ОПРЕДЛЕНИЕ№ 338

гр.Добрич,17.04.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в закрито заседание на седемнадесети април през 2019г. в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

                                                                               ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря ………………………….. в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА В.гр.дело №244 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

  Производството е по реда на чл.435 и сл.  от ГПК. Образувано е по жалба вх.№2358/28.02.2019г./ по описа на ЧСИ Н.Ников, рег.№810 на КЧСИ / от  М.К.Р. с ЕГН ********** ***, срещу действия на ЧСИ рег.№810 на КЧСИ по изп.д.№ 20188100400717- налагане на запор върху несеквестируемо вземане –пенсия, превеждана по сметка в Банка ДСК.

Подадена е и молба вх.№2359/28.02.2019Г. по описа на ЧСИ Н.Ников, рег.№810 на КЧСИ, на основание чл.83 ал.2 от ГПК с която жалбоподателката настоява да бъде освободена от заплащане на държавна такса по обжалване действията на ЧСИ. В същата е заявено и искане за освобождаване от такси, дължими на ЧСИ в размер на 88лева.

В законоустановения срок по чл. 436, ал.3 ГПК, взискателя не е изразил становище.

ЧСИ е изложил мотиви за неоснователност на жалбата.

Доколкото искането за освобождаване от заплащането на държавна такса в размер на 25 лева касае редовността на жалбата, въззивната инстанция дължи произнасяне на първо място по този въпрос.

Съгласно разпоредбата на  чл. 83, ал. 2 ГПК, по молба за освобождаване от такси и разноски, за да извърши преценка дали страните разполагат с достатъчно средства, за да ги заплатят, съдът взема предвид: доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства. С оглед данните по образуваното изпълнително дело, жалбоподателката е на ** години, разведена, без трудова заетост, с доход от пенсия в размер от 225.98лева/по нейни твърдения 227лева/ и по данни от справката по персонална партида на СлВп-Добрич- с права върху земеделски имот –нива от 3.167дка, имот *** по плана за земеразделяне землището на с.Приморци. Очевидно материално положение на жалбоподателката /доходите и  са под линията на бедност за страната от 348 лв.- ПМС № 170 от 17.08.2018 г. за определяне размера на линията на бедност за страната за 2019 г./  я поставя в затруднение да заплати дължимата държавна такса по обжалването действията на ЧСИ пред ДОС в размер на 25 лева.  респ. налице са предпоставките на  чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което следва да бъде освободена от внасянето и, както и от внасянето на държавна такса по евентуално последващо обжалване на акт на ДОС пред горна инстанция.

Що се касае до заявеното в молбата искане за освобождаване от такси, дължими на ЧСИ, съдът намира, че те не касаят редовността на жалбата, респ. не плащането им не е основание за нейното връщане. Съдът не може да освобождава от такси, дължими за други производства/в случая изпълнителното/, в които не е ръководно-решаващ орган, нито да освобождава от такси, чието постъпване не е предвидено в бюджета на съдебната власт /в този смисъл т.10 от тълкувателно решение №7 от 25.04.2013 г. по т.д.№ 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.

Тъй като жалбоподателката не дължи държавна такса по обжалването действията на ЧСИ пред ДОС в размер на 25 лева поради освобождаването и от нея, жалбата се явява редовна съобразно изискванията на чл.260 т.1,2,4 и 7 и чл.261 от ГПК, но процесуално недопустима като просрочена и поради липса на интерес от обжалване.

Изпълнително дело № 20188100400717. по описа на ЧСИ Н.Ников, рег.№810 на КЧСИ е образувано за събиране на паричното вземане на взискателя З.М.П.по изпълнителен лист от 16.11.2017г., издаден въз основана на влязло в сила решение по гр.д.№2977/2016г.на ДРС, потвърдено с решение по в.гр.д.№191/2017г.на ДОС, а именно общата сума от 1200лева –адвокатски възнаграждения за двете инстанции.

Предприети са действия по проучването на имотното състояние на длъжницата и събиране на така установените парични вземания на взискателя, като изпълнението е насочено и върху получаваната от длъжницата пенсия. На 22.01.2019г. е връчено на третото задължено лице –ТП НОИ РУСО-гр. Добрич запорно съобщение, с което е наложен запор върху вземането на длъжницата за пенсия. На 24.01.2019г. е входирано в деловодството на ЧСИ обратно съобщение по чл.508 от ГПК от третото задължено лице, с което е  уведомило ЧСИ, че получаваната от длъжницата пенсия е под минималната работна заплата. На 16.01.2019г. е връчено на трето задължено лице –БАНКА ДСК ЕАД запорно съобщение, с което е наложен запор върху „всички сметки“ на длъжницата. На 23.01.2019г. е входирано в деловодството на ЧСИ обратно съобщение по чл.508 от ГПК, с което банката е  уведомила ЧСИ, че М.К.Р. има разкрита една разплащателна сметка, по която постъпва пенсия под установения размер на минималната работна заплата, по отношение на която запорното съобщение не поражда действия.

По правило изпълнението на парично вземане се насочва върху имуществени  права, които длъжникът притежава към деня на запора или възбраната, и то права, които законът позволява да бъдат осребрени. Несеквестируемостта е забрана за принудително изпълнение върху определени имуществени права на длъжника, която лишава съдебният изпълнител от процесуална власт да ги възбранява, запорира, осребрява. Изпълнителният процес върху несеквестируемо право е недопустим и нормите, които уреждат несеквестируемостта са императивни.

Частично несеквестируемо/т.е.секвестируемо при определени условия и в определени размери/ поради изричната забрана на закона /чл.446, т.1от ГПК/ е трудовото възнаграждение на длъжника или всяко друго възнаграждение за труд, както и пенсията на длъжника. Изцяло несеквестируеми са възнаграждение или пенсия, които са в размер под минималната работна заплата/чл.446, т.1от ГПК/. В случая размера на получавана от длъжницата пенсия е 225.98лева, т.е. под минималната работна заплата/560лева от 01.01.2019г –ПМС №320 от 20.12.2018г./. Няма данни за наличност по банковата сметка, в това число за постъпления от пенсия от преди повече от един месец преди налагането на запора, т.е.имащи характер на спестявания, респ. представляващи секвестируемо имущество. Няма данни за плащане по наложените запори  на съдебния изпълнител или отказ да се извърши плащане на пенсията на длъжницата поради тях. Очевидно изплащаната чрез превод по разплащателната сметка пенсия е усвоявана, изпълнителният способ не е реализиран и не може да бъде реализиран, в който смисъл са и отговорите на третите лица. Според чл. 446а ал.2 от ГПК запорното съобщение не поражда действие по отношение на пенсията до размера на минималната работна заплата изцяло/освен за задължения за издръжка, какъвто настоящият случай не е/, респ. след като не поражда действие и не уврежда длъжника –т.е. по причина, че целият размер на пенсията в случая е несекевестируем , върху него не се изпълнява.

Няма данни длъжницата да е уведомявана за наложените запори с нарочно съобщение. На 28.01.2019г. обаче и е връчена покана за доброволно изпълнение, в чието съдържание изрично е посочено налагането на запор върху банкови сметки в Банка ДСК ЕАД и върху пенсията. Безспорно принудително изпълнение  върху изцяло несеквестируемо право подлежи на обжалване от длъжника съгласно разпоредбата на чл.435 ал.2 предл.2 от ГПК. Жалбата обаче следва да се подаде в рамките на преклузивния срок по чл.436 ал.1 от ГПК, който е едноседмичен от връчване съобщение на длъжника за наложения запор, а когато не е съобщен на длъжника- от узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител или отказва да плати на длъжника поради наложения запор/така ТР №2/26.06.2015г. по т.д№2/2013г. на ОСГТК на ВКС/.

Жалбоподателката в случая е уведомена за наложените запори на 28.01.2019г., когато лично и е връчена поканата за доброволно изпълнение. Срокът за обжалване е изтекъл на 04.02.2019 г. Настоящата жалба е подадена на 28.08.2019 г. и следователно е просрочена. Като депозирана извън законоустановения срок същата е процесуално недопустима.

Колкото до доводите в жалбата, свеждащи се до недължимост на сумите – предмет на изпълнението,следва да се посочи, че в настоящия процес материално правен спор за вземането е недопустимо да бъде разглеждан.

Съобразно изложеното по-горе подадената жалба следва да се остави без разглеждане.

С оглед гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА на основание  чл. 83, ал.2 ГПК М.К.Р. с ЕГН ********** *** от заплащане на държавна такса по сметка на Добричкия окръжен съд по жалба вх.№2358/28.02.2019г./ по описа на ЧСИ Н.Ников, рег.№810 на КЧСИ / от  М.К.Р. с ЕГН ********** ***, срещу действия на ЧСИ рег.№810 на КЧСИ по изп.д.№ 20188100400717- налагане на запор върху несеквестируемо вземане –пенсия, превеждана по сметка в Банка ДСК, респ. и от заплащане на държавна такса по евентуално последващо обжалване на акт на ДОС пред горна инстанция.

ОСТАВЯ  БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на М.К.Р. с ЕГН ********** ***, за освобождаване от  такси, дължими на ЧСИ Н.Ников, рег.№810 на КЧСИ по изп.д.№ 20188100400717 в размер на 88лева.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№2358/28.02.2019г./ по описа на ЧСИ Н.Ников, рег.№810 на КЧСИ / от  М.К.Р. с ЕГН ********** ***, срещу действия на ЧСИ рег.№810 на КЧСИ по изп.д.№ 20188100400717- налагане на запор върху несеквестируемо вземане –пенсия, превеждана по сметка в Банка ДСК.

          ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№244/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд-гр.Варна в частта,с която молбата за освобождаване от  такси, дължими на ЧСИ и жалбата е оставена без разглеждане и производството е прекратено, а в останалата част е необжалваемо.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:1.                                                                                                                          

                                                                                           2.