Р     Е   Ш    Е   Н   И   Е

№      92                                         23.04.2019 год.                                гр.Добрич                 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд                                        гражданско отделение

На двадесет и седми март                                                                   2019 год.

В открито заседание в следния състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:        ДИАНА ДЯКОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА Н.

                                                                                           ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:Павлина Пенева

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

въззивно    гражданско дело        № 550                по описа  за  2018 год.

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на подадена от „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ***, район О., ул. „***” № * жалба рег.№ 3029/07.09.2018 год. срещу решение  № 108/25.06.2018 год. по гр.д.№ 532/2016 год. на Районен съд К.,с което на основание чл. 440 ал. 1 от ГПК  е признато за установено по отношение на С.И.К., ЕГН **********,***,К.М.К., ЕГН **********,*** и „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ***, район О., ул. „***” № *, че недвижим имот представляващ: самостоятелен обект с идентификатор ***.1.15 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.К., с административен адрес гр.К., ул.“Ч.“ бл.*, ет.*, ап.*, съставляващ жилище- апартамент, със застроена площ от 57.92 кв. метра и състоящ се от: стая /трапезария/ с кухненски бокс, спалня, баня-тоалетна и тераса, ведно с изба №15 с площ от 2.80 кв. метра и с припадащите му се 4.1962% идеални части от общите части на сградата и  от  правото на строеж , по отношение на който е насочено изпълнение за парично вземане по изпълнително дело №2012***0400415 на ЧСИ Л.Т., рег. № ***, с район на действие ОС Добрич, не принадлежи на длъжниците С.И.К. и К.М.К..

С доводи,че първоинстанционния съдебен акт е незаконосъобразен е отправено   искане да бъде изцяло  отменен,като въззивният съд постанови нов по съществото на спора за отхвърляне на претенцията по чл.410 ал.1 от ГПК  и такова за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски .Изводите на КРС,че притежавания от ищците имот не е обременен с ипотека били несъответни на вещния характер на ипотеката,разпоредбите на чл. 92 и чл.111 от ЗС и чл.150 от ЗЗД,както и на трайно установената практика на ВКС,че  ипотечното право върху незастроен терен се разпростира и върху построените след учредяването му сгради.С оглед целта на ипотечното право да създаде сигурност за кредитора  и го защити от последващи действия на длъжника за избягване  ипотечната обвързаност,положението на кредитора ,вписал законна ипотека следвало да бъде приравнено на това на кредитора,в чиято полза е учредена договорна ипотека,като в този случай анимуса на страните не се изследвал.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 09.07.2018 год.,жалба рег.№ 3029/07.09.2018 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК,във връзка с чл.61 ал.2 от ГПК (отм.)  и е процесуално допустима .

                 Обжалваното решение  е постановено по заявена претенция  от С.Д.Л., ЕГН ********** и С.К.Л., ЕГН **********,*** ,които в подаден в срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК отговор рег.№ 4160/04.12.2018 год.  изразяват становище за неоснователност на подадената жалба и настояват да не бъде уважавана.Изводите на първоинстанционния съд,че  ипотеката обхваща бъдещата вещ след създаването й,само ако бъде учредена под условие ,че сградата ще бъде построена и ще бъде притежание на собственика на земята   били съответни на трайно установената съдебна практика.При липса на волеизявление на банката,ипотеката да разпростре действието си и върху новопостроена сграда,по отношение имота им не тежала вписана ипотека  и спрямо него не можело да бъдат извършвани изпълнителни действия за удовлетворяване на взискателя по делото.Вън от горното,праводатели на ищците били две физически лица и търговско дружество,което не било страна в изпълнителното производство,а за част с  площ от 1 610 кв.м. от ПИ с идентификатор  ***,целия с площ от 3 783 кв.м. ипотека въобще не била вписвана.Именно върху този терен била построена сградата,в която ищците  притежавали самостоятелен обект и същата не била идентична с някой от ипотекираните УПИ VІ или УПИ VІІ в кв.319 по ЗРП на гр.К.,а ипотеката върху тях не разпростирала действието си и по отношение на частта,която била присъединена към тях.

Препис от въззивната жалба е бил връчен на дата 20.11.2018 год. на  адв.Л.И.Н.,назначена от КРС за особен представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК  на С.И.К. и К.М.К..Особеният представител не е подал отговора по чл. 263 ал.1 от ГПК, въпреки редовното си призоваване от дата 13.03.2019 год.,не се е явил в съдебното заседание от дата 27.03.2019 год. и не изразил в нарочна молба становище по делото във въззивната инстанция.

След запознаване с материалите по делото ,вкл.  тези по  приложеното изп.д.№ 2012***04000415,съдът установи следната фактическа обстановка:

Относно придобиване на недвижимия имот от страни по делото:

Между „***“ЕАД , С.И.К. и К.М.К. е бил сключен на дата 15.07.2005 год. договор за покупка на недвижим имот в чуждестранна валута.По силата на раздел І и раздел ІІ от договора  ,банката е отпуснала на физическите лица кредит в размер на 100 000 евро със срок на ползване 180 месеца за закупуването на недвижими имоти,находящи се в област Добрич,община К., гр.К.,ул.Крайбрежна зона :дворно място с площ от 1084 кв.м.,представляващо УПИ VІ в кв.319 и дворно място с площ от 1089 кв.,представляващо УПИ VІІ в кв.319. Съобразно посоченото в раздел V т.15.1,кредитът  се обезпечава с ипотеки върху посочените дворни места.

С договор от дата 19.07.2005 год.,сключен н.а.№173 т.VІІ рег.№ 3485 д.№827/2005 год. на С.А.-нотариус,вписан под № ***в регистъра на НК с район на действие съдебния район на Районен съд К.,вписан с вх.рег.№4168/19.07.2005 год.,АКТ № 118 т.VІІ д.№2721/2005 год.на Службата по вписванията гр.К., “КАТРИК-61“АД  е продало на К.М.К. и С.И.К. недвижими имоти,находящи се в гр.К.:дворно място с площ от 1084 кв.м.,представляващо УПИ VІ в кв.319 и дворно място с площ от 1089 кв.,представляващо УПИ VІІ в кв.319 за сумата от 263 380 лв.,от които дружеството е получило по банков път 67 797лв.,а остатъка равняващ се на 100 000 евро,купувачите ще заплатят на продавача чрез заем,отпуснат от „***“ЕАД –***,чрез регионален център В.съгласно поет банков ангажимент с писмо изх.№ 00-0105/15.07.2005 год.,за което банката ще впише законна ипотека върху продаваните имоти за размера на заема,лихвите и разноските на основание чл. 43 от Закона за банките.

С договор от дата 18.07.2005 год., сключен н.а.№160 т.VІІ рег.№ 3441 д.№814/2005 год. на С.А.-нотариус,вписан под № ***в регистъра на НК с район на действие съдебния район на Районен съд К.,вписан с вх.рег.№4154/18.07.2005 год.,АКТ № 15 т.VІІ д.№2705/2005 год.на Службата по вписванията гр.К., “КАТРИК-61“АД  е продало на“КОРАЛ –ИВ“ООД,представлявано от управителя С.И.К. дворно място с площ от 1085 кв.м.,представляващо УПИ V кв.319.

Съгласно  договор за продажба на недвижим имот и прекратяване на съсобственост от дата 19.12.2005 год.,вписан в СВ К. с Акт № 235 т.ІХ вх.рег.№ 7277/20.12.2005 год.,Община К. е продала на “КОРАЛ –ИВ“ООД,представлявано от управителя С.И.К., като съсобственик съгласно нотариален акт за продажба от 18.07.2005 год.,дворно място с площ от 527 кв.м.,представляващо придаваема част от УПИ V-кв.319,целият с площ от 3 785 кв.м.,където собственика участва с 3 258 кв.м.(посочената площ е сбор от площите по н.а.№173 т.VІІ рег.№ 3485 д.№827/2005 год. и н.а.№160 т.VІІ рег.№ 3441 д.№814/2005 год. (1084 кв.м.+ 1089 кв.м.+1085 кв.м. = 3 258 кв.м.).

Ищците по делото С.Д.Л. и С.К.Л. са съпрузи,сключили брак на дата 09.08.1981 год.-така удостоверение за граждански брак,издадено въз основа на акт № 1692/1981 год. на Община гр.В.

С договор от дата 09.11.2012 год.,сключен с н.а.№ 60 т.ІІІ рег.№ 2612 д.№ 418/2012 год. на П. М.-нотариус,вписан под № ***в регистъра на НК с район на действие съдебния район на Районен съд К.,вписан с вх.рег.№ 3001/09.11.2012 год.,АКТ № 92 т.Х д.№ 1624 на Службата по вписванията гр.К.,К.М.К.,С.И.К. и “КОРАЛ –ИВ“ООД,представлявано от управителя С.И.К. са продали на С.Д.Л. правото на собственост върху недвижим имот,изграден на “груб строеж“,представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***.1.15 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.К., с административен адрес гр.К., ул.“Ч.“ бл.*, ет.*, ап.*, съставляващ жилище- апартамент, със застроена площ от 57.92 кв. метра и състоящ се от стая /трапезария/ с кухненски бокс, спалня, баня-тоалетна и тераса, ведно с изба №15 с площ от 2.80 кв. метра и с припадащите му се 4.1962% идеални части от общите части на сградата и  от  правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор *** и площ от 3 783 кв.м.Продавачите са декларирали,че са единствени собственици на недвижимия имот,който прехвърлят необременен от вписани възбрани и/или ипотеки,без учредени ограничени вещни права,без създадени наемни отношения,без съдебни оспорвания и без предприети други разпоредителни действия,без да бъде включен търговско предприятие и не са налице обстоятелства,които да доведат до пълна или частична евикция.

Съгласно заключение вх.№904/22.03.2018 год. на вещото лице инж.Х.П.К.,изготвило назначената по делото съдебна техническа експертиза и поясненията му в с.з. от дата 11.04.2018 го.,със заповед №124/18.01.2006 год. е допуснато изменение на действащия ПУП,като УПИ VІ в кв.319 с площ от 1084 кв.м.и УПИ VІІ в кв.319с площ от 1089 кв. са били обединени с УПИ V и част от улица,за която е ликвидирана съсобственост с Община К.,като по този начин е бил образуван нов УПИ V кв.319,съвпадащ с ПИ*** по КК на гр.К.. Самостоятелен обект с идентификатор ***.1.15 е ситуиран в завършена сграда,изградена в посочения ПИ *** (показана по скицата,като разположена отчасти в  бивш УПИ VІІ),т.е. освен грубия строеж са изпълнени външните мазилки,покривна конструкция,поставена е дограма.Не са довършени външните стълбища и околното пространство.За изграждането й са одобрени инвестиционни проекти и е издадено разрешение за строеж № 329/18.12.2006 год.Разрешението за строеж е приложено по делото  и е издадено на “КОРАЛ –ИВ“ООД,представлявано от управителя С.И.К.,притежаващ документ за собственост-нотариален акт № 160/2005 год. и за изграждане на“Вилно селище КОРАЛ ХИЛС-Блок 1,2 и 3 в УПИ V-2297 кв.319 по плана на гр.К..

Сградата не е въведена в експлоатация,но е подписан Образец 14 за степен на завършеност “груб строеж“ от 10.11.2008 год.

Относно дадени реални обезпечения с предмет спорния  недвижим имот:

„***“ЕАД е вписала    законна ипотека върху дворно място с площ от 1084 кв.м.,представляващо УПИ VІ в кв.319 и дворно място с площ от 1089 кв.,представляващо УПИ VІІ в кв.319  в Службата по вписванията гр.К. под № 18 т.І дв.вх.рег.№ 4169/19.07.2005 год.,подновена с вписване акт № 135 т.І дв.вх.рег.№ 1170/04.06.2015 год.–така приложена по делото молба и удостоверения за вписвания,отбелязвания и заличавания на Службата по вписванията гр.К. изх.№№ 1652 и 1653/16.10.2013 год.,както и такова с изх.№228/14.03.2016 год. касателно ПИ *** с площ от 3783 кв.м. и лицата К.М.К.,С.И.К. и “КОРАЛ –ИВ“ООД.

Относно провеждано принудително изпълнение по отношение на недвижимия имот:

„***“ЕАД е подало  до ВРС заявление  рег.№30666/15.11.2011 год. да бъде снабдено със заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу длъжниците С.И.К. и К.М.К. за парични вземания,произтичащи от договор за покупка на недвижим имот в чуждестранна валута от 15.07.2005 год.,чиято предсрочна изискуемост е настъпила на 26.11.2009 год. и размера на които е удостоверен в извлечение от счетоводни книги.С определение от 17.11.2011 год. ,образуваното ч.гр.д.№ 18038/2011 год. по описа на ВРС е било прекратено и делото изпратено по компетентност на СРС.Въз основа на заповед от 15.12.2011 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417  е издаден изпълнителен лист от 15.12.2011 год. по гр.д.№ 54051/2011 год. на СРС,І г.о.,съобразно който С.И.К. и К.М.К. са били осъдени да заплатят солидарно  на „***“ЕАД по договор за кредит на покупка на недвижим имот в чуждестранна валута от 15.07.2005 год. сумите от 71 788.18 евро-главница; 15 784.91 евро-договорна лихва за периода 15.03.2010-15.12.2011 год.;338.98 евро-наказателна лихва за периода 28.10.2011-15.11.2011 год.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 15.11.2011 до окончателното й изплащане;3438.82 лв.-разноски за ДТ и 2169.41 лв. –разноски за процесуално представителство.

Въз основа на изпълнителния лист и подадена от банката молба рег.№ 02819/16.02.2012 год.  е било образувано  изпълнително дело № 2012***0400415 по описа на Л.Т.-ЧСИ с рег.№ *** на КЧСИ и район на действие-Окръжен съд Добрич. Вписана е била   възбрана под № 111 т.1,дв.вх.рег.№ 862/17.04.2012 год. по изпълнително дело № 2012***0400415 по описа на Л.Т.-ЧСИ с рег.№ *** на КЧСИ и район на действие-Окръжен съд Добрич.

С постановление от 13.05.2016 год.,ЧСИ с рег.№ ***  и на основание чл. 429 ал.3 от ГПК,във връзка с чл. 173 от ЗЗД  е конституирал като ипотекарни  длъжници  по изпълнително дело № 2012***0400415  съпрузите С.Д.Л. и С.К.Л..

         На С.Д.Л. и С.К.Л.  са били връчени на дата 25.07.2016 год. покани за доброволно изпълнение изх.№ 27774 и 27775 от 19.07.2016 год.по изп.д.№ 2012***0400415.Указано е ,че вземанията на взискателя по изпълнителния лист са обезпечени с вписаната законна ипотека върху дворни места,понастоящем съставляващи част от поземлен имот с площ от 3 785 кв.м. ,върху който е реализирано право на строеж.Тъй като законната ипотека разпростирала действието си върху новоизградените обекти и на основание чл.429 ал.3 от ГПК,съпрузите били конституирани като ипотекарни длъжници и на дата 31.08.2016 год. бил насрочен опис на притежавания от  тях апартамент.

Съгласно заключение вх.№904/22.03.2018 год. на вещото лице инж.Х.П.К.,изготвило назначената по делото съдебна техническа експертиза и поясненията в с.з. от дата 11.04.2018 год.,налице е идентичност между притежавания от ищците по нотариален акт самостоятелен обект и този,върху който е насочено принудителното изпълнение от ЧСИ Л.Т..

Тази фактическа обстановка е била предмет на установяване по заявената от С.Д.Л., ЕГН ********** и С.К.Л., ЕГН **********,***  срещу С.И.К., ЕГН **********,***,К.М.К., ЕГН **********,*** и „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ***, район О., ул. „***” № * претенция  ,че недвижим имот представляващ: самостоятелен обект с идентификатор ***.1.15 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.К., с административен адрес гр.К., ул.“Ч.“ бл.*, ет.*, ап.*, съставляващ жилище- апартамент, със застроена площ от 57.92 кв. метра, ведно с изба №15 с площ от 2.80 кв. метра и с припадащите му се 4.1962% идеални части от общите части на сградата и  от  правото на строеж , по отношение на който е насочено изпълнение за парично вземане по изпълнително дело №2012***0400415 на ЧСИ Л.Т., рег. № ***, с район на действие ОС Добрич по искане на взискател:ответника –банка, не принадлежи на длъжниците:ответниците- физически лица .

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения,че ищците са придобили процесния апартамент с договор от дата 09.11.2012 год. Между “***” ЕАД ,С.И.К. и К.М.К. бил сключен на дата 15.07.2005 год. договор за кредит за покупка на недвижими имоти-дворни места ,върху които на дата 19.07.2005 год. банката вписала договорна ипотека. Закупения от ищците апартамент бил част от сграда,изградена в дворните места във вид на „груб строеж“,като строителството и понастоящем не било завършено.

С постановление от 13.05.2016 год.  на ЧСИ Л.Т. били конституирани като ипотекарни длъжници по изп.д.№ 2012***0400415 и им била връчена покана да погасят доброволно задълженията по договора за кредит от 15.07.2005 год.Изпълнителното производство било образувано въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение от 15.12.2011 год. и издаден на същата дата изпълнителен лист,с който ответниците физически лица били осъдени да заплатят солидарно  на ответника банка  суми,съставляваща главница ,договорна,наказателна и законна лихва ,все неизпълнени  задължения по договора за кредит от 2005 год.В производството били предприети изпълнителни действия по налагане на възбрана,опис и оценка на собствения им апартамент,както и предстояло той да бъде изнесен на публична продан.Посочено е,че конституирането им като ипотекарни длъжници в изпълнителното производство е неправилно,тъй като не били учредявали договорна ипотека и по отношение на тях не била вписвана законна ипотека.Законна ипотека била вписана по отношение на дворните места,но не и по отношение на изградени върху същите обекти,а ипотека върху терен,не разпростирала действието си и  върху бъдещо строителство.Вън от горното били конституирани като длъжници в производството за цялата сума,вместо до размера на стойността на имота.Насочване на изпълнение за задължения на ответниците физически лица  от ЧСИ върху тяхно имущество по съображения,че  ипотека върху  имот  с реализирано право на строеж има действие и върху нововъзникналите обекти,тяхно притежание,както и твърдения за осъществявано владение на обекта на принудително изпълнение  е обусловило правния им интерес от завеждане на делото. Заявено е искане,да бъде постановено решение,с което собственическите права на ответниците –физически лица по отношение на процесния апартамент бъдат отречени.

В срока и по реда на чл.131 ал.1 от ГПК с отговор рег.№ 257/24.01.2017 год. ответникът “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ***, район О., ул. „***” № * е заявил становище за недопустимост и неоснователност на заявената претенция,обосновано с доводи,че ипотечно право върху незастроен терен се разпростира и върху изградените върху него обекти по време на действието на ипотеката.

В срока и по реда на чл.131ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на връчения на дата 05.06.2017 год. препис от искова молба на  адв.Л.И.Н.,назначена от КРС за особен представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК  на С.И.К., ЕГН **********,*** и К.М.К., ЕГН **********,*** .

С нарочна молба рег.№ 4078/20.11.2017 год.ответникът “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ***, район О., ул. „***” № * е изразила становище по проекто - доклада на КРС,като е заявила изрично,че не оспорва правото на собственост на ищците върху процесния имот,както и не твърди,че той е обект на притежание на длъжниците С.И.К. и К.М.К..В съдебно заседание от 21.11.2017 год.,по искане на ищците съдът е допълнил доклада си по чл.146 ал.1 т.3 от ГПК,като е приел за безспорно и ненуждаещо се от  доказване обстоятелството,че ищците са собственици на процесния имот.В това съдебно заседание е заявено становище на особения представител на ответниците –физически лица,че  не оспорват изложените в исковата молба твърдения.

С определение № 128/13.02.019 год. ,въззивният съд  е констатирал нередовност на  искова молба рег.№3908/07.12.2016 год. ,изразяваща се в неяснота относно вида и обема на потърсената от ищците съдебна защита. От значение в случая е инцидентното твърдение на ищците,че обект на тяхно притежание на деривативно придобивно основание е недвижим имот,както и пространното изложение на твърдения,че той е обект на принудително изпълнение в производство,в което в нарушение на закона са конституирани като ипотекарни длъжници ,както и доводите им ,че макар върху имота да тежи по-ранно вписана  законна/договорна ипотека ,то тя им е непротивопоставима, доколкото  законната ипотека по чл. 43 от Закона за банките (отм.),учредена от банката –ответник върху дворни места (празен терен) не поражда действие на основание приращение и върху новоизградена сграда в ипотекираното дворно място и самостоятелните обекти на собственост  в нея.Съдът е приел,че  изложените твърдения съставляват правнорелевантни факти, от които произтичат повече от едно претендирано  материално право,а петитумът на исковата молба следва да се разглежда не само с оглед на формалното му заявяване (чл. 127 ал.1 т.5 ГПК), а предвид неговото съответствие с изложението на обстоятелствата (чл.127 ал.1 т.4 от ГПК),което в случая не е налице.Счел е ,че изложените твърдения сочат и на вероятна недопустимост на заявената претенция с оглед липсата на правен интерес и легитимацията на ищците на страни в изпълнителното производство,а не на трети лица.Посочени са  характеристиките на ипотеката  като вид реално обезпечение и правата,които дава на кредитора да се удовлетвори предпочитително от стойността на ипотекирания имот независимо от това в чия собственост е той -  чл. 173 ал. 1 ЗЗД,възможността съществуването или несъществуването на ипотечното право да бъде установявано при наличието на правен интерес чрез предявяване на установителен иск - чл. 124 ал. 1 ГПК,както и кои са лицата,на чието разположение е предоставен иска по чл. 440 ал.1 от ГПК и кога е налице правен интерес от заявяването му.

С оглед на горното на ищците е било указано   да отстранят противоречието в изложението по чл.127.1 т.4 от ГПК  на обстоятелствата ,на които основават претенцията си  и  петитума/искането/ по чл. 127 ал.1 т.5 от ГПК  на искова молба рег.№3908/07.12.2016 год. или да изложат твърдения за наличие на правен интерес ,като ипотекарни длъжници да заявят претенция по чл. 410 ал.1 от ГПК,както и са били предупредени за неблагоприятните последици от неизпълнение на задължението.

         С молба рег.№ 1410/26.02.2019 год.,ищците са посочили,че изложеното в определението на съда е правилно и  в съответствие със закона и съдебната практика,но неприложимо към конкретиката на казуса.В случая ипотеката  била вписана само върху две дворни места,а не върху сгради и обекти в тях,като в заявлението липсва вписване досежно обстоятелството,че ипотеката ще разпростира действието си и върху бъдещите постройки в имота.Изпълнението не било насочено върху идеални части от поземления имот  -дворните места,които да са собственост  на ищците и придобити след вписване на ипотеката,в който случай те не биха имали правна възможност да възразят срещу изпълнението.Изпълнението било насочено срещу имот,върху който ипотеката не разпростира действието си.Ищците не са дали своята вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга на ответниците- физически лица ,не попадали в субективните предели на изпълнителния лист и нямали качество на ипотекарни длъжници.Процесното жилище не било предмет на ипотеката,ищците били трети лица по смисъла на чл.440 ал.1 от ГПК,изпълнението ги засягало и затова  имали правен интерес от предявяване на иска по чл.440 ал.1 от ГПК.Изтъква се,че двете дворни места,предмет на ипотеката и част от общински имот са обединени  в поземлен имот с идентификатор *** с площ от 3 783 кв.м.За част от имота с площ от 1 610 кв.м. не била вписана ипотека,а Блок 1 ,в който се намира процесния апартамент не попадал в УПИ VI и   УПИ VIIв кв.319 по ЗРП на гр.К.,върху които била вписана ипотеката.

Съобразно посоченото в т.1 и т.4 от тълкувателно решение № 3/10.07.2017 год.  по тълкувателно дело № 3/2015 год. на ВКС,ОСГТК изпълнителният лист удостоверява изпълняемото право, той съдържа данни не само за неговия предмет, но и за страните по правоотношението. Чрез това посочване се определят активната и пасивна легитимация на страните по изпълнението в смисъл, че взискател по него може да бъде само лицето, посочено в листа като кредитор, а длъжник - само лицето, посочено като такъв по материалното правоотношение. Затова принудителното изпълнение не може да бъде предприето и осъществено срещу лица, които не са посочени като длъжници в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано производството по принудително изпълнение, освен в случаите, когато изпълнителния лист има действие и за трети лица съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Искът по чл. 440 ГПК е предвиден като защита на третите лица в случаите, когато принудителното изпълнение за парично задължение е насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника и с изпълнението се засягат правата на тези лица. Разпоредбата на чл. 440, ал. 1 ГПК  очертава активната легитимация на лицата, имащи правото да предявяват такъв иск –третите такива,а целта на иска    е при уважаването му  да се отрече възможността да се насочи принудителното изпълнение  върху притежаваните от тях имущества .Съобразно тълкувателно решение №4/2017 от 11.03.2019 год. по тълкувателно дело № 4/2017 год. на ОСГТК на ВКС трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, по смисъла на чл. 440 ГПК е всяко лице, което не е страна в производството по принудително изпълнение, не е неин правоприемник и спрямо което издаденият изпълнителен лист не разпростира своите субективни предели. Принудителното изпълнение се изчерпва с прилаганите способи /вън от тях принудително изпълнение няма/. Страни в процеса са засегнатите от способа, а не "страните по делото". Залогодателят и ипотекарният длъжник са обвързани от субективните предели на издадения срещу длъжника изпълнителен лист съобразно разпоредбата на чл. 429 ал. 3 ГПК. По тази причина те имат идентични на длъжника в изпълнителното производство процесуално качество, съответно права и задължения. На основание чл. 429 ал. 3 ГПК издаденият срещу длъжника изпълнителен лист има сила и срещу лицето, ипотекирало имота си за обезпечаване задължението му, както и срещу неговия частен правоприемник за ипотекирания имот, от което следва, че тези лица се явяват длъжници по изпълнението, когато взискателят е насочил изпълнението си върху имота.

 С отрицателния установителен иск по чл. 440 ГПК се търси защита, чрез сила на пресъдено нещо, с която да се отрече правото на длъжника спрямо имуществото, върху което е насочено принудително изпълнение – в процесния случай спорните имоти. Когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение, но това принудително изпълнение е инициирано от взискател ипотекарен кредитор, вписал ипотека върху имота преди придобиването му от ищеца, то липсва правен интерес от иска за установяване, че длъжникът не е собственик на вещта. Когато ипотеката е вписана преди придобивната сделка, приобретателят няма правен интерес от иск по чл.440 от ГПК-  собствеността на ищците върху имота, предмет на принудително изпълнение не се оспорва; правото на взискателя да събере вземането си не следва от правото на собственост на длъжника по изпълнението, а от учредената ипотека върху имотите преди придобиването на собствеността им от ищците, противопоставимостта на правата на приобретателя на ипотекиран имот се определят от поредността на вписванията. След като върху имота има вписана ипотека преди придобиването му от третото лице, кредиторът има право да се удовлетвори от цената му, независимо, че имотът вече не принадлежи на длъжниците,т.е. дори и при изгоден за ищците резултат по предявения  иск по чл. 440, ал. 1 от ГПК, няма да се осуети изпълнението -така  определение № 264/5.10.2015 год. на ВКС по ч. гр. д. № 3650/2015 год., II г. о. , ГК; определение № 395/11.06.2015 год. на ВКС по ч. гр. д. № 2338/2015 год., IV г. о., ГК ;определение № 348/12.05.2014 год. на ВКС по ч.гр.д.№ 1594/2014 год. ,  IV г. о., ГК;определение № 348/12.05.2014 год. по ч.гр.д.№ 1594/2014 год. на  IV г. о./.

Основанието на иска представляват фактите, с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право, чиято защита търси в исковия процес.Заявените твърдения са за несъществуване на ипотечното право на  взискателя  да пристъпи към изпълнение и се удовлетвори за задълженията на длъжниците от недвижим имот,обект на притежание на ищците,доколкото не е налице идентичност на обектите,върху които е вписана законна ипотека /незастроени дворни места/ и този,предмет на принудително изпълнение –самостоятелен обект в новопостроена сграда и липсата на правно  действие на законна ипотека ,наложена върху дворно място по отношение на бъдещите приращения върху имота във вида на новопостроена сграда. Същевременно следва да се има предвид и това, че според собствените твърдения на ищците  , те са конституирани като ипотекарни длъжници в изпълнението и в това качество са получили  покана за доброволно изпълнение.Формулираният  от ищците петитум е на отрицателния  установителен иск за установяване, че имуществото, върху което е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника -чл. 440 ГПК

От релевираните в исковата молба , в отговора на исковата молба,нарочна молба на взискател  фактически твърдения на страните обаче се установява, че те не спорят дали недвижимите вещи, предмет на изпълнителните способи по процесното изпълнително производство, принадлежат на ищеца. Банката поддържа, че съобразно естеството на ипотеката като неделимо акцесорно имуществено право, тя като ипотекарен кредитор притежава субективното право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, независимо в чий патримониум се намира обремененият с ипотеката имот – след учредяване на това реално (вещно) обезпечение за обезпечаване изпълнението на поети от длъжниците  по изпълнението към нея  парични задължения, породени по договор за банков кредит. Тъй като приобретателят на ипотекиран имот е подчинен на субективните предели на изпълнителния лист, обективиращ изпълняемо право на ипотекарния кредитор срещу длъжника по изпълнението, той е придобил ипотекираните имоти на свой риск и е длъжен да търпи изпълнителните действия, насочени по отношение на тези недвижими вещи за принудително удовлетворяване на изпълняемото право от продажната цена при изнасянето им на публична продан от съдебния изпълнител – арг. чл. 429 ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 173 ал. 1 ЗЗД.

С оглед на горното и твърденията на  ищците в исковата им молба,следва извод,че са заявили претенцията си като страни в изпълнителното производство .Ищците оспорват ипотечното право на банката –взискател, вписала законна ипотека върху незастроени терени  на дата 19.07.2005 год. за обезпечаване вземанията си срещу праводателите  на ищците по договор за банков кредит. Ищците са придобили права върху самостоятелен обект в новопостроена сграда върху ипотекирани терени на дата 09.11.2012 год.,по силата на договор с длъжниците  на банката в изпълнителното производство,образувано на 16.02.2012 год.Легимацията на страните и правния интерес от установителния иск следват от твърденията,изложени в исковата молба.Произнасяне по въпросите за правно  действие на законна ипотека ,наложена върху дворно място по отношение на бъдещите приращения върху имота във вида на новопостроена сграда , при липса на съответно вписване ,с оглед данни за преурегулиране на терените,наличие на съсобственост върху новообразувания имот,договаряне относно самостоятелен обект с част от съсъобствениците ,т.е. за съществуването на ипотечното  право на банката, не е предмет на иска по чл.440 от ГПК  и при липса на заявено искане , то да бъде отречено със сила на пресъдено нещо,дадените от въззивния съд указания за отстраняване нередовността на исковата молба чрез отстраняване на логическото противоречие между поддържаните фактически твърдения и заявения петитум не са изпълнени. 

Нередовната искова молба е пречка  спора да бъде разглеждан по същество от съдебните инстанции,поради което обжалваното решение следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено.

С оглед този изход,на въззивника-банка,следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции-юрисконсултско възнаграждение по чл.78 ал.8 от ГПК в размерите по чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ –по 300 лв. за всяка инстанция и ДТ за въззивното обжалване от 135 лв.,т.е. общо 735 лв.

Възнаграждение на особения представител не следва да бъде присъждано с оглед обема на извършени/неизвършени процесуални действия.Внесената сума  от ищците,следва да им бъде върната след влизане на решението в сила.

        По изложените съображения,съдът

 

Р   Е  Ш  И  :

 

ОБЕЗСИЛВА решение  № 108/25.06.2018 год. по гр.д.№ 532/2016 год. на Районен съд К. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА С.Д.Л., ЕГН ********** и С.К.Л., ЕГН **********,***  ДА ЗАПЛАТЯТ на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ***, район О., ул. „***” № * сумата от 735 лв.,сторени съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните   пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                 2.