Решение по Гражданско дело 47/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 66

гр.Добрич 25.03.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и седми февруари 2019 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №47 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „Евроманган” ЕАД-мина О.,с.Ц.,общ.Б.,обл.Д. срещу решение №92/19.06.2018 г. по гр.д.№647/2017 г. на Балчишкия районен съд /поправено с решение №126/31.08.2018 г. и решение №163/07.12.2018 г. по цитираното дело,като трите решения представляват единно цяло/ в частта,с която въззивникът е осъден да заплати на ищеца по делото Д.К.И. *** следните суми:1 016,88 лв-част от неизплатено трудово възнаграждение за м.август 2017 г.;865,76 лв-част от неизплатено трудово възнаграждение за м.септември 2017 г.;2 452,38 лв-част от неизплатено обезщетение за неспазено предизвестие по чл.221 от КТ,като всички суми са присъдени ведно със законната лихва върху тях,считано от 17.10.2017 г.,до окончателното им изплащане;респ. в частта за разноските,с която въззивникът е осъден да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на 125,31 лв и сума от 296 лв-възнаграждение за вещо лице,както и в полза на ищеца по делото Д.К.И. съдебно-деловодни разноски в размер на 650 лв.Подадена е и втора въззивна жалба от „Евроманган” ЕАД срещу решение №126/31.08.2018 г. по цитираното дело на БРС,с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на първоначалното решение по спора,като е постановено вместо присъдената сума от 816,28 лв,представляваща част от дължимо обезщетение за неспазено предизвестие по чл.221 от КТ,да се чете сумата от 2 452,38 лв.

В жалбата срещу първото решение се сочи неправилност на извода на районния съд,че основната месечна заплата на ищеца И. е по-висока от 1 400 лв.Уговорената с трудов договор №43/01.07.2008 г. заплата била в размер на 1 400 лв и до датата на прекратяване на трудовото правоотношение не била променяна.В тежест на ищеца по делото и въззиваем било да удостовери размера на дължимото му възнаграждение,като същият не депозирал доказателства за размер на месечно възнаграждение над 1400 лв,респ. не депозирал и заповед на работодателя по чл.118 ал.3 от КТ за едностранно увеличаване размера на трудовото възнаграждение.Неправилно районният съд кредитирал заключението по съдебно-счетоводната експертиза и включил при изчисляване на дължимото възнаграждение бонус от 15 % и сума от 200 лв за ползване на автомобил.Тези суми нямали характеристики на допълнително възнаграждение с постоянен характер по смисъла на чл.15 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,поради което не следвало да се включват като дължими.Неправилно били изчислени от районния съд на база заключението на вещото лице дължимото трудово възнаграждение за месец септември 2017 г. и обезщетението по чл.221 от КТ.Изчислената от вещото лице като дължим остатък сума от 865,76 лв касаела общо възнаграждението за месец септември и обезщетението,а не както приел районният съд,че тази сума е дължима само като неплатено трудово възнаграждение за септември 2017 г.Първоинстанционното решение било и немотивирано като постановено при препращане към заключението на вещото лице при липса на формирани въз основа на доказателствата изводи на самия съд.Настоява се за отмяна на решението и за отхвърляне на всички искове при присъждане на сторените от въззивника разноски в двете инстанции.

Във втората жалба се изразява становище за недопустимост на решението за поправка на ОФГ и се настоява за обезсилването му поради произнасяне на районния съд свръхпетитум,тъй като след допуснато изменение на исковете този по чл.221 от КТ бил предявен за сума от 816,28 лв,а районният съд разгледал и се произнесъл по иск с цена 2 452,38 лв.По същество решението било неправилно и следвало да бъде отменено.Било допуснато съществено процесуално нарушение,като въззивникът не получил препис от молбата на другата страна за поправка на ОФГ с право на отговор в нарушение на чл.247 ал.2 от ГПК.Освен това решението било необосновано,тъй като районният съд не изложил мотиви как е извършил съответните изчисления.Изводът му за дължимост на сумата от 2 452,38 лв противоречал и на заключението по ССЕ.Настоява се за обезсилване или отмяна на атакуваното решение.

Отговори на горните жалби не са подадени от въззиваемия Д.К.И. ***.В хода на въззивното производство същият изразява становище за неоснователност на жалбите и настоява за потвърждаване на обжалваните решения,като претендира и присъждане на сторените от него разноски във въззивната инстанция.

Като постави на разглеждане въззивните жалби,Д.кият окръжен съд установи следното:

Жалбите са депозирани в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил преписи от обжалваните първоинстанционни решения съответно на 04.07.2018 г. и 10.09.2018 г.,а жалбите са подадени по пощата съответно-срещу първото решение на 17.07.2018 г.;срещу второто решение на 21.09.2018 г./.Жалбите са процесуално допустими предвид горното и подаването им от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодните за него първоинстанционни решения.Разгледани по същество,жалбите са частично основателни.

Атакуваните решения са валидни като съдържащи изискуемите по закон реквизити,като постановени от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му и разбираеми.Същите са допустими като постановени по предявените допустими искове.

Гр.д.№647/2017 г. на БРС е образувано по повод искова молба вх.№3628/17.10.2017 г.,с която са предявени от Д.К.И. *** срещу „Евроманган“ АД-с.Ц.,общ.Б.,обл.Д. обективно кумулативно съединени искове,както следва:

1.иск на основание чл.128 ал.1 т.2 от КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца остатък от дължимото му трудово възнаграждение за месец август 2017 г. в размер на 980 лв;

2.иск на основание чл.128 ал.1 т.2 от КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца остатък от дължимото му трудово възнаграждение за месец септември 2017 г. в размер на 450 лв;

3.иск на основание чл.224 ал.1 от КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 1 980 лв;

4.иск на основание чл.221 ал.1 от КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на 1 980 лв.

Горните суми са претендирани ведно със законната лихва върху тях,считано от датата на предявяване на исковете,до окончателното им изплащане.

В хода на първоинстанционното производство с молба на лист 246 от делото на БРС,депозирана в открито съдебно заседание на 29.05.2018 г.,ищецът е предприел изменение на исковете по чл.128 ал.1 от КТ и чл.221 ал.1 от КТ,като искът за неплатено трудово възнаграждение за месец август 2017 г. е увеличен от 980 лв на 1 016,88 лв;искът за неплатено трудово възнаграждение за месец септември 2017 г. е увеличен от 450 лв на 865,76 лв и искът за обезщетение за неспазен срок на предизвестие е увеличен от 1 980 лв на 2 452,38 лв.Молбата съдържа и изявление на ищеца за отказ от иска по чл.224 ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.С определение,постановено в съдебно заседание на 29.05.2018 г.,районният съд е допуснал на основание чл.214 от ГПК исканото изменение,като е увеличил исковите претенции до посочените по-горе размери.В този смисъл доводът на въззивника,че иск на основание чл.221 ал.1 от КТ с цена 2 452,38 лв не е бил предявен,е неоснователен.Съмненията досежно размера на този иск се обуславят от изложените от ищеца чрез процесуалния му представител в посоченото съдебно заседание пред БРС допълнителни доводи,че част от обезщетението по чл.221 ал.1 от КТ било изплатено и оставал неизплатен остатък в размер от 816,28 лв.Тези обяснения дословно са преповторени и от първоинстанционния съд в определението му по чл.214 от ГПК.Същите са доста неясни,но не разколебават факта,че районният съд е постановил определение за увеличаване цената на трите иска,като в частност по иска по чл.221 ал.1 от КТ и волята на ищеца е била за увеличение на цената му на 2 452,38 лв.Тази негова воля бе разяснена и потвърдена от процесуалния му представител и в съдебно заседание на 27.02.2019 г. пред Добричкия окръжен съд.В този смисъл първоинстанционният съд не се е произнесъл по иска по чл.221 ал.1 от КТ свръхпетитум,а в рамките на заявената искова претенция,и решението му не е недопустимо в частта на произнасянето по този иск.

С първоначалното решение и двете решения за поправка на очевидни фактически грешки в първото решение БРС е уважил изцяло исковете по чл.128 ал.1 от КТ и чл.221 ал.1 от КТ,като е прекратил на основание чл.233 от ГПК производството по иска по чл.224 ал.1 от КТ поради отказ от този иск,респ. е осъдил ответното дружество-въззивник да заплати на ищеца Д.К.И. разноски в размер на 650 лв и по сметка на районния съд държавна такса и разноски за вещо лице.

Изложено е в исковата молба,че ищецът е заемал при ответното дружество длъжността „главен счетоводител“ през периода от 01.07.2008 г. до 07.09.2017 г.На последната дата трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ,т.е. поради забавяне изплащането на заработеното трудово възнаграждение.До настоящия момент дружеството-работодател не било изпълнило задължението си да заплати на ищеца дължимите трудови възнаграждения за месец август и септември 2017 г.,както и обезщетението по чл.221 ал.1 от КТ.

В отговора на исковата молба,депозиран в срока по чл.131 ал.1 от ГПК,ответното дружество „Евроманган“ ЕАД изразява становище за неоснователност на исковете.Сочи,че с трудов договор от 01.07.2008 г. било уговорено с ищеца И. основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 400 лв,което до освобождаването му от работа не било променяно.Представеното от ищеца допълнително споразумение №30/06.01.2009 г. не било подписано от страните и нямало правно действие.В допълнение към основната си заплата И. получавал по лична преценка на работодателя 200 лв за идване на работа с лек автомобил,както и обичаен бонус от 15% върху основната заплата,получаван от всички служители на дружеството при добро изпълнение на задълженията.Горните допълнителни плащания се осъществявали изцяло по преценка на работодателя и не били уговорени в индивидуален трудов договор или други документи.През периода от 07.06.2017 г. до 07.09.2017 г. ищецът И. системно не спазвал работното време.За месец август му били начислени в специален дневник самоотлъчки от 33,3 часа или общо четири работни дни.Възнаграждението за часовете на самоотлъчка било приспаднато от дължимото възнаграждение за месец август 2017 г.Дължимото на ищеца трудово възнаграждение за август и септември 2017 г. било изчислено на база основно месечно възнаграждение от 1 400 лв.Следвало да се приеме,че трудовото правоотношение било прекратено още на 05.09.2017 г. по смисъла на чл.335 ал.2 т.3 от КТ,т.е. за септември 2017 г. работодателят дължал трудово възнаграждение само за три работни дни /01,04 и 05 септември/.Заедно с трудовото възнаграждение за септември 2017 г. работодателят бил изплатил на ищеца и обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ в размер на 1 636,10 лв.От горното обезщетение при плащането му била удържана сума от 134 лв,изплатена преди това недължимо на Д. Кр.И. за идване на работа с личния му автомобил през месец април 2017 г.Горното се наложило поради това,че сумата за транспорт през април вече му била преведена веднъж по банков път,т.е. на практика било извършено повторно плащане.Твърди се от ответника,че дължимите възнаграждения за август и септември 2017 г. и обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ са изплатени на ищеца,поради което исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

Не е спорно между страните,че ищецът Д.К.И. е бил зает по трудово правоотношение за неопределено време /безсрочно/ с ответното дружество на длъжността „главен счетоводител“ по силата на трудов договор №43/01.07.2008 г. /на лист 19 от делото на БРС/.Със заявление вх.№1/05.09.2017 г. по описа на „Евроманган“ АД /на лист 6 от делото на БРС/ Д.И. е отправил до работодателя волеизявление за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ,т.е. поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение на ищеца.Прекратяването на правоотношението на горното основание е без предизвестие,поради което по смисъла на чл.335 ал.2 т.3 от КТ последиците на прекратяването настъпват от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора.Работодателят в отговора на исковата молба не е оспорил,че на 05.09.2017 г. ищецът И. е бил на работа,като е признал,че за месец септември 2017 г. му дължи трудово възнаграждение за три работни дни-01,04 и 05 септември.Присъствието му на работното място на 05.09.2017 г. е отразено и в представения от самия работодател дневник /на листи 15-18 от делото на БРС/.Входирането на заявлението на 05.09.2017 г. не означава,че същото веднага е достигнало до знанието на работодателя.Със сигурност изпълнителният директор на ответното АД е получил изявлението на И. на 07.09.2017 г.,когато е издадена и писмена заповед №1/07.09.2017 г.,подписана от изпълнителния директор,за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ,считано от 07.09.2017 г. /лист 7 от делото на БРС/.В този случай следва да се приеме,че прекратяването настъпва именно от датата 07.09.2017 г.Така работодателят дължи на ищеца за месец септември 2017 г. трудово възнаграждение за три работни дни-01,04 и 05 септември /забел. 06 септември е почивен ден-официален празник/,колкото е посочил и самият работодател.

Уговореното с трудов договор №43/01.07.2008 г. основно месечно трудово възнаграждение на ищеца И. е в размер на 1 400 лв.Твърди се от ответното дружество,че този размер не е бил изменен през годините до датата на прекратяване на правоотношението между страните,поради което според работодателя именно този размер следва да послужи като база за изчисляване на дължимото за месеците август и септември 2017 г. възнаграждение.По делото е депозирано от ищеца допълнително споразумение №30/06.01.2009 г. /лист 5 от делото на БРС/,което обаче не може да бъде съобразено относно елементите и размера на трудовото възнаграждение,тъй като не е подписано от страните.Депозирани са от ответното дружество единствено фишове за начисляваната през периода 2008-2017 г. работна заплата на ищеца /листи 24,32-87 от делото на БРС/,за които не се спори,че са издадени от дружеството-работодател.В тези фишове записаният първоначално размер на основна заплата е бил различен,но навсякъде е коригиран допълнително ръкописно на размер от 1 400 лв,което е сторено от ответника очевидно в подкрепа на тезата му,че уговореното през 2008 г. възнаграждение не е търпяло промяна.В тези фишове,които са с характер на частен свидетелстващ документ,съдържащ в първоначалния си некоригиран вид данни за различен размер на основното трудово възнаграждение,следва да бъдат зачетени като годно доказателствено средство в частта на неизгодните за издателя си данни.Вещото лице по допуснатата от районния съд съдебно-счетоводна експертиза е проучило записванията в цитираните фишове,доколкото друга документация не му е предоставена от работодателя,нито е депозирана от последния по делото /липсват ведомости за заплати,допълнителни споразумения към трудовия договор между страните,заповеди за промяна размера на основното трудово възнаграждение,вътрешни правила за структурата на работната заплата/.Същото е установило,че на ищеца е начислявана основна заплата от юли 2008 г. до февруари 2012 г. в размер на 1 450 лв;от март 2012 г. до май 2016 г. в размер на 1 600 лв;от юни 2016 г. до март 2017 г. в размер на 1 825 лв;от април 2017 г. до юли 2017 г. в размер на 1 772 лв и от август 2017 г. до септември 2017 г. в размер на 1 400 лв.С разпоредбата на чл.118 ал.1 от КТ е въведена забрана страните по трудово правоотношение да променят едностранно съдържанието му освен в изрично предвидени в закон случаи.Според чл.119 от КТ трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните,т.е. по взаимно съгласие.Разпоредбата на чл.118 ал.3 от КТ предвижда изключение от горните правила,като повелява,че работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника/служителя.Следователно следва да бъде зачетено извършеното от ответното дружество едностранно /доколкото липсват сключвани между страните споразумения/ увеличаване на основната работна заплата на ищеца през периода юли 2008 г.-март 2017 г.Последващото от април 2017 г. до септември 2017 г. едностранно намаляване на заплатата от работодателя противоречи на закона и не следва да се зачита.В този смисъл дължимите на ищеца трудови възнаграждения за месеците август и септември 2017 г. и обезщетението по чл.221 от КТ следва да бъдат изчислени на база последното увеличено основно месечно възнаграждение в размер на 1 825 лв,както правилно е процедирало и вещото лице по ССЕ.

Незаконосъобразно е удържането от трудовото възнаграждение на ищеца за месец август 2017 г. на сума,представляваща трудово възнаграждение за четири работни дни,равняващи се на 33,3 работни часа,с оглед твърдяното неспазване от ищеца на уговореното работно време през горния месец-закъснения и преждевременно напускане на работа.Неспазването на работното време може да бъде основание за реализиране дисциплинарна отговорност на работника/служителя по реда на чл.186 и сл. от КТ и налагане на наказание-забележка,предупреждение за уволнение и уволнение.При тази хипотеза работникът/служителят може да отговаря и имуществено към работодателя по реда на чл.203 и сл. от КТ,доколкото неспазването на работното време е довело до причиняване имуществени вреди на работодателя.В този случай отговорността следва да е реализирана по реда на чл.210 от КТ-издаване на заповед,с която се определят основанието и размерът на отговорността;връчване на заповедта на работника/служителя с възможност за оспорването й в 1-месечен срок;влизане в сила на заповедта при неоспорването й в горния срок,при което същата става основание съгласно чл.210 ал.4 от КТ за извършване на удръжки от трудовото възнаграждение на работника/служителя.Според разпоредбата на чл.272 ал.1 от КТ принципно без съгласие на работника/служителя не могат да се правят удръжки от работната му заплата освен при лимитивно изброени хипотези,сред които и удръжка в случая по чл.210 ал.4 от КТ.Не се твърди по делото и не са представени доказателства да е проведена процедурата по реализиране ограничена имуществена отговорност на ищеца за вреди,причинени на работодателя вследствие самоотлъчките на ищеца,поради което и не е налице законово основание да му се удържат суми от трудовото възнаграждение за месец август 2017 г. поради нарушенията на работното време.Освен това трудът на главния счетоводител не е нормиран,поради което и няма основание да му се заплаща по-ниско възнаграждение в хипотеза на неизпълнение на определена норма,само в каквато хипотеза при виновно неизпълнение според разпоредбата на чл.266 ал.2 от КТ той би имал право на трудово възнаграждение според изработеното,а не според уговореното за пълно изпълнение.Не на последно място трудовото възнаграждение на ищеца е уговорено като месечно,а не като почасово,поради което и не може да се изчислява според отработените часове,както е процедирал работодателят.

Незаконосъобразно е и удържането от работодателя на сума от 134 лв от обезщетението по чл.221 ал.1 от КТ,представляваща повторно и недължимо изплатена му с депозирания РКО от май 2017 г. /на лист 31 от делото на БРС/ сума за гориво за месец април 2017 г.,доколкото се твърди,че такава му е била изплатена преди това по банков път.Според разпоредбата на чл.271 ал.1 от КТ работникът/служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения,които е получил добросъвестно.Съгласно разпоредбата на чл.8 ал.2 от КТ добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното.Работодателят носи тежестта да обори горната презумпция и да докаже,че ищецът И. недобросъвестно е получил сумата от 134 лв.Такова доказване не е проведено /не са депозирани доказателства дължимата сума за гориво за април 2017 г. да е била преведена по банков път на ищеца преди плащането с РКО и същият да е знаел това/,поради което и следва да се приеме,че ищецът не дължи връщане на сумата от 134 лв,респ. работодателят няма право да му я удържа от трудовото възнаграждение или от обезщетението по чл.221 от КТ.

В размера на дължимите трудови възнаграждения следва по правилата на чл.3 и сл. от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,приета с ПМС №4/17.01.2007 г.,обн.ДВ,бр.9/26.01.2007 г.,в сила от 01.07.2007 г.,да се включат освен основното трудово възнаграждение,така и допълнителни възнаграждения с постоянен характер като начисляван % за признат професионален опит /клас прослужено време/;за условия на труд-0,90 лв;15% бонус за добро изпълнение на задълженията,начисляван върху основната заплата,които допълнителни възнаграждения са изрично уговорени между страните с трудов договор №43/01.07.2008 г.Следва да се включи и ежемесечно начисляваната от работодателя и също с характер на постоянен елемент от възнаграждението сума за гориво,предоставяна с цел осигуряване транспорта на работната сила до работното място и обратно.Видно от представените фишове за заплати,горните допълнителни възнаграждения са били неизменна част от начисленото трудово възнаграждение на ищеца И. през целия период на трудовото правоотношение.

При съобразяване на горното вещото лице правилно и в съответствие с нормативната уредба и уговореното между страните е изчислило в заключението си по ССЕ дължимите трудови възнаграждения и обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ.Обезщетението по чл.221 от КТ не е спорно,че е дължимо при процесното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ.

Според заключението по ССЕ,което съдът възприема като обективно,мотивирано и съобразено с нормативната уредба и материалите по делото,дължимото трудово възнаграждение на ищеца Д.И. за месец август 2017 г. възлиза на нетна сума /след приспадане на всички удръжки/ в размер на 2 068,14 лв.От тази сума преди завеждане на настоящото дело работодателят е изплатил по банков път на И. на 06.10.2017 г. сума от 1 051,26 лв.Остава неплатен остатък от 1 016,88 лв.Уважаването на иска за трудово възнаграждение за август 2017 г. в размер на 1 016,88 лв е правилно,поради което в тази част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Вещото лице е изчислило дължимото трудово възнаграждение за три работни дни от месец септември 2017 г. и дължимото обезщетение по чл.221 от КТ в общ брутен размер на 2 871,18 лв,респ. чиста сума за получаване след приспадане на удръжките в размер на 2 533,78 лв.От таблица №3 на лист 200 от делото на БРС става ясно,че общата брутна сума от 2 871,18 лв се разпределя,както следва:418,80 лв брутно трудово възнаграждение за месец септември 2017 г. и 2 452,38 лв брутен размер на обезщетението по чл.221 от КТ.От сумата за трудово възнаграждение в размер на 418,80 лв се приспадат удръжките от 55,87 лв /ДОО,ДЗПО,ЗО,ПКБ/,както и 10% ДДФЛ,и се установява чиста сума за получаване в размер на 326,64 лв.Обезщетението по чл.221 от КТ се облага с ДДФЛ от 10% или чистата сума за получаване е в размер на 2 207,14 лв.Така чистата обща сума за получаване от 2 533,78 лв,изчислена от вещото лице в таблица №3 на лист 200 от делото на БРС,е формирана от сумата от 326,64 лв,дължима като трудово възнаграждение за месец септември 2017 г.,и от сумата от 2 207,14 лв,дължима като обезщетение по чл.221 от КТ.Работодателят е извършил частично плащане в хода на производството по делото,като на 20.11.2017 г. е превел по сметката на ищеца Д.И. сума от 1 668,02 лв /виж транзакции по сметка на лист 222 от делото на БРС/.Тъй като няма данни при превода работодателят да е посочил кое задължение конкретно погасява,като не е визирал дали заплаща изцяло задължението за трудово възнаграждение и частично това за обезщетение,доколкото преведената сума не е достатъчна да покрие изцяло двете задължения,следва да се приложи правилото на чл.76 ал.1 от ЗЗД.Според последната разпоредба този,който има към едно и също лице няколко еднородни задължения,ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките,може да заяви кое от тях погасява.Ако не е заявил това,както е в настоящия случай,се погасява най-обременителното за него задължение.При няколко еднакво обременителни задължения се погасява най-старото,а ако всички са възникнали едновременно,те се погасяват съразмерно.

Според въззивния съд от двете еднородни парични задължения за трудово възнаграждение и обезщетение по-обременително е задължението за трудово възнаграждение,което е основно задължение на работодателя към работника/служителя,подлежащо на заплащане в установените кратки срокове /според т.2 от трудовия договор от 01.07.2008 г. заплащането е в средата на следващия месец/,имащо значение за осигуряване съществуването на работника/служителя.Освен това несвоевременното заплащане на трудовото възнаграждение в пълния му размер може да доведе според разпоредбите на чл.399-416 от КТ до налагане на тежки принудителни административни мерки спрямо работодателя /така чл.404 ал.1 т.8 от КТ/и до реализиране спрямо него на административно-наказателна отговорност за нарушаване на трудовото законодателство.В този смисъл,въпреки че е по-малко по размер,задължението за трудово възнаграждение е по-обременително.Следва да се приеме,че с преведената на 20.11.2017 г. сума е погасено цялото задължение на ответното дружество към ищеца И. за заплащане на трудово възнаграждение за месец септември 2017 г. в размер на 326,64 лв.С преведената сума е погасено и частично задължението за заплащане на обезщетение по чл.221 от КТ до размер от 1 341,38 лв.Остава неплатен остатък от обезщетението по чл.221 от КТ в размер на 865,76 лв.Предвид изложеното искът за присъждане на трудово възнаграждение за месец септември 2017 г. следва да бъде изцяло отхвърлен,а искът за присъждане на обезщетение по чл.221 от КТ подлежи на уважаване до размер от 865,76 лв и на отхвърляне в частта за горницата от 865,76 лв до 2 452,38 лв.Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта на уважаване на иска по чл.221 от КТ до размер от 865,76 лв и отменено в частта на уважаване на този иск за горницата до 2 452,38 лв,респ. подлежи на отмяна в частта на уважаване на иска за присъждане на трудово възнаграждение за септември 2017 г.

Въпреки горния резултат от въззивното производство /цялостно отхвърляне на втория иск по чл.128 от КТ и частично отхвърляне на иска по чл.221 от КТ/ съдът намира,че следва да потвърди първоинстанционното решение в частта за разноските,постановено при цялостно уважаване на трите иска,с която част дружеството-работодател е осъдено да заплати по сметка на БРС държавна такса от 125,31 лв върху уважения размер на исковете и 296 лв за вещо лице,както и в полза на ищеца по делото Д.И. разноски в размер на 650 лв адвокатско възнаграждение.По правило при уважаване на исковете съгласно разпоредбата на чл.78 ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на съда всички дължими за производството такси и разноски,изплатени от бюджета на съда,тъй като ищецът по трудов спор е освободен от заплащането им по силата на закона /чл.83 ал.1 т.1 от ГПК/.В случая крайният резултат от спора е уважаване на първия иск по чл.128 от КТ изцяло,цялостно отхвърляне на втория иск по чл.128 от КТ и частично уважаване и частично отхвърляне на иска по чл.221 от КТ.Отхвърлянето на втория иск по чл.128 от КТ и частичното отхвърляне на иска по чл.221 от КТ обаче не се дължи на неоснователна искова претенция на ищеца към датата на предявяване на исковете,а на последващо отпадане на основателността поради извършено от работодателя плащане на сумата от 1 668,02 лв след завеждане на делото на 20.11.2017 г. /забел. исковата молба е подадена в съда на 17.10.2017 г.,респ. препис от същата е връчен на ответника на 03.11.2017 г.,а плащането е извършено на 20.11.2017 г./.Тъй като ответникът е дал повод с поведението си за завеждане на делото и частичното отхвърляне на исковете се дължи на извършено от него плащане в хода на производството,ответното дружество следва да понесе изцяло отговорността за държавна такса и разноски по трите иска по сметка на съда и в полза на ищеца за първата инстанция.

При горната обосновка ДОС следва да се произнесе и по исканията на страните за присъждане на разноски за въззивната инстанция.Въпреки резултата по същество на спора във въззивната инстанция-отхвърляне на иска за присъждане на трудово възнаграждение за м.септември 2017 г. и частично отхвърляне на иска по чл.221 от КТ-въззивникът „Евроманган“ ЕАД няма право на разноски за настоящата инстанция за уважената част от жалбата си,респ. съразмерно на отхвърлената част от исковете.Горното е поради постигнатото отхвърляне на искове вследствие частично плащане на задължения от дружеството в хода на исковото производство.При тази хипотеза на изначална основателност на исковете на Д.К.И. именно същият като въззиваем има право на сторените от него разноски в производството пред ДОС и следва да му се присъдят в размер на 400 лв адвокатско възнаграждение.В полза на въззивника „Евроманган“ ЕАД не следва да се присъждат разноски.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №92/19.06.2018 г. по гр.д.№647/2017 г. на Балчишкия районен съд и поправящите го решение №126/31.08.2018 г. и решение №163/07.12.2018 г. по цитираното дело,като трите решения представляват единно цяло,в частта,с която „Евроманган“ АД-с.Ц.,общ.Б.,обл.Д. е осъдено да заплати на Д.К.И. с ЕГН ********** *** следните суми:1 016,88 лв-неизплатена част от трудово възнаграждение за месец август 2017 г. и 865,76 лв-неизплатена част от обезщетение за неспазено предизвестие по чл.221 от КТ,ведно със законната лихва върху двете суми,считано от 17.10.2017 г.,до окончателното им изплащане;респ. в частта,с която „Евроманган“ АД-с.Ц.,общ.Б.,обл.Д. е осъдено да заплати по сметка на РС-Б. държавна такса в размер на 125,31 лв и сума от 296 лв-възнаграждение за вещо лице,както и в полза на Д.К.И. съдебно-деловодни разноски в размер на 650 лв-адвокатско възнаграждение за първата инстанция.

ОТМЕНЯ решение №92/19.06.2018 г. по гр.д.№647/2017 г. на Балчишкия районен съд,поправено с решение №126/31.08.2018 г. и решение №163/07.12.2018 г. по цитираното дело,като трите решения представляват единно цяло,в частта,с която „Евроманган“ АД-с.Ц.,общ.Б.,обл.Д. е осъдено да заплати на Д.К.И. с ЕГН ********** *** сума в размер на 865,76 лв,представляваща част от трудово възнаграждение за месец септември 2017 г.,ведно със законната лихва върху нея от 17.10.2017 г. до окончателното й изплащане,и в частта,с която „Евроманган“ АД-с.Ц.,общ.Б.,обл.Д. е осъдено да заплати на Д.К.И. с ЕГН ********** *** сума в размер на горницата от 865,76 лв до 2 452,38 лв,представляваща част от обезщетение за неспазено предизвестие по чл.221 от КТ,ведно със законната лихва от 17.10.2017 г. до окончателното изплащане,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от Д.К.И. с ЕГН ********** *** срещу „Евроманган“ АД-с.Ц.,общ.Б.,обл.Д.,с който се настоява за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 865,76 лв,представляваща трудово възнаграждение за месец септември 2017 г.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 17.10.2017 г.,до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от Д.К.И. с ЕГН ********** *** срещу „Евроманган“ АД-с.Ц.,общ.Б.,обл.Д.,за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неспазено предизвестие по чл.221 ал.1 от КТ в частта за горницата от 865,76 лв до 2 452,38 лв,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 17.10.2017 г.,до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Евроманган“ АД-с.Ц.,общ.Б.,обл.Д. с ЕИК ****да заплати на Д.К.И. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лв /четиристотин лева/ адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.3 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.