Р Е Ш Е Н И Е №95

гр. Добрич, 30.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На трети април година 2019

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар Павлина Пенева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело номер 148 по описа за 2019 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Д. З. И.“ – с.Петлешково, общ.Ген.Тошево, чрез упълномощения адвокат, срещу решение №82/28.09.2018г. по гр.д.№146/2018г. на Генерал Тошевския районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на Н.А.Ц. *** парични суми, съставляващи възнаграждения, дължими от ответника на ищеца за авторското му участие в служебно създаване на сортове житни растения /конкретизирани/, а именно: сумата 9 314.36 лева - за 2012г., сумата 12 863. 96 лева - за 2013г., сумата 10 092. 40 лева – за 2014г., сумата 5012. 07 лева – за 2015г. и сумата 2 055. 39 лева – за 2016г., ведно със законната лихва върху сбора от главниците 39 338.18 лева, считано от предявяване на исковата молба и 3 805.62 лева разноски по делото.

В жалбата се възразява срещу размера на присъдените на ищеца възнаграждения. На първо място въззивникът не е съгласен с приетото от районния съд изменение на първоначално предявените претенции от общо 20 000 лева, или по 4 000 лева на година, изменени от ищеца на общо 39 338.18 лева, но без конкретизация по години от страна на ищеца. На следващо място въззивникът не е съгласен с приетия от първоинстанционния съд обем на авторско участие на ищеца в създаването на съответните сортове растения, по който въпрос по делото нямало доказателства. Възразява и срещу изчисляването на авторските възнаграждения въз основа на Правилник на прилагане на авторските права върху създадените в института сортове. Той бил неприложим в отношенията между института и авторските колективи, а и бил приет от Научния съвет на института, извън неговите правомощия. Изложени са съображения в подкрепа на становище, за уреждане правото на ищеца на авторско възнаграждение по правилата на Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни и Регламент /ЕО/ 2100/94. По тези съображения се настоява за отмяна на решението на районния съд и отхвърляне на предявените искове.

Жалбата е редовна, подадена в срок и допустима.

В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемият Н.А.Ц., чрез адвоката си, оспорва жалбата като неоснователна и моли решението на районния съд да бъде потвърдено.

След като обсъди оплакванията в жалбата и възраженията на другата страна въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по предявен от Н.А.Ц. срещу „Д. З. И.“ иск по чл.16 ал.5 и ал.8 от Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни – за осъждане на ответника да заплати на ищеца парична сума, съставляваща сбор от възнаграждения, дължими на ищеца, като съавтор на сортове пшеница, служебно създадени от него при изпълнение на трудовите му задължения при ответника.

Съгласно изложеното в исковата молба, до 2013г. ищецът работил при ответника като научен сътрудник в секция „Селекция на зърнено-житни култури“ и като такъв участвал в създаването на нови сортове пшеница. Сортовете и участието на ищеца в създаването им са конкретизирани, както следва: 1. Аглика - 42 %, 2. Албена - 5 %, 3. Анна - 5%, 4. Антоновка - 5%, 5. Болярка - 65%, 6. Божана - 65%, 7. Галатея - 60%, 8. ГТП Рада - 65%, 9. ГТП Тина - 65%, 10. Деметра - 5%, 11. Драгана - 60%, 12. Енола - 5%, 13. Златица - 65%, 14. Ивета - 60%, 15. Карат - 5%, 16.Карина - 5%, 17. Корона - 5%, 18. Кристал - 5%, 19. Кристи - 5%, 20. Лазарка - 60%, 21. Ласка - 5%, 22. Лилия - 5%, 23. Милена - 5%, 24. Неда - 65%, 25. Славея - 60%, 26. Стояна - 65%, 27. Тодора - 5 %. Като съавтор на посочените служебно създадени сортове ищецът имал право на възнаграждение от ответника, негов бивш работодател и притежател на сертификатите за сортовете. Размерът на възнаграждението бил определен с Правилник за прилагане на авторските права върху създадените при ответника сортове семена и съставлявал процентна част /в зависимост от конкретния сорт/ от получената от ответника печалба от реализацията на сорта. В 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. ответникът получил печалба от реализацията на служебно създадени с участието на ищеца сортове, но не му платил възнаграждение.

С исковата молба претенцията е заявена в размер на 20 000 лева, или по 4 000 лева на година, съставляващи сбор от дължимите за всеки от сортовете пшеница съавторски възнаграждения на ищеца.

Преди приключване на съдебното дирене в първата инстанция с писмена молба ищецът е заявил изменение на иска, като е увеличил размера му на 39 338.18 лева. Допълнително в съдебно заседание е пояснил, че изменя размера на претенцията си, съответно на даденото от вещото лице заключение за размера на следващите му се възнаграждения за отделните сортове и за отделните години. Изменението е извършено в съответствие с чл.214 ал.1 изр.трето от ГПК, допустимо е и е породило действие.

По същество ответникът не спори, че до 2013г. са били в трудово правоотношение с ищеца, в изпълнение на задълженията си по което ищецът е участвал в създаването на посочените от него нови сортове пшеница. Не спори и, че в процесните пет години той /ответникът/ е получил печалба от реализацията на служебно създадени с участието на ищеца сортове, и не е платил съавторски възнаграждения на ищеца, на каквито последният има право.

Спорът е за размера на следващите се на ищеца съавторски възнаграждения.

На първо място той е породен от спор за размера на възнаграждението, следващо се на авторския колектив при ответника, участвал в създаването на съответния служебен сорт растение. Съгласно чл.16 ал.5 от ЗЗНСРПЖ лицето, което е създало сорта служебно, има право на справедливо възнаграждение, но не по-малко от 4 на сто, ако такова не е било предвидено в съответния договор. При определяне на възнаграждението се вземат предвид - печалбата, определена от всички видове реализации на сорта по време на действието на сертификата, ценността на сорта, приносът на работодателя, условията, при които е нает авторът. Не се твърди и няма данни в трудовия договор между страните по делото да е предвидено възнаграждение за служебно създадените от ищеца сортове растения. Идентично е положението и що се отнася до останалите участници в съответния авторски колектив. Ищецът е представил препис от протокол №2/25.03.1998г. на Научния съвет на Института по пшеницата и слънчогледа „Добруджа“ /сега „Д. З. И.“/, съдържащ решение за приемане на Правилник за признаване на авторските права в института на новосъздадените сортове зърнено - житни култури. Представил е и Правилник за прилагане на авторските права върху създадените в института сортове житни растения според Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни, отбелязан да е приет с посоченото решение на научния съвет. Правилникът съдържа раздел „възнаграждения“, в който детайлно е уредено правото на възнаграждение на авторите на нови служебно създадени в института сортове – като база за изчисляване, процент на отчисления, условия и срокове за плащане, разпределяне на възнаграждението при съавторство.

Посоченото от ответника в отговора му по исковата молба, че не съхранява оригиналите на протокол №2/25.03.1998г. и приетия с решение от това заседание правилник, не съставлява оспорване на самия факт заседанието и взетото на него решение, с което са приети правила за формиране на авторските възнаграждения. Твърдения, че такива обстоятелства не са се осъществили, не са въведени. Верно е посоченото от ответника, че представеният от ищеца Правилник не е подписан, но е отбелязано, че е приет с решение по протокол №2/25.03.1998г. на Научния съвет на института. Самият ответник изразява съмнение доколко представеният от ищеца правилник е този, приет с посоченото решение, но същевременно не е представил правилника, който според него е приет с това решение. Твърдяното от него, че не съхранява документа, дори и да е вярно, не може да е обстоятелство срещу интересите на ищеца и в полза на ответника, който е създателят на документа и който има задължението да го съхранява. Ето защо, при липсата на друго доказателство, следва да се приеме, че представеният от ищеца Правилник е този, приет с решението на Научния съвет по протокол №2/25.03.1998г. Следва да се посочи, че ответникът е структурно звено, научен институт към Селскостопанската академия и решението на Научния съвет на института за приемането на правила за определяне на авторските възнаграждения по чл.16 ал.5 от ЗЗНСРПЖ е взето въз основа на Вътрешни правила на Селскостопанската академия за прилагане на някои разпоредби от закона и в частност за определяне размерите на авторските възнаграждения. Следователно, противно на наведеното в жалбата, решението на Научния съвет на института, е породило правно действие и авторските възнаграждения за служебно създадените сортове растения в института се следват на създателите на сортовете в размерите, въведени в Правилника.

Видно от съответния раздел на Правилника, възнагражденията са определени в размер на 10%, 6%, 4% от „чистия доход“, получен след продажбата на семената; конкретизирано е как се формира „чистият доход“; а различните проценти са определени при отчитане елитността /ценността/ на сорта. Така правилата за формиране на авторските възнаграждения при ответника са въведени при съобразяване на критериите по чл.16 ал.5 от ЗЗНСРПЖ и възраженията на ответника в тази връзка са неоснователни.

От изложеното следва, че за служебно създадените сортове пшеница ответникът дължи авторски възнаграждения в съответния, предвиден в Правилника, процент от печалбата, която е получил от продажбите на съответните семена след приспадане на разходите за тяхното производство /чл.1 и 2 от раздел „възнаграждения“/. По делото е назначено вещо лице, което въз основа на представените му от ответника счетоводни документи е дало заключение за печалбата на ответника от продажбата на отделните сортове семена в процесните години и за размера на авторското възнаграждение по сортове и по години.

Последното е относимо към целия авторски колектив, участвал в създаването на съответния сорт. В съответствие с чл.4 ал.3 във вр. с чл.16 ал.5 от ЗЗНСРПЖ ищецът има право на част от авторското възнаграждение за сорта, съразмерно на участието му в неговото създаване. В тази връзка е и възражението на ответника за липса на доказателства за размера на участието на ищеца в създаването на процесните сортове семена. Възражението е неоснователно, защото с решение №90/26.07.2013г. по гр.д.№143/2013г. на ГТРС „Д. З. И.“ е осъден да заплати на Н.А.Ц. авторски възнаграждения за 2007г. – 2011г. за служебно създадените сортове семена с негово участие: „Аглика“ - 42 %, „Албена“ - 5 %, „Анна“ - 5%, „Антоновка“ - 5%, „Болярка“ - 65%, „Галатея“ - 60%, „Деметра“ - 5%, „Енола“ – 5%, „Златица“ - 65%, „Ивета“ - 60%, „Карат“ - 5%, „Карина“ - 5%, „Корона“ - 5%, „Кристал“ - 5%, „Кристи“ - 5%, „Лазарка“ - 60%, „Ласка“ - 5%, „Лилия“ - 5%, „Милена“ - 5%, „Неда“ - 65%, „Славея“ - 60%, „Тодора“ - 5 %. Решението е влязло в сила и силата на присъдено нещо обхваща всички предпоставки за удовлетвореното вземане на ищеца от ответника, вкл. процентното му участие в създаването на сортовете, имащо значение за присъдените му размери авторски възнаграждения. Наред с това по реда на чл.266 ал.3 от ГПК във въззивното производство са представени и приети писмени доказателства за дела на ищеца в служебното създаване на сортовете. Установява се, че изчислената от вещото лице част от общия размер на авторското възнаграждение, припадаща се на ищеца, съответства на процентното му участие в създаването на съответния сорт, следваща от цитираното решение и писмените доказателства. Така припадащите се на ищеца части от авторските възнаграждения за съответните сортове възлизат общо като сбор на 9 314.36 лева - за 2012г., на 12 863. 96 лева - за 2013г., на 10 092. 40 лева – за 2014г., на 5012. 07 лева – за 2015г. и на 2 055. 39 лева – за 2016г.

Същите на осн.чл.16 ал.8 от ЗЗНСРПЖ ответникът дължи да заплати на ищеца. В съотвествие с чл.86 ал.1 от ЗЗД ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху общия размер на задълженията от 39 338.18 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им погасяване.

Така постановеното решение по спора е правилно и следва да бъде потвърдено, вкл. и за разноските на ищеца, възложени в пълен размер в тежест на ответника. Евентуалното оплакване и искане в жалбата за изменение на решението в частта за разноските по съображения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца в първата инстанция не подлежи на обсъждане. В тази част въззивната жалба съставлява молба по чл.248 от ГПК, по която първоинстанционният съд се е произнесъл и определението му не е обжалвано.

За въззивната инстанция на ищеца разноски не се присъждат, тъй като няма доказателства такива да са сторени.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №82/28.09.2018г. по гр.д.№146/2018г. на Генерал Тошевския районен съд.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 от ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.