Р Е Ш Е Н И Е

№75

гр. Добрич, 02.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На втори април година 2019

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар Павлина Пенева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело номер 75 по описа за 2019 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба, подадена от адвокат Т.Т., като особен представител на Л.К.П., гражданин на САЩ, срещу решение 254/27.12.2018 г. по гр.д.№ 2100/2017 г. на Добричкия районен съд. Решението се обжалва в частта, в която Л.К.П. е осъден да заплаща на малолетното си дете З.С.Л.П., чрез неговата майка и законен представител С.С.А., издръжка в размер на 400 лева месечно, считано от 21.06.2016 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпването на законна причина за нейното изменяване или прекратяване.

В жалбата се възразява срещу размера на присъдената издръжка по съображения, че същият значително надвишава минимално определеният със закон размер на месечната издръжка, която родител дължи на детето си. Изложени са доводи, че първоинстанционният съд не преценил правилно нуждите на детето. Възразява се, че съдът необосновано взел предвид статистическите данни за среден годишен доход на едно домакинство в САЩ, без да съобрази, че няма данни в коя държава наистина живее ответникът, както и, че задължението му следва да се определи по правилата, действащи в държавата, в която живее детето и чийто съд разглежда спора. Възразява се и, че податните възможности на майката изобщо не били изяснени и взети предвид от първоинстанционния съд. Поддържа, че издръжката, за която ответникът може да бъде задължен, както за миналия период от време, така и занапред, е минимално установената такава и настоява за отмяна на решението и отхвърляне на иска над този размер.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

В писмен отговор въззиваемата С.С.А. оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на решението в тази част.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по чл.318 и сл. от ГПК по искова молба на С.С.А. срещу Л.К.П.. С решение №1254/27.12.2018г. по гр.д.№2100/2017г. на Добричкия районен съд сключеният на 21.06.2009г. между С.С.А. и Л.К.П. брак е прекратен с развод, родителските права по отношение на детето на страните З.С.Л.П. са представени за упражняване на майката, при която е определено и местоживеенето на детето, както и е определен режим на лични отношения на детето с бащата. В тези части решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Детето З.С.Л.П. е родено на ***г. От раждането му детето живее в гр.Добрич с майката С.С.А., която го отглежда.

Бащата Л.К.П. е гражданин на САЩ. Живял е с майката и детето в гр.Добрич на два пъти за по няколко месеца – когато детето се родило и после за три месеца в края на 2011г., след които си отишъл в Америка. От тогава той не е поддържал контакти с майката и детето, не го е посещавал, не се е интересувал от него и не му е давал издръжка.

Следователно налице са условията по чл.143 ал.1 и 2 от СК и по чл.149 от СК за осъждане на бащата за издръжка на детето му за една година преди предявяване на иска /21.06.2016г./ и занапред, считано от предявяване на иска.

В съответствие с чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя от два показателя – нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.

Нуждите на детето са обичайните за всяко на дете във възрастта на З. и са свързани с необходимостта от осигуряване на облекло, храна, учебни пособия, извънкласни и социални дейности, здравеопазване и т.н. За задоволяване на тези нужди при съществуващата обществено-икономическа обстановка в страната, в която живее З., са необходими около 600 лева месечно.

Задължени за тяхното осигуряване са и двамата родители – всеки от тях, съобразно податните си възможности.

Установява се от удостоверение на л.20 от въззивното дело, че майката на З. има средномесечен брутен доход от трудово възнаграждение в размер на 1 319.33 лева. Тя няма имущество, от което да би могла да получава доходи, няма и задължения за издръжка към други лица.

Бащата на З. също няма имущество /друго не се твърди/ и липсват доказателства за доходите му. Той обаче е в трудоспособна възраст и следователно е в състояние да реализира доходи от труд поне в минимален размер. Има се предвид минималната работна заплата, в която родителят живее, тъй като тук иде реч за неговите доходи; държавата, в която детето живее е определяща при преценка на неговите нужди от средства, но не и при преценка на податните възможности на родителя.

До м.юли 2017г. бащата е живял на посочения от ищцата адрес въвФ., А., САЩ /сведения от Централния връчващ орган в САЩ/. Месец юли 2017г. е напуснал този адрес и новият не е известен, което обаче не означава, че се е установил в друга държава. При положение, че до м.юли 2017г. бащата винаги е живял в САЩ и при липсата на друго доказване, то следва, че и понастоящем бащата продължава да живее в същата държава. А след като това е така, то доходът му е поне минималният такъв в тази държава.

Минималната работна заплата от 2009г. насам в САЩ на федерално ниво е 7.25 щ.д. на час. За осем часов работен ден и при двадесет работни дни за месец, минималната работна заплата възлиза на 1 160 щ.д. При този доход бащата може да дава на детето си издръжка от 400 лева месечно /233 щ.д./. Верно е, че този размер надхвърля няколко пъти минимално установения такъв по чл.142 ал.2 от СК, но в случая и доходът на бащата, макар и минимален за САЩ, надхвърля няколко пъти минималната работна заплата за България.

Така, от общо необходимите за детето средства от 600 лева месечно, бащата следва да осигурява по 400 лева, а разликата следва да се осигурява от майката, чиито податни възможности са по-ограничени, а и тя е тази, която е непосредствено ангажирана с грижите по отглеждането и възпитанието на З..

С оглед изложеното, въззивната жалба на особения представител на бащата е неоснователна. Първоинстанционното решение в обжалваната част, е правилно и следва да бъде потвърдено. Съответно на този резултат въззивникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за въззивното производство в размер на 384 лева, както и да възстанови на въззиваемата разноските за настоящата инстанция, а именно – 300 лева, адвокатско възнаграждение и 150 лева, разноски за особения представител.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №254/27.12.2018 г. по гр.д.№ 2100/2017 г. на Добричкия районен съд в обжалваната част, в която Л.К.П. е осъден за издръжка за детето З.С.Л.П..

ОСЪЖДА Л.К.П., роден на ***г., с адрес: ***, да заплати по сметка на съда сумата 384 лева - държавна такса върху присъдената издръжка за въззивното производство.

ОСЪЖДА Л.К.П., роден на ***г., с адрес: ***, да заплати на С.С.А. с ЕГН ********** ***, сторените от нея разноски за водене на делото във въззивана инстанция, както следва: 300 лева – адвокатско възнаграждение и 150 лева - за особен представител.

На осн.чл.280 ал.3 т.2 от ГПК въззивното решение не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.