О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 284

                гр.Добрич 08.04.2019 г.

                                      

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ  закрито заседание  на осми април                

през две хиляди и деветнадесета                       година в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ:Е.ИВАНОВА

                                                                   Г.ПАВЛОВ                                                                  

при  секретаря ………………………………….     и в присъствието на прокурора..........................................................като разгледа докладваното  от  съдия докладчик Стоева........................................................................В .ч.гр.д..№201

от 2019 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

     Производството е по чл.413 ал.2 от ГПК.

     Постъпила е частна жалба от ***“ЕООД,***,със седалище и адрес на управление –гр.***,п.к.***,ул.“*** ***“№**,ет.3 представлявано от * * * ,чрез юрисконсулт * * *** ЕГН **********,съдебен адрес *** срещу Разпореждане от 08.01.2019г.по ч.гр.д.№25/2019г. на Добрички районен съд,в частта ,в която съдът е отхвърлил претендираното от заявителя вземане за неустойка за неизпълнение на договорно задължение и за разходи и такси за извънсъдебно  събиране на задължението в размер на 45 лв.

    Жалбата е подадена в законоустановения срок и е допустима.

    В жалбата се излагат следните доводи:целта на заповедното производство е ускоряване на съдебния процес и разтоварване на правораздавателната система.В това производство по чл.410 от ГПК не се проверява дали вземането съществува.Заявителят може да приложи доказателства за установяване на вземането,но не е длъжен ,тъй като вземането е спорно.Производството е факултативно,едностранно и строго формално.Споровете относно претендираното вземане за неустойка следва да се решават по исков ред,при положение,че длъжникът възрази.Съдът неправилно е приел,че претендираната неустойка е нищожна.Що се отнася до сумата за разходи за извънсъдебно събиране на вземането,следва да се има предвид,че съгласно чл.10а от ЗПК кредиторът може да събира такси и комисионни за допълнителни услуги,свързани с договора за потребителски кредит,които се налагат вследствие от виновното неизпълнение от страна на потребителя на договорното му задължение да върне получената сума.Законодателят е предвидил възможността за събиране на такива суми.

    С тези мотиви се настоява за отмяна на атакуваното разпореждане в обжалваната му част и постановяване на определение по същество,с което да бъде издадена Заповед за изпълнение за претендираните суми,по отношение на които първостепенният съд е отхвърлил претенцията.

    Окръжният съд,като се запозна с мотивите на атакувания съдебен акт,приема за установено следното:

    Подадено е заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,включващо сумата от  167,50 лв.-неустойка за неизпълнение на задължение и разходи за извънсъдебно събиране на вземанията в размер на 45 лв.Съгласно клаузите на сключения потребителски договор за кредит заемополучателят е поел задължение  в тридневен срок от подписване на договора за заем да обезпечи задълженията си по договора,чрез две физически лица-поръчители,всяко от които отговаря на изискванията,посочени в договора.Поради неизпълнение на това задължение на заемополучателя е начислена неустойка.При забавяне на плащането на падежирала погасителна вноска с повече от тридесет дни заемополучателят дължи  разходи за събиране на просрочените погасителни вноски в размер на 45 лв.

   За да отхвърли претенцията за неустойка по договора заповедният съд е приел,че  клаузата за неустойка е нищожна,поради противоречие с добрите нрави-чл.26 ал.1 от ЗЗД.Конкретно уговорената неустойка излиза извън присъщата й обезщетителна функция.Налице е противоречие с принципа на добросъвестността ,тъй като установените към поръчителите изисквания са  утежнени и осигуряването им в договорения срок е практически неизпълнимо.Би следвало кредитодателя предварително да се убеди  относно кредитоспособността на заемателя и ако преценката му е лоша –да не предостави искания кредит.Непредоставянето на обезпечения не води до претърпяване на вреди за кредитора.Това условие води до неоправдано оскъпяване на потребителския кредит.

    Що се отнася до таксите за извънсъдебно събиране на кредита-тъй като не се изброяват видовете дейности по събиране на кредита не може да се направи несъмнен извод за такъв характер на начислената такса.

    Съгласно Директива 93/13/ЕИО не се допуска уредба на държава членка,която не дава възможност на съда в заповедното производство  служебно да преценява на всяка фаза от производството неравноправния характер на клауза,ако потребителят не подаде възражение.С оглед на това,че потребителят е икономически по-слабата страна,следва тази неравнопоставеност да се компенсира с  положителна външна намеса по отношение на страните по договора.С тези мотиви,целящи да осигурят пълна защита на потребителя,съдебната практика на СЕС по въпроса клони към разрешението съдът да може във всяка фаза на заповедното производство да осъществява контрол за наличие на неравноправни клаузи в потребителския договор.

   Чл.8 пар.1 от Директива 2008/48 постановява,че преди сключването на потребителския договор за кредит,кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя.-потребител.Клауза,която предвижда,че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчители в определен срок след сключване на договора противоречи на смисъла на Директивата.По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение  след като кредита е отпуснат,като ако не го направи,дългът му нараства.Задължение за предварителна проверка на кредитоспособността на потребителя е визирано и в чл.16 от ЗПК.Така уговорена неустойката излича извън присъщите си обезпечителна,санкционна и обезщетителна функция.

   Като е приел,че клаузата за неустойка е нищожна,поради противоречие с добрите нрави-чл.26 ал.1 от ЗЗД,районният съд е достигнал до правилни и законосъобразни изводи.

   Що се отнася до таксите-съгласно разпоредбата на чл.10а от ЗПК,в договора точно и ясно следва да се посочи ,за какви действия се предвиждат такси от страна на заемодателя.Действително,както и е приел районният съд,от заявлението не може да се установи точно и ясно за какви дейности и допълнителни услуги на кредитополучателя се начисляват претендираните такси.

   С тези мотиви Окръжният съд намира,че обжалвания съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.

   Водим от изложеното Окръжният съд,

       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

   ПОТВЪРЖДАВА  Разпореждане от 08.01.2019г.по ч.гр.д.№25/2019г. на Добрички районен съд,в частта ,в която съдът е отхвърлил претендираното от заявителя вземане за неустойка за неизпълнение на договорно задължение и за разходи и такси за извънсъдебно  събиране на задължението в размер на 45 лв.    

   Определението не подлежи на обжалване.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ:1.                2.