Р Е Ш Е Н И Е

№90

Гр.ДОБРИЧ 22.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ЕДИНАДЕСЕТИ АПРИЛ 2019г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г.ХАНДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: Т.СТОЕВА

ЕВА ИВАНОВА

При участието на секретаря Билсер Мехмедова-Юсуф като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.гр.д.№123/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от Д.С.И.,ЕГН:**********,от гр.Добрич,ищец по гр.д.№ 426/2018г.по описа на ДРС,чрез пълномощника й - адв.Д.Д.,ДАК,въззивна жалба срещу постановеното по делото Решение № 1136/05.12.2018г.,в частта му,с която са отхвърлени предявените искове:по чл.394 от КЗ за горницата от 13 445.82 лв.,до 18 090.12 лв.;по чл.86 от ЗЗД,за горницата от 817.90 лв.,до 1 100.48 лв.Като релевира доводи,че в обжалваната част решението е неправилно,въззивникът претендира за отмяната му и постановяване на друго от настоящата инстанция,с което предявените искове да се уважат изцяло.Претендира се присъждане и на направените за двете инстанции съдебно-деловодни разноски.

В депозиран по делото отговор на въззивната жалба,въззиваемата страна ЕАД „ ДЗИ-Общо застраховане“,гр.София,чрез пълномощника си-юрисконсулт Л.Х.,изразява становище за неоснователност на жалбата,с искане за отхвърлянето й,оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно и присъждане на сторените във въззивното производство разноски-юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.Прави се искане и претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение да бъде съобразено с минималните размери на адвокатските възнаграждения,определени с Наредбата.

Добричкият окръжен съд,като взе предвид постъпилата въззивна жалба и прецени събраните по делото доказателства,намира,че като подадена от надлежно оправомощено лице,в законовия срок по чл.259,ал.1,във вр. с чл.62,ал.2,изр.1 от ГПК,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество,жалбата е частично основателна.

Решението в частта му,с която е отхвърлен главния иск с правно основание чл.394 от КЗ за горницата от 13 445.82 лв.,до 18 090.12 лв.е неправилно.Същото е постановено в нарушение на закона,в несъответствие със събраните по делото доказателства и е необосновано,като изложените в него мотиви са неясни и противоречиви.

Предявеният главен иск с правно основание чл.394 от КЗ е основателен и доказан в пълен размер и като такъв следва да бъде изцяло уважен.

Според чл.394 от КЗ,при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение съгласно условията на застрахователния договор.

Между страните е възникнало валидно застрахователно правоотношение по сключен на 13.05.2016г. за лек автомобил марка „ ***“,модел“А6“,с рег.№ ***,договор за имуществено застраховане „Каско“,със срок на действие от 14.05.2016г. до 13.05.2017г.,обективиран в застрахователна полица № *** по описа на ЕАД „ДЗИ-Общо застраховане“.Уговорената застрахователна сума е в размер на 29 300.00 лв.Установено е по делото,че в срока на действие на застрахователната полица,а именно-на 17.04.2017г.,е настъпило ПТП,в резултат на което процесният автомобил е увреден.В срока за отговор ответникът отрича наличието на причинно следствена връзка между описаното в исковата молба и приложения към нея Протокол за ПТП № *** събитие и получените вследствие на него увреждания на процесния автомобил,като твърди,че уврежданията не са и не могат да настъпят в резултат на соченото от ищцата застрахователно събитие.Освен самия механизъм на настъпване на ПТП-то и наличието на причинно следствена връзка между посоченото в исковата молба застрахователно събитие и настъпилите щети на автомобила,други възражения ответникът не релевира.Във връзка с оспорването,извършено от ответната страна в отговора на исковата молба,и съобразно разпределената й доказателствена тежест да установи при условията на пълно и главно доказване вида,характера,размера на имуществените вреди,начина,времето и мястото на настъпване на застрахователното събитие,както и причинно следствената връзка между събитието и щетите по автомобила,ищцата е ангажирала и по делото са събрани неоспорени от страните писмени доказателства,които установяват несъмнено както уврежданията по застрахования автомобил,така и че те са настъпили съобразно описания в исковата молба и в Протокол за ПТП механизъм.Наведените от ответника в отговора му възражения се опровергават от две експертизи,съдебно-автотехническа експертиза,изготвена по реда на чл.207 от ГПК от вещото лице Н.Н.по ч.гр.д.№ 2313/2017г.по описа на ДРС,приложено като доказателство по гр.д.№ 426/2018г.,и комплексна трасологическа и автотехническа експертиза,изготвена по гр.д.№ 426/2018г.на ДРС от вещите лица А.С.и М. С.И двете заключения,неоспорени от страните и приети от съда като обективни и компетентни,са в смисъл,че настъпилите увреждания по процесния автомобил отговарят на описания в исковата молба механизъм,т.е налице е причинно-следствена връзка между настъпилото на 17.04.2017г. ПТП и получените щети.Видът и характера на имуществените вреди по застрахования автомобил не се спорят от ответника,те се установяват безспорно както от съдържанието на Протокол за ПТП № ***/18.04.2017г.,така и от съставения от ответното дружество във връзка със заведената застрахователна щета № 44012411702934/18.04.2017г.опис на щетите.Съгласно установената съдебна практика,застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума.Според константата съдебна практика(напр.:Решение № 37 от 23.04.2009г. по т. д. № 667 / 2008г. на ВКС,ТК,І т. о.;Решение № 79 от 02.07.2009г. по т. д. № 156 / 2009г. на ВКС ТК,I т.о.;Решение № 22 от 26.02.2015г. по т. д. № 463 /2014 г. на ВКС,ТК,ІІ т.о.;Решение № 209 от 30.01.2012г. по т. д. № 1069 /2010г. на ВКС,ТК,II т.о.;Решение № 235 от 27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС,ТК,II т.о.;Решение № 167/11.05.2016г.по т.д.№ 1869/2014г. на ВКС,ТК,II т.о.),обезщетението по договор за имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума,съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда,който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,определена като пазарната му стойност към датата на увреждането.Следователно,независимо,че застрахователната сума по договора за имуществено застраховане следва да бъде равна на действителната стойност на имуществото към момента на сключване на договора,тази сума съставлява една максимална горна граница на дължимото обезщетение за срока на действие на договора,но не винаги подлежи на изплащане в пълен размер. При настъпване на застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на настъпване на събитието,като при погиване на имущество този размер е равен на действителната му стойност - стойността,срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество.В конкретния случай,застрахователната сума е в размер на 29 300.00 лв.,но се претендират вреди в размер на 18 090.12 лв.с ДДС,които вреди представляват стойността на закупени от ищцата употребявани оригинални авточасти,без стойност на извършения труд и вложената боя по възстановяването на автомобила.В този смисъл,допълнителното заключение на САТЕ по ч.гр.д.№ 2313/2017г. на ДРС,на което се е позовал първоинстанционния съд при произнасянето си по главния иск,е неотносимо за определяне на дължимото обезщетение за имуществени вреди,доколкото то дава отговор какви средства ще са необходими за възстановяване на автомобила във вида му преди настъпване на ПТП,като се има предвид стойността на оригиналните части и материали и тази на вложения труд.Ищцата е представила и по делото е приет подписан на 01.06.2017г. договор за доставка на авточасти втора употреба за увредения автомобил.По така подписания договор на 14.07.2017г.,видно от представения приемо-предавателен протокол, доставчикът ЕООД „ Крис Ауто“ е доставил на ищцата всички необходими резервни части за извършването на ремонта,като на 17.10.2017г. е издадена данъчна фактура № 880 за сумата от 18 090.12 лв. с ДДС.Платежно нареждане от 17.10.2017г.удостоверява,че тази сума е платена от Д.И. на ЕООД „ Крис Ауто“ по банков път,поради което искът по чл.394 от КЗ освен основателен се явява и доказан в пълен размер.

За да отхвърли главния иск в частта му над 13 445.82 лв. до пълния претендиран размер от 18 090.12 лв.първоинстанционният съд е изследвал въпросите дали в случая е налице основание по т.8.8 от ОУ към процесния застрахователен договор за отпадане отговорността на застрахователя,както и дали е налице съпричиняване от страна на водача на застрахования автомобил за настъпилия вредоносен резултат.Изложените мотиви са противоречиви и неясни,доколкото от една страна решаващият съд е приел,че водачът на застрахования автомобил е допуснал груба небрежност,като е нарушил правилото на чл.20,ал.2 от ЗДвП,изискващо да се движи със съобразена скорост,поради което е осъществен фактическият състав на договорната клауза на т.8.8 от ОУ към процесния договор и застрахователят не дължи обезщетение,а от друга,че претенцията е частично основателна,поради наличие на съпричиняване - несъобразена с пътната обстановка скорост на движение на застрахования автомобил,което било изрично установено от неоспореното от страните заключение на вещото лице Н.Н.Наличието на основанието по т.8.8 от ОУ освобождава застрахователя от отговорност и изключва възможността за частично уважаване на претенцията,поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна водача на застрахования автомобил.При това положение,не става ясно по какви съображения ДРС приема,че в случая приложение следва да намери чл.51,ал.2 ЗЗД,както и защо претенцията следва да бъде уважена именно в половината размер от посочената от ВЛ Н.Николов обща стойностна възстановителните работи от 26 891.63 лв.(части,материали,труд).Неподкрепен от доказателствата по делото и в този смисъл необоснован е и извода на ДРС,че водачът на застрахования автомобил е допуснал груба небрежност,тъй като се е движил със несъобразена с пътната обстановка скорост.Безспорно установено с оглед приетите по делото Протокол за ПТП № ***/18.04.2017г.,АУАН № 470916/18.04.2017г.,Наказателно постановление № 17-0851-000720/09.05.2017г.,както и предвид показанията на разпитаните по делото свидетели-двамата участници в ПТП-то е,че водачът на застрахования автомобил не се е движил на безопасно разстояние от движещото се пред него друго превозно средство,за да спре,ако то намали скоростта или спре рязко,с което е нарушил разпоредбата на чл.23,ал.1 от ЗДвП.Липсват доказателства обаче в опора на направения от първоинстанционния съд извод,че скоростта на движение на водача на застрахования автомобил не била съобразена с пътния участък.Заключенията по всяка от изготвените по ч.гр.д.№ 2313/2017г. и по гр.д.№ 426/2018г.експертизи са категорични,че при наличните данни не е възможно да изчислят каква е била скоростта на движение на всеки от двата автомобила,участвали в ПТП,а могат и определят единствено еквивалентната на удара стойност.При положение,че ДРС е назначил повторна експертиза по делото,която страните не са оспорили и която сочи,че еквивалентната на удара относителна скорост на движение на процесния лек автомобил е 56.38 км./ч.,позоваването от страна на решаващия съд на предходно заключение,което сочи по-висока такава скорост,е неправилно.Основното нарушение на първоинстанционния съд обаче се състои в това,че той служебно,при липса на наведено в този смисъл възражение от страна на ответника,е изследвал налице ли е в случая съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД,съответно е определил размера на обезщетението,приемайки,че такова съпричиняване е налице.Такова възражение,както и възражение за освобождаване от отговорност на ответното дружество на основание т.8.8 от ОУ към процесния договор ответникът не е правил нито в развилата се преди исковото производство процедура,нито в отговора на исковата молба,нито до приключване на съдебното дирене по гр.д.№ 426/2018г.При това положение,съдът недопустимо е обсъдил и уважил основание за намаляване отговорността на застрахователя,без надлежно да е бил сезиран за това от ответната страна.Съдът не може служебно да се произнася по въпроса за наличие на принос от страна на пострадалия,във всички случаи подобно възражение следва да бъде надлежно релевирано от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказано по категоричен начин,при условията на пълно и главно доказване от страната,която го е въвела.В този смисъл е и съдебна практика,като напр.Решение № 92/24.07.2013г.по т.д.№ 540/2012г.на ВКС,ТК,I т.о.

Относно акцесорната претенция за обезщетение за забавено плащане на главното задължение:

Неправилно е разбирането,че в случая това обезщетение е дължимо,считано от 26.06.2017г.,когато е постановен първоначалния отказ за изплащане от страна на ответника на застрахователно обезщетение по щета 44012411702934/18.04.2017г.След образуването на ч.гр.д.№ 2313/2017г.по описа на ДРС ищцата е изпратила до ответното дружество покана за доброволно изпълнение,получена от ЕАД „ ДЗИ Общо застраховане“ на 17.11.2017г.,с която е дала на застрахователя нов срок от 15 работни дни съгласно чл.405,ал.1,във вр. с чл.108,ал.1,т.1 от КЗ,считано от уведомяването,в който да й заплати обезщетение за имуществена щета по процесния договор в размер на претендираната по делото искова сума от 18 090.12 лв.След като Д.И. е определила нов срок за изпълнение на задължението на длъжника,то той изпада в забава с изтичането на новия срок,т.е от 11.12.2017г.Определено за период на забава от 11.12.2017г. до 30.01.2018г.-датата на завеждане на исковата молба обезщетението за забавено плащане върху главното задължение в размер на 18 090.12 лв.,изчислено с помощта на Лихвен калкулатор,възлиза на 256.28 лв.В частта,с която е присъдено обезщетение за забавено плащане в размер на сумата от 817.90 лв.решението не е обжалвано и е влязло в сила,но поради горните съображения,не са налице основания за уважаване на въззивната жалба в частта й,с която се претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и присъждане на обезщетение за забавено плащане за разликата над горницата от 817.90 до претендираните 1 100.48 лв.

При този изход на спора на въззивника следва да се присъдят и сторените по делото разноски.Съобразно уважената част от претенциите на Д.И. се дължат и ЕАД „ ДЗИ Общо застраховане“ следва да й заплати разноски по гр.д.№426/2018г.на ДРС в общ размер от 3384.56 лв.Първоинстанционният съд е присъдил разноски в размер на 2553.23 лв.,или допълнително се дължат разноски в първоинстанционното производство в размер на 831.33 лв.Във въззивното производство въззивникът съобразно представения списък по чл.80 от ГПК е направил разноски в общ размер 739.87 лв.,от които: 98.54 лв.-заплатена държавна такса за образуване на делото;641.33лв.-заплатено в брой адвокатско възнаграждение.Възражението на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно,доколкото претендираното възнаграждение е по-ниско от минималното дължимо такова по чл.7,ал.2,т.1 и 2 Наредба № 1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Съобразно уважената част от въззивната жалба,въззиваемата страна дължи и следва да заплати на въззивника разноски по вз.гр.д.№ 123/2019г.по описа на ДОС в размер на 697.43 лв.

От претендиранато юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.,съобразно отхвърлената част от жалбата на въззиваемата страна се дължи и въззивникът следва да й заплати разноски за настоящото производство в размера на сумата от 5.73 лв.

Воден от горното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ постановеното по гр.д.№ 426/2018г.по описа на ДРС Решение № 1136/05.12.2018г.,в частта му,с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.394 от КЗ за горницата над 13 445.82 лв.,до 18 090.12 лв.,като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЕАД „ДЗИ Общо застраховане”, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.С.,представлявано от Главния изпълнителен директор К.Х.Ч.,заедно с всеки един от изпълнителните директори М.К.Г. и Г.К.,да заплати на Д.С.И.,ЕГН: **********,***,ал.8,сумата от 4 644.30 лв./четири хиляди шестстотин четиридесет и четири лева и тридесет стотинки/,представляваща разликата над присъденото от ДРС до пълния размер на застрахователното обезщетение,дължимо по силата на сключен Договор за застраховка „КАСКО” на лек автомобил марка „***”,модел „А6”,с peг. № ***,за което е издадена застрахователна полица № ***,за причинените имуществени повреди на посочения лек автомобил при настъпило на 17.04.2017 г. пътно-транспортно произшествие,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 30.01.2018г.,до окончателното изплащане на задължението.

ОТХВЪРЛЯ въззивната жалба на Д.С.И.,ЕГН:**********,от гр.Добрич,срещу постановеното по гр.д.№ 426/2018г.по описа на ДРС Решение № 1136/05.12.2018г.,в частта му,с която е отхвърлен иска за обезщетение за забавено плащане на главното задължение за горницата над 817.90 лв.,до 1 100.48 лв.

ОСЪЖДА ЕАД „ДЗИ Общо застраховане”, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.С.,представлявано от Главния изпълнителен директор К.Х.Ч.,заедно с всеки един от изпълнителните директори М.К.Г. и Г.К.,да заплати на Д.С.И.,ЕГН: **********,***,ал.8,сумата от 831.33 лв./осемстотин тридесет и един лева и тридесет и три стотинки/,представляваща допълнително дължими съобразно уважения размер на главния иск разноски в първоинстанционното производство,както и сумата от 697.43 лв. /шестстотин деветдесет и седем лева и четиридесет и три стотинки/-дължими разноски по вз.гр.д.№ 123/2019г.,съобразно уважената част от въззивната жалба.

ОСЪЖДА Д.С.И.,ЕГН: **********,***,ал.8,да заплати на ЕАД „ДЗИ Общо застраховане”, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.С.,представлявано от Главния изпълнителен директор К.Х.Ч.,заедно с всеки един от изпълнителните директори М.К.Г. и Г.К.,сумата от 5.73 лв./пет лева и седемдесет и три стотинки/,представляваща дължими по вз.гр.д.№ 123/2019г.по описа на разноски съобразно отхвърлената част от жалбата на въззиваемата страна.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.