Р Е Ш Е Н И Е

№ 62

Гр.ДОБРИЧ 18.03.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ПЕТНАДЕСЕТИ МАРТ 2019г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА ЧЛЕНОВЕ: Т.СТОЕВА

ЕВА ИВАНОВА

При участието на секретаря Нели Бъчварова като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.гр.д.№ 93/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от ЕООД“ Саша-85“,ЕИК ***,гр.Добрич,представлявано от управителя ***,чрез пълномощника му-адв.П.В.,САК,въззивна жалба срещу постановеното по гр.д.№ 2978/2017г.по описа на Районен съд,гр.Добрич,Решение № 543/04.06.2018г.,с допусната с Решение № 1181/12.12.2018г.поправка на очевидна фактическа грешка при постановяването му,с искане за отмяна на решението изцяло като неправилно,постановено в разрез с материалния и процесуалния закони и постановяване на друго,с което предявеният иск да се отхвърли.

Според въззивника,представената от ищеца фактура от 19.10.2016г.е подписана от *** като представител на ООД „ Саша-85“,без това лице да има валидно учредена по закон или чрез надлежно упълномощаване представителна власт.Поради това,липсва воля от страна на представляваното от него дружество за сключване на цитираното облигационно отношение с ищеца.Въпреки очевидната липса на редовност на писмените доказателства,ООД „ Пенев“ подава заявление по реда на чл.410 от ГПК,което заявление в нарушение на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК ДРС не връща на заявителя,а образува в ч.гр.д.№ 2004/2017г.по описа на съда.По подадено възражение срещу издадената по това дело заповед за изпълнение е образувано гр.д.№ 2978/2017г.по описа на ДРС,по което въпреки липсата на каквото и да било валидно правно основание ищецът ООД „ Пенев „ предявява иск по чл.415,ал.1,във вр. с чл.124,ал.1 от ГПК,който съдът допуска до разглеждане.

Не е доказана пасивната процесуална легитимация,обуславяща допустимостта на иска,която е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните.Ищецът не е влизал в каквито и да било правоотношения с ответника.Твърдените в исковата молба факти и обстоятелства не се установяват от събраните доказателства.

Производството по гр.д.№ 2978/2017г.по описа на ДРС е недопустимо и поради липса на правен интерес у ищеца.Ищецът следва да предяви осъдителен иск срещу *** за претърпените вреди от действията без представителна власт на това лице,поради което предявеният срещу ООД „Саша-85“ установителен иск е недопустим.

Искът е и неоснователен,тъй като ответникът не е страна по процесната фактура.Договорът е сключен между ищеца и лицето ***.Този договор не поражда задължения за ответника,тъй като той не е потвърдил извършените от негово име без представителна власт действия по сключването на сделката.Въпреки липсата на каквито и да било релевантни доказателства,ДРС приема искът за основателен и доказан до претендирания размер. Обжалваното решение е постановено въз основа на неверни твърдения,изразени от ищеца в разрез с действителната фактическа обстановка.Сключената между ищеца и *** правна сделка цели увреждането на ответното дружество,което е видно от обстоятелството,че Вълков се е подписал не от свое име,а от това на ООД „Саша-85“ ,без да е имал правомощия да го прави.При това положение и на основание чл.40 от ЗЗД сключената сделка е нищожна и не поражда задължения за ответника.Следователно,твърдението на ищеца,че между него и ответника е възникнало правоотношение,е невярно и не следва да се кредитира от съда.Поисканата от ищеца експертиза е недопустима.Цитираната от първоинстанционния съд практика на ВКС няма общо с настоящия казус.

В депозиран по делото отговор на въззивната жарба,въззиваемата страна ООД „ Пенев“ изразява становище за неоснователност на жалбата,с искане за отхвърлянето й,оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.Според въззиваемата страна,обжалваното решение е валидно,допустимо,правилно,обосновано и законосъобразно и не са налице изложените от въззивника основания за атакуването му.Изложените в решението правни доводи съответстват на фактическата обстановка и приетите по делото доказателства.Твърденията на въззивника за липса на факти и обстоятелства относно дължимата сума са неоснователни.Установено е наличие на договорна връзка,изпълнение на възложената услуга от ищеца и предвид обстоятелството,че ответникът не е ангажирал доказателства за плащане на договореното възнаграждение,предявеният иск е доказан както по основание,така и по размер.Съгласно трайната съдебна практика,само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество,включването й в дневника за покупко-продажбите и ползването на данъчен кредит по нея представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване.Основателна и доказана се явява и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху главницата.

Добричкият окръжен съд,като взе предвид постъпилата въззивна жалба и прецени събраните по делото доказателства,намира,че като подадена от надлежна страна,в законовия срок по чл.259,ал.1,във вр. с чл.62,ал.2,изр.1 от ГПК,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Обжалваното решение е валидно,тъй като е постановено от надлежен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата форма,същото е подписано.

Атакуваното съдебно решение е и допустимо.

Възраженията на въззивника за недопустимост на исковата претенция,предявена и разгледана по същество по гр.д.№ 2978/2017г.по описа на ДРС,са неоснователни.

Несъстоятелно е възражението в жалбата,че въпреки очевидната липса на редовност на подадените по ч.гр.д.2004/2017г.по описа на ДРС писмени доказателства и грубо нарушение на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК,заповедният съд не е върнал заявлението,въз основа на което е образувано делото,а е издал заповед за изпълнение срещу ООД „ Саша-85“,гр.Добрич,ЕИК ***.

Производството по ч.гр.д.2004/2017г.по описа на ДРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.В това производство кредиторът не е длъжен да представя писмени доказателства за установяване на вземането си,поради което такива не са приложени и в настоящия случай.Предвид липсата на приложени към заявлението писмени доказателства,не би могло да се обсъжда дали те са редовни,още по-малко да се обосновава извод,че са нередовни.Съгласно чл.411,ал.2,т.1 от ГПК,абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,за наличието на която предпоставка съдът е длъжен да следи служебно,е редовността на заявлението от външна страна.С оглед съдържащото се в чл.410,ал.2 от ГПК изрично препращане към чл.127 от ГПК,следва да се счете,че редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата,на които се основава иска.Горното означава,че заявителят трябва да посочи всички фактически обстоятелства,които са от значение за възникването,съществуването и изискуемостта на вземането.Такива обстоятелства в случая се съдържат в подаденото по ч.гр.д.2004/2017г. заявление,поради което не са били налице процесуални пречки за разглеждането му.Що се отнася до твърдението на въззивника,че заповедният съд е разгледал и уважил заявлението в грубо нарушение на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК,вместо да го върне на заявителя, следва да се посочи,че ако заповедният съд констатира пречки по чл.411,ал.2,т.2 от ГПК за издаване на заявлението,той следва да откаже издаването на заповед за изпълнение,а не да върне заявлението на заявителя.В случая такива пречки не са налице,доколкото преценката на съда по чл.411,ал.2,т.2 от ГПК е относно това дали искането не противоречи на закона и добрите нрави,тъй като в заповедното производство съдът осигурява реализация на правото на заявителя,но само в рамките,в които е зачетено от правния и обществен ред в страната.Съдът в заповедното производство е длъжен и без възражение по чл.414 от ГПК да извърши служебно проверка за това дали предявеното със заявлението вземане не произтича от нищожна,поради противоречие със закона или добрите нрави,клауза и ако констатира такава клауза,да отхвърли заявлението.В този случай заявителят има възможност да претендира вземането си чрез осъдителен иск в общото исково производство,гарантиращо състезателност и равнопоставеност на страните.Извършването на тази служебна проверка обаче не представлява разглеждане „ по същество“ на конкретното правоотношение,поради което доводите във въззивната жалба за наличие на основанието по чл.411,ал.2,т.2 от ГПК,основани на твърдения за нищожност на процесната сделка,не биха могли нито да бъдат нито обсъждани,нито уважени от заповедния съд.

Доколкото претенцията по гр.№ 2978/2017г гр.по описа на ДРС е заявена в преклузивния едномесечен срок от уведомяването на заявителя,при внесена дължимата държавна такса,то същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.Възраженията на въззивника за недопустимост на иска,поради липса на правен интерес и на пасивна процесуална легитимация като абсолютна процесуална предпоставка,обуславяща допустимостта на иска,са неоснователни.

С подаване на възражение по чл.414 от ГПК от длъжника по издадената по ч.гр.д.2004/2017г. заповед за изпълнение,за кредитора се е породил правния интерес да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта.Разбирането на въззивника,че вместо установителен,заявителят следвало да води осъдителен иск,при това срещу друго,различно от длъжника лице,поради което предявеният на основание чл.415,ал.1,във вр. с чл.124,ал.1 от ГПК иск бил недопустим,не кореспондира със закона,поради което не може да бъде споделено като основателно.Неоснователно е и възражението,че искът бил недопустим,поради липса на доказана процесуална легитимация на ответника по делото.Процесуалната легитимация в процеса следва не от някакви обективни факти,които трябва да се издирват и докажат,а единствено от правното твърдение на ищеца относно спорното право,както то е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба,т.е заявеното от ищеца спорно право предопределя кои са надлежните страни в процеса.Процесуалната легитимация не следва да се смесва с материалноправната такава.Процесуалната легитимация обуславя допустимостта на иска,докато материалноправната-неговата основателност.Съдът е длъжен да прекрати делото,ако липсва право на иск в полза на ищеца.Липсата на пасивна материалноправна легитимация на ответника обаче не прави иска недопустим,а води до отхвърлянето му като неоснователен.В случая атакуваното решение е постановено при наличие на всички положителни,респ.липса на отрицателни процесуални предпоставки,обуславящи правото на иск и неговото надлежно упражняване,поради което се явява допустим съдебен акт.

По въпроса за правилността на обжалваното решение,чл.269 от ГПК ограничава въззивната инстанция да се произнесе само по въпросите,поставени във въззивната жалба.

Обжалваното решение е правилно,като не са налице визираните в жалбата пороци при постановяването му.

Неоснователно е възражението в жалбата,че при липса на каквито и да било релевантни доказателства,ДРС е приел,че предявеният иск е основателен и доказан до претендирания размер и изцяло го е уважил.

Анализът на събрания по гр.№ 2978/2017г. по описа на ДРС доказателствен материал обосновава несъмнен извод,че страните са били в договорни отношения във връзка със сключен от тях договор за изработка,по силата на който ищецът е извършил ремонт на товарен автомобил на ответника,а ответникът не му е заплатил дължимото възнаграждение.Твърдението,че ищецът не е влизал в каквито и да било правоотношения с ответника,че договорът бил сключен между него и лицето *** и този договор не пораждал задължения за ответника,тъй като той не бил потвърдил извършените от негово име без представителна власт действия по сключването на сделката,се опровергава от доказателствата.С разпоредбата на чл.301 от ТЗ е въведена законовата презумпция,че ненадлежно представлявания търговец е потвърдил предприетите от негово име действия,ако веднага след тяхното узнаването не се е противопоставил на извършването им.Не се спори от ответника,че отремонтираният автомобил е собственост на дружеството.В този смисъл е изричното изявление на пълномощника на ответното дружество в съдебно заседание на 01.02.2018г.Не се твърди,нито се представят доказателства,че веднага след получаване на автомобила ответникът е възразил срещу извършения ремонт или срещу качеството на този ремонт.Напротив,от неоспореното от страните и прието от първоинстанционния съд като обективно и компетентно заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява,че ответникът е приел изпълнените работи и е признал,че дължи плащането им.Несъстоятелно е твърдението на въззивника,че експертизата била недопустима.Искане за назначаването й е направено още с исковата молба,като предвид оспорването на иска в отговора на ответника,става дума за допустимо и относимо за изясняване на спора доказателство.Въпреки недобросъвестното поведение на ответната страна,изразяващо се в отказ да предостави на експерта необходимата за изготвянето на експертизата счетоводна документация,вещото лице е успяло да отговори на поставените задачи,използвайки съдействието на органите на НАП,предоставили му дневника за покупките и продажбите на ООД „ Саша-85“ за м.октомври 2016г.От анализа на този счетоводен документ,експертът е установил,че фактура № 0000102002/19.10.2016г.,издадена от ООД „Пенев“,на обща стойност 1398.00 лв. с ДДС,подписана от Добри Бойчев в качеството на получател,е посочена на ред 64 в дневника за покупките по ЗДДС за м.октомври на ответното дружество и то е ползвало данъчен кредит по нея в размер на 233.00 лв.Отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество,включването й в дневника за покупко-продажбите и ползването на данъчен кредит по нея представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване.В този смисъл е трайната съдебна практика,обективирана в редица решения на ВКС,като напр.:Решение № 138/17.10.2011г.по т.д.№ 728/2010г.,II т.о,ТК на ВКС,Решение № 42/15.04.2010г.по т.д.№ 593/2009г., II т.о,ТК на ВКС,Решение № 166/26.10.2010г.,II т.о,ТК на ВКС,Решение № 65/16.07.2012г.по т.д.№333/2011г.,II т.о,ТК на ВКС и др.Предвид това,обстоятелството,че *** Бойчев не бил изрично овластен от името на ответното дружество да подпише процесната фактура,не обосновава извод за неоснователност на исковата претенция.Доколкото изпълнението по процесния договор за изработка е прието от ООД „ Саша-85“ и е в негова полза,на основание чл.266,ал.1 от ЗЗД ответникът дължи възнаграждение за извършената работа.Като обусловена от главния иск,основателна и доказана се явява и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху главницата.Като е уважил изцяло и двете претенции,ДРС е постановил правилно решение,което следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора въззивникът дължи и следва да заплати на въззиваемата страна сторените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1 200.00 лв.- заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по гр.д.№ 2978/2017г.по описа на Районен съд,гр.Добрич,Решение № 543/04.06.2018г.,с допусната с Решение № 1181/12.12.2018г.поправка на очевидна фактическа грешка при постановяването му.

ОСЪЖДА ЕООД „ САША-85“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,ул. „Росица” №25,представлявано от управителя ***,да заплати на ООД „ ПЕНЕВ“,ЕИК **, със седалище и адрес на управление:село **,общ.Димитровград, област Хасково,местност „Чобан баир”,Селскостопански двор- Автосервиз,представлявано от управителя ***, сторени по настоящото дело съдебни разноски в размер на сумата от сумата от 1 200.00 лв./хиляда и двеста лева/- заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.