Р Е Ш Е Н И Е

№ 80

гр. Добрич, 09.04.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

при участието на секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. г. д. № 131/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

Въззивно търговско дело № 131/2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по въззивна жалба на „-***“ ЕООД гр. София срещу Решение № 1170/11.12.2018 г. по гр. д. № 803/2018 г. по описа на Районен съд – Добрич, в частта в която първостепенният съд е отхвърлил исковете на „-***“ ЕООД гр. София срещу П.Й.Д. за разликата от 4 141.89 лв. до 6 582.33 лв.

Въззивникът излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваните части на съдебния акт, като претендира отмяната им и решаване на правния спор от въззивната инстанция по същество, която да уважи исковите претенции, така както са предявени.

Въззиваемата страна чрез особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК изразява становище за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

Страните не са заявили в подадените от тях въззивна жалба, респ. отговор оспорване на направените от първоинстанционния съд фактически констатации. Пред въззивната инстанция не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства, не са изтъкнати конкретни нарушения на процесуалния закон, както и липсва позоваване на неправилно приложение на норми от материалния закон.

На 18.08.2016 г. между „-***” ЕООД, от една страна като кредитор и П.Й.Д., от друга страна като длъжник, е сключен Договор за потребителски кредит № 3011728659, по силата на който са предоставени в заем 2 700.00 лв., със срок на кредита – 36 месеца, размер на вноската по кредита – 131.75 лв., падеж - осмия ден от месеца. Уговореният годишен процент на разходите (ГПР) е 49.90%, годишният лихвен процент е 41.17% , като общото задължение по кредита възлиза на 4 743.00 лв.

Длъжникът е закупил пакет от допълнителни услуги, за който дължимото възнаграждение възлиза на сумата от 2 440.44 лв., при размер на вноска по този пакет - 67.79 лв.

Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на сумата от 7 183.44 лв., при общ размер на вноската от 199.54 лв.

Кредитополучателят не е извършил погашения по процесния договор като е изпаднал в забава.

По делото не са представени доказателства относно изпълнение на задълженията на кредитополучателя за плащане на дължимите суми.

Искът като основателен следва да бъде уважен за сумата от 4 141.89 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 3011728659 от 18.08.2016 г.

Остатъкът от претендираното вземане в размер на 2 440.44 лв., представляващо възнаграждение за закупуване на пакет за допълнителни услуги е недължимо поради неговата нищожност. Уговарянето на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги нарушава разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 и 4 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което тази уговорка е нищожна поради противоречие с императивни законови разпоредби и не може да породи желаните от страните правни последици. Тъй като в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, установен в обществен интерес, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, нищожността на уговорките може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.

С оглед установената по делото нищожност на сключеното между страните споразумение за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги, това възнаграждение е недължимо, поради което в тази част искът следва да бъде отхвърлен.

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, включително и крайният резултат по спора. По тези съображения не е необходимо повторното обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на основание чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към мотивите на първостепенния съд.

Воден от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1170/11.12.2018 г. по гр. д. № 803/2018 г. по описа на Районен съд – Добрич, в частта в която първостепенният съд е отхвърлил исковете на „-***“ ЕООД гр. София срещу П.Й.Д. за разликата от 4 141.89 лв. до 6 582.33 лв.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.