Р Е Ш Е Н И Е

№ 81

гр. Добрич, 10.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На осемнадесети март година 2019

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Секретар Павлина Пенева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело номер 81 по описа за 2019 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на В.Й. ***, чрез упълномощения адвокат срещу решение №1240/21.12.2018г. по гр.д.№4435/2017г. на Добричкия районен съд, с което между въззивника, Г.С.Р., Я.С.Д. и М.С.Д. е допусната съдебна делба на недвижим имот в гр.Добрич, ул.“***“ бл.17 вх.В ет.5 ап.13, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ***.

Решението се обжалва в частта на определените от съда дялове на съделителите. Поддържа се, че делът на въззивника е с още 2 405.5/13 725 идеални части по-голям от този, който първоинстанционният съд е постановил. В миналото 4 901/13 725 идеални части били съпружеска имуществена общност, а после обикновена съсобственост в равни части на въззивника и праводателката на наследодателката на въззиваемите. Извършеното от бившата съпруга на въззивника прехвърляне не довело до това притежаваните от въззивника 2 405.5/13 725 идеални части да преминат в собственост на приобретателката и наследодателка на въззиваемите.

Въззиваемите Г.С.Р., Я.С.Д. и М.С.Д. не са изразили становище по жалбата.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

Спорът е за делба между В.Й.В., Г.С.Р., Я.С.Д. и М.С.Д. на недвижим имот в гр.Добрич, ул.***“ №17 вх.В ет.5 – апартамент №13 с площ от 62.46кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение №13 с площ от 3кв.м. и съответните проценти от идеалните части от общите части на сградата и правото на строеж, който апартамент съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Добрич.

В първоинстанционното производство по исковата молба на В.Й.В. като ответник е била конституирана и А.И. С., срещу която искът за делба е отхвърлен и решението в тази част, като необжалвано е влязло в сила.

Установено е, че В.Й.В. и А.И. С. са били съпрузи; бракът им е сключен на 29.07.1989г. и прекратен с решение №57/03.11.2015г. по гр.д.№762/2015г. на ДРС, влязло в сила на 24.12.2015г.

По време на брака им е съставен нотариален акт №148 т.3 рег.№5386 д.№541/21.12.2006г. на нотариус с рег.№535 и район на действие ДРС, с който е удостоверено правото на собственост на В.Й.В. върху гореописания недвижим имот в гр.Добрич, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, придобито по чл.100 и чл.102 от ЗТСУ.

С договор от 24.09.2008г., сключен с нотариален акт №66 т.8 рег.№12288 д.№739/2008г. на нотариус с рег.№158 и район на действие ДРС, А.И. С. – лично и като пълномощник на В.Й.В., продала на В.Н.И.имота, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Добрич. Установено е със справка от НБД „Население“, че съделителките Г.С.Р., Я.С.Д. и М.С.Д. са законни наследници /деца/ на купувачката В.Н.И.и лицето, с което тя била в брак при сключване на договора /двамата починали преди завеждане на делото/.

С решение №53/16.07.2014г. и решение №81/06.11.2015г. по гр.д.№2178/2012г. на ДРС горният договор за покупко-продажба на имота, поради липса на представителна власт и потвърждаване, е обявен по отношение на В.Й.В. за недействителен за 8824.14/13725 идеални части от предмета на продажбата. За разликата над 8824.14/13725 идеални части до пълния обем на предмета на продажбата производството по предявения от В.Й.В. иск за недействителност на продажбата също поради липса на представителна власт и потвърждаване е прекратено – решение №169/22.06.2016г. по в.гр.д.№62/2016г. на ДОС /след обезсилване на отхвърлителното първоинстанционно решение в тази част/.

С решение №53/16.07.2014г. по гр.д.№2178/2012г. на ДРС по отношение на Г.С.Р., Я.С.Д. и М.С.Д. е признато за установено, че В.Й.В. притежава 8824.14/13725 идеални части от правото на собственост върху недвижимия имот, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Добрич – придобити от него по време на брака му с А. С., но чрез трансформация на негово лично имущество. Искът за притежаване от В.Й.В. на същото основание на разликата над 8824.14/13725 идеални части до пълния обем на правото на собственост върху имота е отхвърлен - решение №53/16.07.2014г. по гр.д.№2178/2012г. на ДРС, потвърдено в тази част с решение №169/22.06.2016г. по в.гр.д.№62/2016г. на ДОС.

При тези данни безспорно е, че съделителят В.Й.В. притежава 8824.14/13725 идеални части от правото на собственост върху процесния недвижим имот.

В съответствие с чл.19 ал.1 и 3 от СК /отм./ останалите 4900.86/13725 идеални части от правото на собственост върху имота са придобити от В.Й.В. и А.И. С. - в режим на съпружеска имуществена общност, в която правата на всеки от двамата съпрузи са били равни. Договорът, сключен с нотариален акт №66 т.8 рег.№12288 д.№739/2008г. на нотариус с рег.№158 и район на действие ДРС, има за предмет продажбата на целия недвижим имот, в т.ч. и притежаваните в режим на съпружеска имуществена общност 4900.86/13725 идеални части. За да е запазил, както се твърди от него, В.Й.В. своите права в обем на 2450.43/13725 идеални части, необходимо е договорът за покупко-продажба да не е произвел действие за тях, което в случая не е така.

Както се установи, за В.Й.В., като продавач, договорът е сключен от пълномощник. Според настоящия съдебен състав, когато прехвърлителят по един договор е представляван от пълномощник и в договора не е посочено друго, пълномощникът договаря за всички права, които представляваният притежава. Така при сключване на договора за покупко-продажба А.И. С. е действала като пълномощник на съпруга си В.Й.В. за всички права, които той е притежавал в имота – както лично неговите 8824.14/13725 идеални части, така и за правата му в останалите 4900.86/13725 идеални части, обект на съпружеска имуществена общност. Фактът, че за продажбата на 8824.14/13725 идеални части от имота А.И. С. не е била надлежно упълномощена /следва от влязлото в сила решение за обявяване за недействителен по чл.42 ал.2 от ЗЗД на договора в тази част/, не означава, че същата не е била надлежно упълномощена за продажбата на останалите идеални части, принадлежащи на представлявания В.Й.В.. За тях договорът за покупко-продажба не е обявен за недействителен /производството по гр.д.№2178/2012г. на ДРС по иска по чл.42 ал.2 от ЗЗД е прекратено в тази част/ и въпрос за сключването му в тази част за В.Й.В. от пълномощник без представителна власт в настоящото производство не е поставян. Следователно в тази част договорът не е опорочен и е произвел действие, при което притежаваните общо от двамата съпрузи - продавачи 4900.86/13725 идеални части от имота изцяло са преминали към купувачката и нейния съпруг.

Следва да се посочи още, че този резултат не би се променил, дори и, ако се приеме, че А.И. С. е договаряла като пълномощник само до размера на 1/2 идеална част от прехвърленото /обратно на гореприетото, че е договаряла за всички права на представлявания/. В такъв случай, за продадените 4900.86/13725 идеални части, предмет на съпружеска имуществена общност, ще е налице хипотезата на чл.22 ал.3 от СК /отм./ - съпругата сама се е разпоредила с общи права върху недвижима вещ. При това другият съпруг В.Й.В. е имал възможността да оспори разпореждането в сроковете по чл.22 ал.3 от СК /отм./ и после по чл.24 ал.4 от СК. Като не го е сторил, разпореждането е породило действие и притежаваните общо от двамата съпрузи - продавачи 4900.86/13725 идеални части от имота изцяло са преминали към купувачката и нейния съпруг.

С оглед изложеното, правилно е приетото от първоинстанционния съд, че правата на В.Й.В. в съсобствеността понастоящем се свеждат до 8824.14/13725 идеални части. Останалите 4900.86/13725 идеални части от имота се притежават от наследниците на купувачката и съпруга й - съделителките Г.С.Р., Я.С.Д. и М.С.Д..

Следва да се отбележи обаче, че първоинстанционният съд неправилно е определил един общ дял за трите съделителки, при това в размер на 4901/13725 идеални части. Що се отнася до размера, очевидно той е определен чрез закръгляне на 4900.86/13725 към 4901/13725. Подобен подход е неправилен, защото се отклонява от действителните права на /част/ съделителите, а и прави делбата невъзможна, доколкото сборът от така определените дялове на всички съделители не се равнява на числото „1“. Що се отнася постановения общ дял за трите съделителки – те не са съпрузи, и всяка от тях следва да участва в делбата със съответен на правата й в съсобствеността дял от по 1633.62/13725 идеални части. По тези съображения, макар изводите на въззивния съд по същество на спора да съвпадат с тези на районния съд, първоинстанционното решение следва да се отмени в обжалваната част на квотите за делбата и същите да се определят, съобразно посоченото.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №1240/21.12.2018г. по гр.д.№4435/2017г. на Добричкия районен съд, с което между В.Й.В., Г.С.Р., Я.С.Д. и М.С.Д. е допусната съдебна делба на недвижим имот – апартамент в гр.Добрич, ул.”***” №17 вх.В ет.5 апартамент №13, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с площ 62,46кв.м, ведно с прилежащите му избено помещение №13 с площ 3кв.м и съответните проценти идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 72624.618.229 – в обжалваната част на определените за съделителите квоти от 8824,14/13725 ид.ч за В.Й.В. и общо за Г.С.Р., Я.С.Д. и М.С.Д. - 4901/13725ид.ч., като вместо това постановява

ДЕЛБАТА ДА СЕ ИЗВЪРШИ при дял за В.Й.В. с ЕГН ********** - 8824.14/13725 идеални части, за Г.С.Р. ЕГН с ********** - 1633.62/13725 идеални части, за Я.С.Д. с ЕГН ********** - 1633.62/13725 идеални части и за М.С.Д. ЕГН ********** - 1633.62/13725 идеални части.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 от ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.