Р Е Ш Е Н И Е

№ 72

гр.Добрич 01.04.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На шести март 2019 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №538 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от М.И.Г. *** срещу решение №137/16.10.2018 г. по гр.д.№88/2018 г. на Балчишкия районен съд,с което са отхвърлени предявени от въззивника срещу К.И.К.,И.К.И. и И.Г.И.,***,искове за признаване за установено в отношенията между страните,че ответникът И.К.И. е собственик на 1/36 ид.част от поземлен имот с идентификатор ***с площ от 748 кв.м,както и на изградената в него еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 53 кв.м с идентификатор ***,с административен адрес с.***,община Б.,област Д.,като въззивникът М.И.Г. е осъден да заплати на К.И.К.,И.К.И. и И.Г.И. разноски по делото в размер на 500 лв.Сочи се от въззивника,че първоинстанционното решение било нищожно,недопустимо или неправилно.Обсъдени са събраните по делото писмени и гласни доказателства,които сочели,че процесният имот е бил собственост на общия наследодател И.Г. Б.,снабдил се с нотариален акт за собственост по давност през 1989 г.,както и че неправомерно единият от наследниците му И.К.И. се е снабдил впоследствие с нотариален акт по обстоятелствена проверка за процесния имот и заедно със съпругата си И.Г.И. се разпоредил с имота в полза на сина си К.И.К..Въпреки това И. К.И. не бил придобил собствеността по давност и не могъл да прехвърли на сина си повече от притежаваната от него по наследство идеална част от имота.Процесните искове не били идентични с исковете по водени предходни дела между страните на друго основание и в този смисъл се навежда тяхната допустимост.Настоява се за отмяна на атакуваното решение и за уважаване на исковете като основателни.Претендират се сторените от въззивника разноски по делото.

В писмени отговори и в хода на въззивното производство въззиваемите К.И.К.,И.К.И. и И.Г.И. изразяват становище за неоснователност на жалбата и настояват за потвърждаване на обжалваното решение.Навежда се,че ищецът не е удостоверил правния си интерес от исковете,нито свое накърнено материално право,както и че не е оборил удостоверените с нотариален акт права на въззиваемите върху процесния имот.Исковата молба била неясна.Не било ясно какви искове са предявени.Липсвало съответствие между претендирано право на собственост на ищеца и искането за изменение на нотариалните актове.Поради оттегляне на исковете срещу ответниците и въззиваеми И.К.И. и И.Г.И.,извършено от ищеца-въззивник в хода на настоящото производство,посочените двама въззиваеми настояват и за обезсилване на първоинстанционно решение в частта на произнасянето по искове срещу тях,както и за прекратяване на производството по делото по исковете срещу тях.Въззиваемите претендират сторените в настоящата инстанция разноски.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 18.10.2018 г.,а жалбата е подадена на 30.10.2018 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 01.11.2018 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.

Решението на БРС е валидно,но е процесуално недопустимо,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№88/2018 г. на БРС е образувано по повод искова молба,уточнена с молба вх.№925/09.03.2018 г. /на лист 31 от делото на БРС/,с която са предявени от М.И.Г. с ЕГН ********** срещу съпрузите И.К.И. с ЕГН ********** и И.Г.И. с ЕГН ********** и срещу техния син К.И.К. с ЕГН ********** искове за „изменение на нотариален акт по давностно владение №185,т.ХІ,д.№2818/2008 г.,вх.рег.№4783/23.12.2008 г. по описа на СВ” в насока,че ответникът „И.К.И. е собственик на 1/36 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***с площ от 748 кв.м,ведно с изградената в него жилищна сграда със застроена площ от 53 кв.м с идентификатор ***по кадастралната карта на с.***,общ.Б.”,както и за „изменение на нотариален акт №13,т.ІІІ,д.№280/2009 г.,вх.рег №968/14.03.2009 г. на СВ” в насока,че ответникът „К.И.К. е собственик на 1/36 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***с площ от 748 кв.м,ведно с изградената в него жилищна сграда със застроена площ от 53 кв.м с идентификатор ***по кадастралната карта на с.***,общ.Б.”.

Според така формулирания петитум на исковата молба са отправени към съда единствено искания по чл.537 ал.2 от ГПК за изменение на два нотариални акта.Искането по чл.537 ал.2 от ГПК по правило няма характер на самостоятелен иск,а отмяната/изменението на нотариален акт е законова последица от уважаване на предявен от претендиращия отмяната/изменението правен субект вещен иск,насочен срещу лицето/лицата,ползващи се от акта.В случая не е формулиран петитум и не са изложени адекватни обстоятелства за предявени от ищеца срещу тримата ответници вещни искове.Това могат да бъдат според изложените в исковата молба обстоятелства както положителни установителни искове за установяване правото на собственост на самия ищец върху процесния недвижим имот /върху целия имот или върху идеална част от него/,респ. ревандикационен иск по чл.108 от ЗС с предмет установяване правото на собственост на ищеца върху целия имот или ид.част от него и за осъждане на ответниците да му предадат владението,ако последните са във владение на имота,така и отрицателни установителни искове за отричане правото на собственост на ответниците върху целия или ид.ч. от имота.Петитум за предявяване на такива искове не е формулиран,като са изложени обстоятелства в исковата молба,които индицират,че ищецът евентуално обосновава свое право на собственост върху ид.част от имота по силата на наследяване от неговия баща И.Г. Б.,който от своя страна се легитимирал като собственик на имота към датата на смъртта си по силата на изтекла придобивна давност,констатирана с нотариален акт №80,т.І,д.№194/1989 г. на БРС.

След като констатира нередовността на исковата молба,с определение №733/19.12.2018 г. Добричкият окръжен съд на основание чл.129 ал.4 от ГПК във връзка с чл.129 ал.2 от ГПК задължи ищеца по делото М.И.Г. в едноседмичен срок от получаване на съобщение за горното определение да изправи с писмена молба с преписи за ответниците нередовностите на исковата молба,като уточни предявява ли вещни искове срещу тримата ответници,от какъв вид,като формулира петитум по исковете;да уточни претендира ли установяване на свое право на собственост върху описания недвижим имот в с.*** /дворно място и сграда/,чрез какъв придобивен способ /по наследяване,по давност,по силата на сделка и пр./ се легитимира като собственик;претенциите му за негово право на собственост върху целия описан имот ли се разпростират или само върху идеална част от него,като във втората хипотеза да посочи размера на тази идеална част;да посочи цена на исковете на база данъчната оценка на имота.

В изпълнение указанията на въззивния съд е подадена в определения едноседмичен срок от ищеца и въззивник М.И.Г. ***/11.01.2019 г.,в която се сочи,че Г. се легитимира като собственик на 1/9 ид.ч. от процесния недвижим имот в с.***,общ.Б. по наследяване от своя баща И.Г. Б..В последния абзац от молбата се заявява,че се иска „чрез установителен иск” изменение на нотариален акт.

От изложеното в молбата по чл.129 ал.2 от ГПК вх.№205/11.01.2019 г. би могло да се приеме,че са предявени от ищеца Г. срещу тримата ответници по делото установителни искове за установяване правото на собственост на ищеца М. Ил.Г. върху 1/9 ид.ч. от процесния недвижим имот,придобито по наследяване от И.Г. Б..Изложението в цитираната уточняваща молба относно обстоятелствата и вида на предприетата съдебна защита е доста кратко и неособено прецизно формулирано,поради което с определение №32/15.01.2019 г. ДОС е указал на ищеца в едноседмичен срок да прецизира окончателно вида и съдържанието на предявените искове,като заяви категорично предявени ли са срещу тримата ответници установителни искове за установяване правото на собственост на ищеца върху процесния недвижим имот и в частност върху 1/9 ид.ч. от имота при твърдян придобивен способ-наследяване от неговия баща И.Г. ***.

В отговор на горните указания ищецът и въззивник М.И.Г. депозира молба вх.№577/25.01.2019 г.,в която сочи,че няма предявени искове за установяване правото му на собственост върху процесния имот,респ. други вещни искове,а исковете му са единствено за изменение на двата цитирани по-горе нотариални акта на основание чл.537 ал.2 от ГПК.

Оказва се следователно с оглед горното категорично изявление,че от една страна първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявени искове за установяване правото на собственост на ответника И.К.И. върху 1/36 ид.ч. от описания недвижим имот.От друга страна отправените претенции по чл.537 ал.2 от ГПК като самостоятелни такива са процесуално недопустими.Претенциите по чл.537 ал.2 от ГПК за изменение на нотариални актове нямат характер на искове и не могат да се предявяват самостоятелно.Цитираната разпоредба урежда задължение на съда да отмени или измени порочен охранителен акт,но само като последица от разрешен по исков ред спор за материално право.Искането по чл.537 ал.2 от ГПК не е самостоятелен иск,а е уредена от закона правна последица от уважаване на иска за материално право,засегнато от охранителния акт /така решение №49 от 18.05.2018 г. по гр.д.№1957/2017 г.,ІІ г.о.,ГК на ВКС;решение №138 от 21.06.2013 г. по гр.д.№799/2012 г.,ІІ г.о.,ГК на ВКС/.В този смисъл така предявените самостоятелни претенции по чл.537 ал.2 от ГПК са недопустими и не подлежат на разглеждане по същество.

Тъй като ищецът М.И.Г. не е предявил срещу съпрузите И.К.И. и И.Г.И. и срещу техния син К.И.К. вещни искове за защита на материално право,засегнато от двата цитирани нотариални акта,за чието изменение се настоява,постановеното по непредявени искове първоинстанционно решение е недопустимо и подлежи на обезсилване,а образуваното по недопустимите като самостоятелни претенции искания по чл.537 ал.2 от ГПК производство следва да бъде прекратено.

В хода на въззивното производство ищецът М.И.Г. е заявил на основание чл.232 от ГПК оттегляне на исковете си срещу съпрузите И.К.И. и И.Г.И.,за което последните са дали съгласие в съдебно заседание на 06.03.2019 г. пред ДОС.Доколкото обаче се установи,че всъщност срещу горните ответници никакви искове не са предявени,то и изявлението за оттегляне на такива е без правен ефект.

При прекратяване на производството по делото право на разноски за двете инстанции имат на основание чл.78 ал.4 от ГПК ответниците и въззиваеми И.К.И.,И.Г.И. и К.И.К.,които изрично са претендирали такива в първата и въззивната инстанции.Депозирани са доказателства за сторени разноски единствено от ответника и въззиваем К.И.К. в размер на 500 лв адвокатско възнаграждение,изплатено за първата инстанция съгласно договора за правна защита и съдействие на гърба на лист 76 от делото на БРС,и в размер на 300 лв адвокатско възнаграждение,изплатено за въззивната инстанция съгласно договора за правна защита и съдействие на гърба на лист 33 от делото на ДОС.Горните суми следва да се присъдят на въззиваемия К.И.К..Въззиваемите И. и И. И. не са депозирали доказателства за сторени от тях разноски нито в производството пред БРС,нито в производството пред ДОС /забел. в договора за правна защита и съдействие на лист 77 от делото на БРС не е отразено уговореното възнаграждение в размер на 500 лв да е било изплатено на упълномощения адвокат/,поради което разноски в тяхна полза не следва да се присъждат.

Ищецът и въззивник М.И.Г. няма право на разноски с оглед изхода от производството по делото и такива не следва да му се присъждат.

Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №137/16.10.2018 г. по гр.д.№88/2018 г. на Балчишкия районен съд и

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА М.И.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на К.И.К. с ЕГН ********** *** сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 500 лв /петстотин лева/ адвокатско възнаграждение и сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лв /триста лева/ адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.