О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№279

гр.Добрич 08.04.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На осми април 2019 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:………………………

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно частно гражданско дело №189 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.130 ал.1 изр.2 от ГПК във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от Р.М.С. с ЕГН ********** *** срещу определение №41/12.02.2019 г. по гр.д.№641/2018 г. на Тервелския районен съд,с което е прекратено производството по цитираното дело поради недопустимост на предявения иск за делба.С доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение се настоява за отмяна на последното и за връщане делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съобразно разпоредбата на чл.130 ал.1 изр.2 от ГПК препис от жалбата не е връчен на другата страна и нейното становище по допустимостта и основателността на жалбата не е изискуемо.

Като постави на разглеждане депозираната частна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

При данни,че частният жалбоподател е уведомен за атакуваното определение на 18.02.2019 г. /виж съобщението на лист 64 от делото на ТРС/,жалба вх.№493/26.02.2019 г.,подадена по пощата на 25.02.2019 г. според клеймото върху плика на лист 9 от делото на ДОС,е депозирана по смисъла на чл.62 ал.2 от ГПК в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК,изтекъл на 25.02.2019 г.Предвид горното и като изхождаща от активно легитимирано лице-страна по делото-с правен интерес от обжалване на неизгодното за него определение,респ. като насочена срещу акт от категорията по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Гр.д.№641/2018 г. на ТРС е образувано по повод искова молба,поправена с молби вх.№3397/21.12.2018 г. и вх.№3398/21.12.2018 г. на листи 22 и 23 от делото на ТРС,с която е предявен от Р.М.С. *** срещу Ф. М.С. *** иск за делба на съсобствен между страните по наследяване от М.С. ***,и по силата на изтекла в полза на ищеца и ответника придобивна давност недвижим имот-нива с площ от 27,925 дка /27,994 дка по кадастрална карта,респ.27,990 дка по план за земеразделяне/,представляваща поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на с.Ж.,общ.Тервел /бивш имот №*** по плана за земеразделяне/.

От представените по делото решение №47/15.05.2013 г. по гр.д.№179/2012 г. на Тервелския районен съд,решение №465/15.11.2013 г. по в.гр.д.№528/2013 г. на Добричкия окръжен съд и определение №137/28.03.2014 г. по гр.д.№1290/2014 г. на ВКС на РБ е видно,че е водено предходно дело по иск за делба на същия земеделски имот в землището на с.Ж.,общ.Тервел,претендиран като съсобствен на основание наследяване от М.С. С.,като искът е бил предявен от третата наследница по закон на горния наследодател Г.Ф.Р./низходяща на починалата преди наследодателя негова дъщеря А. М.М.-в тази насока удостоверения за наследници на листи 36-39 от делото на ТРС/ срещу Р.М.С. и Ф. М.С. /синове на наследодателя/.С влязло в сила решение предявеният от Г.Ф.Р.срещу Р.М.С. и Ф. М.С. иск за делба на процесната нива е отхвърлен.

Макар по настоящото дело искът за делба да е предявен от Р. М.С. срещу Ф. М.С.,т.е. без участието на Г.Ф.Р.,не може да се приеме за основателен доводът на частния жалбоподател,че липсвала идентичност между страните по предходното делбено производство и настоящото.Липсата на идентичност е формална,доколкото ищецът по настоящото дело Р. М.С. не е насочил иска и срещу третата наследница по закон на наследодателя М.С. С.,от когото отново се твърди да произтича съсобствеността върху процесната нива,а именно срещу Г.Ф.Р..Районният съд е установил горната нередовност на исковата молба и е дал указания на ищеца да я отстрани,като насочи иска си и срещу останалите наследници /в тази насока разпореждане №1085 от 27.11.2018 г. на ТРС и разпореждане №18 от 08.01.2019 г. на ТРС/.Ищецът Р. М.С. обаче не е изпълнил горното указание.Правилно е становището на първоинстанционния съд,че като съделители в процеса следва да се конституират всички наследници на М.С. С.,т.е. искът следва да се насочи и срещу Г.Ф.Р.,доколкото се претендира като първоначално придобивно основание,от което се е породила съсобствеността,наследяване на делбения земеделски имот от посочения наследодател.По правило в това производство в първата фаза на делбата всеки от наследниците следва да изчерпи възраженията си срещу участието на някой от съделителите в делбата,вкл. да наведе възражения за придобиване лично от някой от съделителите или в съсобственост между част от съделителите /както се твърди в случая съвместно между Р. М.С. и Ф. М.С./ на имота по давност.Участието обаче на всички наследници на общия наследодател М. С.С. е наложително,доколкото,ако не се уважи възражението за изтекла придобивна давност в полза на някой/някои от съделителите,делбата следва да се допусне между всички наследници на посочения наследодател.В този смисъл е налице идентичност между надлежните страни по цитираното предходно делбено дело и настоящото,респ. е налице идентичност и на делбения имот по двете дела.

От изложените по настоящото дело в първоначалната искова молба и в уточняващите я молби обстоятелства става ясно,че ищецът Р. М.С. се позовава отново като при първото дело на придобивен способ-наследяване от М. С.С..Същият навежда и допълнителен придобивен способ в своя полза и в полза на ответника Ф. М.С.-изтекла придобивна давност,но не навежда такова придобиване на имота по давност от двамата братя да е осъществено въз основа на обстоятелства,настъпили след приключване на предходното делбено производство,т.е. не се позовава на новонастъпили след приключване на предходното дело с влязло в сила решение обстоятелства /нов придобивен способ/,което да гарантира предявяване на делбения иск на ново основание,пораждащо съсобственост,а се позовава на осъществено от двамата братя съвладение,започнало дори преди смъртта на общия им наследодател,починал през 2004 г.Т.е. се твърди осъществено владение и придобиване на собствеността по давност още преди завеждане на предходното дело за делба,на което ищецът Р. М.С. е могъл и е следвало да се позове още в производството по гр.д.№179/2012 г. на Тервелския районен съд.Неговият брат Ф. М.С. обаче е навел самостоятелно такова възражение за придобиване на имота по давност в индивидуална собственост в рамките на предходното делбено производство и уважаването му е обусловило отхвърляне на иска за делба.

Влязлото в сила решение по гр.д.№179/2012 г. на ТРС,с което искът за делба на процесната нива е отхвърлен,има сила на пресъдено нещо между страните по настоящото дело.В делбеното производство всички съделители имат едновременно качеството на ищец и ответник,поради което решението по горното дело има сила на пресъдено нещо между всички участвали в него като съделители лица,т.е. между Г.Ф.Р.,Р.М.С. и Ф. М.С..С него вече е отречено наличието на съсобственост между горните три лица върху процесната нива,отречено е съществуването на потестативното право на делба на тази нива между посочените лица,вкл. в отношенията между Р.С. и Ф. С..В рамките на приключилото делбено производство тримата сънаследника е следвало да изчерпят всичките си възражения срещу правото на някой от тях да участва в делбата и по правата на сънаследниците върху имота,като непредявените възражения,основани на факти,настъпили към датата на подаване на предходната искова молба,се преклудират от силата на пресъдено нещо на предходното решение за отхвърляне на иска за делба.Нов иск за делба на същата нива,основан на факти,съществували при завеждане на предходното дело за делба,е процесуално недопустим.Спор,разрешен с влязло в сила решение,не може да бъде пререшаван,поради което на основание чл.299 ал.2 от ГПК повторно заведеното дело подлежи на прекратяване от съда.В този смисъл правилно първоинстанционният съд,съобразявайки силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№179/2012 г. на ТРС,е преценил,че настоящият иск за делба е недопустим и е прекратил производството по делото.Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При този изход от производството /оставяне на частната жалба без уважение/ частният жалбоподател няма право на разноски и такива не следва да му се присъждат за настоящото въззивно частно производство,въпреки че са претендирани.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №41/12.02.2019 г. по гр.д.№641/2018 г. на Тервелския районен съд.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на частния жалбоподател пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.