Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 50 11.03.2019 год. гр.Д.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд гражданско отделение
На
единадесети февруари
2019 год.
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:Пепа Митева
като разгледа докладваното от председателя
въззивногражданско дело № 4 по описа за 2019 год.
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано
по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на подадената от “ВиК”
AД,ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление: град Д., бул. „Тр.м.” № **, жалба рег.№ 22563/26.11.2018 год. срещу
решение № 1047/09.11.2018 год. по гр.д.№ 01022/2018 год. на Районен съд Д.,с
което търговското дружество е осъдено да заплати на Р.С.Д., ЕГН ********** и П.С.Д.,
ЕГН **********,*** сумата от 1 921.60
лв., представляваща обезщетение за нанесените вреди в собственото им жилище , вследствие аварирал уличен
водопровод по ул.”Г. С.” на 14 срещу 15 февруари 2018год., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.03.2018год., до
окончателното плащане ,както и сторените
съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от 636.78 лв.
С доводи ,че обжалвания съдебен акт е
неправилен се настоява за отмяната му,като въззивният
съд постанови нов по същество на спора за признаване за установено,че
търговското дружество не дължи заплащане на обезщетение за нанесени вреди в
жилището на ищците,вследствие аварирал уличен водопровод.Не било изяснено в
какво се изразява пряката и непосредствена причинна връзка между действия или
бездействия на водното дружество и появилата се авария. Дружеството изпълнявало
задълженията си по правилното изграждане,ремонт,поддръжка и експлоатация на
водопроводните системи.От действията му не била настъпила вреда на
притежаваното от ищците имущество. Веднага след получаване на сигнал за аварията
от дата 15.02.2018 год. е отпочнало отстраняването на
проблема.Вън от горното,водопроводната мрежа по ул.”С.” не се водела в уставния
фонд на дружеството,а нейн собственик била Община Д..
При данни,че постановеното неизгодно за
въззивника решение му е било връчено на дата,жалба рег.№
22563/26.11.2018 год. е подадена в срока по чл.2** ал.1 от ГПК и е процесуално
допустима.
Въззиваемите страни Р.С.Д., ЕГН **********
и П.С.Д., ЕГН **********,*** считат жалбата за неоснователна и настояват да не
бъде уважавана,което свое становище са изразили в подаден в срока и по реда на
чл.263 ал.1 от ГПК отговор рег.№24540/20.12.2018 год. Изводите на ДРС ,че
отговорността на водното дружество следва да бъде ангажирана независимо,че
собствеността на уличния водопровод принадлежала на Община гр.Д. били съответни
на предвижданията на чл.198о ал.1 от Закона за водите и на събраните по делото
доказателства.
Заявената
претенция е на физически лица срещу търговско
дружество за заплащане на обезщетение за
вреди ,причинени на имуществото им
от наводнение, вследствие аварирал уличен водопровод,определено по
размер на разходите за отстраняването им.
Изложени са
твърдения,че обект на притежание на
съпрузите ищци е дворно място с отстъпено право на строеж на площ от 440 кв.м.
,ведно с жилищна сграда,състояща се от един етаж и полуприземен
такъв,ползван като място за живеене,устроен по последните изисквания на
съвременния бит.Посочения административен адрес на имота е по ул.“Г.С.“.През
нощта на 14.02.2018 год. срещу 15.02.2018 год., водата от уличната канализация
наводнила приземния етаж на дома им по причина аварирала муфа,свързваща две тръби,изместването на
която причинило водния разлив.Нанесени били поражения на подовите
настилки,облицовки на стени и мазилки,вертикални плоскости на кухненското
обзавеждане и ъглов диван.За отстраняване на щетите бил необходим ремонт
:демонтаж на ламиниран паркет,ламперия и подпаркетна изолация,сваляване на
мазилки ;направата на изолация на стени и подпаркетна
изолация;направа на вътрешни мазилки , изолации,облицовки и боядисване ;монтаж
на паркет,подмяна на елементи на кухненски шкафове и диван.
С оглед на
горното се претендира,ответното търговско дружество да заплати сумата от 1 921.60
лв.,съставляваща паричната оценка на разходите за материали и труд за
посочените ремонтни дейности,с които щетите по имуществото им да бъдат
отстранени.
В подаден в
срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор рег.№ 8040/23.04.2018 год.,ответникът “ВиК” AД,ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление: град Д.,
бул. „Т.м.” № **е изразил становище за допустимост и неоснователност на
осъдителната претенция,тъй като на посочените от ищците дати,в дружеството не
били регистрирани аварии на сочения в исковата молба адрес,нито пък подадени
жалби.
С молба рег.№
8212/24.04.2018 год. ищците са посочили,че вписания в исковата молба
административен адрес на имота им е сгрешен,а точния такъв е по ул.“Генерал С.“.
В подадено становище рег.№ 9548/11.05.2018 год.,ответникът
е заявил,че не
оспорва факта, че на 15.02.2018 год. е регистрирана авария № ** на адрес Д.,
ул.”С.” № **. Оспорва се, че вредите са причинени от ответното дружество, тъй
като негови служители не били осъществявали намеса във водопроводната мрежа на
дата 14.02.2018 год.,а отстраняването на аварията е започнало на 15.02.2018год. и след подаден сигнал. Липсвала пасивна материално-правна легитимация на
ответното дружество.Авариралият
уличен водопровод не бил включен в уставния фонд на дружеството. По силата на
предвижданията на § 7 ал.1 т.4 и т.7 от ЗМСМА и чл. 30 ал.4 от
ЗП,пътищата,улицата и булевардите,както и водоснабдителните и канализационните
системи са публична общинска собственост,както и задължение на общината е
тяхното поддържане и ремонт.
От събраните по
делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото , а в тази насока са
приложените удостоверение от 1961 год.
по чл. 4 от Закона за уреждане правата на лицата,които са заели или получили
държавни дворни места и строително разрешение от 1968 год.,че ищците са
собственици на жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 38 кв.м,
построена по силата на отстъпено право на строеж върху държавно дворно място с
площ от 440 кв.м.
Не е спорно по делото,че ответното
търговско дружество е ВиК оператор с действие в
обособена територия,в обхвата на която е включена територията на Община Д.-град
-така и решение № РД-**-**-**/22.12.2009 год. на министъра на регионалното
развитие и благоустройство,публикувано в ДВ,бр.7/2010 год. и като такъв е
включено в публикуваните на сайтове на МРРБ и КЕВР списъци на ВиК оператори съответно под № ** и № **.В изпълнение на
решение от дата 26.02.2015 год. на Общото събрание на Асоциацията по ВиК на обособената територия,обслужвана от”ВиК”ЕООД гр.Д. е бил сключен на основание чл.198п ал.1 от
Закона за водите Договор за стопанисване,поддържане и експлоатация на В и К
системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги между посочените по-горе страни:АВиК и ВиК
оператор.Договорът цели постигане на европейски стандарти в предоставянето на
водоснабдителни и канализационни услуги на населението,подобряване качеството и
ефективността им,подновяване,разширение и подобрение на водоснабдителна и
канализационна система и прилежащите съоръжения.По смисъла на
договора,стопанисвани активи са
движимите и недвижимите вещи (сред последните водоснабдителни и канализационни
съоръжения), публична или частна собственост,от съществено значение за
предоставянето на услугите и които са предоставени на оператора за стопанисване,поддържане
и експлоатация (извън частните активи,собствени на оператора),а
експлоатация на активите означава държането и използването им за целите на
предоставяне на услугите от оператора или за каквато и да е друга стопанска
цел.С разпоредбите на договора-чл.1.1. чл.2.1.,
чл.3.1., чл.3.4,чл.4.1,чл.4.2,чл.4.4,Асоциацията е възложила на
оператора-ответник да стопанисва, поддържа и експлоатира публичните
активи,намиращи се в обособената територия,като от името на асоциацията и всеки
един от членовете й (един от които е
Община гр.Д.) упражнява всичките им права,като собственици на активите.Правото
на оператора на стопанисване,поддържане и експлоатиране на всички съществуващи
и бъдещи/създадени или придобити по друг начин от асоциацията и нейните членове) публични активи е определено като изключително,както и
му е предоставен безпрепятствен достъп
до всички земи,съоръжения и инфраструктура в обособената територия,държавна или
общинска собственост.
Налице е признание на ответника,че на
15.02.2018год. е регистрирана авария № ** на адрес Д., ул.”С.” № **. По делото е приложена отчетна форма № ** за изпълнение на
ремонти на адрес в град Д., ул.”Г. С.” № **. Като вид на ремонта е посочена
авария.Ремонта е извършен от петима служители на
дружеството-техник,водопроводчик,багерист и двама шофьори,като са използвани и
три превозни средства.Ремонта е започнал въз основа на получен в 08.00 часа сигнал,като за негов подател е
посочен диспечер ,а отработеното време е
6 часа.Извършен е бил ремонт на тръбопровод с диаметър 60 см, на
дълбочина 1.40 м и направен изкоп с площ
от 4 кв.м в асфалтирана улица, подлежащ на възстановяване, засипан с чакъл.
По делото са разпитани като свидетели
лицата Т.Й.Ц.,Р.С.М.
и Е.Г.Д.,всичките живущи в непосредствена близост до къщата на ищците-така
ограда дели имотите на първата свидетелка и ищците;имота на втория свидетел е
разположен срещуположно на този на ищците,а третата живее в близост на съседна
улица и по тази причина ползва контейнера за боклук,поставен пред имота на ищците.
Св.Т.Й.Ц.
сочи,че на 14-ти срещу 15-ти
февруари се е повредил водопровод на
улицата зад къщата на ищците и от улицата водата е навлязла в дома им.Свидетелката
влязла в къщата на 15-ти февруари ,когато водата вече се била оттекла и
видяла,че вътре било мокро-мокър бил
подът и облицованите стени до
половината,както и канапето,а на двора имало изкарани вещи.Разбрала,че водата е
била изхвърляна през нощта от семейството.Течът бил спрян от работници на“ВиК“, които копаели отвън,а една служителка записвала в
тефтер.На улицата имало трап,пълен с вода.Св.Р.С.М. дава показания,че между 14
и 15 февруари копали от ВиК, защото имало теч- авария
пред къщата на ищците.Водата била влязла
в дома им през нощта, като около 24.00 часа цялата къща светнала. Погледнал и видял, че изхвърлят вода
от приземния етаж. Разбрал по-късно от П., че от външната канализация , където
копаели на около 2 метра от дома се наводнило цялото мазе .Свидетелят видял,че за изкопните работи се
използват багер и камион,обозначени с надписи на ответното търговско
дружество.Сочи,че не е видял пораженията след наводнението,но му е
известно,че подът бил изолиран със стъкло,
над него имало ламинат,а по стените била поставена
ламперия. Св. Е.Г.Д.отишла сутринта на 14.02.2018 год. да хвърля боклука. Видяла майката на П.,
попитала я какво правят от ВиК. Тя я поканила вътре
да види както става. Било мокро до средата на стената, мебелите били изкарани
навън или придърпани в средата. Видяла служители на ВиК
да работят с багер. Предната вечер станало наводнение, дошли сега да копаят.
Свидетелските
показания следва да бъдат кредитирани изцяло, въпреки разминаването в показанията
на двама от свидетелите по отношение на
датата на аварията -14 или 15 февруари .Свидетелите
са изслушани осем месеца след събитието,доколкото е налице разминаване в
сочените дати,то е по причина,че временастъпването на
аварията е в късните часове на първата дата,а отстраняването й е в ранните
часове на втората дата.Изказаното от свидетелите е израз на техните непосредствени впечатления,
които се препокриват с конкретни факти и обстоятелства по делото,удостоверени и
в документи на ответника.
Съгласно заключение на вещото лице инж. Д.Г.М., изготвило
съдебно-техническа експертиза рег.№ 8968/04.05.2018 год., налице е авария от уличен водопровод, минаващ в близост до бордюра откъм имота на ищците. Налице
са следи от извършване на изкопни работи и засипване на същите частично с пръст
и чакъл, което е технология при отстраняване на аварии от улични водопроводи и
канализации. Местоположението на изкопа сочи,че щетата е произлязла от аварирал
уличен водопровод,тъй като трасетата на водопроводите се прокарват от едната
страна на оста на улицата,в близост до бордюра,за разлика от трасетата на
уличните канализации,които се прокарват по оста на улицата.Аварията е причинила
наводняване на приземния етаж,който е с ниво по-ниско от нивото на уличния
тротоар.Щети от аварията са нанесени в част от процесния
имот – помещение в приземен етаж, изпълняващо функции на кухня От момента на
аварията до часа на огледа са минали месец и осем дни. При огледа се установява
изчистване на помещението от вода и наноси . Паркетната настилка е почистена,
но по нея има начални видими деформации – отваряне на фугите и деформация на
паркетната настилка /подутини, хлопане/. В процеса на изсъхване тези деформации
ще се увеличават до състояние да не изпълняват предназначението. По ламперията
по стените на наводненото помещение има следи от водата под формата на влага,
която след време ще се превърне в мухъл, водещ до деформация на ламперията.
Необлицованото с ламперия – зад кухненското обзавеждане, следва да се свали, да
измаже наново и боядиса. Вещото лице е посочило строително-монтажните
дейности,които следва да бъдат извършени за отремонтиране
на щетите в помещението и обзавеждането му и съответно е определило стойността
им възлизаща на сумата 1 921.60 лева.
Така изложената фактическа обстановка води до
следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е на собственици на
недвижим имот срещу ВиК оператор за сума,съставляваща обезщетение за вреди ,причинени на имуществото им от наводнение вследствие аварирал уличен
водопровод,определено по размер на разходите за отстраняването им,черпещ
правното си основание в разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД.
Правната
квалификация на иска се обуславя от фактите,изложени в исковата молба-в случая
твърдения,че претърпените вреди са произлезли от самата вещ-аварирал подземен
уличен водопровод, в резултат на което
огромни количества вода изтичат в дома на ищците.В този случай,отговорността на
юридическото лице е по чл. 50 от ЗЗД за вреди от вещ вследствие проява на
нейните същностни/вътрешни,специфични качества,свойства и недостатъци,без да е
осъществявано някакво особено въздействие върху нея от органи или длъжностни лица. Отговорността по чл. 50
ЗЗД не
е отговорност за лично деяние, нито е такава за чужди действия. Тя е обективна
и безвиновна. При нея отговорността е солидарна за
собственика на вещта и лицето, под чийто надзор тя се намира според
икономическата логика комуто ползите, нему и тежестите. Както е изяснено в
Постановление № 4/1975 год. на Пленума на ВС,когато при ползването на дадена
вещ не са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила и са
произлезли вреди от вещи,отговорността е по чл.50 от ЗЗД.В този
смисъл,отговорността е налице и в случаите,когато не е известна причината за
повредата на вещта,от която са произлезли вредите.Следователно за причинени от
вещ вреди се носи отговорност и тогава,когато не е съществувала техническа
възможност за пълното й обезопасяване-така решение № 309/13 от 04.06.2014 год.
по гр.д.№ 354/2012 год. на ВКС,IV г.о.Именно такъв е
настоящият случай при съобразяване,че не се касае до конкретни действия свързани с неправилна експлоатация ,а до вещ,разположена
под земята и изложена на въздействието
на средата,без възможност за пълен контрол във всеки един момент на техническото
й състояние и обезопасяване .Присъща на
подземните водопроводи е потенциалната
опасност от причиняване на вреди при тяхната експлоатация ,каквито и грижи да
бъдат полагани, без обективно да има техническа възможност за пълно отстраняване
на опасността от аварии, а настъпването на вредите, да бъде предотвратено.
Безспорно по делото са установени елементите на посочения деликтен състав -
доказано е наводняването на приземния етаж на имота
на ищците през нощта на 14.02.2018 год. срещу 15.02.2018год. вследствие на
авария на уличен водопровод. Нанесени са вреди, които са установени от свидетелите,съответно посочени и
оценени като размер в заключението на вещото лице в производството по реда на
чл.207 и сл. ГПК.Видно от заключението на вещото лице,налице е пряка и
непосредствена причинна връзка между теча от уличния водопровод и настъпилите
за ищеца имуществени вреди.
Неоснователно е възражението на ответника,че
отговорността му за обезвреда не следва да бъде
ангажирана.
Основополагащ принцип е, че всеки гражданин
следва да има достъп до вода за питейно-битови цели като основна жизнена
потребност -чл. 2а
ал. 1 т. 2 от Закона за водите и чл. 3
ал. 1 от Закона за водоснабдителните и канализационните услуги.Според чл. 19
ал. 1 т. 4 от Закона за водите, по правило водностопанските
системи и съоръжения на територията на общината са публична общинска
собственост, но същевременно законът установява монопол за извършване на
дейностите по стопанисване,поддържане и експлоатация на ВиК
системите и съоръженията,както и за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите срещу
заплащане-чл.198 о от Закона за водите.Тези дейности могат да бъдат извършвани
само от точно определени правни субекти-ВиК оператори
по реда на
Закона за водите и на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги .Операторът, който разполага с монополно положение за обособената територия, по силата на чл.
198о и сл. от Закона за водите е длъжен да извършва дейностите по
стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК
системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК
услуги на потребителите от обособената територия.В този смисъл е и разпоредбата
на чл. 42 ал.1 т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,съобразно
която операторите са длъжни да поддържат водоснабдителната
и канализационната система в съответствие с техническите изисквания, с
изискванията за безопасност при работа и с изискванията за опазване на околната
среда.Възлагането на дейностите по чл. 198 о ал. 1 от Закона за водите се
извършва с договора чл. 198п ал.1,в който съгласно ал.5 т.1 и т.2 се определят обхватът на дейностите и отговорностите на В и К
оператора по предоставянето на В и К услуги и задълженията на В и К оператора
по експлоатацията, поддръжката и реконструкцията на В и К системите и
съоръженията. Съгласно чл.34 ал.1 и 2 от Правилника за организацията и дейността на
асоциациите по ВиК,Асоциацията възлага на В и К
оператор по смисъла на чл. 198
о, ал. 5 от Закона за водите стопанисването, поддържането и експлоатацията
на В и К системите и съоръженията, както и предоставянето на В и К услуги на
потребителите в обособената територия;възлагането
на дейностите се извършва с договор по чл. 198п, ал. 1 от Закона за водите,
който се одобрява от общото събрание и се подписва от председателя на
асоциацията. Договорът по чл. 198п ал. 1 предложение първо от Закона за водите се сключва от името и за сметка на членовете на
асоциацията, които са собственици на съответните В и К системи и съоръжения.Съобразно
чл.37 от раздел IІ“Стопанисване на В и К
системите и съоръженията“ на правилника,асоциацията
предоставя на В и К оператора изключителното право да стопанисва, поддържа и
експлоатира В и К системите и съоръженията в обособената територия.
С оглед на посочената
нормативна уредба и наличието на сключен договор по чл. 198п от Закона за водите
,монополистът -ВиК оператор е материалноправно
легитимиран да отговаря по предявените
искове за вреди от ВиК съоръжение в обслужваната
от него обособена територия,след като то е под негов изключителен надзор.
С оглед изхода по спора -неоснователност
на въззивната
жалба,дружеството подало същата следва да заплати на противната страна
сторените съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция съобразно приложения списък и доказателствата
за направата им в размер на 300 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по делото.
По изложените съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1047/09.11.2018 год. по гр.д.№ 01022/2018 год. на Районен съд Д..
ОСЪЖДА
“ВиК” AД,ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление:
град Д., бул. „Т.м.” № **, жалба рег.№ 22563/26.11.2018 год. ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.Д.,
ЕГН ********** и П.С.Д., ЕГН **********,*** сумата от 300 лв.,сторени
съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.