О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 260

гр.ДОБРИЧ 03.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на ТРЕТИ АПРИЛ 2019г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

Г.ПАВЛОВ

Като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.ч.гр.д.№ 202/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278,във вр. с чл.413,ал.2 от ГПК.

Образувано е по подадена от юрисконсулт Д.А.,в качеството й на процесуален представител на ЕООД „ Агенция за контрол на просрочени задължения“,ЕИК ***,гр.София - заявител по ч.гр.д.№ 158/2019г.по описа на Добрички районен съд,частна жалба срещу постановеното по делото на 21.01.2019г.Разпореждане,с което е отхвърлено заявлението по чл.410 от ГПК по отношение на сумата от 530.18 лв.,претендирана като такси и комисионни за допълнителни услуги.

Като релевира доводи за неправилност на атакувания съдебен акт в обжалваната му част,като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснован,жалбоподателят моли за отмяната му и уважаване на искането за издаване на заповед за изпълнение за претендираната сума от 530.18 лв.

Въззивният съд,като взе предвид доводите в частната жалба и изложеното в подаденото от жалбоподателя заявление,намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.275,ал.1,във вр. с чл.62,ал.2,изр.1 от ГПК,от надлежно легитимирано лице,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,при наличие на правен интерес от обжалването,поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Заявителят по ч.гр.д.№ 158/2018г.по описа на Добрички районен съд е сезирал съда с искане за издаване срещу длъжника К.Г.Т.,ЕГН:**********,***,на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за парични суми,претендирани като дължими по Договор за потребителски кредит от 21.03.2016г.,посочени в т.9 от заявлението,сред които и такси и комисионни за допълнителни услуги в размер на 530.18 лв.

Съгласно твърденията,изложени в т.12 от заявлението,претендираната сума от 530.18 лв.съставлява:Такса за оценка на кредитното досие,както и Такса Кредит у дома.Не са изложени твърдения какво представлява таксата оценка на кредитното досие и срещу извършването на какви конкретни дейности същата е дължима.По отношение таксата Кредит у дома е посочено,че същата е по избор на клиента,срещу нея кредиторът се е задължил да му предоставя допълнителна услуга,изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита,също по местоживеенето на кредитополучателя.30% от таксата е равна на разходите,свързани с организирането на допълнителната услуга Такса Кредит у дома и предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на кредитополучателя,а останалата част е свързана с разходите на кредитодателя,направени за събиране на седмичните вноски в дома на кредитополучателя.

За да откаже издаването на Заповед по чл.410 от ГПК за сумата от 530.18 лв.заповедният съд е приел,че претендираните такси за допълнителни услуги са в противоречие с императивната разпоредба на чл.10а,ал.4 от ЗПК,тъй като видът,размерът и действието,за което се събират,не са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.Съгласно чл.10а,ал.1 от ЗПК,кредиторът може да събира от потребителя само такси и комисионни за допълнителни услуги,свързани с договора за потребителски кредит.От твърденията в заявлението не може да се направи несъмнен извод за такъв характер на претендираните такси,доколкото не се изброяват извършените дейности или допълнителни услуги в полза на кредитополучателя.По отношение таксата Кредит у дома,като се отчита естеството на действията,в които тази услуга се изразява фактически,същата не би могла да е на стойност,доближаваща се по размер до 1/3 от главницата на задължението.В съответствие с Директива 93/13,съдът в заповедното производство има задължението да прецени служебно неравноправния характер на клауза,поради което и с оглед изложените към отхвърлителния диспозитив мотиви ДРС е оставил без уважение заявлението в частта на претендираните такси за допълнителни услуги.

Настоящият състав споделя изцяло изложените от заповедния съд мотиви за отхвърляне на заявлението в частта му относно претендираните допълнителни услуги в размер на 530.18 лв.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя,че в случая заповедният съд е превишил своите правомощия,като е обсъдил по същество обстоятелство,което седи извън предмета на проверка в заповедното производство и не може да бъде повод за отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В хипотезата на заявление по реда на чл.410 от ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави,което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК.В този смисъл е и Определение № 974/07.12.2011г. по ч.т.д.№ 797/2010г.,ВКС,II т.о.При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата,от които произтичат субективните права,предмет на заявлението,както и уговорките в договора,които обуславят тяхното действие.Целта е да се постигне още на този най-ранен етап ефективна защита на законните права на потребителя,като се съблюдават императивните норми,осигуряващи минималната закрила на правата и интересите на потребителя.Доколкото в случая договорът за потребителски кредит от 21.03.2016г.е сключен при действието на Закона за потребителския кредит,нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.В нормата на чл.10а,ал.1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставяне на потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора.По правилото на чл.10а,ал.4 от ЗПК,видът,размерът и действието,за което ще се събират таксите,следва да бъдат точно и ясно определени в договора.Нормата на чл.10а,ал.2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности,свързани с усвояване и управление на кредита.

В случая заявителят претендира сумата от 350.18 лв.,като сбор от две такси,без да има яснота какъв е размера на всяка от тях поотделно.Относно таксата оценка на кредитното досие не са изложени никакви обстоятелства,от които да се установява за какво конкретно действие се дължи,в какво се изразява услугата,предоставяна срещу тази такса,за да може да се извърши преценка за съответствието й с нормата на чл.10а,ал.1 от ЗПК.По отношение таксата Кредит у дома е посочено,че срещу нея кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя допълнителни услуги,изразяващи се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита.Услугата по доставка на заемната сума в брой по местоживеенето на кредитополучателя е действие,свързано с усвояване на кредита,поради което за него кредиторът не може да изисква заплащане на допълнителна такса предвид изричната забрана за това,регламентирана в нормата на чл.10а,ал.2 от ЗПК.Извън това,от заявлението става ясно,че сумата по процесния договор за потребителски кредит е преведена по банкова сметка ***,поради което отпада необходимостта от последващо доставяне на заемната сума в брой по местоживеенето на кредитополучателя,или е очевидно,че такава допълнителна услуга не се дължи.По отношение на останалата част от таксата Кредит у дома,свързана с разходите на кредитодателя,направени по събиране на седмичните вноски в дома на кредитополучателя,то освен,че не става ясно какъв е точно размера на това задължение,не се сочи и какви действия фактически са предприети в изпълнение на тази услуга.За да се търси възстановяване на разход следва да е обосновано реалното му извършване.Твърдения в този смисъл заявителят не е изложил.Поради това,клаузите относно таксите за допълнителни услуги не пораждат права и задължения за страните,респ.в частта,с която се претендират произтичащите от тях вземания,заявлението по чл.410 от ГПК правилно е отхвърлено от районния съд като противоречащо на закона.Изложените в частната жалба възражения са неоснователни.ДРС е постановил в обжалваната част правилен съдебен акт,който следва да бъде потвърден.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 21.01.2019г. по ч.гр.д.№ 158/2019г.по описа на Добрички районен съд,с което е отхвърлено искането на заявителя ЕООД „ Агенция за контрол на просрочени задължения“,ЕИК ***,гр.София,за издаване срещу длъжника К.Г.Т.,ЕГН:**********,***,на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за парична сума в размер на 530.18 лв.,претендирана като дължими по Договор за потребителски кредит от 21.03.2016г. такси и комисионни за допълнителни услуги.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.