Р Е Ш Е Н И Е №91

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Добрич 22.04.2019 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на осемнадесети април

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА

Г.ПАВЛОВ

при секретаря БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ ………………………………. и в присъствието на прокурора..........................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева........................................................................В .гр.д..№179

от 2019 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „А. Г.“ЕООД,чрез адв.Д .М.,ДАК против Решение №1143/06.12.2018г.по гр.д.№3725/2018г.по описа на ДРС,с което жалбоподателят е осъден да заплати следните суми:

-сумата от 13 648,15 лв.,представляваща неизпълнено задължение за плащане на цена по договор за продажба,ф-ра №0020000023/01.04.2014г.,ведно със законна лихва за забава,считано от 22.05.2018г. до изплащане на сумата;

-сумата от 4 884,75 лв.,представляваща лихви за забава върху частично платената фактура№0020000023/01.04.2014г.,до момента на всяко частично плащане и върху остатъка от задължението за периода от 23.05.2015г.до 22.05.2018г.;

-сумата от 200 лв.,представляваща част от лихвата за забава при плащането по ф-ра№0000013233/01.04.2013г.,от цялото вземане в размер на 18 360,26 лв.за периода от 15.04.2013г.до 05.11.2014г.;

-сумата от 200 лв.,представляваща част от лихвата за забава при плащането по ф-ра №0000013066/18.06.2013г.от цялото вземане,предявено в размер на 1 175,73лв.за периода 04.07.2013г.до 07.11.2014г.;

-сумата от 200 лв.,представляваща част от лихвата за забава при плащането по ф-ра №0000013737/01.05.2013г.,от цялото вземане,предявено в размер на 2003,61 лв.за периода 15.05.2013г.до 13.11.2014г.;

-сумата от 200 лв.,представляваща част от лихвата за забава при плащането по ф-ра №0000013132/01.04.2013г.за цялото вземане,предявено в размер от 588,83лв.за периода от 15.04.2013г.до 23.05.2014г.;

-сумата от 200 лв.,представляваща част от лихвата за забава при плащането по ф-ра №0000014376/19.07.2013г.от цялото вземане предявено в размер от 2 351,86лв. за периода от 04.08.2013г.до 24.11.2014г.;

-сумата от 200 лв.,представляваща част от лихвата за забава при плащането по ф-ра №15420/24.10.2013г. от цялото вземане ,предявено в размер от 1 399,88лв.-за периода от 08.11.2013г.до 11.12.2014г.и сторените по делото разноски.

Въззивната жалба е редовна,подадена е в законоустановения срок и подлежи на разглеждане по същество

В подадената жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение.

По №0020000023/01.04.2014г.не се дължи главницата,тъй като не е доказано получаването на стоката,а посоченото във фактурата лице Станев не работи при жалбоподателя.Налице е противопоставяне с подаване на писмения отговор,по смисъла на чл.301 от ТЗ.По отношение на присъдената лихва за забава по тази фактура,тя не се дължи,доколкото не е дължима и главницата по нея.

Останалите искове за лихви са неоснователни на основание чл.111 б.“в“ от ЗЗД-като погасени по давност.

С тези мотиви се настоява решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно,а предявеният иск –отхвърлен.

В срок от въззиваемата страна е постъпил писмен отговор,в който се оспорва основателността на подадената жалба и се настоява решението като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

В съдебно заседание страните поддържат изложените от тях съображения във въззивната жалба и отговора.

Окръжният съд,като се запозна с мотивите на обжалвания съдебен акт,приема за установено следното:

Жалбата и насочена срещу валиден и допустим съдебен акт,постановен от законен състав,в рамките на правораздавателната му компетентност,при наличието на всички процесуални предпоставки за разглеждане на предявения иск и отсъствието на отрицателни такива.Относно твърденията за неправилност на решението съдът е ограничен до посоченото в жалбата.

По отношение на задължението по ф-ра №0020000023/01.04.2014 г.районният съд е достигнал до правилни и обосновани изводи,които са в унисон и с цитираната съдебна практика,а именно,че осчетоводяването на фактурата,частичното плащане по нея,както и ползването на данъчен кредит е равнозначно на признаване на възникналото задължение.Съгласно чл.301 от ТЗ търговецът следва да се противопостави на действията ,извършени от него без представителна власт незабавно след узнаването й.До момента на подаването на отговора на исковата молба е изминал значителен период от време,през който търговецът не само не се е противопоставил,а е осчетоводил задълженията си по фактурата и е платил част от тях.Съгласно неоспореното от страните заключение на вещото лице плащането по фактурата е извършено на 11.12.2014г.,28.02.2014г. и на 23.03.2017г.,при което е останала непогасена сумата от 13 648,15 лв.,а лихвата е изчислена съобразно извършените частични плащания в размер на сумата от 4 884,75 лв.,които суми правилно са присъдени с обжалваното съдебно решение.

По предявените частично лихви за забава за останалите посочени в исковата молба фактури е било направено възражение с правно основание чл.119 от ЗЗД ,за което съдът обосновано е приел,че е неоснователно,тъй като разпоредбата има предвид погасяването на главницата по давност,водещо до погасяване и на акцесорните задължения ,свързани с нея.Погасяването чрез плащане не е основание за погасяване на иска за дължими лихви за забава върху неплатените части от главницата за периода на забавата.

Едва в настоящата инстанция ответникът изменя основанието за възражението си,като сочи на изтекла погасителна давност по отношение на лихвите за забава,поради изтичане на тригодишната давност по чл.111 б.“в“ от ЗЗД.

Такова изменение на основанието е недопустимо във въззивната инстанция,като преклудирано.Всички правопогасяващи възражения ,включително и това за изтекла погасителна давност ответникът е длъжен под страх от преклузия да направи в срока за отговор пред първата инстанция.В този смисъл ТР №1/2013г. на ОСГТК-т.4 ,в което се приема,че не е допустимо възражения за изтекла погасителни и придобивна давност да се заявяват във въззивната инстанция.В това е смисъла от въведеното с ГПК от 2008г.концентрационно начало и ранна преклузия,целяща да се дисциплинират участниците в производството ,които да не могат да поправят пропуските вследствие на собствената си небрежност във въззивната инстанция.Позоваването на чл.119 от ЗЗД е различно от това по чл.111 б.“в“ от ЗЗД.В единия случай погасяването на акцесорните вземания е резултат от погасяване на главното вземане по давност,а в другия случай-погасяването на лихвите е на самостоятелно правно основание,без връзка с главницата. Фактите са едни и същи,но твърдените основания се различават,което по същество прави възражението за давност по чл.111 б.“в“ от ЗЗД за пръв път заявено във въззивната инстанция.

При това положение решението на районен съд гр.Добрич,като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Съдът,на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първата инстанция.

Дължат се направените от въззиваемата страна разноски в настоящата съдебна инстанция.Видно от списъка по чл.80 от ГПК,те са в размер на сумата от 1 120 лв.Представени са доказателства за заплащането им.

Водим от гореизложеното Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1143/06.12.2018г.по гр.д.№3725/2018г.по описа на ДРС.

ОСЪЖДА „А. Г.“ЕООД,ЕИК ** да заплати на „Я.“ООД,ЕИК ** сумата от 1 120 лв./хиляда сто и двадесет лева /съдебно деловодни разноски,сторени във въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.