Р Е Ш Е Н И Е

№ 83 , гр. Д.,11.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на тринадесети март през 2019година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИАНА ДЯКОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при участието на секретаря ПЕПА МИТЕВА, разгледа докладваното от съдия Жечка Маргенова в. гр. д. № 56 по описа на Д.кия окръжен съд за 2019г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№22578/265.11.2018г. от Й.К.Н. с ЕГН **********,***, чрез упълномощения адвокат Х.Х. ***, срещу решение №1058/12.11.2018г. по гр.д.№3364/2016г.на ДРС, с което се ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.К.Н., ЕГН **********,***, срещу С.А.И., ЕГН **********,***, иск по чл.108 от ЗС за установяване, че ищцата е собственик на лично основание и по наследствено правоприемство от брат и М.К.Д., на част от имот, находящ се в гр.Д., ул. „Х.С.” № **, а именно: първи етаж с обща квадратура ** кв.м. с идентификатор №**/отреден за имот със стар идентификатор **/, състоящ се от четири стаи, коридор и сервизно помещение, представляващ част от цялата масивна двуетажна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор **по КККР на гр.Д., и осъждане на ответницата С.А.И. да предаде на Й.К.Н. владението върху гореописаната част от имота, както и предявения от Й.К.Н., ЕГН **********,*** №**, представлявана от кмета Й.Й., иск по чл.124 от ГПК за установяване, че Й.К.Н. е собственик на лично основание и по наследствено правоприемство от брат и М.К.Д., на същия имот.

Намира решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Пространно се анализира характера на въззивното производство, същността на силата на присъдено нещо, характера на иска по чл.108 от ЗС, разпоредби от ЗВСОНИ, действието на решението по адм.д.№08206/1995г.на ВАС. Изразява се несъгласие с мотивите на районния съд. По същество на спора се излагат доводи относно произхода на правото на собственост на ищцата върху процесния имот, отчуждаването му по реда на ЗТСУ/отм./с цел изграждане на ЖСК, предприети действия по отмяна на отчуждаването по административен ред, отмяна на отчуждаването с решение №88/1994г.на ДОС, снабдяване на наследодателите и с констативен нотариален акт №**/1995г. за право на собственост, липсата на оспорване на същия от общината и доказателствената му сила, действията на общината по актуване на имота. Цитират се изявления относно състоянието на имота на в.л.Батанов при изслушването му и се извежда извод, че ответницата не е стопанисвала имота, както и, че не са налице предпоставките нито на кратката, нито на абсолютната придобивна давност. Иска отмяна на решението в цялост, уважаване на претенциите или връщане за разглеждане от друг състав на районния съд.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от Община Д., ответник по иска по чл.124 от ГПК , в който е изразено становище за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно, и от С.А., ответник по иска по чл.108 от З, в който е изразено идентично становище , обосновано с доводи по същество на спора, анализ на писмени доказателства и изведен извод, че в правния мир липсва акт за отмяна на отчуждаването на имота, който е закупила от общината след проведен търг.

По повод жалбата Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК /предвид връчването на решението на обжалващата го страна на 19.11.2018г. и депозирането на жалбата на 26.11.2018г./, процесуално допустима е. Подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми.

Предмет на гр. д. №3364/2017г. на ДРС, е предявен от Й.К.Н., с ЕГН **********,***, чрез адвокат Х.Х. ***, иск с правно основание чл.108 от ЗС срещу С.А.И., с ЕГН **********,***, за установяване правото на собственост и предаване владението върху отчужденото нейна собственост жилище с площ от 83.96кв.м. и върху половината от 47.86кв.м от отчужденото жилище, собственост на наследодателя и М.К., разположени на първи жилищен етаж от масивна двуетажна сграда със застроена площ от **6кв.м., с идентификатор №**, построена в поземлен имот с идентификатор **по КККР на гр.Д., и иск с правно основание чл.124 от ГПК срещу ОБЩИНА ГРАД Д., ул. „Б.” №**, представлявана от кмета Й.Й., в качеството на праводател на първия ответник, за установяване правото и на собственост върху същия имот.

В първоначалната искова молба и многобройните уточнителни молби, в това число последната с рег.№1059/**.02.2018г. /л.81 и сл. от гр.д.№26/2018г.на ДОС/ се излагат обстоятелства за право на собственост на ищцата по силата на н.а.№78/1967г. на ДРС върху 70кв.м. в ид.части от дворно място от 155кв.м. и самостоятелно жилище от 83.96кв.м. на първи етаж от построената в него къща, както и за право на собственост на брат и М.К.Д. по силата на н.а. №**/1964г. върху останалата част от 60 кв.м. в ид.части от същото дворно място и на самостоятелно жилище от 87.54кв.м. в същата къща. По силата на заповед №884/12.11.1976год. на Председателя на ИК на ОНС гр.Т. била проведена процедура по отчуждаване по реда на ЗТСУ на масивната двуетажна къща с цел изграждане на ЖСК по стопански начин. Отчуждено било самостоятелно жилище с площ на първия етаж от 47.86кв.м., втори етаж-39.68кв.м. и изба – 27.56кв.м. Отчуждено било със същата заповед и жилището на М.К., чиято наследница била ищцата, заедно с неучастващата по делото Е.П.Е.. Поискана била отмяна на отчуждителната заповед №884/12.11.1976год. Взето било решение от Архитектурно градоустройствената комисия-Д. с протокол №14 от 18.06.1998г. да се реституира само къщата. С решение от 14.07.1995г. по адм.д.№88/1994г.на ДОС бил отменен мълчаливият отказ на кмета на Община гр.Д. за отмяна на отчуждаването на собствения на М.К. и В.М.К. имот и била постановена отмяна на отчуждаването на целия имот с пл.№2866 по плана за 1955г., извършено с протокол №14 от 18.10.1976г. и заповед №884/12.11.1976год, с пл.№278 към този момент, сега с идентификатор ** със застроена площ **6 кв.м., ведно с правото на строеж, състоящ се от първи етаж-четири стаи, коридор и сервизно помещение, втори етаж- три стаи, тераса, складово помещение, коридор с площ 89кв.м. и приземен етаж с площ от 78.50кв.м. М.К. възстановил паричното обезщетение с разписка от 01.08.1995г. Той и синът му В.К.се снабдили с констативен н.а.№**/1995г.на ДРС за собственост върху част от масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 47.86.кв.м., на втория етаж-39.68кв.м. и избено помещение -27.56кв.м., представляваща самостоятелно жилище, построено в общинско място- парцел с пл.№278. Имотът бил актуван с Акт №**/04.10.20**г. на основание чл.2, ал.1 т..2 от ЗОС, а преди това с Акт №**/01.06.2000г. Общината отказала да признае актовете за реституиране на имота. Без да е собственик на имота, с договор за покупко-продажба на общински недвижим имот рег.№**, вписан в имотния регистър с вх.№**/12.05.2014г., акт.№**, т.**, Община гр.Д. продала на С.А.И. имот с идентификатор ** по КК със застроена площ от ** кв.м ведно с правото на строеж, състоящ се от първи етаж-четири стаи, коридор и сервизно помещение, втори етаж- три стаи, тераса, складово помещение , коридор с площ от 89кв.м., и приземен етаж с площ от 78.50кв.м. След продажбата имотът бил с нов идентификатор **и понастоящем се държал от С.А.И. без правно основание. С така изложените обстоятелства ищцата е обосновала правата си понастоящем върху отчужденото нейна собственост жилище на първи етаж и върху половината от разположената на същия етаж част от отчужденото жилище, собственост на наследодателя и М.К., обособени в имот/сграда/ с идентификатор **с площ от **кв.м. и е заявила искане за тяхното установяване и ревандикиране на обекта на тези права, чийто пространствени предели /съобразно изложеното, макар и при не съвсем коректно формулирано искане/ обхващат собственото и отчуждено жилище на първия етаж от къщата с площ от 83.96кв.м. и половината от 47.86кв.м от жилището на брат и, разположена на същия етаж.

Пред районния съд /в писмения отговор/ ответникът С.А.И. е оспорила предявения срещу нея ревандикационен иск с доводи за недопустимост поради липса на интерес от установяване на права, които не притежава, и неоснователност по съображения за липса в правния мир на постановен акт за отмяна на отчуждаването на имота. Решението от 14.07.1995г. по адм.гр.д.№88/1994г.на ДОС било отменено по реда на надзора с решение №470/29.09.1997г. по адм.д.№8206/1995г. на ВАС, второ отд., жалбата на М.К. и В.М.К. срещу мълчаливия отказ на кмета за отмяна на заповед №884/12.11.1976год. на ИК на ГНС-гр.Т./сега гр.Д./ за отчуждаване на имота им е оставена без разглеждане. През 2000г. бил съставен АОС №** от 01.06.2000г, а с акт №** от 04.10.20**г., поправен с акт №**/08.10.20**г. бил актуван като частна общинска собственост. След проведен търг на 09.05.2014г. закупила от общината имота, представляващ масивна двуетажна сграда със застроена площ от **кв.м. Противопоставя вещно право на собственост по силата на прехвърлителната сделка, евентуално поради изтекла в нейна полза придобивна давност с присъединяване на владението на праводателя си , считано от момента на отчуждаване на имота със заповед №884/12.11.19765г.

Ответникът по предявения установителен иск- ОБЩИНА ГРАД Д. в писмения отговор излага становище за недопустимост и неоснователност. Излага твърдения за проведено отчуждително производство по отношение имота на М.К. като със заповед №884/12.11.1976г. на ИК на ГОНС-Т. същия бил отчужден за жилищно кооперативно строителство по стопански начин, а собственикът обезщетен с апартамент в ЖСК „С.” с изграждането на която било осъществено мероприятието, за което е извършено отчуждаването. Излагат се и твърдения за взето решение за реституиране с протокол №14 от 18.06.1998г. на Арх.-градоустройствената комисия към общината, за неприложимост на разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗОС, отказ на кмета за реституиране по реда на Закона за възстановяване собствеността върху някой отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, предприети от М.К. действия по обжалване, отмяна на отчуждаването с решение по адм.д.№88/1004г. на ДОС и снабдяване на М.К. и В.К.с констативен нотариален акт за право на собственост въз основа на същото съдебно решение, отмяна на същото по реда на надзора с решение №470/29.09.1997г. по адм.д.№8206/1995г.на ВАС, повторно искане през 1998г. и отказ за реституция, обжалване и прекратяване на производството по жалбата /адм.д.№128/1999г.на ДОС, потвърдено с решение по адм.д.№5480/1999г.на ВАС/. Твърди се и да е налице приключил с влязло в сила решение от 29.06.2001г. по гр. д. №298/1996г.на ДРС съдебен спор, с което предявените от М. К.и В. К. срещу „Ж.И.” ЕООД гр.Д. ревандикационни искове на осн. чл.108 от ЗС са отхвърлени.

Не е спорно, че ищцата Й.К.Н. е наследник по закон/сестра/ на М.К.Д., починал на 24.01.2004г., с обем на наследствени права от ½ от наследството му, съобразно чл.8, ал.1 от ЗН, при данни от удостоверение за наследници /л.83от делото на ДРС/, че починалият е оставил и още една сестра Калинка К.И.. Последната е починала на 19.10.2016г., т.е. след него , и е оставила низходящ наследник- Е.П.Е./дъщеря/. В.М.К., син на М.К.Д., е починал на 19.01.2004г., т.е.преди баща си, и не е оставил друг наследник.

Действително, с влязло в сила на 15.07.2003г. решение №315/29.06.2001г. по гр. д. №298/1996г.на ДРС, потвърдено с решение №9/01.03.2002г. по в.гр.д.№933/2001г.на ДОС, потвърдено с решение №1254/15.07.2003г.по гр.д.№1458/2002г. на ВКС/л.212-221 от делото на ДРС/, е разрешен спор за собственост върху имот, част от масивна жилищна сграда със застроена площ на първи етаж 47.86кв.м., със застроена площ на втори етаж 39.68кв.м.и изба със застроена площ от 27.56кв.м., като самостоятелно обособено жилище, построено върху общинско дворно място с площ от **6кв.м., съставляващо пл.№278, кв.22 по регулационния план на града, по предявени от М.К. и В.М.субективно съединени искове по чл.108 от ЗС, срещу „Ж.И. ЕООД гр.Д.. Няма обаче пълен идентитет нито по отношение на страните, които касае влязлото в сила съдебно решение/макар настоящия иск да е предявен от наследник по закон на ищец по приключилия съдебен процес/, нито по отношение на имота/макар настоящия ищец да претендира и права върху същия имот в обема на наследствената си част/, респ. не е налице повторно разрешаване на вече разрешен вещно правен спор, касаещ материално право на собственост върху един и същ имот и едни и същи страни, установено/отречено със сила на пресъдено нещо, в разрез със забраната по чл.299 от ГПК.

Спорният по делото въпрос е относно правата понастоящем на ищцата в заявения обем и върху имот, предмет на отчуждителна процедура по реда на ЗТСУ/отм./ . Безспорно е между страните, установява се и от събраните доказателства, че със заповед №448/12.06.1976г. на председателят на ГОНС-гр.Т./по данни от протокол №50 от 12.11.1976г. на комисията по чл.265 от ППЗТСУ/е поставено началото на производство за отчуждаване на имотите в кв.73, парцел V, находящ се по ул.“Х.С.“ за кооперативно жилищно строителство по стопански начин. Назначената комисия по чл.265 от ППЗТСУ е предприела проучване за отчуждаване. По данни от оценителен протокол №**/18.10.1976г., обект на оценката в отчуждителното производство е част от имот с пл.№278, находящ се по ул.Х.С.“17, собственост на Й. К.Д., която го притежава с нот акт №**, т*, дело №956/1967г., като са оценени част от масивно жилище -83.96кв.м застроена площ, две изби с площ съответно 25.76кв.м. и **.кв.м, цокъл, 1/3 от таван и други подобрения. По данни от оценителен протокол №14/18.10.1976г., обект на оценката в отчуждителното производство е и част от имот с пл.№278, находящ се по ул.Х.С.“**, собственост на М.К.Д., който го притежава с нот. акт №**, т.*, дело №931/1964г., като са оценени част от масивно жилище – 47.86кв.м. застроена площ първи етаж, 39.68кв.м. застроена площ втори етаж, изба с площ 27.56кв.м., цокъл, над зид, 1/5 от балкон и други подобрения.

Съставен е протокол №50/12.11.1976г. с мотивирано предложение на комисията по чл.265 от ППЗТСУ, залегнало в т.II, предл.**, за отчуждаване на самостоятелно жилище от 83.96кв.м. с 70кв.м.дворно място идеална част от имот с пл.№278, собственост на Й. К.Д., и предл.14 за отчуждаване на самостоятелно жилище от 87.54кв.м. със 60кв.м. дворно място идеална част от пл.№278, собственост на М.К.Д..

Въз основа на предложението на комисията е издадена заповед №884/03.12.1976г. на председателя на ИК на ГОНС гр.Т., имотът на Й. К.Д./т.** от заповедта/ и имотът на М.К.Д./т.14 от заповедта/ са отчуждени за мероприятие на държавата по реда на ЗТСУ/отм./- за жилищно кооперативно строителство по стопански начин съгласно предвижданията на регулационния план, като се оценяват съгласно цитираните оценителни протоколи и се определя и на двамата имотно обезщетение, без да се прилага чл.90 от ЗТСУ/касаещ освобождаване от заплащане на разликата или на част от нея между стойността на имота, който се отчуждава, и стойността на жилищния имот, който се отстъпва като обезщетение/.

При така установеното очевидно отчуждаването е имало за предмет жилищна сграда, в която са съществували две самостоятелни жилища-едното на ищцата, разположено на първия етаж, с площ от 83.96кв.м, а другото на нейния брат, разположено на два етажа/т.е.тип мезонет/ с площ от 87.54кв.м- 47.86кв.м. застроена площ на първи етаж и 39.68кв.м. застроена площ на втори етаж. Няма и спор между страните за обстоятелството, че Й.К. и М.К. са били собственици на отделно обособени жилища, а не съсобственици на цялата жилищна сграда.

Няма данни, не се и твърди, заповедта за отчуждаване по чл.98 във вр.чл.95 от ЗТСУ/отм./да е обжалвана и да е отменена по реда и условията на този закон/чл.**8 и сл./. Влязлата в сила заповед се ползва с вещен ефект и с влизането и в сила собствеността върху отчуждения имот преминава върху Държавата, респ. върху Общината по силата на закона, като бивша държавна собственост, придобита от държавата след проведено отчуждаване по реда и при условията на ЗТСУ/отм./, като какъвто е и актуван. Факт е, че отчуждената къща е завзета от Общината, предоставяна за стопанисване и отдавана под наем през годините до 2014г., когато с договор за покупко-продажба на общински недвижим имот рег.№**, вписан в имотния регистър с вх.№4341/12.05.2014г., акт.№**, т.*, е продадена на ответника С.И. след проведен на 09.05.2014г. търг , съобразно събраните в тази връзка доказателства.

Няма данни да е проведено и реституционно производство по реда на Закона за възстановяване собствеността върху някой отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, както се твърди от ищцата. Възстановяването на собствеността по този реституционен закон е възложено на кмета на съответната община, на територията на която се намира отчуждения имот. Реституцията се осъществява чрез изпълнение на административна процедура за възстановяване правото на собственост, в рамките на която се извършва проверка на актовете на благоустройствената администрация и наличието на законовите предпоставки за възстановяване правото на собственост върху имота, и приключва с уважаване на искането за отмяна на отчуждаването от административния орган, или от съда.

Няма спор в случая, че къщата не е била съборена при осъществяване на мероприятието, за което е отчуждена /запазена е като оборотна, т.е. с временен режим/, съществува и в момента. След влизане в сила през 1992г. на Закона за възстановяване собствеността върху някой отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, както Й. К., така и брат и М.К., са искали от кмета да отмени отчуждаването на собствеността им, за което са образувани реституционни преписки №**-Й-**/28.05.1992г./по искането на Й.К./ и №**-М-**/1992г./по искането на М.К./. При разглеждане на същите, по данни от протокол №43 от 04.09.1992г.-л.52, комисията по реституцията при Община град Д. е указала и на двамата необходимостта от представяне на нотариално заверена декларация за връщане на жилищата, с които са обезщетени . Преписките са били предмет на разглеждане и в един по-късен момент на заседание на А.Г.К., взела решение с протокол №14 от 18.06.1998г.за реституиране на къщата с временен статут, което решение не е индивидуален административен акт, тъй като не е взето от орган на общинската изпълнителна власт, а от помощен орган със съвещателни функции, респ. няма самостоятелно значение за претендираните права.

Така, с молба вх.№94-Й-88/28.05.1992г./л.33 и сл. от гр.д.№26/2018г.на ДОС/, Й. К,/ съвместно със съпруга си С.Т.Н.и дъщеря си Б.Т.Н../ е отправила искане до кмета за възстановяване на собствеността при условията на чл.1, ал.3 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Няма постановен позитивен акт по това искане, включително след инициираното от ищцата обжалване, в който смисъл решение №28.04.1993г. по адм.д.№110/1992г.на ДОС, оставящо без уважение подадена жалба срещу решението на кмета №94-и-88/7.08.1992г. и постановеното по реда на надзора решение №2621/11.02.1994г. по д.№3095/1993г. на ВС, с което решението на ДОС е отменено и жалбата като недопустима оставена без разглеждане. Налице са данни и за повторно обжалване по съдебен ред от Й.К , съпруга и дъщеря и, на отказа на кмета за реституция/жалба от 28.06.2014г.-л.52 от гр.д.№26/2018г.ДОС/, производството по която е приключило с връщане на жалбата като просрочена с определение 22.03.1995г. по адм.д.№89/1994г. на ДОС, потвърдено с определение №804/26.11.1996г. по д.№4146/1995г.на ВС на РБ/л.54 и сл. от гр.д.№26/2018г.на ДОС/ при отказ за преглед по реда на надзора на влязлото в сила определение на ВС на РБ/л.60 -решение №534 от 22.12.1997г.на ВАС-петчленен състав/. Последвало е образуване на повторно административно съдебно производство срещу отказа на кмета за реституиране по повод искане от 1998г., прекратено с определение от 28.06.1999г. по адм.д.№25/1999г.на Дос, потвърдено с определение №5370/18.10.1999г. по адм.д.№4870/1999г. на ВАС.

Няма постановен позитивен акт за реституция и по искането на брата на ищцата М.К.. Същият, съвместно със сина си В.М., е инициирал съдебно административно производство с подаване на жалба вх.№94-М-276/22.09.1992г. срещу отказ на кмета от 10.09.1992г., за разглеждането на която е образувано адм.д.№260/1992г.на ДОС, приключило с решение по същество от 28.04.1993г., с което жалбата е отхвърлена. С решение №2624/11.02.1994г. по д.№3099/1993г.на ВС на РБ , по реда на надзора, решението по адм.д.№260/1992г.на ДОС е отменено и жалбата е оставена без разглеждане като недопустима. Последвало е ново сезиране на Д.кият окръжен съд със жалба вх.№94-М-254/28.06.1994г.срещу мълчаливия отказ на кмета по молбата за реституция, по която е образувано адм.д.№88/1994г.на ДОС. С решение от 14.07.1995г. по същото дело съдът действително е отменил мълчаливият отказ на кмета и по същество отменил и отчуждаването на имот с пл.№279 към този момент, извършено с протокол №14 от 18.10.1976г. и заповед №884/12.11.1976г. на ИК на ГОНС-град Д., т.е. по отношение жилището на М.К.. Необжалваемото решение по адм.д.№88/1994г. е влязло в сила в деня на постановяването му и на 25.10.1995г. реституираните собственици М.К. и В.К.са се снабдили с констативен нот. акт №59/1995г. за право на собственост върху част от масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 47.86.кв.м., на втория етаж-39.68кв.м. и избено помещение -27.56кв.м., представляваща самостоятелно жилище, построено в общинско място- парцел с пл.№278, кв.22. Решението по адм.д.№88/1994г.на ДОС обаче е отменено в производство по преглед по реда на надзора , образувано по предложение на Главния прокурор на Република Б., с решение №470/29.09.1997г. по адм.д.№8206/1995г.на ВАС и жалбата на М.К. и В.К.срещу мълчаливия отказ на кмета да отмени отчуждаването е оставена без разглеждане. Този резултат от надзорното съдебно производство е довел до отпадане на основанието за съставяне на констативният нотариален акт №59/1995г.

Не е дало положителен резултат за интереса на отчуждените собственици Й.К. и М.К. и поредното сезиране на кмета за реституция по преписка вх.№94-М-47/24.02.1998г. Отказът на кмета е бил обжалван от двамата с жалба вх.№94-Й-155/28.10.1998г., по която е образувано адм.д.№128/1999г. на ДОС и с определение №102/29.06.1999г. производството по жалбата е прекратено като недопустимо. Определението е потвърдено с необжалваемо определение №7397/30.12.1999г. по адм.д.№5480/1999г.на ВАС.

Следователно, по силата на отчуждаването по ЗТСУ/отм./отчуждените собственици са загубили правото си на собственост и понастоящем ищцата не се легитимира като собственик на отчужденото жилище, нейна собственост, нито на припадаща се по наследство от брат и част от отчужденото жилище, негова собственост. След влизане в сила на ЗВСНОНИ както тя, така и брат и като отчуждените собственици са поискали отмяна на отчуждаването, което е отказано, респ. по отношение на никое от отделно обособени жилища, както и на цялата жилищна сграда, не се е осъществил реституционният способ на чл. 1 от ЗВСНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. При липса на установена собственическа легитимация на ищцата ,предявените искове по чл.108 от ЗС и по чл.124 от ГПК като неоснователни следва да бъдат отхвърлени при липса на необходимост от обсъждане на доказателствата и доводите на страните относно упражняваната фактическа власт и противопоставени права от ответника С.И..

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция на въззиваемата С.И. следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в размера на удостоверения разход за възнаграждение за адвокат в размер на 1100лева. Въззиваемата страна-Община град Д. не е заявила искане за присъждане на разноски..

Воден от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, Д.кият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №1058/12.11.2018г. по гр.д.№3364/2016г.на Д.кия районен съд.

ОСЪЖДА Й.К.Н., ЕГН **********,*** да заплати на С.А.И., ЕГН **********,***, сумата от 1100.00 лв. /хиляда и сто лева/ - съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване на основание чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове:

1.

2.