неговия трафопост.Следователно,средството за търговско измерване не е поставено на необходимото място,съобразно чл.120 от ЗЕ.

Дължимостта на цената за пренос на ел.енергия е пряко обвързана от спазването на изискването консумираната ел.енергия да е измерена именно в местата,установени в ПИКЕЕ или уговорени от страните по сделката за продажба на електроенергия.Цената за достъп до електроразпределителната мрежа и цената за пренос по електроразпределителната мрежа отразяват разходите,които се отнасят към дейността по цялостното управление и администриране на електроенергийната система,като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретният принос на всеки потребител за тяхното настъпване.С оглед именно на това специфично предназначение на цената за достъп и на цената за пренос,като компоненти на цената на електрическата енергия,правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на същите.Количеството консумирана електрическа енергия,измерено в места,различни от уговорените или нормативно определените,не може да бъде основа за изчислявмане на цената за достъп и цената за пренос.При измерване на количеството консумирана енергия на сято,различно от нормативно определеното,тези два елемента на цената на електрическата енергия са недължими/Решение №227/11.02.2013 г. по т.д.1054/2011 на ВКС/.

Въззивниците-ответници твърдят, че е налице сключен договор , съгласно който са установени отношенията им и липсва искане за промяна в собствеността на съоръженията или мястото на измерване. Действително между страните е налице Договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа ,но същият въобще не урежда начина на присъединяване и вида на съоръженията за присъединяване съгласно действащото законодателство.

Въззивната инстанция счита за правилни аргументите на въззиваемото дружество „Б. А. Ф.“, че въпреки съществуващия договор за достъп и пренос на електрическа енергия, за да се начисляват такси по пренос на електроенергия и достъп до електроразпределителна мрежа съгласно нормативните разпоредби, следва тази услуга да е реално предоставена от въззивниците-ответници и оттам - основателно нейното заплащане.

Обжалваното решение не противоречи на Директива 2003/54 ЕО и на решение от 22.05.2008г. на Съда на ЕО, тъй като се отнася за неправомерно измерване на изразходваната електроенергия от крайния потребител и оттук формиране на несправедлива цена, което не отговаря на изискванията на националното законодателство.

С оглед направените изводи, първоинстанционното решение не страда от визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърдено, с присъждане на въззиваемата страна направените по делото разноски в размер на 800 лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и пълномощно – договор за заплащането му.Направеното възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорор не може да бъде уважено,тъй като минималният такъв,съгласно наредбата е 1 078 лв.,т.е. поисканият е под минималното ниво.

 Мотивиран от изложените съображения, Добрички окръжен съд, Търговски състав

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1042 от 08.11.2018 г. ,постановено от ДРС по гр.дело № 440/2018 г.

ОСЪЖДА „***“АД,гр.ВарнаЕИК-** да заплати на „Б. А. Ф.“ООД,с.Прилеп,община ДобричкаЕИК-**, сумата от 800 лв. за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.

Председател: Членове:1.

2.