О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№259

гр.Добрич 03.04.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На трети април 2019 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:………………………

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно частно гражданско дело №184 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.129 ал.3 предл.2 от ГПК във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от П.А.П. с ЕГН ********** *** срещу определение №2971/07.12.2018 г. по гр.д.№4578/2018 г. на Добричкия районен съд,с което на основание чл.129 ал.3 предл.1 от ГПК производството по цитираното дело е прекратено и е върната на частния жалбоподател негова искова молба,с която са предявени от П.А.П. срещу З.М.П.искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.Настоява се за отмяна на атакуваното определение като незаконосъобразно с доводи,че констатациите на районния съд за нередовност на исковата молба са неправилни,както и че жалбоподателят все пак е отстранил своевременно посочените от районния съд нередовности.

Като постави на разглеждане депозираната частна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

При данни,че частният жалбоподател е уведомен за обжалваното определение на 13.12.2018 г. съгласно съобщението на лист 18 от делото на ДРС,жалба вх.№24365/18.12.2018 г. е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК,изтекъл на 20.12.2018 г.Предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице с правен интерес от атакуване на неизгодното за него определение,респ. като насочена срещу съдебен акт от категорията по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,частната жалба е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Гр.д.№4578/2018 г. на ДРС е образувано по повод искова молба с вх.№19512/15.10.2018 г.,с която са предявени от П.А.П. срещу З.М.П.иск за прекратяване на брака между страните с развод и иск за присъждане на обезщетение за причинени от ответницата на ищеца неимуществени вреди.С определение от 12.11.2018 г. по гр.д.№4126/2018 г. на ДРС производствата по иска по чл.49 ал.1 от СК и по иска по чл.45 от ЗЗД са разделени,като по иска за обезщетяване на неимуществени вреди е образувано гр.д.№4578/2018 г. на ДРС.

С „допълнение към исковата молба“ вх.№20709/31.10.2019 г. ищецът П. е уточнил от какви противоправни действия на ответницата са настъпили за него претендираните неимуществени вреди,респ. какви по характер вреди са настъпили,а именно:накърнено мъжко достойнство и опетнено добро име в обществото от публикуване от ответницата в Интернет на нейни снимки с друг мъж;публично оклеветяване и обида спрямо ищеца в отговор на исковата молба по гр.д.№2977/2016 г. на ДРС;призоваване на ищеца да дава обяснения по пр.пр.№441/2017 г. на РП-Добрич като заподозрян в тежко умишлено престъпление по чл.209 от НК,извършено спрямо майка му М.К.Р.;обтягане на личните отношения между ищеца и неговата майка поради поведение на ответницата.С разпореждане от 16.11.2018 г. районният съд е констатирал редица нередовности на подадената искова молба по смисъла на чл.127 ал.1 т.3,4 и 5,ал.4 и чл.128 т.2 и 3 от ГПК,които действително са налице.Исковата молба не съдържа цена на иска по чл.45 от ЗЗД /нередовност по чл.127 ал.1 т.3 от ГПК/;детайлно и ясно изложение на обстоятелствата,на които се основава искът /нередовност по чл.127 ал.1 т.4 от ГПК/;липса на искане /петитум/ на молбата /нередовност по чл.127 ал.1 т.5 от ГПК/;липса на доказателства за внесена държавна такса за водене на делото /нередовност по чл.128 ал.1 т.2 от ГПК/ и на преписи от исковата молба и приложенията към нея за ответницата /нередовност по чл.128 ал.1 т.3 от ГПК/.С разпореждането от 16.11.2018 г. районният съд е указал по реда на чл.129 ал.2 от ГПК на ищеца П.А.П. да отстрани в едноседмичен срок от съобщението до него детайлно изброените в разпореждането нередовности на исковата молба с изрично предупреждение до подателя,че неотстраняването им в указания срок ще обуслови връщане на молбата като нередовна и прекратяване на производството.За горното разпореждане на съда П. е уведомен на 26.11.2018 г. /виж съобщението на лист 14 от делото на ДРС/.В указания едноседмичен срок ищецът е подал молба вх.№23027/30.11.2018 г.С тази молба не е посочена категорична цена на иска.Вместо това ищецът е обяснявал,че не може сам да даде оценка на нанесените му морални вреди,че същите били неоценими,че той нямал лиценз на вещо лице,като е посочил,че цената на иска му е „приблизително“ 1 200 лв.Визирането на горната „приблизителна“ сума не представлява посочване на конкретна цена на иска.Ищецът не се нуждае от специалните познания на вещо лице да определи размера на исковата си претенция,доколкото се касае за обезвреда на неимуществени вреди /лично изживяни от ищеца душевни болки и страдания,негативни усещания във връзка с опетняване на името и достойнството му пред обществото/,чийто паричен еквивалент се определя според разпоредбата на чл.52 от ЗЗД по справедливост.Именно ищецът следва да прецени сам според собственото му усещане за справедливост какъв паричен размер на обезщетението следва да претендира.Уклончивото посочване на „приблизителна“ сума от 1 200 лв не е равнозначно на категорично посочване на цена на иска /размер на претендираното обезщетение/.С молбата от 30.11.2018 г. са изложени по-детайлни обстоятелства относно твърдяните неправомерни действия на ответницата,от които се сочи да са произтекли вредите,респ. е очертано какви по характер вреди са настъпили за ищеца.Представен е и препис от уточняващата молба от 30.11.2018 за връчване на ответницата ведно с преписи от приложенията към първоначалната искова молба /приложени на корицата на делото на ДРС/.Не е изпълнено задължението обаче да се представи препис от първоначалната искова молба и допълнението към нея от 31.10.2018 г..

Ищецът не е представил документ за внесена държавна такса за водене на гр.д.№4578/2018 г. на ДРС по сметка на районния съд.Депозирал е препис от вносна бележка от 09.11.2018 г. за внесена ДТ в размер на 50 лв по друго гражданско дело-първоначално образуваното по исковата му молба гр.д.№4126/2018 г.Доколкото тази такса е била внесена преди разделяне на производствата по иска по чл.49 ал.1 от СК и по иска чл.45 от ЗЗД в изпълнение указанията на съда по последното дело именно във връзка с изправяне нередовността на исковата молба в частта по иска по чл.45 от ЗЗД,следва да се приеме,че същата е относима именно по този иск.Дали внасянето на държавна такса в размер на 50 лв обаче е достатъчно,не може да се прецени поради липсата на точна конкретизация на цената на иска за неимуществени вреди.Районният съд е дал с разпореждането си от 16.11.2018 г. преждевременно указания за внасяне на държавна такса за водене на делото,доколкото първо ищецът е следвало да уточни цената на иска,а едва след това на база на тази цена съдът да определи и точен размер на дължимата държавна такса,респ. да укаже на ищеца да внесе конкретен размер на държавна такса.В този смисъл в случая въпросът за внасяне или невнасяне на държавната такса не е определящ при преценката дали правилно е върната исковата молба,тъй като указанията на районния съд в тази насока са непълни и преждевременни.

Достатъчен обаче за връщане на исковата молба е фактът на неизпълнение на задължението да се посочи цена на иска по чл.45 от ЗЗД,както и да се представи препис от първоначалната и допълнителната искова молба.Цената на иска е задължителен реквизит на исковата молба по смисъла на чл.127 ал.1 т.3 от ГПК и непосочването й в указания срок представлява неотстраняване на нередовност на исковата молба,което обосновава връщане на последната.Несъответствието на исковата молба на разпоредбата на чл.128 ал.1 т.3 от ГПК /липса на препис за другата страна/ е също основание за връщане на исковата молба /арг. чл.129 ал.2 изр.1 от ГПК/.

Предвид горното правилно първоинстанционният съд с обжалваното определение е констатирал неизпълнение в указания едноседмичен срок на задължения по отстраняване нередовности на исковата молба /непосочване цена на иска и непредставяне на препис от исковата молба за ответницата/ и е приложил санкционните последици по чл.129 ал.3 предл.1 от ГПК-връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.Атакуваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №2971/07.12.2018 г. по гр.д.№4578/2018 г. на Добричкия районен съд.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на частния жалбоподател пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.