О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 274

Гр.Добрич ,05.04.2019 година

ДОБРИЧКИ окръжен съд,Търговско отделение,в закрито съдебно заседание,проведено на пети април,две хиляди и деветнадесета година,в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

въззивно частно гражданско дело № 200 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №3986/25.02.2019 г. по описа на РС - Добрич на „***” ООД, ЕИК ***, със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Д.А., срещу Разпореждане обективирано в Заповед за изпълнение №175/05.02.2019 г. на РС - Добрич, постановено по ч.гр.д. №414/2019 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено искането на дружеството за издаване на заповед за изпълнение срещу И.Н.А. ЕГН-********** *** ,в частта на искането за сумата от 199,58 лв. неустойка и 45 лв. такси за извънсъдебно събиране на задължението.

В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че в производството по чл. 410 от ГПК не се проверява дали вземането съществува. Преценката на съда в производството по чл.410 от ГПК се ограничавала единствено до наличието на надлежна индивидуализация на вземането съобразно изложените от заявителя факти, а основателността на претенцията е предмет на евентуалния исков процес . Тя се простирала до там, доколкото въз основа на тези факти може да се установи едно индивидуализирано, спорно вземане, основателността на което ще бъде изследвана и доказана в друг евентуален процес – исковият. В този смисъл, като е обсъдил по същество обстоятелство, което стои извън предмета на проверка в заповедното производство, заповедният съд бил превишил своите правомощия.

По същество се излагат доводи за валидност на клаузата за неустойка, доколкото целта, с която същата е уговорена, била да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение - поръчител, отговарящ на конкретно зададени критерии. При този тип неустойка не би могло да се коментира нейната обезпечителна и обезщетителна функция, тъй като това не е неустойка за забава, а има съвсем друг характер.

За претендираната сума за разходи било постигнато съгласие между страните.

По тези съображения се моли за отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на друго, с което да се разпореди издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираната неустойка в пълен размер и такси за разходи, както и за сторените в заповедното производство разноски в частта, в която искането е отхвърлено съразмерно на уважената част от заявлението.

Добрички окръжен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди изложеното в частната жалба, намира за установено следното :

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по ч.гр.д. №414/2019 г. по описа на РС - Добрич е образувано по заявление на „***” ООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника И.Н.А. ЕГН-********** *** ,в частта на искането за сумата от 199,58 лв. неустойка и 45 лв. такси за извънсъдебно събиране на задължението..

В т.9 от зявлението са посочени сумите: 413,34 лв. главница;неустойка -199,58 лв.; 29.1 лева – договорна лихва за периода 26.04.2018 г.-13.09.2018г.; 45 лева – разходи за извънсъдебно събиране на вземането; 19,86 лв. – законна лихва за периода 14.09.2018 г.- 30.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното му плащане, произтичащи от неизпълнение по договор за паричен заем №3200664 от 16.04.2018 г. Вземането е придобитио от „***” ООД по силата на Приложение №1 от 01.12.2018г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г., сключен с предходния кредитор – цедент „***” АД, ЕИК ***.

Съгласно изложени в т. 12 от заявлението твърдения заемателят по процесния договор се е задължил в тридневен срок от подписването му да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора чрез поръчителство или банкова гаранция при условия, подробно описани в заявлението. Поради неизпълнението на това договорно задължение в уговорения срок, на длъжника е начислена еднократно неустойка в размер на 199,58 лв.

Съгласно посоченото в т.12 претендираните такси разходи били предвидени в договора или в Тарифата на „***” АД,“ за изпращане на напомнителни писма,електронни съобщения,проведени телефонни разговори,лични посещения и др.“

Добричкият окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

В т. 12 на заявлението "Обстоятелства, от които произтича вземането", заявителят посочва, че съгласно договора заемателят се е задължил и е предоставил на заемателя паричен заем в размер на 500 лв. Съгласно клаузите на договора длъжникът се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: чрез поръчителство на две физически лица, всяко от които да отговаря на следните изисквания- да предостави на заемателя служебна бележка за размера на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е над 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с "***"АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ за година назад да е със статут не по-лош от 401 "Редовен", като поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер заемателят, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение по договора. Поради неизпълнение на това задължение и съгласно уговореното между тях, заемодателят е начислил и неустойка в размер на  199.58 лв., която е дължима еднокатно, без период на начисляване. 

Длъжникът има качеството на потребител и съдът е длъжен да провери служебно дали искането не противоречи на закона и добрите нрави и без наличие на възражение от длъжника.

С оглед на това въззивния съд не възприема и счита за неоснователни доводите и възраженията в жалбата, че за заповедния съд не съществува възможност служебно да констатира наличието на нищожна и/или неравноправна клауза, както и че е превишил своите правомощия по преценка, като е обсъдил обстоятелство по същество, което следва да бъде доказано в едно бъдещо исково производство /така Определение N 974/07.12.2011 г. по ч.т.д.N 797/2010 г., ІІ т.о., ВКС и решение на Съда на ЕС от 14.06.2012 г. по дело C-618/10, с което е дадено задължително тълкуване съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 от ДФЕС на реципираната в националното ни законодателство Директива 93/13/ЕИО/.

Съгласно задължителната съдебна практика – т.3 от ТР № 1/ 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчители или банкова гаранция, като е въведен изключително кратък срок за представяне на тези обезпечения - 3-дневен от сключване на договора, което задължение не е уговорено предварително, а едва след сключване на договора, което лишава заемателя от предварителната яснота за възможните тежести, които би понесъл ако сключи договора. Въведени са редица и изключително обусловени и сложни условия, на които да отговарят тези поръчители, в голямата си част несъобразени с конкретния размер на предоставения заем, като дори го превишават. При съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката драстично не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение задължението връщане на вноските по заема , обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения и излиза извън присъщите й функции и следователно е нищожна,поради противоречие с добрите нрави.

Не следва да се заплащат и претендираните разходи за събиране в размер на 45 лв.,тъй като е недопустимо под формата на такси да се начислява обезщетение за забавено плащане над размера на законната лихва,поради противоречие с разпоредбата на чл.143,т.5 от ЗЗП.

Видно от горното обжалваният съдебен акт, постановен от РС – Добрич е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Като се води от гореизложеното,Добрички окръжен съд

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане обективирано в Заповед за изпълнение №175/05.02.2019 г. на РС - Добрич, постановено по ч.гр.д. №414/2019 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено искането на дружеството за издаване на заповед за изпълнение срещу И.Н.А. ЕГН-********** *** ,в частта на искането за сумата от 199,58 лв. неустойка и 45 лв. такси за извънсъдебно събиране на задължението.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.