Р Е Ш Е Н И Е

№ 85 12.04.2019 год. гр.Добрич

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На осемнадесети март 2019 год.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:Павлина Пенева

като разгледа докладваното от

въззивно гражданско дело № 70 по описа за 2019 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на жалба рег.№4015/23.11.2018 год. ,подадена от И.В.М. , ЕГН ********** *** р-н О., ул.“С.Вр.“ №* срещу решение № 196/30.10.2018 год. по гр.д.№41/2018 год. на Районен съд-Каварна,с което спрямо нея е признато за установено, че И.С.О. , ЕГН ********** ***, П.Н.О. ,ЕГН ********** *** и С.Н.О., ЕГН ********** *** са собственици на 59 кв.м., разположени в североизточната част на имот с идентификатор 83017.502.794, които в периода 1990-1999 год. погрешно са заснемани като част от имота й, като границата следва да бъде отразена по координатни точки 1, 2, 3, 4 и 5 от комбинирана скица на вещото лице (Приложение 10).

Обжалваното решение било неправилно,тъй като е необосновано и постановено в отклонение от материалния и процесуалния закон.

Нарушени били съдопроизводствените правила,като Каварненския районен съд се произнесъл по недопустим,респ.непредявен иск.Кадастралната карта и регистри не съдържали грешки;ответницата не била надлежно легитимирана страна по иск по чл.54 ал.2 от ЗКИР;с иска се целяло прокарване на друго трасе като граница между имотите на страните-недопустимо в настоящото производство и предмет на друг съдебен спор;недопустимо било установяване на грешка по ЗКИР относно граници,заснети от преди 20 години;установителен иск за собственост не бил заявен;твърдения за допусната грешка в кадастралната карта и регистри и твърдения за притежаване на претендираната площ по давност,не били съответни на посочената правна квалификация;решението не съдържало мотиви,коментар и преценка на събраните доказателства.

Решението противоречало на материалния закон.От първоначалното заснемане на границата между имотите на страните били изминали 20 години,в който период от ищците не били постъпвали никакви възражения,т.е. липсата на своевременно заявени претенции сочела на липса на основание да се претендира,установяване на грешка в кадастралната карта по съдебен ред.Грешка в кадастралната карта и регистри не била допусната,тъй като кадастралната карта била изработена и границата заснета по данните от влезлите в сила КП от 1999 год. и РП от 2001 год.,срещу които от ищците възражения не били постъпили.

Решението било несъответно на събраните доказателства касателно обема,границите и основанията,на които страните осъществявали владение върху имотите,респективно ищците не били доказали придобиване на собствеността на имот от 695 кв.м. по давност,още повече пред вид забраната за придобиване по давност на идеални части от урегулиран имот.Въззивникът владеел имота по наследяване след смъртта на своя баща В.Г.О. и приключила делба по гр.д.№ 724/2010 год. на КРС в същите площ и граници от 1973 год.,от когато го владеели и праводателите на баща й – родителите И.В.О. и Г.Н.О. ,а след придобиването му през 1993 год. и от нейния баща.Северната граница между имотите на страните никога не била променяна.

Отправено е искане първоинстанционния съдебен акт да бъде изцяло отменен и производството по делото прекратено,респ. въззивният съд да постанови нов по съществото на спора за цялостно отхвърляне на претенцията по чл.54 ал.2 от ЗКИР и такова за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 09.11.2018 год.,жалба рег.№4015/23.11.2018 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима

Въззиваемите страни И.С.О., П.Н.О. и С.Н.О. считат жалбата за неоснователна и настояват да не бъде уважавана,което свое становище са изразили в подаден в срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК отговор рег.№ 204/21.01.2019 год.Решението било законосъобразно постановено в съответствие със събраните писмени доказателства и заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза.

С искова молба рег.№ 328/01.02.2018 год. е заявена вещна претенция на И.С.О. , ЕГН ********** ***, П.Н.О. ,ЕГН ********** *** и С.Н.О., ЕГН ********** *** срещу И.В.М. , ЕГН ********** *** р-н О., ул.“С.Вр.“ №*.

Изложени са твърдения,че обект на притежание на страните по делото са недвижими имоти в гр.Ш. ,разположени в съседство и с обща граница.Първоначално през 1949 год. имотите им били заснети като един и негов собственик била И.В.О.,извършила разпореждания в полза на наследодателите на страните с договори от 1973 год. и 1993 год. Впоследствие имотите на страните били заснемани и урегулирани през годините с планове и кадастрална карта като два отделни. От придобиването на имота през 1973 год.,ищците и техния наследодател владеели имота си непрекъснато,спокойно и явно във вярно заснетите му граници по плановете от 1976 год. и 1990 год.,поради което и по давност били придобили собствеността върху дворно място с площ от 695 кв.м. и разположената в него жилищна сграда.По кадастралния план от 1999 год. и регулационния план от 2001 год.,очертанията и площта на имота им,съответно границата между имотите на страните не съответствали на действителното положение,като реална част от имота им с площ от 65 кв.м. била заснета като част от този на ответника (с форма на триъгълник,разположена на североизток и граничеща с имота им).Тази грешка била възпроизведена и в кадастралната карта на населеното място от 2006 год.Поради подадено от ответника възражение,началникът на СГКК постановил отказ по заявлението на ищците от 2016 год. ,грешката да бъде отстранена по административен ред.

Отправено е искане, да бъде признато за установено по отношение на ответника,че ищците са собственици на реална част с формата на триъгълник и площ от 65 кв.м.,показана графично в скица –проект за изменение на КККР от 2016 год.,погрешно заснета по кадастралния план от 1999 год.,кадастралния и регулационния план на ЦГЧ от 2001 год. и кадастралната карта от 2006 год. на гр.Ш., като част от парцел ХІ,кв.41 и от имот с идентификатор № 83017.502.792.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК ответникът И.В.М. , ЕГН ********** е депозирал отговор рег.№ 829/15.03.2018 год.,пълното съдържание на който е представено в същия срок с молба рег.№ 839/2018 год.,изпратена по пощата на дата 14.05.2018 год.

Заявено е било становище за недопустимост и неоснователност на заявената претенция.Кадастралните планове представлявали снимка на имотите,която отразява действителните им очертания към момента на изработването.Ищците не били упражнили правата си да възразят срещу грешки или пропуски в кадастралния план от 1999 год. и регулационния план от 2001 год.Иницирали били административна процедура по ЗКИР относно кадастралната карта на населеното място,изготвена въз основа на неоспорените планове след изминал повече от 10-годишен период. Ответникът възразил в хода на това производство,тъй като исканото изменение не отчитало необходимостта от корекция и на западната/северозападната част на общата граница,както и поради обстоятелството,че проектът за промяна,предвижда недопустимо преминаване на границата през съществуваща на място сграда.Излагат твърдения,че северната граница между имотите на страните никога не е била променяна,като винаги е преминавала непосредствено покрай задната/северната стена на съществуващи постройки.Счита възражението на ищците за придобиване по давност на собствеността върху имот с площ от 695 кв. е неоснователно,тъй като идеални части от урегулиран имот не могат да се придобиват по давност.Заявява,че считано от 1973 год.,първоначално родителите на баща й И. и Г.О.,а впоследствие баща й В. О. и самия ответник владеят и ползват имота си в границите и площта от 1973 год.,съответно въз основа на договор за издръжка и гледане,наследяване и делба.

Въззивният съд след запознаване с материалите по делото и събраните доказателства установи следната фактическа обстановка по претенцията :

Ищците по делото са наследници по закон (съпруга и низходящи от първа степен) на починалия на дата 05.07.2017 год. Н.Г.О.-така удостоверение за наследници изх.№ АУГ-327/12.07.2017 год. на Община гр.Ш..

І.1.Съгласно декларация изх.№ 187/06.02.1965 год.на Н.Г.О. и Д.Д.П.,положили подписи в присъствието на председателя и секретаря на Общински народен съвет с.Ш.,Т. окръг,деклараторите са уредили регулачните си сметки,като О. е заплатил 40 лв. за предаващите му се 200 кв.м.дворно място от пл.№ 272 към собствения му парцел ІV-71,кв.58 по плана на с.Ш..

І.2.С нотариален акт № 158 т.І д.№ 159/1973 год. от 27.09.1973 год. на районния съдия при БРС и на основание чл.79 ал.1 от ЗС,във връзка с чл. 483 от ГПК,И.В.О. е била призната за собственик по наследство и давностно владение на недвижим имот:дворно място от 1 410 кв.м.,представляващо парцел ІV-271,кв.58 по регулационния план на гр.Ш.,в който собственика участва с 1 390 кв.м.,ведно с построените в същото две жилищни сгради .

І.3.С договор от дата 10.10.1073 год.,сключен с нотариален акт № 264 т.І д.№ 205/1973 год. на районния съдия при БРС, И.В.О. е прехвърлила на сина си Н.Г.О. недвижим имот,съставляващ ½ ид.част от дворно място от 1 410 кв.м.,представляващо парцел ІV-271,кв.58 по регулационния план на гр.Ш., в който собственика участва с 1 390 кв.м. и новата къща,намираща се от северната на дворното място,срещу задължението да поеме издръжката и гледането на продавачката и нейния съпруг Г.Н.О. докато са живи.Отразено е,че продавачът ще ползва северната половина от парцела.

ІІ.1.С договор от дата 21.01.1993 год.,сключен с нотариален акт № 47 т.І д.№ 82/1993 год.на нотариуса при БРС, И.В.О. и Г.Н.О. са прехвърлили на своя син В.Г.О. недвижим имот,съставляващ дворно място с площ от 740 кв.м.,урегулирано в парцел ХІ-559,кв.41 по плана на гр.Ш.,ведно с къща за живеене срещу грижите до момента и задължението да поеме издръжката и гледането им докато са живи.

ІІ.2.С влязло в сила на дата 05.07.2012 год. решение № 80/27.06.2012 год. по гр.д.№ 724/2010 год. на Каварненския районен съд ,постановено в производство по съдебна делба на наследството на В.Г.О., в дял на съделителката И.В.М. е бил поставен неподеляем недвижим имот-поземлен имот с идентификатор №83017.502.792 с площ от 809 кв.м.,съгласно ККК на гр.Ш. от 2006 год.,ведно с жилищна еднофамилна сграда на един етаж със ЗП от 81 кв. с идентификатор №83017.502.792.1.

Н.Г.О. е подал заявление вх.№ 01-99789-05.04.2016 год. за изменение по реда на чл.51 ал.1 т.2 и чл. 54 ал.1 от ЗКИР на кадастралните карта и регистър на гр.Ш.,одобрени със заповед № РД-18-15/29.03.2006 год. на Изпълнителния директор на АГКК гр.С.,състоящо се в промяна на границите между ПИ 83017.502.794 и 83017.502.792,както и заличаване на сграда с идентификатор 83017.502.792.2 по кадастралната карта на гр.Ш..

Поради подадено от И.В.М. писмено възражение вх.№ 02-378-20.04.2016 год. ,на основание чл. 54 ал.2 от ЗКИР ,началника на СГКК-Д. е отказал изменение на КККР на гр.Ш.,състоящо се в промяна на границите между ПИ 83017.502.794 и 83017.502.792,както и заличаване на сграда с идентификатор 83017.502.792.2 съгласно приложения проект за изменение към заявлението на Н.Г.О.-така отказ изх.№ 17-163-25.04.2016 год.

Вещото лице инж.К.Б.,изготвил назначената от съда съдебно-техническа експертиза е проследил отразяването на имоти с идентификатори 83017.502.794 и 83017.502.792 по планове и карта на населеното място за периода от 1948 год.-2018 год. и е отразил констатациите и заключенията си в експертно становище рег.№ 3198/25.09.2018 год.,към което са приложени извадки от съответните планове и разписни листи към тях.

Вещото лице е посочило,че по кадастралния и регулационния план на гр.Ш. от 1949 год.,процесните имоти не съществуват,като основна част от тях е включена в парцел ІV,пл.№ 271,кв.58 и съответно без нанесена съществуваща вътрешна граница.Съгласно приложения разписен лист имот с пл.№ 271 е записан на И.Г.Н.,като впоследствие са добавени имената и на собствениците И.В.О. и Н.Г.О. с права досежно по ½ от 1 390 кв.м. от парцел ІV,кв.58.Като документи за собственост са посочени тези по п.І.2 и І.3 от настоящото изложение.

По кадастралния и регулационния план на гр.Ш. от 1976 год.,имотите на страните били планоснети под №№ 559 и 560 в кв.41,както и били нанесени нови сгради,изградени в периода 1949 год.-1976 год.Отразените по границата на имотите две сгради не са налични понастоящем.В разписния лист към проекта за дворищна регулация имот с пл.№ 559 е записан на Г.Н.О. (съпруг на И.В.О. и баща на Н.Г.),а имот с пл.№ 560 на Н.Г.О..

По кадастралния и регулационния план на гр.Ш. от 1990 год. са били обособени УПИ ХІ-559,кв.41 и УПИ ХІІ-560,кв.41,като няма промяна в границата между двата имота и на сградите в тях за периода 1976 год.-1990 год.В разписния лист дворното място,планоснето под № 559 и за което е отреден парцел ХІ,кв.41 с площ ½ от 1410 кв.м. е записано на Г.Н.О. (съпруг на И.В.О. и баща на Н.Г.и В. Г.)въз основа на документа по п.І.2.,а впоследствие като собственик е бил посочен В.Г.О.,въз основа на документа по п.ІІ. 1 от настоящото изложение и за площ от 740 кв.м. В разписния лист дворното място,планоснето под № 560 и за което е отреден парцел ХІІ,кв.41 е записано на Н.Г.О. въз основа на документа по п.І.3 от настоящото изложение и за ½ от 1410 км.

По кадастралния план на гр.Ш. от 1999 год. процесните имоти са били планоснети под №№ 792 и 794,като е налице изменение в границата между тях,а вместо двете сгради по граничната линия е отразена друга масивна сграда с по-малка площ.

По кадастралния и регулационния план на гр.Ш. от 2001 год. са били обособени са били обособени УПИ ХІ-792 ,кв.41 и УПИ ХІІ-794,кв.41,като няма промяна в заснемането на границата и сградите,спрямо предходния кадастрален план.В разписния лист имот с пл.№ 792 и с площ от 807 кв.м. е записан на В.Г.О. въз основа на документа по п.ІІ.1.,а имот с пл.№ 794 и с площ от 620 кв.м. е записан на Н.Г.О. въз основа на документа по п.І.3 .Не е налице изменение в границата между имотите и застрояването им спрямо предходния план.

По кадастралните карта и регистър на гр.Ш. от 2006 год., имотите са обозначени с идентификатори 83017.502.792 и 83017.502.794. Не е налице изменение в границата между имотите и застрояването им спрямо предходния план. Съгласно приложените регистър и справки , ПИ 83017.502.792 е с площ от 809 кв.м. ,а ПИ 83017.502.794 е с площ от 622 кв.м.

С оглед горните констатации,направени след проучване по наличния картен материал , вещото лице е посочило в заключението си , както е дало допълнителни пояснения в съдебно заседание от дата 04.10.2018 год.,че е извършена промяна в границите на имотите в периода 1990-1999 год.,за което изменение няма налични материали за одобряване на изменение на границата между двата плана,нито пък данни за уреждане на регулачни сметки между собствениците на имотите.В последващите планове КП от 1999 год.,КРП от 2001 год. и КККР от 2006 год. границата е била пренесена без изменение.Отразената в кадастралната карта на гр.Ш. граница между двата имота не отразява местоположението на съществуващата към момента на заснемане ограда, показана в комбинирана скица Приложение № 10 от заключението и т.5 от същото.Съобразно комбинираните скици към заключението-Приложения №№ 12 и 13,най-близко до местоположението на оградата е отразеното в КРП от 1976 год. и КРП от 1990 год. Видно от скиците Приложение № 3.1. и Приложение № 4.1 към КРП от 1976 год. и КРП от 1990 год. в имот с пл.№ 559,респективно парцел ХІ-559,кв.41 са били изградени две масивни сгради,като вътрешната имота /регулационна граница с имот с пл.№ 560,респективно парцел ХІІ-560,кв.41 е прокарана по северните стени на сградите.Отразената в имота на ответниците сграда на граничната линия,отчасти навлизаща в имота на ищците по скиците Приложение № 5, Приложение №6.1, Приложение № Приложение №9.1, Приложение №9.2 и Приложение № 10 не съществува понастоящем,а посочените в Приложение № 10 останки от сгради ,представляват нещо като царевичен кош.Фактическата граница между имотите на страните е обозначена с телена ограда.По плановете от 1976 год. и 1990 год. вътрешната граница между имотите на страните е такава,каквато е заснета от вещото лице и следва наличната ограда. Към заявление вх.№ 01-99789-05.04.2016 год. за изменение по реда на чл.51 ал.1 т.2 и чл. 54 ал.1 от ЗКИР на кадастралните карта и регистър на гр.Ш.,одобрени със заповед № РД-18-15/29.03.2006 год. на Изпълнителния директор на АГКК гр.С. е била приложена изготвена от “Итера-Г“ООД,гр.С. геодезическа снимка и обяснителна записка за определяне действителната площ и граници на ПИ 83017.502.794,съобразно които графичната площ възлиза на 687 кв.м. Заснети са били съществуващите на терен огради с цел определяне на действителната площ.След внасяне на данните от измерването и действително съществуващото на терен в действащата КК вещото лице е констатирано незначително отклонение в източната ,северната и западната част на парцела на ищците,както и различие в южната граница ,част от която представлява почти съборена стопанска постройка ,а от т.10 до т.2 е полумасивна ограда.С оглед геодезическото заснемане от “Итера-Г“ООД,гр.С. площта на имот ПИ 83017.502.794 е 687 кв.м.,т.е. налице е разлика от 65 кв.м.Вещото лице инж.Б.е посочило в заключението си по т.2,че е налице грешка в заснемането при създаването на КК в размер от 59 кв.м.,установена чрез геодезическо измерване.Разликата в данните обосновава с това,че измерванията на търговското дружество излизат извън границите на имота с 3 кв.м. ,както и с разлика в местоположението на оградата по т.10 в двете измервания.

Не е спорно между страните,че по предходни планове, в имота на ответниците са съществували две стопански сгради,разположени на вътрешната граница между имотите,като северната граница на сградите е северната граница на имотите-така становището на пълномощника на ищците в с.з. от дата 14.06.2018 год. и становището на пълномощника на ответника,последователно поддържано в хода на производството.Налице е съвпадение и в твърденията на страните,т.е. не е спорно,че страните и техните праводатели са осъществявали след 1973 год. самостоятелно владение върху имоти в границите и площите по плановете от 1976 год. и 1990 год.

Така изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:

Поставения за разрешаване спор черпи правното си основание в разпоредбата на чл. 54 ал.2 от ЗКИР.Предмет на иска е установяване точното местоположение на имотната граница между два съседни имота,която е била неправилно заснета в действащите кадастрален и регулационен план,въз основа на които е била одобрена кадастралната карта,като несъответствието между действителните пространствени характеристики и граница на имота и отразените в кадастралната карта представлява грешка по смисъла на разпоредбата на чл.54 ал.2 от ЗКИР,вкл. и когато несъответствието се дължи на спор за принадлежността на правото.

При данни,че ответникът не е дал съгласие за провеждането на административна процедура по ЗКИР, искът е допустим,а разгледан по същество и основателен.

Искът има за цел да установи дали общата граница между имотите е правилно отразена в кадастралната карта, съответно към кой от двата поземлени имота принадлежи площта, заключена между границата по кадастралната карта и съществуващата на място ограда.

При действието на кадастралния и регулационния план на населеното място от 1949 год., през 1973 год. И.В.О. е била призната за собственик по наследство и давностно владение на недвижим имот- парцел ІV-271,кв.58 по регулационния план на гр.Ш.. и съответно със сключен през същата година договор се е разпоредила с ½ ид.ч. от същия имот в полза на своя син Н.Г.О.. След разпоредителната сделка от 1973 год. от И.В.О. в полза на Н. О. и съобразно документираните в н.а.№264/1973 год. уговорки за начина на разделното му ползване от прехвърлител и приобретател, парцел ІV-271,кв.58 по плана от 1949 год. е бил фактически поделен на две реални части,границите между които са били материализирани на място чрез поставяне на ограда ,а впоследствие и заснети като самостоятелни имоти. Фактическото й изграждане е довело до заснемането й като кадастрална граница между имотите на ищеца и на ответниците,а впоследствие и като регулационна такава. Извършеното кадастралното разделяне на бившия имот парцел ІV-271,кв.58 и попълването на кадастралния план от 1976 год. с два новообразувани самостоятелни имота с пл.№№ 559 и 560,а впоследствие и отреждане за тях на парцели ХІ и ХІІ в кв.41 с плана от 1990 год. не е съобразено с правилото,че под граници на имотите по кадастралния план се разбират външни видими знаци,които разграничават собствеността на имотите върху самия терен.В кадастралния план не се отразяват други гранични знаци,примерно за разграничаване на части от имоти,предоставени за ползване на отделните съсобственици. При липса на доказателства за извършена делба между съсобствениците на имота,обозначен по плана от 1949 год. като парцел ІV-271,кв.58 и при действието на който И.В.О. е била призната за негов собственик по наследство и давностно владение, тя и наследодателя на ищците са били съсобственици при равни права в имота по плана от 1949 год.,респективно в двата новосъздадени имота по плановете от 1976 год. и 1990 год. Не е спорно между страните,че те и праводателите им са осъществявали след 1973 год. и понастоящем самостоятелно владение върху имоти в границите и площите на тяхното обозначаване по плановете от 1976 год. и 1990 год.,както и че вътрешната имотна граница е разположена по протежението на северните стени на две сгради. Материализираната на място вътрешна граница с ограда от мрежа с бетонни колове съответства на кадастралната и регулационната граница заснети в плановете от 1976 год. и 1990 год. През годините не е имало спорове между страните и техните наследодатели относно границите и начина на ползване-обстоятелство многократно изтъквано от въззивника. Упражнявана е фактическа власт върху имоти,самостоятелни обекти на право на собственост,а не върху реални части от тях,поради което забраната по чл.59 от ЗТСУ (отм.) е неприложима.Владението им е било явно и необезпокоявано и е продължило повече от 10 години,считано от 1973 год.Осъществен е фактическия състав на чл.79 ал.1 от ЗС и отделните имоти са притежание на страните по давност.

Ако от един общ имот са били образувани два самостоятелни урегулирани имота,от съществено значение е кога е била прокарана вътрешната регулационна граница,къде е била ситуирана и дали в последващите регулационни планове е предвидена промяна по отношение на тази граница. Установено е състоянието на имотите на страни при първоначалното им урегулиране като два самостоятелни и последващо погрешно заснемане на вътрешна имотна граница по кадастралния план от 1999 год.Грешното кадастрално заснемане е обусловило отразяването й като регулационна граница по плана от 2001 год.,възпроизведена и в кадастралната карта от 2006 год.С оглед на установените по категоричен начин в производството релевантни за спора факти и обстоятелства, а именно образуването на самостоятелни имоти и парцели от общ и принадлежащ на един собственик имот през 1976 год.,самостоятелно владение от отделните съсобственици ,осъществявано по отношение на отделните имоти в пространствените им предели и граници за периода от 1973 год. и понастоящем владение,съвпадащите имотни и парцелни граници по плановете от 1976 год. и 1990 год.,е следвало да бъдат приети за имотни,нанесени като такива в кадастралния план от 1999 год. и регулацията от 2001 год. създадена по тях. В случая не се касае до придаване на части от съседни имоти,а кадастрална грешка,възпроизведена в регулационния план,поради което приложението на тази регулация не подлежи на изследване. За приложен план говорим когато настъпят условията за превръщане на парцелните граници в имотни линии ,като изключение от това правило е случая на налична грешка в кадастралния план, която създава привидност за наличие на придаваеми по регулация части.

Налице е несъответствие между границата на собственост и отразената в КК граница между имотите на ищците и ответник,което води до извод за основателност на предявения иск.

Каварненския районен съд е уважил предявения иск,но е формулирал непрецизен и неясен диспозитив по отношение спорните 59 кв.м.,които е посочил като притежание на ищците,разположени в североизточната част от имот с идентификатор 83017.502.794,собственик/вероятно техническа грешка при изписване на собственост/ на ответника,заснемана погрешно като част от имота на ответника.Спорните 59 кв.м. действително принадлежат на ищците,като собственици на имот с идентификатор 83017.502794,но понастоящем и съобразно актуалното заснемане са част от имота на ответниците с идентификатор83017.502.792 и именно то следва да бъде посочено в съдебния акт ,за да послужи съдебно установеното наличие на грешка за отстраняването й.Правилно съдът е дал словесно и графично описание на спорните 59 кв.м. ,последното съобразно комбинирана скица,но не е направил същата изрично неразделна част от съдебния акт с приподписване.

По изложените съображения,съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 196/30.10.2018 год. по гр.д.№41/2018 год. на Районен съд-Каварна,като вместо това п о с т а н о в я в а :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение И.В.М. , ЕГН ********** *** р-н О., ул.“С.Вр.“ №*, че към момента на одобряване със заповед №РД-18-15/29.03.2006 год. на ИД на АГКК гр.С. кадастрална карта на гр.Ш.,И.С.О. , ЕГН **********,***, П.Н.О. ,ЕГН ********** *** и С.Н.О., ЕГН ********** *** са собственици на отразена графично като оцветена в жълт цвят в комбинирана скица на ПИ 83017.502.792 и ПИ 83017.502.794 (Приложение № 10 от заключението на вещото лице инж.К.Б.), реална част с площ от 59 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 83017.502.792, заснета погрешно в пространствените предели на поземлен имот с идентификатор 83017.502.792,вместо в пространствените предели на съседния поземлен имот с идентификатор 83017.502.794 и несъответно на вътрешната имотна граница по координатни точки 1,2,3,4 и 5 от комбинираната скица на ПИ 83017.502.792 и ПИ 83017.502.794 (Приложение № 10 от заключението на вещото лице инж.К.Б.).

Комбинираната скица-Приложение № 10 е неразделна част от решението.

На основание чл.115 ал.2 от ЗС дава 6 месечен срок на И.С.О. , ЕГН ********** ***, П.Н.О. ,ЕГН ********** *** и С.Н.О., ЕГН ********** *** да отбележат влязлото в сила решение.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.