О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

            250                                  01.04.2019 год.                              гр.Добрич

Добричкият окръжен съд                                      гражданско отделение

На първи април                                                                                2019 год.

В закрито заседание в следния състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ:                        ДИАНА ДЯКОВА

                                                                                       ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Като разгледа докладваното от  съдия Дякова в.ч.гр.д.№ 222/2019 год. за да се произнесе съобрази следното:

 

         Производството по делото е образувано по реда на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК  въз основа на жалба рег.№ 914/28.12.2018 год.,подадена от адв.М.П.,като пълномощник на  1./П.И.П., ЕГН ********** ; 2./Д.Т.И., ЕГН ********** ; 3./А.В.В. ,ЕГН ********** ;4./Т.В.В., ЕГН ********** ;5./В.И.П., ЕГН ********** ;6./З.В.П., ЕГН ********** ;7./В.В.Д.- К., ЕГН ********** ; 8./Т.Д.М., ЕГН ********** ;9./В.Й.В., ЕГН ********** ;10./С.И.Т. ,ЕГН ********** ;11./ Л.Й.К., ЕГН ********** и 12./Д.Й.Д. , ЕГН ********** срещу определение № 452/13.12.2018 год. по гр.д.№ 00242/2017 год. на Районен съд гр.Генерал Тошево ,с което са : І./оставени без разглеждане като процесуално недопустими   предявените от тях срещу 1./В.Т.И.,ЕГН **********;2./К.Т.И.,ЕГН **********;3./М.З.А.,ЕГН **********;4./И.Г.И.,ЕГН **********;5./М.Г.С.,ЕГН *********; 6./С.Г.И.,ЕГН **********;7./О.Г.И., ЕГН **********;8./И.Д.И.,ЕГН **********; 9./Т.П.Т.,ЕГН **********;10./Д.П.Т.,ЕГН **********;11./Л.А.И.,ЕГН **********;12./М.Д.Г.,ЕГН **********;

13./А.Д.Х.,ЕГН **********; 14./Г.И.А.,ЕГН **********;15./А.А.А.,ЕГН **********;16./Ц.И.И.,ЕГН **********;17./А.П.И.,ЕГН **********;18./Б.Г.С.,ЕГН ********;19./Д.Г.К.,ЕГН ********** и 20./И.Г.К.,ЕГН ********** искове по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ за установяване,че към момента на образуване на ТКЗС с.К.,общ.Генерал Тошево ,земеделска земя:нива с площ от 45 дка е принадлежала не на М.И. Д.,а на втория й съпруг Т. И. и че възстановената с решение № 32/1 от 08.08.1995 год. по преписка № 1674 на ПК Генерал Тошево нива с площ от 45 дка,имот № ** е възстановена в собственост на наследниците на Т. И. ** и е  ІІ./прекратено производството по предявения от ищците срещу ответниците инцидентен установителен иск.

         С доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение,постановяването му в отклонение от установените факти и доказателства се настоява да неговата отмяна.

При данни,че постановеното неизгодно за частните жалбоподатели определение им е връчено на дата 20.12.2018 год., жалба рег.№ 914/28.12.2018 год.,изпратена по пощата на дата 27.12.2018 год. е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК,във връзка с чл.62 ал.2 от ГПК и е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

С искова молба рег.№ 1969/06.6.2017 год.  ,частните жалбоподатели са предявили  иск е за делба на земеделска земя, съсобствена на страните по наследяване      ,черпещ правното си основание в разпоредбата на чл.69 ал.1 от ЗН,като производството по делото е образувано по реда на чл.341 и сл. от ГПК и е висящо във фазата по допускането й. Делбените имоти съставляват нива с площ от 45.00 дка,имот № ** по плана на с.К.,общ.Генерал Тошево,възстановен с решение на ПК Ген.Тошево на наследниците на М.И. Д. и нива с площ от 26.00 дка,имот № 053014 по плана на с.К.,общ.Генерал Тошево,възстановен с решение на ПК Ген.Тошево на наследниците на Т. И. **.

С молба рег.№ 862/12.03.2018 год.,частните жалбоподатели са предявили инцидентен установителен иск  по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ.Изложили са твърдения,че един от делбените имоти:нива с площ от 45.00 дка,имот № ** по плана на с.К.,общ.Генерал Тошево е бил възстановен с решение на ПК Ген.Тошево на наследниците на М.И. Д..Към момента на образуване на ТКЗС в населеното място,собственик на имота бил Т. И. **.Отправено е искане да бъде установено,че правото на собственост върху имота следва да бъде признато на неговите наследници.

Решението на поземлената комисия за възстановяване правото на собственост е стабилен административен акт с   конститутивно действие и именно то определя имота,който се възстановява и кръга на лицата,в чиято полза настъпва реституционния ефект.Установяването на собствеността върху земеделски имоти към момента на обобществяването им   е предмет на иска по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ  и предназначението му е да определи  при спор кръга от лица,в чиято полза следва да настъпи реституционния ефект.Влязлото в сила решение по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ е основание ПК/ОС“Земеделие“ да издаде ново решение,с което да промени ползващите се от възстановяването лица .

Заявяването на иска по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ  е недопустимо,ако не е било подадено в полза на ищеца по такъв иск, заявление по чл.11 ал.1 от ЗСПЗЗ или не е бил предявен иска по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ  в срок до 12.05.2007 год.-така т.3А от тълкувателно решение №4/2014 от 14.03.2016 год. по тълкувателно дело №4/2014 год. на ОСГК на ВКС.

Спорът за материално право не може да бъде разрешаван в делбеното производство,а само по общия исков ред.Недопустимо е съединяването на иск за съдебна делба с иск за материално право по ЗСПЗЗ,тъй като исковете подлежат на разглеждане по различен процесуален ред,което е пречка за съединяването им-чл.210 ал.1 от ГПК.Недопустимо е в рамките на делбеното производство,без да е издадено ново решение на поземлената комисия,съответстващо на правата на лицата с оглед евентуално постановено положително съдебно решение по иска по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ ,делбеният съд да замести акта на административния орган,с който единствено се определя имотът,чиято собственост се възстановява и неговите собственици-така решение № 534/24.09.2001 год. по гр.д.№ 717/2000 год. на І г.о. на ВКС,решение № 224/24.07.2001 год.  по гр.д.№ 587/2000 год. на І г.о. на ВКС и решение № 834/20.12.2005 год. по гр.д.№ 556/2005 год. на І г.о. на ВКС.

Обжалваното определение е постановено при съобразяване на така дадените от ВКС разрешения,поради което и следва да бъде потвърдено.

В частната жалба са излагани доводи,че инцидентният иск бил основан на пороци в преписка № 1674/0.09.1991 год. на ПК гр.Генерал Тошево,по която е издадено решение № 32/1 от 08.08.1995 год. за възстановяване право на собственост върху делбения имот на наследниците на М.И. Д..Такива твърдения в молба рег.№ 862/12.03.2018 год. не са изложени, нито пък са част от основанието на иска по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ,поради което и окръжният съд не ги обсъжда.

         По изложените съображения,съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  определение № 452/13.12.2018 год. по гр.д.№ 00242/2017 год. на Районен съд гр.Генерал Тошево.

Определението подлежи на обжалване  в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба  пред ВКС  при условията на чл. 274 ал.3 от ГПК,във връзка с чл. 280 ал.1 и 2 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                        2.