РЕШЕНИЕ

№74

гр.Добрич,02.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на шести март през 2019г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:1.ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

2.ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в присъствието на прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА, като разгледа докладваното от окръжния съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №59 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх.№4831/19.12.2018г., подадена от Д.А.С. ЕГН ********** ***, чрез адв.К.К.-ВАК, срещу решение №160/06.12.2018г. по гр.д.№671/2018г.на РС-Б., с което се ОТХВЪРЛЯ молбата на Д.А.С. ЕГН********** ***, за промяна на неговите бащино и фамилно име от А.С. на В. П..

Счита решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано с доводи по същество на спора, свеждащи се до наличие на „важни обстоятелства“ за допускане на исканата промяна на бащиното и фамилното му име - известност в обществото, смесена етническа принадлежност, тъй като майка му е българка, българска етническа принадлежност на мъжа, с който майка му живеела на съпружески начала повече от 20 години и който го бил отгледал, като цяло на семейството, в което той живее, разлика във звученето на фамилните имена на членовете на семейството му, липсата на турско самосъзнание и съзнание за турски произход, носенето по принуда на турско фамилно име, пречки и неудобства при носенето на турски имена. Съдът не кредитирал събраните гласни и писмени доказателства, както и становището на заинтересованото лице Община Б. за уважаване на молбата, установяващи наличието на обстоятелства за промяна на имената му. Иска отмяна на решението и уважаване на молбата му с допускане на исканата промяна.

В писмен отговор , подаден в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, насрещната страна- Община Б. изразява становище за неоснователност на жалбата и съгласие с изводите на съда с оглед императивния характер на разпоредбите на чл.13 и чл.14 от ЗГР относно формирането на бащиното и фамилното име.

Контролиращата страна- Добричка окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК предвид връчването на решението на обжалващата страна на 12.12.2018г., от страна-ищец в първоинстанционното производство с право и интерес да обжалва неизгодното за него решение.

С предявеният иск срещу Община гр.Б., основан на разпоредбата на чл.19 ЗГР, Д.А.С. иска да бъде допусната промяна на две от трите му имена, както следва : бащиното- от А. на В. и фамилното - от С. на П..

Видно от представеното удостоверение за раждане от ***г., издадено въз основа на акт за раждане №**/05.09.19**г. на Община гр.Б., ищецът е роден на ***г***. В удостоверението е записан с имената Д.А.С., с произход от майка В.П.С.и баща А.С. И.. Няма данни рождените му имена да са променяни, нито тези на родителите му.

Искането за настоящата промяна мотивира с обстоятелството, че произхода му от баща му А.С. И. е установен по реда на припознаване след неговото раждане, след което баща му го изоставил, и през следващите двадесет и четири години не го е търсил, не се е интересувал от него, не е плащал издръжка, по никакъв начин не се е грижил за неговото отглеждане, израстване и възпитание. Двамата не са се виждали или срещали. Майка му В.П.С., която била с български произход, както и живеещия с нея на съпружески начала от повече от двадесет години С.К., са го отгледали, възпитали, издържали. На майка си дължал всичко в живота си. В първите си ученически години не желаел да го наричат с бащиното му и фамилно име, а с тези на майка му, с които фигурирал и в редица документи/училищни дневници, ученически бележници, грамоти и др./. Съучениците му знаели, че се казва Д. В. П. и така се обръщали към него, както и близки, роднини, познати. След завършване на висше образование във ВТУ“Св.св.К.М.“, специалност „английска филология“ със специализация „преводач по английски език“, многократно кандидатствал за работа, но заради турските имена му отказвали. Рождените му бащино и фамилно име през целия му живот му били неприятни и неудобни, създавали му пречки и неприятности. Носел ги по принуда и без желание тъй като са на човек, който никога не е виждал и не познавал. Те създавали впечатление, че е от турски произход и с турско самосъзнание, че принадлежи към етническа група, различна от българската. Носенето им му създавало емоционален дискомфорт и трудности в личните контакти и социални отношения, би създавало такива и на евентуално бъдещото му семейство.

В подкрепа на твърденията си е депозирал писмени доказателства- диплома за средно образование, завършено на 10 юни 2013г. в СОУ“Х.Б.“гр.Б. и диплома за висше образование, завършено през 2018г. във ВТУ“ Кв.св.К.М.“, в които фигурира с рождените си имена Д.А.С., ученическа книжка за учебната 2012/2013г., в която е с имената Д. В. П., както и две грамоти за награждаване като ученик в пети клас, в които фигурира със същите имена. Депозирал е и гласни доказателства чрез показанията на св.К.К.Д.и М.Х.П., двамата в приятелски отношения с ищеца от основната училище. И двамата свидетеля са категорични за известността на ищеца като Д. В. П., както той се представял при контактите си с други лица. Само в официални документи бил записан с рождените си имена. Това създавало объркване, водело до въпроси и необходимост от обясняване на „цялата история“, което не било приятно за ищеца/св.Д./, в началото на сроковете го викали в дирекцията заради разминаването в имената/св.П./. Когато ищецът си направил регистрация в социалната мрежа с официалната фамилия, св.П. не го разпознал, а когато заедно кандидатствали за работа в супермаркет „Д“ имало въпрос „Ама той турчин ли е?“ . Според св.Д. ищецът не познава баща си и не искал да бъде асоцииран с някой, който не се интересувал от него.

Доказателства за етническа принадлежност на двамата родители на ищеца не са ангажирани, но дори и с оглед звученето на имената им , да се приеме, че двамата принадлежат към различни етноси, самоопределянето на ищеца към единия или другия етнос, не може да дерогира начина на образуването на имената на българските граждани, установен с императивни правни норми.

Промяната на името е правно уредена възможност, възникваща при точно определени от закона основания по чл.19 от ЗГР- името следва да е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо или "важни" обстоятелства да налагат промяната му. Несъмнено името е източник на определена информация за човека, част от личностното самоопределяне, но само субективното желание на дадено лице да носи определено бащино и/или фамилно име не може да даде основание за промяната им по реда чл.19 от ЗГР. Очевидно в случая бащиното име А. и фамилното име С. не са нито осмиващи, нито опозоряващи. Не се доказва и да са обществено неприемливи. Нещо повече, бащата на ищеца е с имена А.С. И. и при образуването на бащиното и фамилното име на ищеца са спазени императивните правилата на чл.13-14 от ЗГР, респ. бащиното и фамилното му име и към настоящия момент са съответни на законоустановените правила за образуване имената на българските граждани. С оглед законовата зависимост/чл.13-14 от ЗГР/ на бащините и фамилните имена на децата от имената на бащата, именно с допускането на исканата промяна, ще се стигне до различие в имената, което е неприемливо с оглед съществуващата между тях родствена връзка , а промяната може да доведе и до объркване и погрешна представа за произхода на ищеца.

Вярно, че промяна по реда на чл.19 ЗГР на име е допустима не само когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, но и когато важни обстоятелства налагат това. Значимостта на тези обстоятелствата следва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай, като предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл.19,ал.1 от ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо, като преценката следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 ЗГР, относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице. Доколкото като основание за исканата промяна в случая се сочи липса на създадени и поддържани отношения с биологичния баща, дезинтерисираност на последния от ищеца, полагане на грижи и израстване в средата на лица с български произход-майка му и съжителстващия с нея мъж и техните близки, липса на желание у ищеца да носи имената на баща си защото са с турско звучене, лични неудобства във връзка с носенето на тези имена по причина, че „създават впечатление“ за турски произход, следва да се отбележи, че нито едно от тях поотделно, нито всички заедно, могат да обосноват съществуването на важни по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР обстоятелства. Важните обстоятелства следва да са обективно обусловени, а не въпрос на лична преценка от страна на ищеца, приемане или отричане, харесване или нехаресване. Нещо повече, след като ищецът е със смесен произход, не би следвало носенето на бащино и фамилно име с турско-арабско звучене да влияе върху емоционалното му състояние и поведение, а още по-малко субективното неприятно отношение към този произход или отричането на същия поради липса на контакт и емоционална връзка с бащата, да оправдава промяната на бащиното и фамилното му име. Носенето на имената на бащата сочи на биологичната връзка между две лица/връзката на произход/, съществуването на която не зависи от субективното отношение и личната преценка на кое да е от тях. В случая исканата промяна се явява продиктувана от субективното желание и липса на ценностна значимост за ищеца на произхода му по баща, а не от наличието на обективните предпоставки, предвидени в закона, респ. не е налице правнозначима причина по смисъла на чл.19 ЗГР за допускане на исканата промяна. По изложените съображения настоящата инстанция, считайки за правилно атакуваното решение, намира, че то следва да бъде потвърдено.

С оглед гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №160/06.12.2018г. по гр.д.№671/2018г.на Районен съд-Б. , с което е отхвърлена молбата на Д.А.С. ЕГН********** ***, за промяна на неговите бащино и фамилно име от А.С. на В. П...

Решението е окончателно на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.