Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                          № 86

                                      Гр.ДОБРИЧ 15.04.2019г.

                                      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

  ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на  ЕДИНАДЕСЕТИ АПРИЛ 2019г.в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА                            ЧЛЕНОВЕ: ЕВА И.

                                                                                                             Г.ПАВЛОВ

 

  При участието на секретаря  Билсер Мехмедова-Юсуф като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева И. вз.гр.д.№ 159/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид  следното:

 

  Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

  Образувано е по подадена от  ЕООД „ П. К. Б.“,гр.София,ЕИК**,чрез юриск.Р. И.,въззивна жалба срещу  постановеното по гр.д.№ 620/2018г.по описа на ДРС Решение № 1198/17.12.2018г.,в частта му,с която исковата претенция е отхвърлена за разликата над присъдената с решението сума от 470.79 лв.,до пълния претендиран размер от 936.45 лв.Като твърди,че в обжалваната част решението е неправилно,въззивникът претендира за отмяната му и постановяване на друго от настоящата инстанция,с което исковата  претенция да  бъде уважена в пълен размер.В подкрепа на това искане въззивникът навежда следните доводи:

  Първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията на ищеца по гр.д.№ 620/2018г.по описа на ДРС за разликата над сумата от 470.79 лв.,до пълния претендиран размер  от 936.45 лв.,с мотива,че споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги се явява нищожно,поради противоречие с императивните правни норми на чл.10а,ал.2 и 4 и  чл.19,ал.4 от ЗПК и добрите нрави,поради което възнаграждението за допълнителни услуги е недължимо.

  Според въззивника,клаузите,определящи задължението за заплащане на закупения пакет от допълнителни услуги не са недействителни и не противоречат на добрите нрави.

  Сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не е задължително за отпускане на кредита,то е по избор на потребителя и зависи изцяло от неговата воля.В процесния случай ответникът е пожелал да закупи пакет от допълнителни услуги,като е декларирал това в искането си за отпускане на кредит.Това,че пакетът от допълнителни услуги се закупува по избор на потребителя е видно и от това,че кредиторът предлага и реално отпуска кредити и без закупуването на такъв пакет.Със закупуването на пакета от допълнителни услуги обаче ответникът си е гарантирал приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит.Предоставените допълнителни услуги гарантират спокойствието на длъжника и възможността му да се справи с всяка неблагоприятна ситуация.Предлаганите допълнителни услуги не са пряко свързани с договора за кредит,а са по повод на същия,поради което разходите за тези допълнителни услуги са извадени от общите разходи по кредита.Доколкото втората част от определението за договор за потребителски кредит по чл.9,ал.1 от ЗПК предоставя известна свобода за кредитора да  предоставя допълнителни услуги,които са извадени от договора за потребителски кредит,то законодателно е допустимо уговарянето на такива.Предоставянето на допълнителни услуги,свързани с договора за потребителски кредит е и легално уредено в разпоредбата на чл.10а от ЗПК.В обхвата на общите разходи по кредита,които следва да се отчитат при формирането на ГПР,попадат разходи за допълнителни услуги,но само в случаите,когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит,каквото в случая то не е,т.е възнаграждението за  процесните допълнителни услуги се дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит,респ. не следва да се включва в цената на кредита и не противоречи на чл.19,ал.4 от ЗПК.Не е налице и противоречие на добрите нрави.След като е подписал Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,кредитополучателят се е съгласил с тази цена на кредита и дължи плащането й.Следва да се отчете и известния факт,че паричният ресурс на небанковите институции е многократно по-скъп от този на банките,с оглед на факта,че те не осъществяват влогонабиране.Освен това,лихвите при небанковите институции са по-високи,с оглед на риска,който поемат да отпуснат финансов ресурс на кредитополучатели,които не могат да  получат такъв от банките,поради различни съображения,водещи до ниската им  кредитоспособност.

  В депозиран по делото писмен отговор,въззиваемата страна М.А.А.,чрез пълномощника си-особеният представител Г.Б.,ДАК,по подробно изложени съображения оспорва жалбата като неоснователна и моли като такава да бъде оставена без уважение,а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно.Прави искане за присъждане и на сторените във въззивната инстанция разноски,а именно-възнаграждение на особения  представител,определено съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 Добричкият окръжен съд,като взе предвид постъпилата въззивна жалба и  прецени събраните по делото доказателства,намира,че жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,подадена е от надлежна страна,в законовия срок по чл.259,ал.1 от ГПК,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което се явява процесуално допустима.

  Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

  Атакуваното решение в отхвърлителната му част е правилно и не съществуват основания за отмяната му.

  Обстоятелството,че сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не е задължително за отпускане на кредита,а е по избор на потребителя,не обосновава извод,че след като го е подписал потребителят във всички случаи дължи заплащане на уговореното възнаграждение за предвидените с него допълнителни услуги.Договорната свобода не игнорира задължението на страните да съобразяват клаузите на договора с повелителните норми на закона и с добрите нрави.В случая,уговореното възнаграждение за предоставяне от кредитора на пакет от допълнителни услуги,е нищожно,поради противоречие с императивни законови разпоредби.

  В нормата на чл.10а,ал.1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за  предоставяне на потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора.По правилото на чл.10а,ал.4 от ЗПК,видът,размерът и действието,за което ще се събират таксите,следва да бъдат точно и ясно определени в договора.Нормата на чл.10а,ал.2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности,свързани с усвояване и управление на  кредита.Освен това,допълнителните разходи не могат да надхвърлят допустимите разходи по кредита,определени в чл.19,ал.4 от ЗПК.

  В случая,всички тези законови  разпоредби са нарушени.

  Услугите са формулирани неясно в противоречие с изискването на чл.10а,ал.4 от ЗПК.За нито една от тях няма посочена конкретна стойност,за да се прецени тежестта й в дължимите вноски.Безспорно е обаче,че с уговарянето на допълнителни услуги в общ размер 465.66 лв.,при предоставен кредит в размер на 500 лв.,т.е почти колкото размера на кредита,се надхвърлят значително допустимите разходи по кредита,определени в чл.19,ал.4 от ЗПК.Обстоятелството,че паричният ресурс на небанковите институции е многократно по-скъп от този на банките,не е основание за нарушение на чл.19,ал.4 от ЗПК и оскъпяване на кредита.Споразумението за допълнителни услуги реално включва услуги,които представляват услуги по предоставяне на кредита,каквато е услугата по  „приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит“.По отношение на останалите  допълнителни услуги,се претендира предварителното им заплащане на основание възможността да бъдат ползвани в бъдеще,което е недопустимо.За да се търси възстановяване на разход следва да е обосновано реалното му извършване.Твърдения в този смисъл ищецът не е изложил.Не се твърди допълнителните услуги по т.2,3,4 и 5 от споразумението да са реално предоставени на заемателя и ползвани от него,не се сочи какви действия фактически са  предприети в изпълнение на тези услуги.

  По гореизложените съображения,правилен и обоснован е извода на първоинстанционния съд,че сключеното между страните споразумение за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги е нищожно,поради противоречие с разпоредбите на ЗПК,възнаграждението за допълнителни услуги е недължимо,поради което в тази част искът следва да бъде отхвърлен.Въззивната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение,а атакувания съдебен акт в обжалваната му част  - са се потвърди.

  При този изход на спора,въззивникът дължи на основание чл.2,ал.4 от Наредба №1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да заплати на особения представител на въззиваемата страна –адв.Г.Б.,ДАК,възнаграждение за настоящата инстанция в размер на сумата от 300.00 лв.,определено по реда на чл.7,ал.2,т.1 от Наредбата.

  Воден от горното,Добричкият окръжен съд

 

                                               Р     Е     Ш     И  :

 

  ПОТВЪРЖДАВА постановеното по гр.д.№ 620/2018г.по описа на ДРС Решение № 1198/17.12.2018г.,в частта му,с която исковата претенция е отхвърлена за разликата над присъдената с решението сума от 470.79 лв.,до пълния претендиран размер от 936.45 лв.

 ОСЪЖДА  ЕООД „ П. К. Б.“,гр.София,ЕИК**,със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.“ Б.“ № *,бл.*Е,вх.В,да заплати на адв.Г.И.Б.,ДАК,в качеството й на особен представител на въззиваемата страна М.А.А.,ЕГН:**********,***,възнаграждение за настоящата инстанция в размер на сумата от 300.00 лв./триста лева/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                2.