Р Е
Ш Е Н
И Е
№
26
Гр.ДОБРИЧ 05.03.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публичното заседание на ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ФЕВРУАРИ 2019г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА
При участието на секретаря Билсер Мехмедова -
Юсуф като разгледа докладваното от Председателя т.д.№ 167/2018г.по описа на ДОС
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
подадена от адв.Н.В.,***,като пълномощник на Д.Ж.П.,ЕГН:**********,***,срещу
Застрахователно Акционерно дружество „***“,ЕИК
***,със седалище и адрес на управление:гр.София 1301,област София,община
Столична,район Възраждане,ж.к.Възраждане,ул.“ ***“ № 7,ет.5,представлявано
заедно от А. П. Л.и ***,искова молба,с която се претендира ответното дружество
да бъде осъдено да заплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на
30 000 лв.,като ЧАСТ от такова от
80 000 лв.,по застрахователно събитие „пожар“ на селскостопанска техника
по сключен договор за застраховка с полица № 0110-930-2017-00087,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от датата на предявяване на иска,до
окончателното изплащане на задължението.
Прави се искане за присъждане и на сторените
по делото съдебно-деловодни разноски,вкл.адвокатско възнаграждение.
Обстоятелствата,на които се основават
исковите претенции:
Ищецът е собственик на зърнокомбайн „ Масей
фергюсън“ 34,с рег.№ ***,за който има сключена застраховка „ пожар и природни
бедствия“ секция I „ Индустриален пожар“ и секция IX „ Комплексна застраховка на селскостопанска техника“
с полица № 0110-930-2017-00087 и начало на застрахователно покритие от
09.07.2017г.Цялата застрахователна премия в размер на 612.00 лв.е заплатена.
След приключване на работния ден на
24.10.2017г.комбайнът е паркиран в стопанския двор на ищеца,който е заключен и
се охранява със СОТ.
На 25.10.2017г. от 9.30ч. комбайнът се
самозапалва.В момента,в който ищецът,заедно с един от работниците му са пред
портала,виждат,че гори задната гума на комбайна.Ищецът веднага отива до
пожарната,пожарникарите дошли и довършили гасенето,въпреки това,комбайнът
изгорял до степен,че е невъзможно както
неговото ползване,така и възстановяване.Задният мост е бил буквално
разтопен.Останките от комбайна останали в двора на ищеца,като на същите е
направен оглед най напред от пожарникарите,а след това и от представител на
ответното дружество.Пожарникарите са установили,че така наречената ключ-маса е
била изключена,като изказали предположение,че зад задната гума се намира
паметта на комбайна,която се захранва с някакъв малък акумулатор,и най-вероятно
от там е тръгнал пожара.За станалия пожар ищецът уведомил ответната
застрахователна компания най-напред по телефона в деня на пожара.П. е звъннал
на брокера,чрез който е сключил застраховката-***,който го изпратил в офиса на
дружеството в гр.Добрич,ул.“ ***“ № 17.Там ищецът подал и писмено уведомление,с
искане за изплащане на обезщетение,по което е заведена щета №
0110-930-0008/2017.От експерт на ответното дружество е извършен оглед на
комбайна.С писмо,изх.№ЦУ17-3410/13.11.2017г.от ищеца е изискано представяне на
подробно посочени документи.П. е представил всички документи.След изключително
дълго време - на 23.04.2018г. е получил отговор от ответното дружество,в който
му се съобщава,че дружеството няма основание да му заплати обезщетение,тъй като
не е изпълнил условията по договора.Междувременно,ищецът е разговарял с различни
сервизи,но всички са му обяснили,че предвид полученото опожаряване на
комбайна,възстановяването му е невъзможно.По тази причина през м.март
2018г.ищецът е бракувал комбайна,подал е заявление до ОД „Земеделие“,гр.Добрич и от там са прекратили
регистрацията на комбайна.
Според ищеца,отказът на ответника да му
заплати обезщетение е неправилен,защото:Налице е сключена застраховка;По нея е
заплатена дължимата премия;Комбайна е минал технически преглед;Комбайна нощува
в стопанския двор на ищеца,който се охранява със СОТ;Подаден е
сигнал,вкл.
лично от ищеца,за настъпилото застрахователно събитие;Ищецът е уведомил
застрахователната компания;Извършен е оглед на място от ответното
дружество;Установено е,че е налице самозапалване.
Предвид получените вреди,в случая тотална
щета,и отказа на ответника доброволно да ги възстанови,за ищеца се поражда
правния интерес от завеждане на настоящия частичен иск.80 000 лв. е
застрахователната стойност на зърнокомбайна съгласно застрахователната полица,т.е
нанесената му щета,от която сума ищецът претендира част,а именно - 30 000
лв.,ведно със законната лихва,считано от датата на образуване на делото,до
окончателното изплащане на сумата.
В депозиран в срока по чл.367,ал.1 от ГПК
писмен отговор на исковата молба,вх.рег.№ 4989/02.08.2018г.,ответникът,чрез
пълномощника си – адв.И.И.,на основание чл.119,ал.3 от ГПК прави възражение за
липса на местна подсъдност.Седалището на ответното дружество е в гр.София и по
арг. на чл.105 от ГПК производството по настоящото дело следва да се прекрати и
делото да се изпрати за разглеждане на Софийски градски съд.
Ответникът счита също така,че не съществуват
предпоставките за прилагане на подсъдността по чл.115 от ГПК,тъй като тази
разпоредба не намира приложение при
искове по чл.226 от КЗ,а само при иск с правно основание чл.45 ЗЗД,като цитира
практика на ВКС по приложение разпоредбата на чл.115 от ГПК.
По основателността на предявената искова претенция изразява
следното становище:
Не оспорва,че е налице застрахователно
правоотношение между страните.
Счита,че искът е неоснователен,по следните
съображения:
На първо място,твърденията на ищеца в
исковата молба са противоречиви сами по себе си,а също така противоречат на
изложените от ищеца обяснения при първоначалното обявяване на настъпилото
застрахователно събитие пред застрахователя.В този смисъл ответникът оспорва
твърдението,че пожарът е настъпил по описания в исковата молба начин и счита,че
се касае за друг механизъм за настъпване на пожара,при който ищецът до голяма
степен има вина за настъпилия резултат.
На следващо място,искът е неоснователен и
поради факта,че ищецът нарушава правилата на застрахователния договор,а именно:
Същият не е спазил изискванията на чл.20,т.6
от Общите условия на процесния договор,като в резултат на това нарушение е
активирана клаузата на чл.21.
Съгласно чл.3,ал.1,т.7 от раздел III от ОУ на процесния договор,застрахователят не покрива
преки или косвени загуби,повреди и/или разноски по застрахованото имущество при
неправилно или безстопанствено съхранение.В исковата молба се споменава,че
застрахованата земеделска техника нощува в стопанския двор на ищеца.Не става
ясно дали има отделно закрито помещение за нея,някакъв гараж или навес или е
оставена на произвола на климатичните условия.Не са представени доказателства в
подкрепа на твърдението,че дворът бил охраняван със СОТ,съответно не става ясно
дали има действителен надзор над процесната вещ.Ако надзор има,не е ясно защо
не е своевременно съобщено на Службата по пожарна безопасност за настъпилото
застрахователно събитие и най-вече,защо не са
предприети действия по спиране на пожара.Застрахователното събитие
настъпва на 25.10.2017г. – точно след приключване на периода на жътва.Според
ответника,комбайнът,закупен през 2007г.,е бил силно амортизиран.Не се споменава
кога е направен годишния технически
преглед на машината.
Ищецът не е спазил изискването на чл.34,ал.1
и 2 от раздел IV от ОУ,тъй като не е предприел
незабавно всички необходими мерки за намаляване или ограничаване на вредите
и/или запазване на застрахованото имущество,или на останалата част от него и не
уведомява всички компетентни органи,имащи отношение към застрахователното
събитие.Не става ясно защо горящият комбайн не е забелязан своевременно от
ищеца,след като застрахователното събитие настъпва в 9.30 ч. на
25.10.2017г.,делничен ден.Въпреки,че П. възприема инцидента,той не предприема
директни действия да загаси комбайна,вместо да телефонира на тел.112,той отива
пеша,за да съобщи на намиращата се,по негови думи в близост,служба по пожарна
безопасност.Ищецът не е първият,който забелязва пожара,трето лице е
телефонирало преди него на компетентните органи.След това П. отива при машината
със свой работник и предприема действия по изгасяването й.Застрахованият не
изпълнява своите задължения,поради което застрахователят налага санкция по
чл.37 от ОУ.
Следва да се има предвид,че П. застрахова
комбайн,закупен преди близо 10 години и едва три месеца по-късно след
приключване на жътвата настъпва пожарът.Случая има доста прилики с познатата в
страната практика да се застраховат непродаваеми МПС и в кратък срок след
сключване на застрахователния договор да настъпват инциденти с тях,най-вече
пожари.
На следващо място,видно от представените към
исковата молба доказателства,становището на пожарникарите,посетили произшествието,причина за настъпване на
пожара е късо съединение на определено място в комбайна.Съгласно разпоредбата на
чл.2,б.“Б“ от ОУ,не се покриват вреди,настъпили
поради късо съединение,поради което независимо,че е възникнал пожар,в
случая не е налице покрит риск и застрахователят не дължи обезщетение.
Дори да се приеме,че искът е
основателен,ответникът го оспорва по размер,като прави изрично възражение,че
застрахователната стойност,въз основа на която е направен процесния договор,е
изцяло ирелевантна.Следва да се определи реалната стойност,в която да се вземат
предвид всички овехтявания и т.н. на
процесната застрахована вещ.
По аргумент за неоснователност на главния
иск,се моли за отхвърляне и на претенцията за лихва.
В допълнителна искова молба,вх.рег.№
6552/22.10.2018г.,ищецът оспорва всички,наведени от ответника в писмения му
отговор възражения,съответно поддържа наведените в исковата молба в подкрепа на
претенцията обстоятелства.Ищецът твърди,че в представените му със
застрахователната полица Общи условия не
се съдържат текстовете,цитирани в отговора на ответното дружество.Относно
твърдението за съществуваща практика за застраховане на непродаваеми МПС,ищецът
пояснява,че нито е имал намерение да продава комбайна,нито е вярно твърдението
на ответника,че пожарът настъпил след приключване на жътвата.В конкретния
случай е предстояла жътва на
царевица,т.е жътвата не е приключила,което е наложило ищецът да ползва комбайн
от други хора,за да може да прибере собствената си продукция.
В допълнителен
отговор,вх.рег.№7088/15.11.2018г.,ответникът поддържа подадения отговор по
посочените в него аргументи.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становищата на страните,съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск черпи правното си основание
от разпоредбата на чл.405,ал.1,във вр. с чл.386,ал.2 от КЗ.
Искът е допустим съгласно разпоредбите на
чл.498,ал.1 и ал.З от К3,тъй като към исковата молба са представени
доказателства относно изпълнението на задълженията на ищеца по чл.380 от КЗ.Същият
е подал уведомление за щета до ответното дружество,с искане да му заплати обезщетение/стр.110,111/,въз
основа на което уведомление в ЗАД“ ***“АД,гр.София е заведена щета №
0110-930-9998/2017г.С писмо,изх.№ ЦУ17-3410/13.11.2017г./стр.109/,за доказване
на основанието и определяне на размера
на застрахователното обезщетение от Д.П. са изискани допълнителни,конкретно
посочени документи,които той е представил на ответника.С писмо,изх.№ ЦУ17-
418/23.04.2018г./стр.14/ответното дружество е уведомило ищеца,че няма основание
да му заплати застрахователно обезщетение,което обосновава правния интерес на Д.Ж.П.
от завеждане на настоящото дело.
Направеното в отговора на ответника
възражение за липса на местна подсъдност на спора на Окръжен съд,гр.Добрич,е
неоснователно.
Общото правило на местната подсъдност се
дерогира от особеното правило на чл.115,ал.2 от
ГПК/ДВ,бр.86/27.10.2017г./Съгласно тази разпоредба,действаща към датата на
подаване на исковата молба,въз основа на която е образувано производството по
настоящото дело- 15.06.2018г.,прекият иск на увредено лице,спрямо което
застрахователят е отговорен,се предявява и по постоянния адрес или седалище на
ищеца или по местонастъпване на застрахователното събитие.В случая са налице и
двете алтернативно дадени предпоставки,тъй като както постоянният адрес на ищеца,така
и местонастъпването на застрахователното събитие са в района на действие на Добрички
окръжен съд.
Съобразно характера на предявения иск и
направените от ответника оспорвания в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните
елементи от фактическия състав на отговорността на ответника:Валиден
застрахователен договор;Настъпило по време на действие на застрахователния
договор застрахователно събитие,представляващо
покрит от застраховката риск;Обстоятелството,че в изпълнение на ОУ към договора ищецът е извършвал
действителен надзор над застрахованата вещ и правилно е съхранявал същата;Обстоятелството,че
в изпълнение на ОУ към договора ищецът е
предприел незабавно всички необходими мерки за намаляване или ограничаване на
вредите и/или запазване на застрахованото имущество,както и,че е уведомил
съответните органи за настъпилото застрахователното събитие;Обстоятелството,че
вследствие пожара ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на сумата от
80 000 лв.,част от която в размер на 30 000 лв. е цената на
предявения иск.
В тежест на ответника е да докаже:Твърдението
си,че пожарът не е настъпил по описания в исковата молба начин,а по друг
механизъм,при който за настъпилия
резултат до голяма степен вина има ищеца;Твърдението,че към процесния застрахователен
договор са в действие ОУ със това съдържание на разпоредбите,на което се
позовава ответника,доколкото в представените от ищеца към исковата му молба ОУ
подобни текстове не се съдържат;Твърдението,че в случая са налице предвидени в ОУ към договора
хипотези,при които не е налице покрит от застраховката риск.
С оглед събраните по делото
доказателства,съдът намира предявеният частичен
иск за основателен и доказан в пълен размер,поради което същият следва да бъде
изцяло уважен.Ищецът доказа кумулативното наличие на всички елементи от
фактическия състав,необходим за ангажиране отговорността на ответника,съответно
възраженията на ответника не бяха подкрепени от доказателства.
Ищецът в
качеството си на ЧЗС обработва земеделски земи.За целта през 2007г.,видно от приетата
по делото фактура/стр.9/,е закупил зърнокомбайн „ Масей фергюсън“ 34,с рег.№ ***.Страните
не спорят,а и се установява несъмнено от представената застрахователна
полица/стр.11/,че притежаваният от Д.П. зърнокомбайн е бил застрахован при
ответното дружество съгласно Общите условия на застраховка „ Пожар и природни
бедствия“- Секция I „ Индустриален пожар“ и секция IX „ Комплексна застраховка на селскостопанска техника“
с полица № 0110-930-2017-00087/07.07.2017г.,с начало на застрахователно
покритие - 09.07.2017г. и край- 08.07.2018г.Няма спор и че дължимата застрахователна
премия в размер на 612.00 лв.е заплатена изцяло от застрахования.Ищецът е представил и по делото са приети като
доказателства/стр.23-27/,предоставените му от ответника Общи условия,неразделна
част от процесния застрахователен договор.Твърдението на ответното дружество,че
към датата на сключване на застрахователната полица са били в действие други
ОУ,със различно съдържание на разпоредбите,на каквото съдържание
застрахователят се позовава както в писмото си до ищеца,с което отказва
заплащане на обезщетение,така и в отговора на исковата молба по настоящото
дело,е недоказано,доколкото такива ОУ,въпреки вменената й доказателствена
тежест,ответната страна не представя.
На 25.10.2017г. застрахованият комбайн е обхванат
от пожар.От приетите по делото писмени доказателства,вкл.представената от
ответника преписка във връзка с образуваната щета/стр.98-149/,както и от
съдържанието на изпратеното до ищеца писмо,изх.№ ЦУ17- 418/23.04.2018г.,се
установява,че към момента на пожара застрахованата вещ се е намирала в
с.Крушари,в стопанския двор на ищеца.При оглед на място,извършените
документални проверки и изисканите експертни становища е установено,че вероятна
причина за настъпилото на 25.10.2017г. събитие е късо съединение.Тази причина
се сочи като вероятна и в изисканите от страните и приложени по делото /стр.81,82
и стр.83,84/ удостоверения,издадени от Началник РС „ ПБЗН“,с.Крушари под №
376/12.12.2018г. и № 30/11.01.2019г.Видно от съдържанието им,съгласно
телефонограмата за пожар и рапорта за пожар на мл.експерт Д.Г.Н.-командир на
екипа,извършил пожарогасенето на застрахования обект,вероятната причина за
пожара е късо ел.съединение в инсталацията,тъй като Н. е констатирал стопилка на
проводници.Според удостоверенията,пожарната не е разследващ орган,ако
ръководителят на оперативните действия,според обстановката прецени,че има
съмнения за „деяние“ на извършител,то
той уведомява полицейските органи за сформиране на „оперативно следствена
група“.Сигнал към разследващия орган има право да подаде и заинтересованата
страна.В процесния случай,съобразно признаците за причината за
пожара,командирът на екипа за пожарогасене не е сметнал за необходимо да
уведомява „ ДСОГ“-МВР,не са подавани сигнали и от други лица,поради което
разследване по случая няма.
Данните в издадените от Началник РС „
ПБЗН“,с.Крушари,удостоверения се
подкрепят и от показанията на разпитания като свидетел по делото командир на
екипа,извършил пожарогасенето,Д.Г.Н..Същият в съдебно заседание на 24.01.2019г./стр.87-89/
потвърждава,че е констатирал наличието на стопени кабели в обсега на
акумулаторната батерия на комбайна,което го води до извод,че става дума за късо
съединение.
Възражението на ответника,че съгласно
разпоредбата на чл.2,б.“Б“ от ОУ,не се покриват вреди,настъпили поради късо съединение,поради което
независимо,че е възникнал пожар,в случая не е налице покрит риск и
застрахователят не дължи обезщетение,е неоснователно и недоказано,доколкото ОУ
с такова съдържание,в т.ч. и на чл.2,б.“Б“, ответникът не представи и не се съдържат по
делото.
Съгласно раздел II.Застрахователно покритие,чл.3,ал.1,т.1 от ОУ на
застраховка „ Пожар и природни бедствия“- Секция I „ Индустриален пожар“,неразделна част от процесната
застрахователна полица,застрахователят
покрива пълна загуба,частична вреда и/или разходи във връзка със застрахованото
имущество,по следните клаузи:Основно покритие - Клауза А,включващо:т.1-Пожар,вкл.последиците
от гасенето му.
Съгласно раздел IV.Общи изключения,чл.6,т.8 от ОУ на застраховка „Пожар и природни бедствия“- Секция IX „ Комплексна застраховка на селскостопанска техника“,застрахователят
не дължи обезщетение на застрахования за щети,резултат от съзнателно или грубо
небрежно действие на застрахования или неговите представители.Подобна хипотеза
в случая не се установява.Оспорването на ответника,че пожарът е настъпил по
описания в исковата молба начин и твърдението му,че се касае за друг механизъм
за настъпване на пожара,при който ищецът до голяма степен има вина за
настъпилия резултат,са абсолютно голословни,неподкрепи от никакви
доказателства.
Несъстоятелно е и твърдението на ответната
страна,че процесният случай има доста прилики с познатата в страната практика
да се застраховат непродаваеми МПС и в кратък срок след сключване на
застрахователния договор да настъпват инциденти с тях,най-вече пожари,тъй като П.
застраховал комбайн,закупен преди близо 10 години и едва три месеца по-късно
след приключване на жътвата настъпва пожарът.От допълнителната искова молба
става ясно,че в конкретния случай е предстояла жътва на царевица,т.е жътвата не
е приключила,във връзка с което ищецът е следвало да използва комбайн на други
лица,за да прибере собствената си продукция.Застрахователят може да откаже
плащане на обезщетение само при умишлено причиняване на застрахователното
събитие в хипотезите по чл.408,ал.1,т.1 и т.2 от КЗ.Доколкото в случая ответното дружество не е
доказало наличието на такива хипотези,включването на процесния случай в позната
на застрахователя порочна за страната практика е неправилно и неуместно.
Несъстоятелно е и възражението на ответника,че
на основание чл.3,ал.1,т.7 от раздел III от ОУ
на процесния договор,застрахователят не покрива преки или косвени загуби,повреди
и/или разноски по застрахованото имущество при неправилно или безстопанствено
съхранение.Освен гореизложеното във връзка с липсата на ОУ,с цитирано от
ответника съдържание,по делото не се установява неправилно или безстопанствено
съхранение на застрахования комбайн.От показанията на разпитания в полза на
ищеца свидетел С.Ф.Е./стр.90,91/,работник при ищеца,които съдът няма основание
да не кредитира като непосредствени и обективни,подкрепящи се и от останалите
доказателства по делото,в деня на пожара процесният комбайн се е намирал в
стопанския двор на ищеца,който е заключен и се охранява със СОТ.Около 9.00,9.30
ч.,свидетелят,заедно с ищеца,са отключили портала,тръгнали са да изключват
СОТ,когато са установили,че отсреща комбайнът гори,има пушек.Ищецът е
представил и по делото е приет като доказателство /стр.80/ договор от
01.02.2017г.,със срок на действие от една година,считано от подписването му,който
документ удостоверява,че обектът на ЧЗС Д.Ж.,находящ се в с.Крушари,в който
обект процесният комбайн е съхраняван,е бил охраняван по силата на действащ към
25.10.2017г.договор за охрана със СОТ.Твърдението на ответника,че липсва и
яснота дали процесната машина е преминала годишен технически преглед,се
опровергава от приложения от ищеца към исковата
молба и приет като доказателство
по делото/стр.10/ знак за технически преглед на ЗГТ,който документ
удостоверява,че комбайнът е минал технически преглед,а с това е изпълнено и
вмененото на ищеца с нормата на чл.13,т.1 от ОУ по застраховка „Щети на имущество“- Секция IX задължение през времетраене на застраховката
застрахованият да предприеме всички разумни мерки за поддържане на
застрахованото имущество в добро експлоатационно състояние.
Извън изложеното,действащите към процесната
полица ОУ не предвиждат неправилното или безстопанствено съхранение на
застрахованото имущество като основание да се откаже изплащането на
застрахователно обезщетение.Съгласно чл.15,ал.1 от ОУ по застраховка „Щети на имущество“- Секция IX,застрахователят може изцяло или частично да откаже
изплащането на обезщетение,ако застрахованият не изпълни задълженията си по
чл.14 или не спази посочените срокове.Съгласно чл.14,т.1 от цитираните ОУ,при
настъпване на събитие,което може да доведе до предявяване на претенция по
настоящата секция,застрахованият е длъжен незабавно да уведоми застрахователя
по телефона и в писмен вид и да му предостави всички необходими детайли и
доказателства във връзка с претенцията.Същото задължение е възпроизведено и в
застрахователния договор,в който обаче срокът за изпълнението му е удължен в
сравнение с ОУ и той е тридневен от настъпване на застрахователното събитие.Доколкото
ОУ се прилагат при липса на изрична уредба в договора,както и предвид принципа,че
при предвиждане на различни по
продължителност срокове за изпълнение на задължение на страна по договора,се
прилага този срок,който е по-благоприятен за нея,следва извода,че срокът,в
който ищецът е бил длъжен да изпълни задължението си да уведоми застрахователя
е този по договора,или тридневен,считано от настъпване на застрахователното
събитие.Доказателствата по делото удостоверяват изпълнение на това задължение
от страна на Д. П. в срок. Неоспорено от ответника е твърдението на ищеца в
писмената му молба,вх.рег.№ 4084/22.06.2018г./стр.21,22/,подадена във връзка с
отстраняване констатирани от съда нередовности на исковата молба,че в деня на
пожара ищецът се е обадил по телефона на лицето,чрез което е сключена
процесната застраховка-***.Същият е изпратил Д.П. в офиса на ответното
дружество в гр.Добрич,като му е посочил
и точния адрес.Писмените доказателства удостоверяват,че уведомлението за щета е
подадено от ищеца до застрахователното дружество на 25.10.2017г./стр.110,111/,като
към него са приложени всички необходими доказателства във връзка с
претенцията,вкл.са представени от ищеца и допълнително изисканите такива от
страна на ответника.
С разпоредбата на чл.14,т.2 от ОУ,е вменено
задължение на застрахования да
предприеме всички мерки,които са по силите му за ограничаване размера на
щетата.
Твърдението на ответника,че в случая
ищецът не е предприел незабавно всички необходими мерки за намаляване или
ограничаване на вредите и/или запазване на застрахованото имущество,или на
останалата част от него и не е уведомил всички компетентни органи,имащи
отношение към застрахователното събитие,се опровергава от събраните
доказателства.Същите удостоверяват,че веднага след като е установил
пожара,ищецът е уведомил Служба по пожарна безопасност в с.Крушари,като е
предприел и възможните действия по спиране и гасене на пожара.От приложеното
към преписката по щетата писмо/стр.140/,както и от съдържанието на изисканите
от страните и приети като доказателства по делото две удостоверения,издадени от
Началник РС „ПБЗН“,с.Крушари/стр.81,82 и
стр.83,84/ се установява,че съобщението за пожара е подадено в
РС“ПБЗН“,с.Крушари в 9.39ч. на 25.10.2017г.Сигналът е подаден устно от „
гражданин“- Д.Ж.П..Същият пристига с личния си автомобил в сградата на
РС„ПБЗН“,с.Крушари и уведомява Д.Г.Н.(командир на екип) за пожара.Разстоянието от пожарната служба до базата на Д.П. е около 1 км.В
9.40ч. един противопожарен автомобил с трима пожарникаря излиза за пожара.В
9.42ч. пристига на адреса,в 9.43ч.започва пожарогасителни действия.Пожарът е
локализиран в 9.48ч.,а ликвидиран в 10.40ч.Данните от удостоверенията
кореспондират с обясненията на ищеца в съдебно заседание,както и с показанията
на разпитаните в полза на ищцовата страна свидетели.Така,св.Н.,като командир на
екипа,извършил пожарогасенето,потвърждава,че сигнала за пожара е подаден в
Пожарната служба в с.Крушари лично от ищеца на 25.10.2017г.,около 9.30 ч.,като
ищецът е пристигнал с автомобила си,за да уведоми за пожара.Възражението на
ответника,че ищецът е загубил време,подавайки лично сигнала,вместо да се обади
веднага на тел.112,е неоснователно,както
предвид обстоятелството,че базата,в която се е намирал комбайна,отстои
на около километър от Пожарната служба,така и предвид показанията на св.Н. ***,съгласно
които:“ За мен лично той постъпи правилно,като идва на момента да съобщи.Зная
каква е системата,звънят на тел.112,телефонът не е в Добрич,а във Варна,там е
централата,от там се свързват с Добрич,разпитват ги обстойно-лични данни и
т.н.По-бързата реакция е както той в случая сам идва и ни уведомява,за мен това
е адекватната реакция“.От показанията на св.С.Е. се установява,че докато ищецът
е предприел мерки да сигнализира Пожарната служба,свидетелят е направил опити
да гаси пожара:“ Аз грабнах маркуч,сложих го на чешмата и опитах да гася.В
паниката,колкото можах,поддържах,докато дойдат пожарникарите,огънят да
угасне.“Показанията му кореспондират с тези на св.Н.:“Когато отидохме на място,имаше
работник,който пръскаше с някакъв маркуч.Те се опитваха сами с градински маркуч и кофи,кой каквото има,да гасят.“Гореизложеното
сочи,че работещите в базата на ищеца са предприели всички мерки,които са били по силите им за
ограничаване размера на щетата.Това,че комбайнът е изгорял почти напълно,не
обосновава извод,че застрахованият не е изпълнил задължението си по чл.14,т.2
от ОУ.Както свидетелства св.Н.: „Пожарът беше обхванал целия комбайн.Един
автомобил много бързо гори,в рамките на 10-15 минути може да изгори с тотална
щета.Гасихме в порядъка на 20 минути,без да спрем,успяхме каквото можахме да
спасим,доколкото си спомням,предните гуми и кабината.Бункера,резервоара,задните
губи,всичко изгоря.“При наличие на категорични доказателства за навременно
уведомяване от ищеца,веднага след констатиране на пожара,на Пожарната служба в
с.Крушари,както и за
предприети
от работещи при ищеца лица действия по потушаване на пожара,констатираното от
ответника несъответствие между част от данните в исковата молба и тези в писменото
обяснение за процесното събитие,представено на застрахователя преди завеждане
на исковата молба,само по себе си не обосновава извод за неоснователност на
иска. Обстоятелствата дали ищецът е отишъл пеш или с колата си до
Пожарната,дали лично е участвал или не в гасенето на пожара,относно които
обстоятелства е констатирано разминаване в обясненията на страната,са правно
ирелевантни за спора,доколкото правно значимите за спора факти са
своевременното уведомяване за пожара и предприемането на възможните мерки за
потушаването му,които са безспорно изяснени и доказани по делото.
Ответникът
не релевира твърдение за неизпълнение от страна на ищеца на задължението му по
чл.14,т.3 от ОУ по застраховка „Щети на
имущество“- Секция IX,изискващо застрахованият да съхрани
увреденото имущество и да го предостави на разположение на представител на
застрахователя за оглед и оценка.Приложените документи по образуваната от
ответното дружество преписка по щетата сочат на изпълнение и на това задължение
от страна на Д.П..Реализиран е оглед на място от страна на застрахователя,като
е извършен опис на увреденото и погиналото.
При липса на доказателства,че ищецът не е
изпълнил задълженията си по чл.14,т.1,2 и 3 от
ОУ по застраховка „Щети на
имущество“- Секция IX,не е налице основание по
чл.15,ал.1 от ОУ и чл.408,ал.1,т.3 от КЗ застрахователят да откаже изплащането на
обезщетение.
В случая застрахованият комбайн е унищожен
изцяло.Горното се установява както от свидетелските показания,приложените към
преписката по образуваната щета документи-опис на увредено и погинало имущество,така и от заключението на
назначената и изготвена по делото
съдебно-автотехническа оценъчна експертиза/стр.150-164/,съгласно което
възстановяването на процесния комбайн,с цел отстраняване на нанесените му
повреди при възникналия на 25.10.2017г.пожар и бъдещата му експлоатация по
предназначение,е невъзможно.
На основание чл. 386,ал.2 КЗ,при настъпване
на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието,освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност.С разпоредбата на чл. 400,ал. 1 КЗ е дадена
дефиниция на понятието действителна застрахователна стойност – стойността,срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество.Възстановителната стойност е дефинирана с разпоредбата на чл. 400,ал.
2 КЗ като стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество,в това число всички присъщи разходи за доставка,строителство,монтаж и
други,без прилагане на обезценка.Съобразно разпоредбата на чл. 400,ал. 3 КЗ,ако
не е уговорено друго,се приема,че застрахователната сума по договора е определена
съгласно действителната стойност на имуществото.
Съгласно установената съдебна практика,застрахователното
обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и
доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица
застрахователна сума.Според константата съдебна практика(напр.:Решение № 37 от
23.04.2009г. по т. д. № 667 / 2008г. на ВКС,ТК,І т. о.;Решение № 79 от
02.07.2009г. по т. д. № 156 / 2009г. на ВКС ТК,I т.о.;Решение № 22 от
26.02.2015г. по т. д. № 463 /
В конкретния случай,застрахованият комбайн е
унищожен до степен,че бъдещата му експлоатация по предназначение е
невъзможна,т.е налице е тотална щета.Размерът на настъпилата вреда съобразно
изложеното по-горе е равен на действителната стойност на зърнокомбайна към
датата на застрахователното събитие - 25.10.2017г. или на 59 123.00 лв.,колкото
е посочило вещото лице,че е пазарната стойност на зърнокомбайна към тази дата.Съдът
кредитира изцяло заключението на експертизата като обективно и компетентно,като
не споделя възраженията на ответника срещу него.От приложенията към
експертизата и обясненията на експерта в съдебно заседание на
21.02.2019г./стр.171-173/ се установява,че при определяне на пазарната стойност
на застрахованата вещ вещото лице Е.Ж. е взело предвид всички аналози,които се
предлагат на пазара,в т.ч. приложените от ответника пазарни аналози,изключило е
минималните и максимални цени,като е приело
осреднен вариант на цената,съобразен с годината на производство на процесната
машина.При това положение,представената от ответника в с.з. на 21.02.2019г.
обява на стойност 36 000 лв. не може да повлияе и промени извода на експерта за пазарната стойност на
застрахования зърнокомбайн.
По гореизложените съображения,предявеният
частичен иск за сумата от 30 000.00 лв. се явява доказан по основание и
размер и следва да бъде изцяло уважен,като сумата бъде присъдена,ведно със
законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба - 15.06.2018г.,до
окончателното изплащане на задължението.
С оглед този изход на спора,направеното в
този смисъл искане и представените във връзка с това доказателства,на основание
чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените по делото разноски,в общ размер от 2 885.00 лв.,от които:
1200.00 лв.-заплатена държавна такса за образуване на делото; 5.00 лв.-заплатена държавна такса за издаване на съдебно удостоверение; 250.00
лв.-заплатено възнаграждение на вещото лице; 1430.00 лв.-заплатено в брой адвокатско
възнаграждение.Възражението на ответната страна на основание чл.78,ал.5 от ГПК
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца съдът
намира за неоснователно,доколкото възнаграждението е в дължимия по
чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер.
По гореизложените мотиви,Добричкият окръжен
съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Акционерно дружество „***“,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление:гр.София 1301,област София,община Столична,район
Възраждане,ж.к.Възраждане,ул.“ ***“ № 7,ет.5,представлявано заедно от А. П. Л.и
***,да заплати на основание чл.405,ал.1,във вр. с чл.386,ал.2 от КЗ,на Д.Ж.П.,ЕГН:**********,***,сумата
от 30 000.00 лв./тридесет хиляди лева/,частичен иск от претенция в общ
размер от 80 000.00 лв.,представляваща застрахователно обезщетение по
застраховка „ Пожар и природни бедствия“ секция I - „Индустриален
пожар“ и секция IX- „Комплексна застраховка на селскостопанска
техника“,обективирана в полица № 0110-930-2017-00087/07.07.2017г.,за претърпени
имуществени вреди от увреждането на собствения на ищеца зърнокомбайн „ Масей
фергюсън“ 34,с рег.№**,в резултат на настъпил на 25.10.2017г.пожар,ведно със
законната лихва върху главницата,считано
от датата на подаване на исковата молба - 15.06.2018г.,до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Акционерно дружество „***“,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление:гр.София 1301,област София,община Столична,район
Възраждане,ж.к.Възраждане,ул.“ ***“ № 7,ет.5,представлявано заедно от А. П. Л.и
***,да заплати на основание чл.78,ал.1 от ГПК на Д.Ж.П.,ЕГН:**********,***,сторените
по делото съдебни разноски,в общ размер от 2 885.00 лв./две хиляди
осемстотин осемдесет и пет лева/,от които: 1200.00 лв.-заплатена държавна такса
за образуване на делото;5.00 лв.-заплатена държавна такса за издаване на съдебно
удостоверение;250.00 лв.-заплатено възнаграждение на вещото лице; 1430.00
лв.-заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Апелативен съд,гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му.
Препис от решението да се връчи на
страните,чрез пълномощниците им по делото.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: