О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 269
Гр.Добрич ,05.04.2019 година
ДОБРИЧКИ окръжен съд,Търговско отделение,в закрито съдебно заседание,проведено на пети
април,две хиляди и деветнадесета
година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА
ЕВА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова
въззивно частно гражданско дело № 205
по описа за 2019 год.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №3984/25.02.2019 г. по описа
на РС - Добрич на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК***,
със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Д.А., срещу
Разпореждане обективирано в Заповед за изпълнение №177/05.02.2019 г. на РС -
Добрич, постановено по ч.гр.д. №414/2019 г. по описа на същия съд, с което е
отхвърлено искането на дружеството за издаване на заповед за изпълнение срещу Е.С.Ш. ЕГН-********** *** ,в частта на искането
за сумата от 213,45 лв. неустойка .
В частната жалба се
твърди, че обжалваното разпореждане е постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че в производството по чл. 410
от ГПК не се проверява дали вземането
съществува. Преценката на съда в производството по чл.410 от ГПК се
ограничавала единствено до наличието на надлежна индивидуализация на вземането съобразно изложените от заявителя факти, а
основателността на претенцията е предмет на евентуалния исков процес . Тя се
простирала до там, доколкото въз основа на тези факти може да се установи едно
индивидуализирано, спорно вземане, основателността на което ще бъде изследвана
и доказана в друг евентуален процес – исковият. В този смисъл, като е обсъдил
по същество обстоятелство, което стои извън предмета на проверка в заповедното
производство, заповедният съд бил превишил своите правомощия.
По същество се излагат
доводи за валидност на клаузата за неустойка, доколкото целта, с която същата е
уговорена, била да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението на
задължението за предоставяне на обезпечение - поръчител, отговарящ на конкретно
зададени критерии. При този тип неустойка не би могло да се коментира
нейната обезпечителна и обезщетителна функция, тъй
като това не е неустойка за забава, а има съвсем друг характер.
По тези съображения се моли
за отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на друго, с което да се
разпореди издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираната
неустойка в пълен размер.
Добрички окръжен съд, след
като прецени събраните доказателства и обсъди изложеното в частната жалба,
намира за установено следното :
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от
легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се
явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по ч.гр.д.
№412/2019 г. по описа на РС - Добрич е образувано по заявление на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД, за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и
изпълнителен лист срещу длъжника Е.С.Ш.
ЕГН-********** *** ,в частта на искането
за сумата от 213,45 лв. неустойка.
В т.9 от зявлението са посочени сумите : 370,44
лв. главница;неустойка -213,45 лв.;30,98 – законна лихва за периода 23.04.2018 г.-30.12.2019 г..
Вземането е придобитио от
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД по силата на Приложение №1 от
01.12.2018г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017г., сключен с предходния кредитор – цедент „***” АД, ЕИК ***.
Съгласно изложени в т. 12
от заявлението твърдения заемателят по процесния договор се е задължил в тридневен срок от подписването
му да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора чрез
поръчителство или банкова гаранция при условия, подробно описани в заявлението.
Поради неизпълнението на това договорно задължение в уговорения срок, на
длъжника е начислена еднократно неустойка в размер на 213,45 лв.
Добричкият окръжен съд
намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:
В т. 12 на заявлението "Обстоятелства, от които произтича
вземането", заявителят посочва, че съгласно договора
заемателят се е задължил и е предоставил на заемателя паричен заем в размер на
500 лв. Съгласно клаузите на договора длъжникът се е задължил в 3-дневен срок
от подписване на договора за заем да предостави на заемателя обезпечение на
задълженията му по договора, а именно: чрез поръчителство на две физически
лица, всяко от които да отговаря на следните изисквания- да
предостави на заемателя служебна бележка за размера на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е над 1000 лв., да
работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем, сключен с "***"АД, да няма неплатени
осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ за година
назад да е със статут не по-лош от 401 "Редовен", като поръчителите
подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер
заемателят, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение по договора. Поради неизпълнение на това задължение и
съгласно уговореното между тях, заемодателят е начислил и неустойка в размер
на 199.58 лв., която е дължима еднокатно, без период на
начисляване.
Длъжникът има качеството на потребител и
съдът е длъжен да провери служебно дали искането не противоречи на закона и
добрите нрави и без наличие на възражение от длъжника.
С оглед на това въззивния съд не възприема и счита за неоснователни доводите и възраженията в жалбата, че за заповедния съд не съществува възможност служебно да констатира наличието
на нищожна и/или неравноправна
клауза, както и че е превишил своите
правомощия по преценка, като е обсъдил обстоятелство по същество, което следва
да бъде доказано в едно бъдещо исково производство /така Определение
N 974/07.12.2011 г. по ч.т.д.N 797/2010 г., ІІ т.о., ВКС и решение на Съда на ЕС от 14.06.2012 г. по дело C-618/10, с което е дадено задължително тълкуване съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 от ДФЕС на реципираната
в националното ни законодателство Директива 93/13/ЕИО/.
Съгласно задължителната съдебна практика –
т.3 от ТР № 1/ 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
Процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на
обезпечение на заема чрез поръчители или банкова гаранция, като е въведен изключително кратък срок за представяне на
тези обезпечения - 3-дневен от
сключване на договора, което задължение не е уговорено предварително, а едва
след сключване на договора, което лишава заемателя от предварителната яснота за
възможните тежести, които би понесъл ако сключи договора. Въведени са редица и
изключително обусловени и сложни условия, на
които да отговарят тези поръчители, в голямата си част несъобразени с
конкретния размер на предоставения заем, като дори го превишават. При
съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката драстично не
съответства на въведените й функции да служи за обезпечение задължението връщане на
вноските по заема , обезщетение и санкция в
случай на неизпълнение на договорните задължения и излиза извън присъщите й
функции и следователно е нищожна,поради противоречие с добрите нрави.
Видно от горното
обжалваният съдебен акт, постановен от РС – Добрич е правилен и законосъобразен
и следва да бъде потвърден.
Като се води от
гореизложеното,Добрички окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане обективирано в Заповед за изпълнение №177/05.02.2019 г. на РС -
Добрич, постановено по ч.гр.д. №414/2019 г. по описа на същия съд, с което е
отхвърлено искането на дружеството за издаване на заповед за изпълнение срещу Е.С.Ш. ЕГН-********** *** ,в частта на искането
за сумата от 213,45 лв. неустойка .
Определението не подлежи
на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.