Решение по Гражданско дело 423/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№78

гр. Добрич, 05.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На седми март година 2019

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

Секретар Пепа Митева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

гражданско дело номер 423 по описа за 2018 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Д.Д.Б. ***.

В исковата молба е посочено, че през 1984 - 1985г. ищецът – ***, заедно с *** Д.К. /не участва в делото/ изработили ***урен проект "Жилищен блок с магазини "***", гр.Толбухин -II вариант" – във фаза «технико-икономически доклад за резултатите от предварителните проучвания». Проектът включвал шест секции - А, Б, В, Г, Д и Е. Проектът бил приет с решение на експертния технико-икономически съвет на ОбНС-Толбухин и одобрен.

После, преименуван в ЖБ"Добруджа", проектът бил надграден във фаза технически проект. В частта за първите три секции това било направено от *** К., а в частта на четвъртата секция - от ищеца.

Първите четири секции А, Б, В и Г били изградени.

През 2004г. ответникът възложил на ищеца да преработи проекта на ЖБ»Добруджа-Д», а през 2006г. открил процедура за малка обществена поръчка и отправил покана до ищеца със същия предмет. Процедурата била прекратена.

След проведена открита процедура за обществена поръчка през 2009г. ответникът Община - Добрич възложил на "***"ЕООД техническото проектиране на "ЖБ "Добрич" - с обслужваща част" и после на "ЖБ "Добрич" - разширяване на жилищна и обслужваща част". Въз основа на това били изготвени технически проект "ЖБ "Добрич" - с обслужваща част в УПИ II кв.12 ЦГЧ - трета категория" и технически проект "ЖБ "Добрич" - разширяване на жилищна и обслужваща част". И двата проекта били съгласувани за съответствие от общинския експертен съвет по устройство на територията /протокол №9/18.06.2009г. и протокол №12/17.09.2009г./, одобрени от главния ***, който издал и разрешение за строеж №236/17.06.2009г.

Строителството на обекта, предвиден в техническите проекти от 2009г., започнало и се осъществявало и понастоящем.

Според ищеца техническите проекти от 2009г. не проектирали нов самостоятелен обект, различен от този, който ищецът и арх.К. проектирали през 1985г. Според ищеца техническите проекти от 2009г. имат за предмет същите секции Д и Е, проектирани от ищеца и арх.К. с технико-икономически доклад. Техническите проекти били създадени, като технико-икономическият доклад бил преработен, чрез внасянето на изменения в него в частта на секциите Д и Е. Това ставало ясно, като се имало предвид, че ЖБ»Добрич» по техническите проекти от 2009г. е проектиран за урегулирания поземлен имот, в който вече са изградени първите четири секции на ЖБ»Добруджа» по технико-икономическия доклад и при отчитане на предвидената обемно-пространствена връзка между тях и новопроектирания ЖБ»Добрич».

Технико-икономическият доклад за резултатите от предварителните проучвания «Жилищен блок с магазини «*** – втори вариант», после пренаименован на ЖБ»Добруджа» съставлявал ***урен проект. Негови съавтори били ищецът и арх.К., респ. те били носители на авторското право за посочения ***урен проект.

С възлагането и одобряването на техническите проекти от 2009г. на ЖБ»Добрич» ответникът Община-Добрич извършил преработка на произведението на ищеца и арх.К., изразяваща се във внасяне на промени в него. Така ответникът използвал произведението на ищеца, което той не бил разрешавал.

Използването по посочения начин от ответника на произведението на ищеца без разрешение от негова страна нарушавало правото му на съавтор, което ищецът иска да бъде установено от съда.

Ответникът използвал произведението на ищеца и арх.К. и като извършвал строителството на ЖБ»Добрич» въз основа на внасящите в произведението на ищеца промени технически проекти от 2009г. За това ищецът също не се бил съгласявал и иска да бъде забранено на ответника по-нататъшното използване в тази форма /продължаване на строителството/ на произведението му без негово разрешение.

Свързано с предходните два петитума и като тяхна последица, ищецът иска за сметка на ответника Обшина – Добрич диспозитивът на съдебното решение да бъде разгласен в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.

Ответникът Община - Добрич оспорва исковете.

Възразява за тяхната недопустимост, като се позовава на решаващите мотиви на решение по гр.д.№962/2013г. по описа на ДОС. Според ответника решаващите мотиви на съдебния акт по посоченото дело със сила на присъдено нещо установявали липсата на нарушаване на правото на ищеца на съавтор на ***урен проект ЖБ»***».

По същество ответникът възразява, че ищецът няма авторско право спрямо изработения от него и арх.К. през 1985г. проект - защото той бил само съгласуван, но не и одобрен, както и, защото към момента на изработването му ***урните проекти не били обект на защитено от закона авторско право.

Възразява, че техническите проекти от 2009г. не са изработени чрез внасяне на изменения в създадения от ищеца и арх.К. и не съставляват негова преработка. Техническите проекти били самостоятелни, а не доразвитие на проекта на ищеца и арх.К., като последното било и невъзможно поради настъпили във времето обективни промени, свързани с подробния устройствен план и обществено-икономически отношения и интереси.

По осъдителния иск за забрана на реализирането на проекта, възразява за погасяване на искането по давност, както и за това, че строителството е вече приключило на фаза «груб строеж».

По искане на ответника, за да го подпомага, по делото е конституирано «***»ЕООД – гр.Добрич.

Възраженията на ищеца срещу участието на «***»ЕООД, като помагач на ответника, са неоснователни. «***»ЕООД е правният субект, на когото ответникът е възложил да изработи технически проекти за ЖБ»Добрич». Ако се установи, че те съставляват преработен вариант на съизработения от ищеца проект от 1985г. – резултатът от делото ще е неизгоден за ответника. Това от своя страна би могло да обоснове обратна претенция на ответника срещу «***»ЕООД по повод изпълнението на възложената работа /доколкото възложеното е за изработване на нов технически проект, а не за преработване на съществуващия от 1985г./. Ето защо ответникът има интерес да се ползва в отношенията си с третото лице от разпоредбата на чл.223 ал.2 от ГПК по въпроса съставляват ли техническите проекти на ЖБ»Добрич» преработка на стария проект от 1985г., както и «***»ЕООД има интерес да встъпи по делото да помага на ответника да постигне изгоден за него резултат – чл.219 ал.1 във вр. с чл.218 от ГПК.

Третото лице «***“ЕООД също оспорва исковете като недопустими по съображенията, изложени от ответника, както и с оглед влязлото в сила решение по друго гр.д.№555/2009г. на ДОС, отхвърлящо иск на ищеца да бъде признат за автор

По същество поддържа, че ищецът не притежава авторско право върху технико-икономическия доклад от 1985г. – авторското право принадлежало на проектантската организация, в която той работел, евентуално принадлежало освен на ищеца и на други лица, а той не можел да се разпорежда сам с него. Технико – икономическият доклад не бил приет от експертния съвет, не бил и одобрен, за да е годен обект на защитено от закона авторско право.

Изработените през 2009г. от „***“ технически проекти на ЖБ“Добрич“ не съставлявали преработен, изменен проекта от 1985г., изработен от ищеца и арх.К.. Техническите проекти, изработени от третото лице, имали за предмет различен обект, отговарящ на новите необходимости.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Не е спорно, че през 1984г. - 1985г. ищецът – ***, заедно с арх.К. /не участва в делото/ са проектирали обект "Жилищен блок с магазини "***", гр.Толбухин -II вариант" във фаза «технико – икономически доклад за резултатите от предварителните проучвания». Не е спорно и, че двамата проектанти били в трудово правоотношение с Териториалната проектантска организация и са извършили проектирането в изпълнение на трудовите си задължения.

Съгласно протокол №5/11.04.1985г. на Експертния технико-икономически съвет при ОНС на заседанието е взето решение на съвета, с което е приет проектът «технико – икономически доклад за резултатите от предварителните проучвания» за обект "Жилищен блок с магазини "***", гр.Толбухин -II вариант".

Третото лице "***"ЕООД е възразило, че протокол №5/11.04.1985г. на Експертния технико-икономически съвет не е подписан. Възражението е основано на липсата на видими подписи върху представения по делото препис от документа. Касе се за препис, изготвен на пишеща машина, при което е естествено подписи да не се виждат, но тяхното полагане в оригинала е отбелязано от изготвилия преписа, а преписът е заверен по чл.183 от ГПК от ищеца. Наред с въведеното от него възражение, третото лице е поискало ищецът да бъде задължен да представи по делото заверено копие от оригиналния протокол, но не и предвиденото в чл.183 от ГПК – оригинала на документа или официално заверен препис от него. Освен това касае се за документ, който обективира решение на орган на ответника, създаден е от негови служители и оригиналът му се намира при ответника. Самият ответник не е оспорил представения от ищеца препис; съответно на липсата на оспорване и не е представил оригинала на протокола, което несъмнено би сторил, ако намиращият се при него оригинал на документа бе различен от представения от ищеца препис. Като се има предвид това, следва изводът, че представеният от ищеца препис съответства на оригинала на протокола и протоколът е подписан така, както е отбелязано в преписа.

По делото ищецът е представил заверено копие от изработения от него и другия *** «технико – икономически доклад за резултатите от предварителните проучвания» за обект "Жилищен блок с магазини "***", гр.Толбухин -II вариант", част «***урна». Видно е, че на чертежите са поставени щемпели, които не са много ясни на копието, но може да се прочете: »Общински народен съвет/Толбухин/ОДОБРЯВАМ/Главен *** – поставен подпис».

Проектираният през 1985г. от ищеца и другия *** обект е жилищен блок с магазини, състоящ се от шест секции - А, Б, В, Г, Д и Е.

Изготвено е заключение от вещо лице – ***, което е проследило предвижданията на устройствените планове за територията, за която е бил изработен технико – икономическият доклад и техните изменения във времето. Заключението на вещото лице по този въпрос е оспорено от ищеца /в защитата му по същество/, но оспорването е неоснователно. Заключението в тази част не е твърде добре структурирано, но е достатъчно ясно, а отговорите на вещото лице са обосновани и съответстват на показаното в съответните устройствени планове, извадки от които са приложени към заключението. Освен това дадените от вещото лице отговори по този въпрос, съответстват и на твърдяното от ищеца.

Така, установява се, че визата за проектиране на «Жилищен блок с магазини ***» е издадена през 1984г. по застроителен и регулационен план, предвиждащ една голяма територия за комплексно жилищно застрояване. През 1997г. застроителният и регулационен план е изменен, като е създаден УПИ I в кв.12, отреден «за жилищно строителство, магазини, подземно паркиране и трафопост». Въз основа на този застроителен и регулационен план със заповед №96/31.01.2001г. е одобрен КЗСП. В него изградените към този момент жилищни секции А, Б и В с прилежащите им ниски тела за обществено обслужване от съизработения от ищеца проект са показани като съществуващи и е предвидено изграждането на жилищните секции Г, Д и Е, подземен паркинг и ниски тела за обществено обслужване. Последвало е изграждането на секция Г. Останалите две секции Д и Е не са изградени.

С решение №38-3/31.01.2006г. на ОбС-Добрич е одобрен подробен устройствен план – план за регулация и застрояване за ЦГЧ. От бившия УПИ I в кв.12 по предходния план са образувани няколко урегулирани поземлени имота. Предвиденият УПИ II е отреден за „жилищно строителство, паркинг, гараж, обществено обслужване“ и в него са нанесени съществуващите секции А, Б, В и Г от съпроектирания от ищеца жилищен блок, както и е запазено предвиденото застрояване на секциите Д и Е с етажността по КЗСП от 2001г.

Междувременно през 2004г. ответникът поканил ищеца да преработи проекта в частта за секция Д /л.36/, като по делото няма данни за следващото развитие в тази връзка. През 2006г. ответникът отправил покана до ищеца да участва в процедура по договаряне за възлагане на малка обществена поръчка също за преработка на проекта в частта за секция Д, която процедура е прекратена /л.37 – 39/.

На 20.11.2008г. ответникът обявил процедура за обществена поръчка за изработване на технически проект на жилищен блок „Добрич“ с обществено обслужваща част в УПИ II в кв.12 по ПУП на ЦГЧ. От представените по делото писмени доказателства /л.40 – 50/ се установява, че в резултат на проведената процедура с договор от 06.03.2009г. ответникът възложил на „***“ЕООД да изработи технически проект за жилищен блок „Добрич“ – с обществено обслужваща част в УПИ II в кв.12 по ПУП на ЦГЧ. В последствие с договор от 17.08.2009г. ответникът възложил на „***“ЕООД да изработи технически проект за жилищен блок „Добрич“ – разширяване на жилищна и обслужваща част /л.56 – 62/.

Изработеният от „***“ЕООД технически проект за жилищен блок „Добрич“ е представен по делото. От обясненията на процесуалния представител на ответника и писмено изложеното от „***“ЕООД се установява, че отделен, самостоятелен технически проект „ЖБ„Добрич“ – разширяване на жилищна и обслужваща част“ не съществува. Касае се за това, че в рамките на първо обявената процедура „***“ЕООД изготвило технически проект „ЖБ „Добрич“ – с обществено обслужваща част“, в който били проектирани повече самостоятелни обекти от поисканите от ответника като възложител, което довело до възлагането им за проектиране, предмет на втория договор от 17.08.2009г.

Или „технически проект ЖБ „Добрич“ – с обществено обслужваща част“ и „технически проект „ЖБ „Добрич“ – разширяване на жилищна и обслужваща част“ съставляват единно цяло, един технически проект, който е представен по делото. Същото следва и от заключението на вещото лице и обясненото от него, че се е запознало с техническия проект на ЖБ“Добрич“, който е представен по делото в пълнота.

Вещото лице е извършило съпоставка и сравнение между съизработения от ищеца технико – икономически доклад за резултатите от предварителните проучвания на ЖБ "***" и изработения от «***»ЕООД технически проект на ЖБ «Добрич».

Съгласно даденото от него заключение и двата проекта са за жилищна сграда, в която първите два етажа са нежилищни, има и подземен етаж за складови помещения към жилищните обекти. И двата проекта могат да се реализират поетапно, по секции.

Техническият проект от 2009г. е съобразен със съществуващата сграда /построените секции А, Б, В, Г по първия проект/, като осигурява ***урна връзка и правилно ***урно-пространствено оформяне.

Проектите се различават по предвидената система за изграждане – едроплощен кофраж по първия проект, монолитно строителство по техническия проект. Различават се по броя на проектираните жилищни етажи в едната от секциите, по площта на етажите, по броя на проектираните жилища, тяхната площ, функционално решение, вид и конфигурация - на етаж и като цяло. Височината на отделните етажи по първия проект е различна от височината на съответните етажи по техническия проект. Различни са и конструктивните оси на жилищата по двата проекта. В техническия проект са проектирани паркоместа, каквито в първия проект липсват. ***урно-художественият образ на сградите по двата проекта са напълно различни. Фасадата по първия проект се отличава с богато пластично решение, докато по техническия проект фасадата е решена строго и изчистено.

Констатациите на вещото лице за общото и различното между двата проекта от ***урна гледна точка не се спорят от страните. Посоченото от вещото лице по този въпрос е обосновано, аргументирано и онагледено с приложения към заключението, поради което следва да се възприеме.

Не е спорно, че ответникът извършва строителство в УПИ II в кв.12 по ПУП на ЦГЧ на обекта по техническия проект, изработен от „***“ЕООД. От заключението на вещото лице се установява, че строителството е осъществено на етап „груб строеж“.

С решение №179/16.12.2010г. по в.гр.д.№527/2010г. на Варненския апелативен съд /след отмяна на решение №261/25.05.2010г. по гр.д.№555/2009г. на ДОС/ е отхвърлен предявеният от Д.Д.Б. *** иск по чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.15 ал.1 т.2 от ЗАПСП за признаване за установено авторското право на ищеца върху ***урно произведение – идеен и технически /работен/ проект на ЖБ „Добруджа“, както и на секциите Д и Е, които са неразделна част от ЖБ „Добруджа“, но с ново наименование ЖБ „Добрич“. Решението не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила.

С решение №5/13.01.2015г., поправено с решение №52/24.02.2017г., по гр.д.№962/2013г. на ДОС са отхвърлени предявените от Д.Д.Б. *** и Е.Д.искове за осъждането на ответниците солидарно да обезщетят ищеца за имуществените и неимуществени вреди, които са му причинили, като са оспорили авторството му, преименували и преработили идейния проект за обект –ЖБ „Добруджа“ в гр.Добрич, като са го лишили от право да доработи проекта, от право на бъдещи преустройства и право да извършва авторски надзор и искането за разгласяване диспозитива на решението. С решение №55/23.04.2015г. по в.гр.д.№118/2015г. на Апелативен съд Варна решението на окръжния съд е потвърдено. Същото е влязло в сила.

По искова молба на Д.Д.Б. *** и Е.Д.е било образувано и гр.д.№665/2016г. на Окръжен съд – Добрич. След оттегляне на предявените искове от ищеца производството по делото е прекратено и определението е влязло в сила.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявени са в условията на кумулативно субективно съединяване

- иск по чл.95б ал.1 т.1 от ЗАПСП за установяване факта на нарушение на правото на ищеца на съавтор на одобрен ***урен проект "Жилищен блок с магазини "***", гр.Толбухин -II вариант", извършено от ответника Община – Добрич, който без разрешението на ищеца използвал по чл.18 ал.1 и ал.2 т.8 от ЗАПСП произведението му, като чрез възлагането и одобряването на техническите проекти "ЖБ "Добрич" - с обслужваща част в УПИ II кв.12 ЦГЧ - трета категория" и "ЖБ "Добрич" - разширяване на жилищна и обслужваща част", извършил преработка на произведението на ищеца, изразяваща се във внасянето на промени в него,

- иск по чл.95б ал.1 т.2 от ЗАПСП във вр. с чл.18 ал.2 т.9 от ЗАПСП – да бъде забранено на ответника Община – Добрич неправомерното използване на ***урния проект на ищеца "Жилищен блок с магазини "***", гр.Толбухин -II вариант" посредством реализирането на техническите проекти "ЖБ "Добрич" - с обслужваща част в УПИ II кв.12 ЦГЧ - трета категория" и "ЖБ "Добрич" - разширяване на жилищна и обслужваща част" и

- иск по чл.95б ал.1 т.6 от ЗАПСП – да бъде разгласен за сметка на ответника Обшина – Добрич диспозитивът на съдебното решение.

В съответствие с чл.299 ал.1 и 2 от ГПК недопустимо е повторното водене на дело за спор, който вече е разрешен с влязло в сила решение; а съобразно чл.298 ал.1 от ГПК решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. Като се имат предвид цитираните разпоредби и се съпоставят предходно водените дела, посочени по-горе, се налага изоводът, че сега сложеният на разглеждане правен спор не е преклудиран от сила на присъдено нещо.

Това е безусловно ясно, що се касае до гр.д.№665/2016г. на ДОС - определението за прекратяване поради оттегляне на исковете не формира сила на присъдено нещо и е напълно правноирелевантно за какъвто и да било друг следващ правен спор.

Крайният съдебен акт, с който е приключило гр.д.№555/2009г. на ДОС, а именно решение №179/16.12.2010г. по в.гр.д.№527/2010г. на Варненския апелативен съд, със сила на присъдено нещо е разрешил спор между същите страни, но за друг спорен предмет. Това е така, защото отхвърленото искане по гр.д.№555/2009г. на ДОС е било за установяване едноличното право на авторство на ищеца, докато сега предявените искания са други – за установяване факта на нарушение на правото на ищеца на съавтор, за забраняване на ответника да използва съавторския проект на ищеца и за разгласяване на нарушението. Не е същото и основанието по двете дела, защото обстоятелствата, с които ищецът обосновава исканията си не съвпадат напълно.

Идентични са съображенията за липса на идентичност на спорния предмет, разрешен със сила на присъдено нещо по гр.д.№962/2013г. на ДОС и сега предявеният спорен предмет, макар и между същите страни. По повод гр.д.№962/2013г. на ДОС следва да се посочи и друго. Решението по него със сила на присъдено нещо е отрекло спорното по това дело право на ищеца на обезщетение, което зависи от няколко предпоставки – ищецът да е съавтор на проекта, да е налице нарушение на правото му на съавтор, вреди и причинна връзка между нарушението и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно, за да се удовлетвори иск за обезщетение и липсата само на една от тях е достатъчно основание за несъществуването на правото на обезщетение и отхвърлянето на иска. Но, мотивите на решението в нито една тяхна част не се обхващат от силата на присъдено нещо. В този смисъл са разясненията по т.18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС на РБ. Със сила на присъдено нещо се ползва само диспозитивът на съдебното решение. Отнесено към решението по гр.д.№ 962/2013 г. на ДОС, това означава, че със сила на присъдено нещо е установено, че ищецът няма право на обезщетение за вреди от извършено от ответниците нарушение на правото му на съавтор на проекта, но не и, че със сила на присъдено нещо е установено поради липсата на коя предпоставка/предпоставки за съществуването на това право то липсва.

От изложеното следва, че, противно на поддържаното от ответника и подпомагащото го лице, предявените искове са допустими.

Разгледани по същество, те са неоснователни.

Съгласно Наредба №1 за проучвателните и проектни работи по капиталното строителство /сега отм./, действала към 1984г. – 1985г., технико-икономическият доклад за резултатите от предварителните проучвания е фаза в проектирането на едно ***урно произведение. В съответствие с чл.1 от Наредба №17 за авторското право на произведенията на ***урата /сега отм./, издадена на осн.чл.31 от Закона за авторското право /сега отм./, всички утвърдени проектни фази на произведенията на ***урата са признат предмет на авторско право, защитено от закона. Следователно технико-икономическият доклад за резултатите от предварителните проучавания "ЖБ ***", гр.Толбухин -II вариант" по същността си е годен да бъде обект на авторско право. Същият е и утвърден по реда, предвиден в чл.33 ал.1 т.2 и ал.2 т.3 от Правилника за капитално строителство /сега отм./ Следователно процесният технико-икономически доклад е произведение на ***урата, обект на защитено от закона авторско право.

В съответствие с чл.2 ал.1 и 2 от Наредба №17 автор на ***урното произведение е неговият създател, а, когато произведението е създадено от повече от едно лице, всички създатели са негови съавтори. Изрично в разпоредбата на чл.2 ал.6 от Наредба №17 е изключено, авторското право върху произведения на ***урата, създадени в инженерно-внедрителски организации, да принадлежи на организациите /макар на организациите да са признати имуществените права върху произведението/. Като се има предвид това, макар да са създали процесния технико-икономически доклад в рамките на трудовите си правоотношения с проектантската организация, съавтори на произведението са ищецът – *** и арх.К., които и са придобили авторското право върху създаденото от тях.

В съответствие с пар.6 ал.2 от ПЗРЗАПСПС ищецът е запазил придобитото от него преди влизане в сила на този закон съавторско право върху горното произведение на ***урата.

Следва да се посочи, че решение №179/16.12.2010г. по в.гр.д.№527/2010г. на ВАпС не налага друг извод. Решението отхвърля претенцията на ищеца за установяване, че е едноличен автор на ***урното произведение. Това не подлежи на преразглеждане, но то и не се твърди в настоящото производство. С оглед гореизложеното, основателно е сега твърдяното, че ищецът е съавтор на произведение на ***урата по смисъла на пар.2 т.9 от ДР на ЗАПСП – ***урен проект на сграда "ЖБ ***", гр.Толбухин -II вариант", пренаименуван на «ЖБ Добруджа».

На въпроса – съставляват ли техническите проекти от 2009г. на ЖБ»Добрич» преработка на съавторския ***урен проект на ищеца за "ЖБ ***" /«ЖБ Добруджа»/ - следва да се отговори преди всичко въз основа на съпоставка на двата проекта в техните същностни характеристики.

Доводите на ищеца за обстоятелства извън самите проекти, като такива, са ирелевантни за този спор. Ето защо не подлежи на обсъждане наведеното от ищеца по повод проведените от ответника процедури, предхождащи и следващи възлагането от негова страна и изработването от третото лице на техническите проекти на ЖБ»Добрич».

Установи се по-горе от заключението на вещото лице, че общото между съавторския проект на ищеца и техническите проекти на ЖБ»Добрич» се свежда до следното: 1. и двата проекта са за жилищна сграда, в която първите два етажа са нежилищни, 2. и двата проекта могат да се реализират поетапно, по секции, 3. техническият проект от 2009г. е съобразен със съществуващата сграда по съавторския проект на ищеца /построените секции А, Б, В, Г по първия проект/, като осигурява ***урна връзка и правилно ***урно-пространствено оформяне.

Извън тези три общи белега, двата сравнявани ***урни проекта, са в изключителна степен различни. Тук не е необходимо да се преповтарят разликите, но е видно от изложеното по-горе, че те са твърде много и са свързани с външното оформление на проектираните по двата проекта сгради, системите за изграждането им, тяхното решение по етажи, височини, обекти, паркоместа, конструктивни оси и т.н.

Доводът на ищеца, че именно в тези различия се изразява твърдяното от него изменение на неговия съавторски ***урен проект, не може да бъде възприет. Несъмнено е, че всяко преработване на ***урно произведение чрез внасяне на промени в него би довело до краен резултат, който ще е различен от първообраза. Но различията между два ***урни проекта не означават непременно, че второ изработеният проект е създаден чрез преработване и внасяне на изменения в първия. Подобен подход на разсъждение е необоснован и би могъл да доведе напълно неприемливи изводи. При отчитане на обема и същността на разликите между съавторския ***урен проект на ищеца за ЖБ"9-“и септември“/ЖБ „Добруджа“ и техническите проекти от 2009г. за ЖБ“Добрич“ се налага, че техническите проекти на ЖБ“Добрич“ проектират сграда, която е различна, самостоятелна в предвижданията си, а не преработен вариант чрез изменение на съпроектираната такава от ищеца. Единствените три общи белега между проектираните по двата проекта сгради не налагат друг извод. Противното би означавало, че всеки следващ ***урен проект за многоетажна жилищна сграда с етажи за обществено обслужване съставлява преработка чрез изменение на който и да било предходно създаден /на първия изобщо/ ***урен проект за такава сграда. Верно е, че в случая и двата ***урни проекта /съавторският на ищеца и техническият ЖБ“Добрич/ проектират сграда за строителство все в УПИ II в кв.12 по ПУП на ЦГЧ, като техническият проект на ЖБ“Добрич“ е изработен при положение, че подробният устройствен план е допускал строителството на секциите Д и Е от съавторския проект на ищеца. Тези обстоятелства също не могат да обосноват извод, че ***урен проект за сграда в един имот, създаден при наличието и при възможността за реализация на предходен проект за сграда в същия имот, съставлява преработка на първия проект. Именно, защото се проектира строителство в имот, в който вече съществува такова, естествено е новопроектираният обект да съответства по вид на съществуващия /жилищен блок с магазини/ и да се осигури ***урно-пространствена връзка между изграденото вече и новопроектираното. В този смисъл общото между съавторския проект на ищеца за ЖБ“***“/ЖБ“Добруджа“ и техническите проекти от 2009г. на ЖБ“Добрич“ не подкрепя в достатъчна степен извод за създаването на техническите проекти чрез преработка и внасяне на изменения в съавторския проект на ищеца. Напротив – обемът и характерът на различията между двата проекта, изключват тези различия да съставляват изменение на съавторския проект на ищеца и така, чрез внасяне на изменения в него, той да е преработен във вида на техническите проекти на ЖБ“Добрич“.

В обобщение на изложеното - техническите проекти от 2009г. на ЖБ“Добрич“ не съставляват преработка на ***урен проект "Жилищен блок с магазини "***", гр.Толбухин -II вариант" /после ЖБ“Добруджа“/ чрез внасяне на изменения в него. Щом като това е така, то съавторските права на ищеца по чл.18 ал.2 т.8 и т.9 от ЗАПСП не са нарушени със създаването на техническите проекти от 2009г. на ЖБ“Добрич“ и с реализиране на предвиденото в тях строителство.

Следователно няма основание по чл.95б ал.1 т.1 от ЗАПСП за установяване на нарушение на съавторското право на ищеца, изразяващо се в използване без неговото разрешение на ***урното му произведение – преработено и изменено със създадените технически проекти на ЖБ“Добрич“. Този краен извод по предявения срещу Община – Добрич иск по чл.95б ал.1 т.1 от ЗАПСП не би се променил, дори и /обратно на горното/ да се приеме, че техническите проекти от 2009г. на ЖБ“Добрич“ са преработка на съавторския проект на ищеца. Това е така, защото техническите проекти за ЖБ“Добрич“ са създадени от „***“ЕООД, а не от ответника. Следователно „***“ЕООД би бил субектът извършил нарушението на съавторското право на ищеца във формата по чл.18 ал.2 т.8 от ЗАПСП – използване чрез преработка и внасяне на изменения. Верно е, че третото лице е изготвило техническите проекти на ЖБ“Добрич“ по възлагане на ответника, но ответникът е възложил изработването на нови проекти, а не преработка на съществуващия ***урен проект. Как ответникът и третото лице биха уредили отношенията си в тази връзка тук е без значение. Същественото за настоящия спор е, че ответникът не е извършил използване /преработване и внасяне на промени/ на съавторския проект на ищеца в твърдяната от него форма по чл.18 ал.2 т.8 от ЗАПСП и ищецът няма основание по чл.95б ал.1 т.1 от ЗАПСП да иска установяване на такова нарушение по отношение на ответника.

Няма основание и по чл.95б ал.1 т.2 от ЗАПСП за осъждане на ответника да преустанови нарушение на съавторското право на ищеца, изразяващо се в използване без неговото разрешение на ***урното му произведение – чрез строителството на техническите проекти на ЖБ“Добрич“, които, както се установи, не съставляват преработка на съавторския ***урен проект на ищеца.

Съответно на резултата по главните искове, който не е изгоден за ищеца, неоснователен е и искът му по чл.95б ал.1 т.6 от ЗАПСП – за разгласяване диспозитива на решението.

Неосноватените искове следва да бъдат отхвърлени.

С оглед този резултат и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноските за вещо лице – 250 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева, определен по реда на чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.23 т.4 от НБПП.

На третото лице, подпомагащо ответника, разноски не се следват – чл.78 ал.10 от ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Д.Б. с ЕГН ********** *** искове, както следва

- иск по чл.95б ал.1 т.2 от ЗАПСП във вр. с чл.18 ал.1 т.9 от ЗАПСП – да бъде забранено на ответника Община – Добрич неправомерното използване на съавторския ***урен проект на ищеца "Жилищен блок с магазини "***", гр.Толбухин -II вариант" посредством реализирането на техническите проекти "ЖБ "Добрич" - с обслужваща част в УПИ II кв.12 ЦГЧ - трета категория" и "ЖБ "Добрич" - разширяване на жилищна и обслужваща част" и

ОСЪЖДА Д.Д.Б. с ЕГН ********** ***, да заплати на Община – Добрич сумата 250 лева – разноски за вещо лице и сумата 120 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на „***“ЕООД – гр.Добрич, като трето лице, подпомагащо ответника Община – Добрич.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: