Р Е Ш Е Н И Е

№ 77

гр.Добрич 05.04.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и седми март 2019 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №482 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Предмет на същото е въззивна жалба на С.Д. *** срещу решение №164/17.11.2017 г. по гр.д.№173/2017 г. на Балчишкия районен съд в частта,с която въззивницата е осъдена да заплати на Д.И.М. и М.И.М. сума от 7 200 лв,представляваща продажна цена по сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 21.12.2015 г.Производството по втората подадена от Д.И.М. въззивна жалба срещу цялото първоинстанционно решение е прекратено с влязло в сила определение №143/19.02.2019 г. на ДОС поради оттеглянето й.

В жалбата си С. Д.М. сочи,че в обжалваната част първоинстанционното решение е незаконосъобразно и не кореспондира с представените доказателства,поради което настоява за отмяната му в тази част.Районният съд не съобразил,че продажната цена за трите земеделски имота-предмет на предварителния договор е била изплатена от купувачката С.М. в полза на двамата продавачи чрез банков превод още на 04.05.2016 г.,т.е. в уговорения по чл.6 от предварителния договор срок за това до 30.05.2016 г. и по изрично посочената в клаузата на договора обща банкова сметка ***.За горното плащане било представено платежно нареждане,което не било обсъдено от първоинстанционния съд.В подкрепа на изложеното въззивницата прилага към жалбата си и банково извлечение,касаещо извършения превод на продажната цена.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК въззиваемите М.И.М. и Д.И.М. не са подали писмен отговор на жалбата.В последващи молби Д.М. изразява становище,че жалбата е основателна,тъй като продажната цена по предварителния договор действително била изплатена от купувачката на продавачите с платежното нареждане от 04.05.2016 г.В хода на въззивното производство и въззиваемата М.М. подкрепя изложеното в жалбата и настоява за уважаването й,респ. за отмяна на първоинстанционното решение в атакуваната му част.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата е получила препис от първоинстанционното решение на 11.12.2017 г.,а жалбата е подадена по пощата на 22.12.2017 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за него част.Разгледана по същество,жалбата е основателна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част,но е неправилно,като съображенията за този извод са следните:

С решение №164/17.11.2017 г. по гр.д.№173/2017 г. на Балчишкия районен съд е обявен за окончателен на основание чл.19 ал.3 от ЗЗД сключеният на 21.12.2015 г. между Д.И.М. с ЕГН ********** *** и М.И.М. с ЕГН ********** *** като продавачи и С.Д.М. с ЕГН ********** *** като купувач предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти,по силата на който Д.И.М. и М.И.М. продават на С.Д.М. следните недвижими имоти:

ПИ-нива,четвърта категория,с идентификатор 23769.15.18,с площ от 18402 кв.м,находяща се в землището на с.Д.,общ.Б.,при съседи-ниви: 23769.15.43; 23769.15.19;23769.15.51, 23769.15.17, с право на преминаване през: 23769.15.21; 23769.15.20; 23769.15.19 и право на преминаване с широчина 4 метра за 23769.15.17;

ПИ-нива,трета категория,с идентификатор 23769.18.30, с площ от 31259 кв.м,находяща се в землището на с.Д.,общ.Б.,при съседи: ниви №№ 23769.18.57, 23769.18.45, 3769.18.29 и общински път 23769.18.46;

ПИ-нива,трета категория,с идентификатор 67951.36.53,с площ от 10001 кв.м,находяща се в местността „С.“ в землището на с.С.,общ.Б.,при съседи-ниви: №№ 67951.36.23, 67951.36.61, 67951.36.22, 67951.36.54, 67951.36.35, и 67951.36.24,

за сумата от 7 200 лв /седем хиляди и двеста лева/,

като купувачката по договора С.Д.М. е осъдена да заплати на продавачите Д.И.М. и М.И.М. сумата от 7 200 лв-цена на сключения помежду им предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.12.2015 г.С цитираното решение са уважени и други предявени от С. Д.М. осъдителни искове срещу Д.М. и М.М..Първоинстанционното решение е влязло в сила с изключение на обжалваната част,с която купувачката С.М. е осъдена да заплати на двамата продавачи дължима по процесния предварителен договор продажна цена.Районният съд е приел,че уговорената продажна цена за описаните три ниви не е изплатена от купувачката,поради което е постановил на основание чл.362 ал.1 от ГПК решение за уважаване на иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД при условие,че купувачката С.М. изпълни насрещното си задължение по предварителния договор да заплати на продавачите продажната цена.

С клаузата на чл.1 ал.2 от сключения между страните предварителен договор от 21.12.2015 г. са уговорени поотделно за всяка от трите процесни ниви продажни цени,както следва:2 500 лв за нива с идентификатор ***по кадастралната карта на с.Д.,3 400 лв за нива с идентификатор ***по кадастралната карта на с.Д. и 1 300 лв за нива с идентификатор 67951.36.53 по кадастралната карта на с.С..Предмет на предварителния договор е бил и недвижим имот в с.С.,общ.Д. /дворно място с площ от 1 010 кв.м,съставляващо УПИ V-423,кв.32 по плана на селото/,чиято продажна цена е уговорена в размер на 1 800 лв.За последния имот е бил сключен доброволно между страните окончателен договор преди завеждане на делото,поради което същият е останал извън предмета на спора.За всички имоти /три ниви и дворно място/ е уговорена обща продажна цена от 9 000 лв.В чл.6 от предварителния договор страните са се съгласили купувачката в срок до 30.05.2016 г. да заплати общата продажна цена от 9 000 лв по изрично посочена обща банкова сметка *** Д. и М. М..Не е спорно между страните,че купувачката С.М. е изпълнила в уговорения срок своето насрещно задължение по предварителния договор,като с платежно нареждане от 04.05.2016 г. /на лист 16 от делото на БРС/ е превела по сметката на продавачите М. и Д. М. сумата от 9 000 лв,в която се включва и продажната цена в размер на 7 200 лв на трите ниви-предмет на обявения по съдебен ред за окончателен предварителен договор.Горното плащане се потвърждава и от данните в депозираното пред въззивния съд банково извлечение,както и от признанието на този факт от двамата въззиваеми и ответници по исковете.

Предвид изложеното първоинстанционното решение като неправилно следва да бъде отменено в обжалваната му част.Неправилността се обуславя не само от необоснованото приемане,че продажната цена не е изплатена преди завеждане на делото,но и от неправилното процедиране на районния съд при постановяване на отделен осъдителен диспозитив за присъждане на сумата от 7 200 лв.Касае се за непрецизна формулировка.Дори и продажната цена да не е била изплатена,първоинстанционният съд,констатирайки това,е следвало да обяви предварителния договор за окончателен,като посочи,че горното става под условието по чл.362 ал.1 изр.1 от ГПК купувачката да заплати тази продажна цена с предупреждение,че неизпълнението на това условие в срока по чл.362 ал.1 изр.2 от ГПК може да доведе до обезсилване на решението съгласно разпоредбата на чл.362 ал.2 от ГПК.Касае се за прилагане на регламентирани от процесуалния закон последици при неизпълнение на насрещното задължение на купувача по заплащане на продажната цена,а не за произнасяне по предявен от продавачите срещу купувачката осъдителен иск за сума,при което би бил адекватен постановеният осъдителен диспозитив.По тази причина при отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част въззивният съд не дължи произнасяне по същество на предявен осъдителен иск за сумата от 7 200 лв и неговото отхвърляне.Резултатът от отмяната е безусловно обявяване на предварителния договор за окончателен,което е сторено с необжалваната и влязла в сила част от решението на БРС.

Страните не са претендирали присъждане на разноски,поради което въззивният съд не дължи произнасяне по отговорността за разноските в производството.

Настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване,тъй като обжалваната част от първоинстанционното решение е част от предмета на предявените три иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване на предварителния договор за продажба на три ниви за окончателен.Всеки от горните конститутивни искове е с цена под 5 000 лв,формирана от данъчната оценка на отделните ниви,поради което и по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК въззивното решение по тези искове не подлежи на касационно обжалване.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №164/17.11.2017 г. по гр.д.№173/2017 г. на Балчишкия районен съд в частта,с която С.Д.М. с ЕГН ********** *** е осъдена да заплати на Д.И.М. с ЕГН ********** и М.И.М. с ЕГН ********** сума от 7 200 лв /седем хиляди и двеста лева/,представляваща продажна цена по сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 21.12.2015 г.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.