Р Е Ш Е Н И Е

№ 70 ,1.04.2019 година, град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

Председател : ДИАНА ДЯКОВА

Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря Павлина Пенева

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 537 по описа за 2018 година намира следното:

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 2606/11.10.2018 г. ( по регистратурата на ТРС ), подадена по пощата на 9.10.2018 г., на ищцата Б.Ю. *** срещу решение № 131 от 19.09.2018 г. на Тервел-ския районен съд по гр.д.№ 80/2017 г., отхвърлящо исковете й за устано-вяване на нищожност на нотариалното удостоверяване на сключен между нея и ответника ( банка ) на 17.01.20107 г. договор за ипотека относно нива в село Поп Груево, извършено от Нотариус, с рег.№ 191 по регистъра на НК, с район на действие – ТРС с нотариален акт, вписан под № 3, том І, дело № 20/ 2007г. на Службата по вписванията, град Тервел и на несъщест-вуване на вписаните обстоятелства - ипотека и молбата за подновяването й, евентуално недействителност на двете вписвания - на ипотеката и под-новяването й.

В жалбата се съдържат оплаквания, подробно посочени в доклада на въззивния съд, за недопустимост на решението, като постановено по иск за нищожност на нотариално удостоверяване не на предявеното основание и за неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд процесуал-ни нарушения на : член 146,ал.1 и ал.2 от ГПК при изготвянето на доклада; на член 194, ал.2 и ал.3 от ГПК с оглед пропуск за произнасяне по оспорва-не истинността на два документа, подложени на проверка по член 193 от ГПК в с.з. от 14.05.2018 г. ; на 159,ал.1 и член 254,ал.1 от ГПК поради не-мотивирано отхвърляне на своевременно заявено искане за допускането на две експертизи ( графическа и лингвистична ) относно факти от значение за делото и други нарушения при обсъждането на доказателствата – без съпоставянето им едни с други във взаимна връзка, при надценяване на една част и пренебрегване на друга част, без да се отчитат факти по член 172 от ГПК при преценката на свидетелските показания и не по правилата на логиката. Иска се след събиране на нови доказателства решението да се отмени и исковете да се уважат с присъждане на разноски за две производ-ства.

Въззиваемата страна „Общинска банка” АД, град София изразява чрез пълномощника си становище, че искът за нищожност на нотариален акт за правна сделка ( за разлика от иска за нищожност на удостоверената с него сделка ) е процесуално недопустим, а в случай на допустимост на ис-ка ( и на обжалваното решение), че жалбата е неоснователна.

В отговор на третото лице – помагач на въззиваемата страна - Р.П.Д.– Нотариус от град Тервел жалбата се оспорва и се поддър-жа довод за недопустимост на иска .

По въпроса допустим ли е искът за нищожност на нотариално удос-товеряване на правна сделка няма задължителна съдебна практика, както и няма постановени от ВКС решение по член 290 от ГПК и определение по член 274,ал.3 от ГПК. В определения по член 288 от ГПК : определение № 824 от 15.07.2010 г. по гр.д.№ 363/2010 г. на ІV г.о. на ВКС ( посочено в отговора на третото лице ) и определение № 851 от 23.11.2016 г. по гр.д.№ 3213/2016 г. също на ІV г.о. на ВКС ( известно на състава на въззивния съд), с които не са допуснати до касационно обжалване въззивни решения по член 270,ал.3 от ГПК, е застъпено становище, че искът за нищожност на нотариално удостоверяване е недопустим, защото е за факт с правно зна-чение, чието установяване не е изрично предвидено - член 124,ал.4 от ГПК и страната разполага с иск за последиците от тази нищожност за граждан-ските си правоотношения с противната страна.

Същевременно има практика на ВКС – определение № 486 от 30.09. 2011 г. по ч.гр.д.№ 501/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС , постановено по реда на член 274,ал.3 от ГПК , за допустимост на иска за нищожност на нотариал-но удостоверяване по член 569,т.2 от ГПК ( констативен нотариален акт за право на собственост ) и решения на касационната инстанция ( посочени в определението по член 267,ал.1 от ГПК по в.гр.д.№ 537/2018 г.), с които е разгледан иск за нищожност на нотариално удостоверяване на сделки. В този смисъл е и по – старата практика – Решение № 39 от 20.01.1999 г. по гр.д.№ 841/1998 г. на V г.о. на ВКС .

Нотариалното удостоверяване на сделка относно вещни права върху недвижими имоти е писмено свидетелстващо изявление на нотариален ор-ган, което освен обвързваща доказателствена сила има и конститутивно действие. Вярно е, че то е елемент от фактическия състав на сделката – член 18 от ЗЗД и че ако е засегнато от порок, водещ до нищожност, сделка-та също ще е нищожна по член 26,ал.2 от ЗЗД . Но щом законът урежда случаи на нищожност на нотариалното удостоверяване – член 576 от ГПК, член 472 от ГПК ( отм. ) страната може да позове на нарушението и да иска установяване нищожността на нотариалното действие само. Искът е сред-ство за защита срещу създадената с порочния нотариален акт привидност за спазване на предвидената в закона форма за сделката. Въззивният съд приема, че искът на страната по сделката, сключена във формата на оспо-рения нотариален акт, е процесуално допустим. Първоинстанционният съд е разгледал иска на предявеното основание и искане и решението му е про-цесуално допустимо .

Възивницата ( ищца ) е твърдяла, че е неграмотна, не владее българ-ски език, говори само на турски език и има оскъдни познания при изписва-не на буквите от турската азбука. Позовала се е на две нарушения при за-свидетелстване на участието й в нотариалното производство по сключения между нея – учредител на ипотека и кредитора „ Общинска банка” АД, град София на договор от 17.01.2017 г. с нотариален акт № 58, том І, нот. д. № 13/2007 г. на Нотариус *** № 191 по регистъра на НК, с район на действие - ТРС. Едното е по член 475, ал.2 от ГПК ( отм.) , изис-кващ неграмотният да положи вместо подпис отпечатък от десен палец, а другото е по член 478 от ГПК ( отм. ), изискващ назначаването от нотариу-са на преводач, в случая на турски език.

Въззивницата Б.Х. е взела участие в нотариалното производ-ство лично. Преводач не е бил назначен. Нотариалният акт за сделката е подписан от нея като трето задължено лице. Въззивницата Б.Ю. Х. е родена на *** *** Груево. Тя е българска граж-данка от турски етнически произход. Омъжила се е през 1956 за Ахмед Юсуф Х., също етнически турчин, в село Божан. Събраното по делото множество от удостоверения ( обобщаващо писмо на Кмета на Община , Тервел от 11.05. 2018 г.,на л. 113-115 и други: „ доклад ”, „ информация” и писма на л. 130 – 137 от същото дело ) сочи, че в периода 1940 -1955 г. не е посещавала и не е била записана като ученичка в никое от училищата в се-лата от състава на Община Тервел.

Назначеното за проверка на познанията на въззивницата по българ-ски език вещо лице Н.Я. е установило, че единственото й обу-чение е в заучаване на Корана на арабски език, че не разбира българска реч, не може да чете и пише на български език , знае говоримо само турски език, на битово ниво и може да се подписва. Назначеното за проверка на годността й да пише на български език вещо лице А.С. е уста-новило, че оспорените по реда на член 193,ал.1 от ГПК частни документи

( на л.88, 110 и 111 от делото на ТРС ) съдържат ръкописни текстове, но нито един от тях не е изпълнен от въззивницата.

На 2.11.2017 г. въззивницата участвала като дарител в сключването на друга сделка относно недвижим имот в село Божан. Нотариално удос-товерена е в нотариален акт № 111, нот.д.№ 443/ 2017 г. на Нотариус, с рег.№ 174, от района на ТРС. В акта не са посочени данни,че Нотариусът си е служил при извършване на действията по член 579,ал.1 от ГПК с език , различен от българския и че е назначил преводач поради непознаването на езика от дарителката. Тя е положила отпечатък, вместо подпис.

Според свидетелствата на ** ( син ) и ** Х. ( брат на съпруга Х., роднина по сватовство, а не само съсед ) въззивницата е учила в Джамията в родното си село. Работила е като поле-въд в смесена бригада в село Божан. Общувала преимуществено с турско-езични работници, а у дома с членовете на семейството – само на турски език. Нямала самостоятелни социални контакти ( не напускала селото са-ма) , а след пенсионирането ги ограничила още повече. Съпругът й, който говори български или други лица й помагали при нужда: да се разбере с личния си лекар, да попълни и подаде документи и т.н. Свидетелят ** ( личен лекар от 2006 г. ), потвърдил, че общуването му с Б. било възможно само чрез трети лица, които превеждат.

Свидетелят ** ( пълномощник на Банката по ипотечния акт ) установил, че в нотариалната кантора участниците в сдел-ката си комуникирали на български език и никой от тях не дал да се разбе-ре, че не говори и не разбира български език. Свидетелят ** ( служител на Банката ) посочил, че по служба бил длъжен да посещава кредитополучателите и лицата, които са дали обезпечение. Два пъти ходил в село Божан за среща с Б., за да получи информация. Първия път, в 2017 г. си разменил с нея само поздрави на български език и щом се пред-ставил , разговорът на български свършил, тъй като тя „ премина на турски език ”. Втория път ,през 2018 г. ситуацията с Б. се повторила, свидетелят успял да разговаря със сина й .

Ако лицето, участващо в нотариалното производство, не разбира български език и нотариусът не познава езика, с който то си служи, той е длъжен да му назначи преводач – член 478 от ГПК ( отм.). Ако то не може да чете и пише на езика, с който си служи, но може да се подписва ( защо-то все пак има елементарни познания в изписването на буквите от името си на този друг език ), то следва да положи подпис пред Нотариуса. Само ако не може да се подписва, поставя отпечатък – член 475, ал.2 от ГПК ( отм ).

Турският език е майчин за въззивницата. Това, че не е била обучава-на на български език в училище , не изключва придобиване на умение да говори и разбира българска реч по друг начин - чрез общуване на този език докато е работила ( и е била относително самостоятелна ) от 1956 г. до 1989 г. Индиция за него са изявленията на български език в следните до-кумети – акт за женитба № 22 от 15.02.1956 г. , пълномощно от 8.09.2016 г. и „ договор за доброволна делба на недвижим имот ” от 17.09.1999 г. До-кументите не са оспорени като неистински и доказват в съгласие с член 179, ал.1 от ГПК и член 180 от ГПК, че изявленията ( на български език – езика на документите ) са разбрани и извършени от въззивницата. Правно значение има и фактът на участието й без преводач при нотариалното из-повядване в близко време през 2017 г. на договора, с който надарява сина си. Този договор или нотариалното му удостоверяване при същия порок по член 582 от ГПК не са оспорени от нея .

В подкрепа на способността за разбиране на български език към сделката и 10 години по – късно са свидетелствата на М., че при нота-риалното изповядване на договора за ипотека общуването с Нотариуса протичало безпроблемно на български език и свидетелствата на Колев, че разговор на български бил възможен до момента, в който въззивницата разберяла, че той ( разговорът ) е във връзка със сделката. Посоченото от свидетеля „ преминаване ” от български на турски сочи на нейна недобро-съвестност : тя не говори на български, не защото не умее, а защото според обстоятелствата не желае . Показателен за недобросъвестността е фактът, че всички правни актове до 2017 г. са подписани от нея като грамотно ли-це, но за упълномощителния акт ( за настоящото дело ) и за дарението от 2017 г. тя „ става” неграмотна и полага вместо подпис отпечатък. Със съ-щото поведение следва да се обясни резултатът от езиковия тест, на който е подложена от вещото лице по съдебно – лингвистичната експертиза. Ве-щото лице не би могло да установи езикови способности у въззивницата без нейното добросъвестно съдействие. Показанията на свидетелите - род-нини – за пълно непознаване на езика са повлияни от заинтересованост в полза на ищцата. Освен това техните и на личния лекар свидетелства про-тиворечат на извършените правни актове ( брак, други сделки – добровол-на делба и дарение ) , включващи нейни изявления на български език . Ето защо въззивният съд ги намира за недостоверни – член 172 от ГПК.

Въззивният съд приема , че доказателствата по делото не установяват категорично, че ищцата не е владеела говоримо български език и затова не е могла да разбере прочетеното от Нотариуса съдържание на ипотечния акт без преводач и че не е могла поради неграмотност да го подпише. Изведе-ният от първоинстанционния съд фактически извод за същото е верен, за-щото събраните при условията на член 266,ал.3 от ГПК нови доказателства ( от две експертизи ), обсъдени във връзка с приетите в първоинстанцион-ното производство, не го оборват. Следователно нотариалното удостоверя-ване на правната сделка не е извършено при нарушения по член 478 от ГПК ( отм. ) и член 475, ал.2 от ГПК ( отм. ) и не е нищожно. Отхвърлянето на главния иск е законосъобразно.

По исковете по член 90,ал.1 от ЗКИР за установяване, че ипотеката и подновяването й съставляват несъществуващи вписани обстоятелства , евентуално, че вписванията на ипотеката и подновяването й са недействи-телни : вписването на ипотечния акт е елемент от фактическия състав – член 166,ал.1 от ЗЗД. Ако договорът за ипотека е нищожен , вписването му не санира порока му. Вписването на нищожната ипотека и на молбата на кредитора за подновяването й са на несъществуващи обстоятелства .

В случая договорът за ипотека е валиден. Първичният правен акт и молбата за подновяването му при условията и по реда на член 172,ал.1 и ал.3 от ЗЗД съставляват вписвания на съществуващи обстоятелства.

Вписването на ипотеката и на молбата на кредитора за подновява-нето са нотариални действия по член 465,б. „ в” от ГПК ( отм.), аналогичен на член 569,т.5 от ГПК . Те могат да са нищожни, ако основанията по член 472 от ГПК ( отм.), член 576 от ГПК са налице спрямо тях . Нищожността на подлежащия на вписване правен акт няма правно значение . В случая не се твърди порок на вписването, а на нотариалното удостоверяване на дого-вора за ипотека. А с оглед гореизложеното вписването на ипотеката и на молбата за подновяването й са законосъобразни действия на съдията по вписванията. Отхвърлянето на исковете по член 90,ал.1 от ЗКИР е също за-коносъобразно.

В обобщение, обжалваният съдебен акт е правилен и следва да бъде изцяло потвърден. На въззиваемата страна следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 782,65 лева съгласно списъка ( на л.68 от делото на ДОС ) .

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 131 от 19.09.2018 г. на Тервел-ския районен съд по гр.д.№ 80/2017 г.

ОСЪЖДА Б.Ю.Х., ЕГН: ********** *** да заплати на „ Общинска банка” АД, град София, ул. „**” № 6 сумата от 782,65 ( седемстотин осемдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки ) лева, разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.