Р Е Ш Е Н И Е

№ 84

гр.Добрич 12.04.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На десети април 2019 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ:Г. ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия Г. ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №130 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „Евроманган“ ЕАД-с.Ц.,общ.Б.,обл.Д. срещу решение №140/23.10.2018 г. по гр.д.№61/2018 г. на Балчишкия районен съд,с което въззивникът е осъден да заплати на А.Х.Б. *** сума в размер на 793,30 лв,представляваща обезщетение за недопускане до работа през периода от 17.01.2018 г. до 16.02.2018 г.,ведно със законната лихва от 16.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,както и сума от 500 лв адвокатско възнаграждение,респ. въззивникът е осъден да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на 50 лв.Изложено е в жалбата,че първоинстанционното решение е неправилно като постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон.Районният съд не взел предвид всички събрани по делото доказателства и формирал погрешен извод относно наличието на основателни причини ищецът по делото да не бъде допуснат да изпълнява заеманата преди уволнението му длъжност.Наличната медицинска документация за белодробно заболяване на ищеца Б. обосновала невъзможност същият да бъде възстановен на предишната подземна работа.Законът задължавал работодателя да не допуска до подземна работа лице с такива заболявания,поради което изпълнението на съдебното решение за възстановяване на Б. на предишната длъжност щяло да доведе до нарушаване от работодателя на законови разпоредби.Единствената възможност била Б. да бъде преназначен на наземна работа,което му било предложено в деня на явяването му.Другата възможност била за ранно пенсиониране.Ищецът Б. обаче не се съгласил с тези предложения.Същият отказал да изпълни и искането на работодателя да представи декларация-заявление,че не страда от противопоказни заболявания за подземна работа,както и медицинско удостоверение за здравословното си състояние,изискуеми по Наредбата за безопасна работа в подземните мини и по Правилника за вътрешния трудов ред.Настоявал при липса на такава законова възможност да бъде преназначен на наземна работа,но да получава предишната си заплата на началник-смяна в рудника.Районният съд не бил допуснал събирането на доказателства във връзка с горните факти и нарушил защитата на работодателя.Настоява се за отмяна на атакуваното решение,за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените от въззивника разноски в двете инстанции.

Въззиваемият А.Х.Б. е депозирал писмен отговор на жалбата,в който изразява становище за неоснователност на същата,като настоява за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на сторените от него разноски в настоящата инстанция.Сочи,че са налице законоустановените предпоставки за присъждане на исканото обезщетение.При възстановяване на предишната длъжност със съдебно решение трудовото правоотношение се възстановявало в първоначалния си вид,поради което и възраженията на работодателя за негов отказ да бъде преназначен на наземна работа били освен недоказани,така също и без значение за спора.Горната позиция се поддържа от въззиваемия и в хода на въззивното производство.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 02.11.2018 г.,а жалбата е подадена по пощата на 15.11.2018 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 16.11.2018 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по предявения допустим иск.По същество е правилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№61/2018 г. на БРС е образувано по повод искова молба вх.№372/30.01.2018 г.,поправена с молба вх.№693/20.02.2018 г.,с която е предявен от А.Х.Б. с ЕГН ********** *** /живущ ***/ срещу „Евроманган“ ЕАД-с.Ц.,общ.Б.,обл.Д. иск на основание чл.225 ал.3 от КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 793,30 лв,представляваща обезщетение за недопускането му до работа на длъжността „началник смяна-рудник“,на която е възстановен с влязло в сила решение по гр.д.№473/2015 г. на БРС,респ. по в.гр.д.№19/2017 г. на ДОС,през периода от 17.01.2018 г. до 16.02.2018 г. вкл.,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от датата на предявяване на иска,до окончателното й изплащане.

Изложено е в исковата молба,че на 16.01.2018 г. ищецът А.Б. получил съобщение от Районен съд-гр.Б.,че с влязло в сила решение по цитираните по-горе дела уволнението му е признато за незаконно и същият е възстановен на предишната работа,както и че следва да се яви при работодателя за заемане на длъжността в срок от две седмици от получаване на съобщението.Още на същата дата следобед Б. се явил в предприятието и заявил желанието си да заеме длъжността,на която бил възстановен.На 17.01.2018 г. в 7,50 часа се явил на работа и отишъл да му бъде проведен инструктаж за работния ден,но служител от охраната се обадил на Т.Д.-административен мениджър,за да я информира за явяването на ищеца.До 10,30 ч. Б. чакал при охраната и бил повикан от Р.Г./главен инженер/ и Ж.В./охрана на труда/,които му поискали декларация и медицинско удостоверение,че няма здравословни противопоказания да работи в рудник и че не страда от белодробни заболявания,въпреки че от събраните по воденото дело за отмяна на уволнението му писмени доказателства /медицинска документация и заключение по съдебно-медицинска експертиза/ работодателят бил наясно,че ищецът страда от белодробно заболяване.На 24.01.2018 г. Б. отново поискал да започне работа,но Т.Д. лично му заявила,че няма да го допусне.Ищецът още на 17.01.2018 г. подал жалба до Инспекция по труда-гр.Д.,а на 25.01.2018 г. сезирал и Районна прокуратура-гр.Б. за неизпълнение от работодателя на съдебното решение.

В отговора на исковата молба ответното дружество изразява становище за неоснователност на иска,като не оспорва заявеното от ищеца явяване в предприятието на 16.01.2018 г. и 17.01.2018 г. за започване на работа,но възразява,че възстановяването на Б. на работа било невъзможно поради констатираните му белодробни заболявания,които били противопоказни за подземна работа.Отправеното към ищеца искане за представяне на декларация и медицинско удостоверение било съобразено с изискванията на чл.22 от Наредба №9 за безопасна работа в подземните мини,чл.2 от Правилника за вътрешния трудов ред и с Наредба №4/11.05.1993 г. за документите,които са необходими за сключване на трудов договор,според чл.1 ал.4 от която работникът бил длъжен при постъпване или при прекъсване на работа повече от 3 месеца да представи документ за медицински преглед.Ищецът Б. не представил изискуемите документи и отказал при разговор с Т.Д. да бъде преназначен на наземна работа заради белодробните си заболявания или да се възползва от възможността за ранно пенсиониране,като приел единствено възможността да бъде преназначен на наземна работа,но само ако му се заплаща предишната заплата като началник смяна-рудник,което било необосновано.

Горните факти,изложени в исковата молба и в отговора на същата,всъщност не са спорни между страните.В тази насока са изявленията на процесуалните им представители в съдебно заседание на 29.05.2018 г. пред БРС.Фактите са потвърдени и от показанията на разпитаната като свидетел по делото Т.Н.Д.,заемаща длъжността „мениджър администрация и маркетинг“ в ответното дружество.Последната е потвърдила явяването на А.Б. в предприятието на 16.01.2018 г.,17.01.2018 г. и няколко пъти след горните дати;отказа на работодателя,обективиран в нейните действия,да допусне Б. да изпълнява предишната си работа по съображения за налични негови противопоказни за подземна работа белодробни заболявания,станали известни на работодателя още в хода на гр.д.№473/2015 г. на БРС,образувано по искове на Б. за отмяна на уволнението му като незаконно и за възстановяване на предишната работа;отказа на ищеца да депозира изисканите от него от работодателя на 17.01.2018 г. декларация и медицинско удостоверение.Самият ищец не оспорва,че страда от белодробни заболявания,но твърди,че не разполага с друга медицинска документация освен наличната по гр.д.№473/2015 г. на БРС.Свидетелят Д. е изложила заетата от работодателя позиция,че горните заболявания са пречка ищецът да бъде допуснат да изпълнява предишната си работа,като е свидетелствала и за отправеното от работодателя до ищеца предложение да бъде преназначен на друга наземна работа или да се възползва от възможността за ранно пенсиониране,което Б. не приел.По делото е представено и писмено заявление на ищеца А.Б. до изпълнителния директор на ответното дружество,получено от работодателя и входирано под №1/17.01.2018 г. /на лист 8 от делото на БРС/,с което същият е поискал да бъде допуснат да изпълнява предишната си трудова функция,на която е възстановен по съдебен ред.Представено е и писмено отправеното искане на работодателя изх.№5/17.01.2018 г. /на лист 7 от делото на БРС/ до ищеца Б.,с което на последния е вменено в срок от пет дни да представи декларация и медицинско удостоверение за здравословното си състояние,връчено на Б. при удостоверен от служителите Ганчев и Василев негов отказ да получи искането на дата 17.01.2018 г. в 10,30 часа.

При така очертаната фактическа обстановка съдът намира,че са налице трите кумулативни предпоставки на разпоредбата на чл.225 ал.3 от КТ за присъждане на претендираното обезщетение-възстановяване на работника/служителя на длъжността с влязло в сила съдебно решение;явяването му да заеме длъжността в срока по чл.345 ал.1 от КТ и противоправно недопускане на същия от страна на работодателя или длъжностно лице в предприятието.

С решение №66/13.03.2017 г. по в.гр.д.№19/2017 г. на ДОС е отменено решението по гр.д.№473/2015 г. на Балчишкия районен съд,като е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на Б.,извършено със заповеди №2 и 3 от 13.10.2015 г. на изпълнителния директор на „Евроманган“ АД-с.Ц.,общ.Б.,и същият е възстановен на предишната работа на длъжност „началник смяна-рудник“ в дружеството.Решението за възстановяване на предишната работа е влязло в сила на 11.12.2017 г.,когато е постановено окончателното определение №894/11.12.2017 г. по гр.д.№2294/2017 г. на ВКС на РБ за недопускане касационно обжалване на цитираното въззивно решение.

За възстановяването на длъжността Б. е уведомен от Районен съд-Б. с нарочно съобщение /на лист 177 от гр.д.№473/2015 г. на БРС/,връчено му на 16.01.2018 г.,с което на същия е указана и възможността да се яви на работа за заемане на длъжността в двуседмичния срок от получаване на съобщението,регламентиран с разпоредбата на чл.345 ал.1 от КТ.Същият се е явил на работа още на следващия ден 17.01.2018 г.,т.е. в рамките на законоустановения срок.Не е спорно по делото нито физическото му явяване в предприятието на посочената дата с желание да започне работа,нито подаването от същия на нарочно писмено заявление вх.№1/17.01.2018 г. до работодателя за допускане до предишната работа.Според константата съдебна практика е достатъчно желанието за започване на работа да бъде изразено дори само с писмена молба /решение №245/28.06.2010 г. по гр.д.№1048/2009 г.,ІV г.о.,ГК на ВКС/,като не е нужно повече от едно отправено изявление на работника/служителя /така решение №145/31.05.2011 г. по гр.д.№1186/2010 г.,ІІІ г.о.,ГК на ВКС;решение №33/13.09.2010 г. по гр.д.№3071/2008 г.,ІV г.о.,ГК на ВКС/,респ. не е налице и изискване за ежедневно присъствие на работника/служителя през целия период на недопускане до работа /решение №518/08.07.2010 г. по гр.д.№374/2009 г.,ІV г.о.,ГК на ВКС/.

В случая се констатира и неизпълнение от работодателя на задължението му да допусне ищеца Б. да осъществява трудовата функция,на която е възстановен с влязло в сила съдебно решение.Самото ответно дружество не оспорва,макар да изтъква аргументи за своето поведение,че през процесния период 17.01.2018 г.-16.02.2018 г. работодателят не е допуснал ищеца Б. до предишната му работа.

При уважаване на иска по чл.344 ал.1 т.2 от КТ прекратеното трудово правоотношение се възстановява във вида,в който е съществувало към датата на прекратяването му.Горното разрешение не се повлиява от обстоятелството,че работодателят след издаване на отменената заповед за уволнение е узнал от доказателствата,събрани по делото за отмяна на уволнението,че ищецът Б. страда от белодробни заболявания,които са противопоказни да изпълнява заеманата от него преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност.В случая не става въпрос за сключване на нов трудов договор,при която хипотеза работодателят е длъжен да провери дали по отношение на кандидата за работа са изпълнени законовите изисквания за заемане на длъжността,вкл. да поиска и получи данни за неговото здравословно състояние,след което да вземе решение дали да встъпи в трудово правоотношение с него или не.Касае се за възстановяване в първоначалния му вид на едно вече възникнало в миналото трудово правоотношение.Работодателят е длъжен да изпълни съдебното решение за възстановяване на ищеца на предишната работа и да го допусне да я изпълнява.Ако счита,че за ищеца е настъпила междувременно през висящността на трудовото правоотношение обективна невъзможност поради възникване на противопоказни за работата в рудник заболявания да изпълнява заеманата от него длъжност,работодателят разполага със законовата възможност да прекрати отново трудовото правоотношение,но вече на друго основание-напр. чл.328 ал.1 т.12 от КТ.Хипотезата на чл.328 ал.1 т.12 от КТ е обща и в нея попадат всички случаи,при които работникът/служителят не може да продължи да изпълнява работата поради специфични изисквания на длъжността.При наличието на здравни противопоказания за работата е налице обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор /в този смисъл решение №155/23.06.2015 г. по гр.д.№5924/2014 г.,ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.Ако веднага след явяването на работника/служителя за заемане на предишната длъжност работодателят извърши законосъобразно прекратяване на правоотношението,последният няма да отговаря спрямо възстановения работник/служител за недопускане до работа по смисъла на чл.225 ал.3 от КТ.При бъдеща отмяна на последващото уволнение работодателят ще отговаря за неправомерно препятстване възможността работникът/служителят да полага труд и да реализира трудово възнаграждение,но на друго основание-чл.225 ал.1 от КТ /обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение/.

Предвид изложеното възраженията на ответното дружество-въззивник относно обективната невъзможност ищецът Б. да бъде допуснат да изпълнява предишната работа не са относими и са ирелевантни за спора по чл.225 ал.3 от КТ.Същите биха били релевантни при осъществено ново прекратяване на трудовото правоотношение след явяването на Б. на работа,каквото обаче не е предприето от работодателя,респ. в производство по иск за отмяна на последващото уволнение като незаконно.

Дружеството-работодател отговаря спрямо ищеца за вредите под формата на пропуснати ползи от невъзможността поради недопускането до работа да реализира трудово възнаграждение.Обезщетението се изчислява на база брутното трудово възнаграждение през последния пълен работен месец на ищеца Б. преди отмененото незаконно уволнение /чл.228 ал.1 от КТ/.Не е спорно между страните,че това е месец септември 2015 г.,както и че през този последен пълен работен месец Б. е получавал дневно брутно трудово възнаграждение в размер на 47,20 лв /в тази насока изявленията на страните в съдебно заседание на 27.09.2018 г. пред БРС/.През процесния период на недопускане до работа 17.01.2018 г.-16.02.2018 г. има 23 работни дни или размерът на дължимото обезщетение по чл.225 ал.3 от КТ се равнява на сума от 1 085,60 лв.Така искът за присъждане на сума от 793,30 лв е основателен и подлежи изцяло на уважаване,в какъвто смисъл е и атакуваното първоинстанционно решение.Процесният период обхваща и такъв след подаване на исковата молба /30.01.2018-16.02.2018 г./,но независимо от горното искът за този последващ период е допустим,защото обезщетението по чл.225 ал.3 от КТ е дължимо от деня на явяване на работника/служителя до действителното му допускане на работа.Обезщетението може да бъде присъдено дори до датата на устните състезания в първоинстанционното производство /така решение №863/07.10.2008 г. по гр.д.№2302/2005 г.,І г.о.,ГК на ВКС/.

Работодателят дължи на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД на ищеца Б. и обезщетение за забавено плащане на горната сума в размер на законната лихва върху нея,присъдена от районния съд,считано от датата 16.02.2018 г.,а не от датата на предявяване на иска,както е било поискано.Няма произнасяне на районния съд по искането за присъждане на законна лихва за периода от датата на предявяване на иска /30.01.2018 г./ до датата 16.02.2018 г.,но решението му не е допълнено в срока и по реда на чл.250 от ГПК,поради което висящността на спора в частта досежно тази акцесорна претенция е преустановена и не е предмет на въззивното производство.При уважаване на иска правилно районният съд е присъдил на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца сторените от него в първата инстанция съдебно-деловодни разноски,както и в тежест на ответното дружество на основание чл.78 ал.6 от ГПК във връзка с чл.83 ал.1 т.1 от ГПК дължимата за водене на делото държавна такса по чл.1 от ТДТКССГПК в размер на 50 лв.Обжалваното решение на БРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

При този изход от спора право на разноски за въззивната инстанция има въззиваемият и ищец по делото А.Х.Б.,който изрично е претендирал присъждането им.Такива му се следват в размер на 500 лв адвокатско възнаграждение,договорено и изплатено на един от упълномощените двама адвокати съгласно договора за правна защита и съдействие от 01.03.2019 г. на лист 41 от делото на ДОС и разписка за извършено плащане от същата дата на лист 42 от делото на ДОС.

Въззивникът и ответник по делото „Евроманган“ ЕАД няма право на разноски за двете инстанции поради цялостно уважаване на иска срещу него,поради което такива не следва да му се присъждат.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №140/23.10.2018 г. по гр.д.№61/2018 г. на Балчишкия районен съд.

ОСЪЖДА „Евроманган“ ЕАД-с.Ц.,общ.Б.,обл.Д. с ЕИК *** да заплати на А.Х.Б. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 500 лв /петстотин лева/ адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.3 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.