О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 187

гр.Добрич 08.03.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На осми март 2019 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЯКОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Секретар:………………………

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно частно гражданско дело №101 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от Е.К.М. с ЕГН ********** от гр.Добрич срещу определение №148/17.01.2019 г. по гр.д.№513/2018 г. на Добричкия районен съд,с което е оставен без разглеждане като процесуално недопустим предявеният от частния жалбоподател срещу „***“ АД-гр.Варна отрицателен установителен иск и производството по цитираното дело е прекратено,като М. е осъден да заплати на горното дружество разноски по делото в размер на 100 лв юрисконсултско възнаграждение.Наведени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение и се настоява за отмяната му.

В писмен отговор насрещната страна „***“ АД-гр.Варна изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното определение,като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция.

Като постави на разглеждане депозираната частна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

При данни,че жалбоподателят е получил съобщение за обжалваното определение на 23.01.2019 г. /виж съобщението на лист 151 от делото на ДРС/,частна жалба вх.№1783/25.01.2019 г. по описа на ДРС е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК,изтекъл на 30.01.2019 г.Предвид горното и като изхождаща от активно легитимирано лице-страна по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно определение,респ. като насочена срещу акт от категорията по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,частната жалба е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е основателна.

Гр.д.№513/2018 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,уточнена с молба вх.№3826/21.02.2018 г.,с която е предявен от Е.К.М. от гр.Добрич срещу „***“ АД-гр.Варна отрицателен установителен иск на основание чл.124 ал.1 от ГПК за установяване,че ищецът не дължи на ответното дружество в качеството на наследник на негов абонат К. М. /К.М.Х./ с клиентски №*** сума от 3 900 лв,представляваща начислена стойност на доставена електрическа енергия в обект в гр.Д.,абонатен №***,през периода 2008-2010 г.,поради погасяване на вземанията по давност.

В исковата молба е изложено,че ищецът е наследник по закон на бивш абонат на ответното дружество К. М. /К.М.Х./,в чиято тежест били начислени посочените задължения за неплатена ел.енергия.Ищецът се нанесъл да живее в описания жилищен имот в гр.Добрич след смъртта на баща си,но електрозахранването му било прекъснато от ответника,който изисквал от него заплащане на горните задължения.С тези обстоятелства е мотивиран правният интерес на ищеца М. да предяви отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 3 900 лв.

С отговора на исковата молба ответното дружество е оспорило допустимостта на предявения иск поради липса на правен интерес за ищеца от търсената защита.Според него позоваването на изтекла погасителна давност било способ за защита само в случай,когато кредиторът търсел принудително изпълнение спрямо длъжника след изтичане на определен в закона срок.Дружеството не било предприело действия по принудително събиране на вземанията.Позоваването на погасителна давност било преждевременно,тъй като дружеството не било потърсило защита на материалните си права по исков ред пред съд.Между страните липсвал правен спор,а това обуславяло липсата на правен интерес от настоящия иск.Липсвали и доказателства,че ищецът действително е наследник на лицето К. М.,а освен това сума от 3 900 лв не била предмет на реално издадени от дружеството фактури-имало фактури на обща стойност от 3 791,55 лв.

С обжалваното определение районният съд е прекратил производството по делото поради недопустимост на иска,излагайки съображения за липса на правен интерес у ищеца от предявения иск.Първоинстанционният съд е приел,че в случая правен интерес от предявения иск би могъл да е налице,ако се твърди и установи,че действително между страните по материалното правоотношение съществува спор дали вземанията са погасени по давност,т.е. освен че кредиторът изисква от длъжника плащане,заявява изрично,че вземанията не са погасени по давност,а длъжникът отказва да ги заплати именно на това основание.Горната хипотеза не била налице.В случая не се установявало освен това ищецът да има задължение към ответника.Представяли се доказателства за наличието на задължения на лицето К. М..Не се твърдяло и не се установявало ответникът да е предявил претенция към ищеца в качеството му на наследник на посоченото лице за плащането на процесната сума,както и изрично да е отрекъл погасяването й по давност.Ако ответникът заявял вземанията си по съдебен ред,ищецът можел да противопостави успешно правопогасяващо възражение за давност.Принципно ищецът имал правен интерес от установяване несъществуването на задължение към ответника в случай,че последният е спрял подаването на ел.енергия в имота му или отказва възстановяване на доставка на ел.енергия вследствие неизпълнение на това задължение.Но по делото не се установявало ищецът да има качеството на потребител на ел.енергия в имота,находящ се в гр.Д.,и в това си качество да има право да получава доставка на ел. енергия в същия.По делото не се установявало ищецът да е наследник на лицето К. М.,на името на което се води партидата за електроснабдения имот,както и собственик на имота въз основа на наследяване от това лице или на друго основание.На следващо място не се установявало ищецът в качеството си на наследник на това лице да е заявил пред ответното дружество искане за откриване на партида /присъединяване към електроразпределителната мрежа,закупуване на ел.енергия/ и да е получил отказ вследствие наличието на процесното задължение.

Правилно е преценено от районния съд,че наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване и разглеждане на допустим отрицателен установителен иск.При отрицателния установителен иск с предмет отричане съществуването на едно материално право в патримониума на ответника ищецът носи тежестта да докаже фактите,от които произтича правният му интерес от предявяване на иска,а в тежест на ответника е да докаже фактите,от които произтича оспорваното му материално право.Съдът е длъжен служебно да прецени допустимостта на установителния иск,с който е сезиран.В този случай,ако изложените от ищеца в исковата молба факти относно правния интерес от иска не са достатъчни за извършване на преценка за допустимостта на последния,следва по реда на чл.129 ал.2 от ГПК да се укаже на ищеца да изложи допълнителни съображения и факти,които според съда имат отношение към обосноваването на правен интерес,респ. с доклада по делото на ищеца следва да се укаже при разпределение на доказателствената тежест да сочи доказателства за релевантните относно правния му интерес от установителния иск обстоятелства.

Районният съд правилно е приел в мотивите на атакуваното определение,че заявеното от ищеца обстоятелство,че ответникът е прекъснал електрозахранването в обитавания от ищеца имот или че отказва да възстанови захранването по причина на неплащане на задължения на неговия наследодател,е достатъчно да обоснове наличие на правен интерес от иска.В този случай отричането съществуването на процесните задължения би премахнало пречката да се възобнови продажбата на ел.енергия в процесния имот в гр.Добрич.Неправилен е обаче изводът на първоинстанционния съд,че горните обстоятелства изискват ищецът да удостовери качеството си на потребител на ел.енергия в имота-на абонат,обвързан от валидно облигационно правоотношение с ответното дружество по продажба на ел.енергия в имота.Това е така,защото по смисъла на чл.13 т.2 от ОУ на ДПЕЕ на „***“ АД,одобрени с решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/,приложими към момента поради отмяната с решение №798/20.01.2017 г.на ВАС на ОУ на ДПЕЕ,в сила от 07.09.2014 г.,ответното дружество може да откаже да започне продажба на ел.енергия на лице,подаващо заявление за такава продажба,ако това лице има неплатени задължения към дружеството.В този смисъл наличието на задължения на ищеца би препятствало удовлетворяването на негово заявление за продажба и встъпването му в облигационно правоотношение с ответното дружество,т.е. да придобие качеството на клиент /абонат/ на дружеството.Следователно при налични задължения ищецът не би могъл да удостовери качеството си на абонат поради наличие на пречка за встъпването му в такива правоотношения с ответното дружество.В този случай за доказване на правния интерес от иска е достатъчно да се удостовери,че ищецът е подал изискуемото заявление за продажба на ел.енергия в процесния имот и че ответното дружество е отказало да започне продажбата по причина на налични неплатени задължения на ищеца в качеството му на наследник на бившия абонат К. М..По искане на ищеца районният съд е задължил ответното дружество да представи справка подавано ли е искане от М. за откриване на партида за процесния имот на негово име.В отговор на горното дружеството е депозирало искане от 16.08.2017 г. на ищеца по делото /лист 138 от делото на ДРС/,в което се съдържа освен изявление на същия в качеството на наследник на К. М. за недължимост на суми към дружеството поради изтекла погасителна давност,но и молба за възобновяване на електрозахранването.Последното искане е с характер на такова за започване на продажба на ел.енергия в процесния имот.Ответното дружество не е изложило никакви твърдения какъв е отговорът му на искането за възобновяване на електрозахранването.Нито в отговора на исковата молба,нито в хода на делото ответното дружество е оспорило твърденията на ищеца,че ел.захранването в имота е преустановено,респ. че не е възстановено по искане на ищеца.Не е изследван и въпросът за причината,довела до прекъсване на захранването или липсата на възобновяването му.В този случай изводът на районния съд за липса на правен интерес от иска е необоснован и постановен при неизяснена фактическа обстановка.Районният съд е следвало да укаже на ищеца във връзка с удостоверяване на правния му интерес да сочи доказателства относно твърденията за прекъсната продажба на ел.енергия в имота и причината за това,но такива указания не са били дадени нито с доклада по делото,нито в хода на първоинстанционното производство.Не е изследвана и позицията на ответника по твърдението дали действително ел.захранването в имота е прекъснато и каква е причината за последното.Изясняването на тези обстоятелства има значение за преценката на съда по наличието на правен интерес от иска и неговата допустимост.

Друг елемент от преценката за наличие на правен интерес от иска е удостоверяването на качеството на ищеца на наследник на бившия абонат на ответното дружество К. М..В тази насока са били дадени указания на ищеца с доклада по делото и са били събрани достатъчно доказателства-така справки от НБД „Население“,удостоверение за наследници и удостоверение за идентичност на лице с различни имена /К.М.Х. и К.М. А./.На преценката на съда следва да бъде въпросът дали ищецът има правен интерес да отрече съществуването на цялото задължение на наследодателя си към ответното дружество или само на част от него,припадаща му се съобразно квотата му в наследственото имущество.Тази преценка обаче зависи от поведението на ответното дружество и изясняване на позицията му по въпроса последното въздига ли наличието на цялото задължение на наследодателя К. М. като пречка за удовлетворяване искането на ищеца да се възстанови захранването в процесния имот и за встъпване на последния като клиент на дружеството за имота или пречка за последното е незаплащането от ищеца само на припадащата му се по наследяване част от процесното задължение.Тези въпроси не са били изяснени от първоинстанционния съд и изводите му в този смисъл са необосновани.

Правилен е изводът на районния съд,че за наличието на правен интерес от иска в контекста на изложеното за отказа на ответника да възстанови захранването на имота е от значение дали ищецът изобщо би могъл да стане абонат на ответното дружество за процесния имот при отричане съществуването на процесните вземания в общ размер от 3 900 лв.За тази цел е следвало да се дадат указания на ищеца да изложи твърдения досежно обстоятелствата дали същият е собственик/съсобственик на електроснабдявания имот или титуляр на вещно право на ползване,респ. трето лице,за което собственикът или ползвателят на имота е дал нотариално заверено съгласие да бъде потребител /така изискванията за придобиване качество на потребител по чл.4 ал.1 и чл.6 ал.2 от ОУ на ДПЕЕ от 2007 г./,както и да сочи доказателства в подкрепа на горните обстоятелства.Такива указания не са били дадени от районния съд,поради което и изводът за липса на правен интерес от иска,почиващ на констатация за липса на доказателства за права на ищеца върху имота в гр.Д.,е необоснован.

Освен горните констатации за извод на районния съд за липса на правен интерес от иска,обоснован при неизяснена фактическа обстановка относно релевантни факти,следва да се подчертае,че според въззивния съд достатъчно за преценката дали е налице правен интерес от иска са удостоверяването на качеството на ищеца на наследник на бившия абонат на ответното дружество К. М. и фактът на издадени от ответното дружество фактури,удостоверяващи задължения на наследодателя на ищеца към дружеството.Издаването на фактурите обективира извънсъдебно поведение на дружеството по вменяване на задължения на наследодателя,респ. на неговите наследници.Ищецът като наследник по закон на горното лице винаги има правен интерес от отричане съществуването на обременяващи наследството задължения.Без значение за правния интерес е дали дружеството-кредитор е предприело съдебна защита по исков ред на вземанията си или принудително изпълнение за събиране на вземанията въз основа на влязло в сила съдебно решение.Достатъчно е за мотивиране на правен интерес от иска наличието на издадени фактури,обективиращи такива задължения на наследодателя,които са потенциална основа за бъдещи извънсъдебни и съдебни спорове.Няма никаква процесуална пречка ищецът по отрицателния установителен иск за недължимост на вземания да обоснове твърдението си за недължимост на същите при изтъкване на правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност.Ответникът по иска следва да докаже съществуването на вземанията си,като обоснове и липсата на изтекла погасителна давност спрямо тях.

Предвид изложеното съдът намира извода на районния съд за липса на правен интерес от иска и за процесуална недопустимост на същия за необоснован и постановен при неизяснена фактическа обстановка.Обжалваното определение следва да бъде отменено,а делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия,като се дадат необходимите указания на ищеца относно фактите,подлежащи на доказване във връзка с правния интерес от водене на делото,и се изясни позицията на ответника по делото относно твърденията на ищеца в тази връзка.Следва да се извърши въз основа на събраните доказателства и становищата на страните нова преценка за допустимост на иска,вкл. и по въпроса дали ищецът има правен интерес да отрече съществуването на цялото вземане или на част от него,припадаща му се по наследяване.Следва да се предприеме и нова процедура по отстраняване нередовности на исковата молба по индивидуализиране на вземанията-предмет на иска въз основа на представените по делото фактури /посочване размер на вземанията,начислени по фактура №/дата на издаване,за кой период/,доколкото се констатира липса на такава детайлизация в исковата молба,която вече е преодолима на този етап от производството поради достъпа на ищеца до издадените от ответното дружество фактури,депозирани с отговора на исковата молба.

При този изход от производството ответното дружество няма право на разноски и такива не следва да му се присъждат за настоящата инстанция и производство.Право на разноски има частният жалбоподател,но същият не е претендирал такива,а и липсват доказателства да са сторени,поради което също не следва да му се присъждат.

Тъй като частният жалбоподател е освободен на основание чл.83 ал.2 от ГПК от внасяне на държавни такси по делото,вкл. ДТ за настоящото обжалване,при уважаване на частната жалба дължимата за производството държавна такса от 15 лв по сметка на ДОС следва на основание чл.78 ал.6 от ГПК да се присъди в тежест на „***“ АД.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение №148/17.01.2019 г. по гр.д.№513/2018 г. на Добричкия районен съд.

ВРЪЩА делото на Добричкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно указанията в мотивната част на определението.

ОСЪЖДА „***“ АД-гр.Варна да заплати по сметка на Добричкия окръжен съд държавна такса за обжалването в размер на 15 лв /петнадесет лева/.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване по арг.от разпоредбите на чл.274 ал.3 т.1 и ал.4 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.