Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                        

 

                                                  № 88

  

                               гр.Добрич     17.04.2019 год.      

 

                    В      И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

Добричкият окръжен съд                                  гражданско отделение

На петнадесети април                                       2019 год.

В публичното заседание в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

                                ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                                    ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

 

Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №198 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

 

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Е.В.И. *** срещу решение №151/06.02.2019 г. по гр.д.№4150/2018 г. на Добричкия районен съд в частта,с която е изменен размерът на месечната издръжка,която въззивникът следва да заплаща на детето си Е.Е.И. чрез неговата майка и законен представител В.М.И.,в частта на увеличението за горницата от 160 лв до 200 лв,начиная от 17.10.2018 г.,до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска,респ. в частта за разноските и присъдената държавна такса.Сочи се в жалбата,че атакуваното решение е незаконосъобразно и необосновано.Вследствие неправилна преценка на събраните доказателства районният съд достигнал до необоснован извод,че въззивникът е в работоспособна възраст и реализира месечен доход в размер на 1 000 лв.Този извод противоречал на представените по делото писмени доказателства за доходите и имотното състояние на бащата.Не били представени от ищцовата страна доказателства за получаваните от майката на детето доходи и допълнителни средства от ДСП-Д.,както и относно нейното имотно състояние,което било изцяло в тежест на ищеца.Районният съд не обсъдил депозираните писмени доказателства поотделно и в съвкупност и в частност оспорените от въззивника-ответник по делото амбулаторни листи и касови бележки.Не взел предвид,че амбулаторните листи са за период до 2017 г.,което означавало,че след това явно здравословното състояние на детето се било подобрило,в каквато насока били и показанията на разпитаната свидетелка-сестра на майката на детето.Неправилно решението на районния съд било базирано единствено на показанията на последната свидетелка при неотчитане на нейната заинтересованост предвид родствената й връзка с майката на детето и факта,че същата нямала преки наблюдения за изложените обстоятелства от фактическата раздяла на родителите през ноември 2015 г.Не било отчетено,че касовите бонове за закупени медикаменти,дрехи и играчки не могат да бъдат отнесени категорично към разходи на детето.Не било съобразено какъв размер издръжка въззивникът дължи на другото си новородено малолетно дете.Настоява се за отмяна на решението в атакуваната му част и за отхвърляне на иска за увеличение на издръжка в частта за горницата от 160 лв до 200 лв,като се претендират от въззивника и сторените от него разноски по делото.

Писмен отговор на жалбата не е подаден от въззиваемия Е.Е.И. чрез неговата майка и законен представител В.М.И..Същият не изразява становище по допустимостта и основателността на жалбата и в хода на въззивното производство.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК във връзка с чл.315 ал.2 от ГПК /първоинстанционното решение е обявено на 06.02.2019 г.,а жалбата е подадена на 18.02.2019 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 20.02.2019 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за него част.Разгледана по същество,жалбата е основателна.

Предмет на гр.д.№4150/2018 г. на ДРС е предявен от Е.Е.И. чрез неговата майка и законен представител В.М.И.,***,срещу Е.В.И. *** иск на основание чл.150 от СК за увеличаване на присъдената в полза на малолетния ищец месечна издръжка от 130 лв на 200 лв.Районният съд с атакуваното решение е уважил иска изцяло до размер на претендираното увеличение до 200 лв.Присъдил е в полза на ищеца по делото разноски в размер на 300 лв адвокатско възнаграждение,респ. е осъдил ответника да заплати по сметка на ДРС държавна такса върху увеличената издръжка в размер на 100,80 лв.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в атакуваната му част като постановено по предявения допустим иск.Въззивният съд намира първоинстанционното решение за неправилно в обжалваната му част при следните съображения:

С влязло в сила на 11.03.2016 г. решение №***/11.03.2016 г. по гр.д.№***/2015 г. на ДРС бракът между съпрузите В.М.И. и Е.В.И. е прекратен с развод по взаимно съгласие,като упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете Е.Е.И. е предоставено на майката В.И.,а бащата Е.В.И. се задължава да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 130 лв,считано от 01.11.2015 г. /в тази насока удостоверение по цитираното гр.дело на ДРС на лист 4 от първоинстанционното дело/.

От началната дата на издръжката в полза на детето Е. до датата на предявяване на иска за увеличение на издръжката са изминали почти три години,през които размерът на издръжката не е променян.През посочения период от време е настъпило изменение на нуждите на издържания най-малко поради нарастналата му възраст.Следва да се отчете и известното поскъпване на живота в страната,обуславящо необходимостта от повече средства за закупуване на храна,облекло,осигуряване на отопление,осветление и пр.,налагащо нуждата от повече парични средства за издръжката на детето.Ноторно известно е постоянното и ежегодно поскъпване на горивата и ел.енергията,което неминуемо се отразява и на цените на останалите стоки и услуги.Както бе посочено,увеличената нужда на издържания се определя и от нарастналата възраст на детето,което към началната дата на присъждане на първоначалната издръжка е на 2 години,а към датата на предявяване на настоящия иск е вече на 5 години.Налице е трайно съществено изменение на нуждите на издържания,което е достатъчно основание за изменение/увеличение/ размера на дължимата месечна издръжка.

Размерът на дължимата издръжка се определя според потребностите на издържания и на база податните възможности на дължащия издръжка,като се вземат предвид и податните възможности на родителя,при когото детето живее,който също поема част от паричната издръжка за детето.

Детето Е.Е.И. е към настоящия момент на 5 години.Все още не е в ученическа възраст и не се нуждае от средства за закупуване на учебници и учебни пособия.Според служебна бележка изх.№22/26.11.2018 г. детето посещава детска градина №** „З.“-гр.Д.,но по делото липсват доказателства дали се заплаща такса за посещаването й и в какъв размер.По-значими разходи са били нужни в минал период за Е. във връзка със здравословното му състояние.По делото са депозирани множество медицински документи /епикриза от август-септември 2017 г.,издадена от Инфекциозно отделение при МБАЛ-Д.,за хоспитализация на детето поради заболяване с диагноза „Бактериална чревна инфекция-неуточнена;56 бр. амбулаторни листи от периода 2013-2017 г.,сочещи на чести заболявания на детето от бактериални и вирусни инфекции,свързани с особено чести възпаление и усложнения на горните дихателни пътища,пневмонии и др./.Горната медицинска документация удостоверява системно боледуване на детето до края на 2017 г.Представена е и медицинска бележка от 18.01.2018 г. /на лист 28 от делото на ДРС/,сочеща на реакция на повишена чувствителност на горните дихателни пътища и към началото на 2018 г.Честото боледуване на детето /страдание от астма и стомашни проблеми от ранна детска възраст/ е отразено и в социалния доклад на ДСП-Д. от 27.11.2018 г.,но констатациите на социалния работник се основават на информация,споделена от майката на детето,а не базирана на представена от последната медицинска документация.Както бе посочено,по делото са депозирани документи,сочещи на заболявания на детето до началото на 2018 г.Следва обаче период от девет месеца до датата на предявяване на иска,за който не са представени доказателства за повишена заболеваемост на детето.Такива актуални медицински документи не са депозирани и в хода на производството по делото,което действително навежда,че към датата на предявяване на иска и до настоящия момент здравословните проблеми на детето са намалели или най-малкото състоянието му е овладяно и нетолкова тежко.

Според отразеното в социалния доклад на ДСП-Д. и показанията на разпитаната като свидетел сестра на същата /Н. М. Н./ майката В. М.И. е медицинска сестра в детска ясла и получава месечно възнаграждение в размер на 600 лв.Същата е подпомагана от ДСП-Д. по чл.7 от ЗСПД за две деца в размер на 90 лв месечно.В.И. има и друго ненавършило пълнолетие дете /М.В./,към което е задължена за издръжка.Майката не притежава недвижими имоти и движимо имущество на значителна стойност,от които би могла да реализира допълнителни доходи.Живее с двете си деца в жилище-собственост на сестра й Н. Н..Доходите й са около нивото на минималната за страната работна заплата и същата не е с големи финансови възможности.Тъй като майката полага ежедневните непосредствени грижи за детето Е.,бащата следва да поеме по-голям дял в сравнение с майката в паричната му издръжка.

Бащата Е.В.И. е зает по трудово правоотношение с „Никос-Хранинженеринг“ ООД-гр.Д.като шлосер,считано от ноември 2013 г. до настоящия момент,като според удостоверението на лист 14 от делото на ДРС получава месечно брутно трудово възнаграждение също в рамките на минималната работна заплата за страната /522,24 лв през периода май-октомври 2018 г. при отработен пълен работен месец/.Твърдението на ищцовата страна,че същият реализира в действителност двойно по-голям месечен доход в размер на около 1 000 лв,не е доказано.Същото се гради на предположение и на масовата практика работодателите да уговарят и заплащат по документи по-ниски възнаграждения,а реално да заплащат по-високи такива.Не е доказано обаче,че и в настоящия случай се касае за прилагане на горната практика.Разпитаната като свидетел сестра на майката твърди,че,докато бившите съпрузи живеели заедно,Е.В.И. получавал при същия работодател над 1 000 лв трудово възнаграждение.Като се отчита близката родствена връзка на свидетелката с майката на детето,липсата на преки впечатления на свидетелката за доходите на бащата след раздялата на родителите през ноември 2015 г. и противоречието на свидетелските показания с представените писмени доказателства за доходи на бащата,горното твърдение не може да се кредитира като меродавно.Липсват убедителни доказателства за допълнителни доходи на бащата извън удостоверените от работодателя му.Според неоспорения социален доклад на ДСП-Д.,данните в удостоверението от 05.11.2018 г.,издадено от Община-Д. /на лист 12 от делото на ДРС/,и свидетелството за регистрация на МПС /на лист 13 от делото на ДРС/ Е.В.И. притежава лек автомобил „Опел-Астра“ с първоначална регистрация от 1998 г. и 1/6 ид.ч. по наследяване от жилищен имот в гр.Д.,кв.“Р.“,ул.“М.в.“,на който адрес живее понастоящем семейството му в едно домакинство с неговите майка и брат.В хода на първоинстанционното производство на 14.01.2019 г. се е родило друго дете на ответника от настоящата му съпруга Я.В.Н.-В. на 3 месеца понастоящем.Във въззивното производство е представено удостоверение за раждане от *** г.,издадено след приключване на устните състезания в първата инстанция и след подаване на въззивната жалба,според което другото дете на настоящата съпруга на бащата,а именно К.,на 6 години,е вписано като дете на Е.В.И. въз основа на извършено от последния припознаване.Оказва се,че Е. В.И. е задължен за издръжка към три свои ненавършили пълнолетие деца.Очевидно удостоверените му ниски доходи и недоброто му материално състояние не позволяват удовлетворяване искането на ищеца за увеличение на месечната издръжка за детето Е. до размер от 200 лв.Искът е основателен и доказан до размер от 160 лв,колкото бащата е признал в съдебно заседание на 18.01.2019 г. пред ДРС,че може да заплаща.

Детето Е.,на 5 години,се нуждае от около 300 лв месечно,като бащата следва да поеме по-голям дял от 160 лв,а разликата от 140 лв да се допълва от доходите на майката и семейните помощи за детето.До размер от 160 лв искът за изменяване размера на дължимата в полза на Е. издръжка е основателен,но в останалата част на претендираното увеличение за горницата от 160 лв до 200 лв е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Първоинстанционното решение като неправилно следва да бъде отменено в обжалваната му част за горницата от 160 лв до 200 лв,респ. искът в тази част следва да се отхвърли.Решението на ДРС следва да бъде отменено и в частта за разноските и присъдената държавна такса,като дължимите в полза на ищеца разноски следва да бъдат редуцирани съразмерно на уважената част от иска,а в полза на ответника следва да се присъдят разноски съразмерно на отхвърлената част от иска,тъй като искания за присъждане на разноски са отправени в първата инстанция и от двете страни по спора.При сторени в първата инстанция разноски от ищеца в размер на 300 лв адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие на лист 5 от делото на ДРС на същия се следват съразмерно на уважената част от иска разноски в размер на 128,57 лв.При сторени от ответника разноски в размер на 300 лв адвокатско възнаграждение според договора на лист 11 от делото на ДРС на същия се следват разноски за първата инстанция съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 171,43 лв.Следва да се намали и размерът на дължимата от ответника на основание чл.78 ал.6 от ГПК във връзка с чл.83 ал.1 т.2 от ГПК държавна такса за водене на делото,която на база допуснатото увеличение на издръжката от 130 лв на 160 лв се равнява на сума от 43,20 лв.

Във въззивното производство разноски са претендирани само от въззивника Е.В.И.,който има право на такива предвид изхода от спора-уважаване изцяло на въззивната му жалба.Следва да му се присъдят всички сторени разноски в производството пред ДОС в размер на 28,80 лв държавна такса за въззивното обжалване и 300 лв адвокатско възнаграждение,изплатено съгласно договора за правна защита и съдействие на лист 25 от делото на ДОС.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

 

                                        Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение №151/06.02.2019 г. по гр.д.№4150/2018 г. на Добричкия районен съд в частта,с която е изменен размерът на месечната издръжка,която Е.В.И. следва да заплаща на детето си Е.Е.И. чрез неговата майка и законен представител В.М.И.,в частта на увеличението за горницата от 160 лв до 200 лв,начиная от 17.10.2018 г.,до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска,респ. в частта за разноските и присъдената държавна такса,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от Е.Е.И. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител В.М.И. с ЕГН **********,***,срещу Е.В.И. с ЕГН ********** ***,с който се настоява за увеличаване размера на месечната издръжка,която Е.В.И. заплаща в полза на малолетното си дете Е.Е.И. чрез неговата майка и законен представител В.М.И.,в частта на претендираното увеличение за горницата от 160 лв до 200 лв,начиная от 17.10.2018 г.,до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

ОСЪЖДА Е.В.И. с ЕГН ********** *** да заплати на Е.Е.И. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител В.М.И. с ЕГН **********,***,сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на  128,57 лв /сто двадесет и осем лева и 57 стотинки/ адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Е.Е.И. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител В.М.И. с ЕГН **********,***,да заплати на Е.В.И. с ЕГН ********** *** сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 171,43  лв /сто седемдесет и един лева и 43 стотинки/ адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Е.В.И. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Добричкия районен съд държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер на 43,20 лв /четиридесет и три лева и 20 стотинки/.

 

В останалата част,с която месечната издръжка е увеличена от 130 лв до размер от 160 лв,решението на ДРС не е обжалвано и е влязло в сила.

 

ОСЪЖДА Е.Е.И. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител В.М.И. с ЕГН **********,***,да заплати на Е.В.И. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 328,80 лв /триста двадесет и осем лева и 80 стотинки/-държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.2 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.                          

 

 

                                                                       2.