Р Е Ш Е Н И Е

№ 51, 11.03.2019 година, град Д. В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание в следния състав :

Председател : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

Членове : ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря Пепа Митева

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 80 по описа за 2019 година намира следното:

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 667/ 11.01.2019 г. (по регистратурата на ДРС), подадена от адвокат М.Г., пълномощник на ищцата В.Ц.К. – Т. *** срещу Решение № 1244 от 21.12. 2018 г. на Д.кия районен съд по гр.д.№ 727/2018 г., отхвърлящо пре-дявените от нея в условията на обективно съединяване срещу ОД на МВР, град Д. установителни искове по член 422,ал.1 от ГПК за парични вземания от допълнително трудово възнаграждение за заместване на отсъстващ служител в периода от 24.03.2015 г. до 18.01.2016 г. в общ размер от 1 756,02 лева и обезщетения за забава при плащането им в общ размер от 397,97 лева .

В жалбата има оплаквания, подробно посочени в доклада на въззив-ния съд за: допуснато процесуално нарушение при обсъждане на писме-ното доказателство (длъжностна характеристика); извеждане на непра-вилна констатация, че ищцата е по длъжност заместник на отсъстващия и нарушения на материалния закон – член 48,ал.5 от Конституцията, член 259,ал.1 и ал.3 от КТ и член 242 от КТ. Иска се цялостна отмяна на реше-нието , уважаване на исковете и присъждане на разноските .

В откритото заседание въззиваемата страна – ОД на МВР, град Д. - изразява чрез юрисконсулта М.Ж. становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалвания съдебен акт. Прави искане за присъждане на възнаграждение по член 78,ал.8 от ГПК .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите на въззиваемата страна и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, процесуално допустимо (като постановено по допустими искове, предявени в срока по член 415,ал.4 от ГПК за същите по размер и основание вземания като тези – предмет на за-повед № 2674 от дата 29.12.2017 г., издадена в производство по член 410 от ГПК – ч.гр.д.№ 4854/2017 г. по описа на ДРС ) и правилно .

Неоспорени са констатациите на първоинстанционния съд, че въз-зивницата е работила по сключен на 1.02.2012 г. трудов договор на длъж-ност „ счетоводител ” във „ Финансово осигуряване ” - звено от админист-рацията на ОД на МВР, град Д. и в релевантния за делото период 24.03.2015 г. - 17.01.2016 г. (отпускът на заместваната е прекъснат на дата 18.01.2016 г.), изключая съответните дни през месеците: юни, юли, август, октомври, ноември 2015 г. и в месец януари 2016 г., в които е ползвала раз-решен платен годишен отпуск, въззивницата е изпълнявала освен своята работа и работата на отсъствалата В.Т.. Последната е държавен служител и тогава е заемала длъжността „ специалист ” в същото звено на администрацията. Според длъжностната характеристика за длъжността

„специалист VІ – І степен ”, добавката за степен (от VІ до І) се определя от изпълнение на изискването за професионален опит (от 0 до 6 години) . Разделянето на специалистите по степени не води до различни длъжности : и специалистът V степен, и специалистът VІ степен са една и съща по вид длъжност .

Длъжностната характеристика е документът , в който работодателят описва точно и детайлно дължимите от служителя работи и дейности, чрез които той ще изпълнява определената с трудовия договор трудова функ-ция. Тя не е документ за правата на служителя или работника (ЛРТП) . Последните се уреждат от императивни правила на КТ , от клаузите в ко-лективните трудови договори (от различни равнища) и в индивидуалния трудов договор.

Според утвърдената от работодателя в 2010 година и връчена на въз-зивницата при възникване на трудовото правоотношение , с протокол от 1.02.2012 г. ( на л. 229 от делото на ДРС ) по изискването на член 127, ал.1, т.4 от КТ длъжностна характеристика за длъжността „счетоводител-ЛРТП” на заемащия тази длъжност се възлага да подпомага главния счетоводител при организирането, ръководенето и контрола на финансовата дейност, счетоводната отчетност и вътрешния финансов контрол, а в случаите на отсъствие на главния счетоводител и на специалиста VІ – І от финансовото звено да изпълнява текущите им функционални задължения. Така описани-те дейности и функции на счетоводителя съставляват съдържание на него-вите трудови задължения. Извършеното в жалбата тълкуване, че длъжност-ната характеристика предвижда право на счетоводителя да замести главния счетоводител и специалиста при отсъствието им, противоречи на използва-ните глаголи в тази част и навсякъде в текста на документа. Реализирането на конкретно описаните работи и дейности при посочените условия се изисква от служителя повелително. По длъжностна характеристика счето-водителят е заместник на главния счетоводител за част от служебните му задължения, съвпадащи с „текущите функционални задължения” (въз-можно е тълкуване – с изключение на ръководните му функции като дър-жавен служител, но това е страничен въпрос , тъй като спорът не е замес-ване на главния счетоводител ). Той е заместник и на „специалиста VІ- І степен ” за „ текущите функционални задължения ”. Следователно замест-ването на специалиста VІ –І степен е част от трудовата функция на счето-водителя . Изпълнението на тези задължения на отсъствалия специалист

( В.Т.) от въззивницата се е дължало по длъжност, а не на основание - издадените от работодателя различни нарочни заповеди за заместването. И без тях тя е следвало да съвместява своята работа и работа-та на отсъстващия.

В съгласие с член 259,ал.2 от КТ от правата по член 259, ал.1 от КТ , в т.ч. на допълнително трудово възнаграждение, не може да се ползва ра-ботник или служител, който по длъжност е заместник на отсъстващия. С оглед на гореизложеното въззивницата няма вземания срещу работодателя си от допълнителни възнаграждения и обезщетения за забава за осъществе-ното в исковия период вътрешно съвместителство по заместване. Устано-вителните искове са неоснователни и правилно първоинстанционният съд е постановил отхвърлянето им. Въззивният съд потвърждава изцяло об-жалваното решение и присъжда на въззиваемата страна възнаграждение по член 78,ал.8 от ГПК за осъщественото представителство от юрисконсулт в размер от 100 лева ,което е рамките на член 23,т.1 от Наредбата за запла-щането на правната помощ.

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 1244 от 21.12. 2018 г. на ДРС по гр.д.№ 727/2018 г.

ОСЪЖДА В.Ц.К. – Т., ЕГН: ********** *** да заплати на ОД на МВР, град Д., ул. „М. Г.” № ** сумата от 100 ( сто ) лева, възнаграждение за юрисконсулт на основание член 78, ал.8 от ГПК .

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО на основание член 280,ал..3,т.3 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.