О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 343 18.04.2019 год. гр.Добрич

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На осемнадесети април 2019 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№247/2019 год. за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл. от ГПК въз основа на жалба ,подадена от Й.К.И.,ЕГН ********** и К.А.И.,ЕГН **********,чрез пълномощника им адв.М.П.С. срещу определение № 103/11.02.2019 год. по гр.д.№ 462/2018 год. на Районен съд Балчик,с което е прекратено производството по делото. Определението било порочно ,като постановено при неточно приложение на разпоредбите на чл.126 и чл.299 от ГПК,несъобразяване с императивната норма на чл. 2 от ГПК,постановена от горестоящ съд отмяна на предходен съдебен акт по същото дело и трайно установената практика на ВКС. Отправено е искане незаконосъобразното определение да бъде отменено и съдопроизводствените действия продължени.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима,а разгледана по същество е основателна.

След запознаване с материалите по делото ,съдът установи следната фактическа обстановка:

Гр.д.№ 462/2018 год. на Районен съд Балчик е образувано по подадена от К.А.И. ***, с ЕТГН **********, и Й.К.И. ***, с ЕГН ********** искова молба рег.№ 2396/20.06.2018 год.с която са предявили против П.Д.Ц., ЕГН ********** и Ю.Б.Ц., ЕГН ********** искове за установяване правото им на собственост и предаване на владението върху недвижими имоти,находящи се в землищата на с. К., общ.Балчик; с.К., общ.А. на с.О., общ.А. .

С определение № 400/26.06.2018 год. ,производството по гр.д.№ 462/2018 год. на Районен съд Балчик е било спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д.№ 86/2017 год. на Районен съд Балчик, с предмет искове по чл. 76 от ЗН и делба на недвижими имоти,идентични на тези,предмет на ревандикационните искове.

С определение №70/24.01.2019 год. по в.ч.гр.д.№40/2019 год. на Добрички окръжен съд е отменено определение № 400/26.06.2018 год. по гр.д.№ 462/2018 год. на Районен съд Балчик и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

След връщане на делото от по-горе стоящата съдебна инстанция и с обжалваното определение № 103/11.02.2019 год. по гр.д.№ 462/2018 год., първоинстанционният съд е прекратил производството по делото.Като основание за прекратяването му,БРС се е позовал на висящ спор,предмет на гр.д.№ 86/2017 год. на БРС.Посочил е ,че с влязлото в сила решение по това дело ще бъдат разрешени въпросите за наличие на съсобственост върху имотите,както за относителната недействителност по смисъла на чл. 76 от ЗН на договора за продажба на наследство .Уважаването на тези искове били обуславящи за изхода по прекратеното дело,докато искът по чл. 108 от ЗС нямал касателство към иска за делба.Изложил е доводи,че според съдебната практика е налице отвод на пресъдено нещо,респ.висящ процес,когато предмета на едно дело се включва в предмета на другото.С евентуално постановено положително решение по иска за делба,ищците щели да се снабдят с изпълнителен титул за въвеждане в сънаследствените имоти.С оглед на тези доводи,исковете по чл. 108 от ЗС са били счетени за недопустими и производството по тях прекратено.

Гр.д.№ 86/2017 год. на БРС е образувано въз основа на искова молба рег.№ 580/13.02.2017 год. на К.А.И. ***, с ЕГН **********, и Й.К.И. ***, с ЕГН ********** ,с която са заявили искове за делба на 10 бр. земеделски имоти ,находящи се в землищата на с.К.,общ.Балчик, обл.Добрич; с.К.,общ.А.,обл.Варна и с.О., общ.А., обл.Варна ,останали в наследство от К.Д.И. и А.К.И..Освен ищците,наследник на посочените лица е първия ответник К.А.И.,ЕГН *********.Като ответници са конституирани и съпрузите П.Д.Ц., ЕГН ********** и Ю.Б.Ц., ЕГН **********,сключили договор за продажба на наследство с първия ответник.Този договор,ищците считат за разпоредителна сделка,извършена в нарушение на чл.76 от ЗН,поради което претендират да бъде прогласена спрямо тях относителната й недействителност.

Разглеждането на гр.д.№ 86/2017 год. е приключило в БРС и понастоящем делото е пренесено за разглеждане по реда на глава ХХ от ГПК в Добричкия окръжен съд,където е образувано под № 274/2018 год. С определение от съдебно заседание, проведено на 23.02.2019 год. по производството по в.гр.д.№ 274/2018 год. е спряно поради преюдициалността на спора за собственост, предмет на гр. д. № 462/ 2018 год. на БРС,прекратено с обжалваното определение. С окончателен съдебен акт-определение № 135/01.03.2019 год. по в.ч.гр.д.№95/2019 год. на Апелативен съд Варна,постановено от въззивният съд спиране на производството на основанието по чл.229 ал.1 т.4 от ГПК е било потвърдено.

Така изложената фактическа обстановка води до следните правни извод:

Допустимостта на иска може да е обусловена от наличието на силата на пресъдено нещо (чл.299 от ГПК),респективно наличието на друг вече висящ процес между същите страни,на същото основание и за същото искане (чл.126 ал.1 от ГПК) .

Прекратяването на производството е постановено по съображения,аналогични на тези,с които в по-ранен момент е било постановено временно преустановяване на развитието на процеса- този път счетени за такива,обуславящи недопустимостта на ревандикационните искове по причина разпоредбите на чл.299 и чл.126 ал.1 от ГПК,респективно възможността ищците да получат търсената от тях срещу ответниците защита с иска по чл.76 от ЗН,заявен в делбеното производство.

С оглед на горното следва да бъдат направени някои предварителни теоретични бележки и преглед на трайно установената съдебна практика по особеностите на производствата за ревандикация и делба на едни и същи земеделски имоти.

Когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна-така разпоредбата на чл. 75 ал.2 от ЗН.В производството по съдебна делба процесуалното положение на съделителите не е типичното на страните в общия исков процес.В това производство се упражнява чрез конститутивен иск потестативно право,чийто титуляр е не само ищецът,но и всички участници в имуществената общност-чл. 34 от ЗС,а конституирането на всички съсобственици като страни е условие за допустимостта му, всички страни в делбения процес имат двойно качество - на ищец и ответник по иска за делба. С оглед на горното и по общо правило,съдът следи служебно за правилното конституиране на страните в делбеното производство.Качество на задължителни необходими другари имат всички лица,за които по делото има данни,че притежават дял от имота,предмет на делбата;в случая на възникнала по наследяване съсобственост-всички лица,призовани към наследяване по закон съобразно правилата на чл.5-10 от ЗН;наследниците по завещание;купувачите на наследствени права при липса на спор относно редовността на прехвърлянето.Всеки съделител е самостоятелна страна по делото за делба,но всеки от тях ,независимо от процесуалното му качество на ищец или ответник е заинтересован да се извърши разпределение на делбената маса и да получи своя дял от общността.Съдът е длъжен да разгледа и да се произнесе по всички наведени от съделителите доводи,които касаят основанието за възникване и наличието на съсобственост и може да допусне делба,вкл. на поддържано от ответниците основание.

Съобразно посоченото в тълкувателно решение № 1 / 19.05.2004 год. по тълкувателно дело № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС,решение № 70/ 15.07.2014 год. по гр. д. № 7091/2013 год. на ВКС, I г. о. ,решение № 4 / 15.02.2012 год. по гр. д. № 770/2011 год. на ВКС, II г. о. ,решение № 757 / 22.07.2011 год. по гр. д. № 1879/2009 год.на ВКС, I г. о. ,извършеното разпореждане от сънаследник с договор за продажба на наследство по чл.212 от ЗЗД е противопоставимо на останалите сънаследници и относителната му недействителност не може да бъде претендирана в хипотезата на чл.76 от ЗН,която в този случай не намира приложение.

Съгласно чл. 34 ЗС могат да се делят само вещи, които са съсобствени (общи). За да допусне делбата, съдът трябва преюдициално да установи, че вещта е съсобствена между страните, и размера на идеалните им части. По тези въпроси решението, с което делбата се допуска, ще съставлява сила на пресъдено нещо, макар в диспозитива си да не съдържа изрично установителна част. Ако не бъде призната съсобствеността, искът за делба ще се отхвърли и с влязлото в сила решение ще се отрече правното твърдение на ищеца да е налице съсобственост, или правото на ищеца на дял в съсобствеността. Възможно е в този случай да се формира сила на пресъдено нещо и по правното твърдение на някой от съделителите, който отрича допускането на делбата, защото възразява, че е индивидуален собственик на вещта - ако това твърдение той предяви за установяване в делбеното в производство чрез инцидентен установителен иск, но не и чрез възражение. Следователно, формирането на силата на пресъдено нещо ще е в зависимост от процесуалното оформяне на спора относно липсата на съсобственост-така решение № 244/15.12.2014 год. по гр.д.№7696/2013 год. на ВКС,І г.о.

Отводът за висящ правен спор по чл. 126, ал. 1 ГПК е основателен само при наличието на пълен субективен и обективен идентитет между делата. Липсва обективен идентитет, когато предмет на едно от делата е правоотношение, което е преюдициално спрямо предмета на второто дело. В този случай е налице условие за спиране на обусловеното дело по разпореждане на съда на основание чл. 229 ал. 1, т. 4 ГПК-така решение № 471 / 16.01.2012 год. по гр. д. № 1522/2010 г., на ВКС, IV г. о.

Исковете за право на собственост и исковете за делба могат да бъдат с идентичен предмет-едно и също имущество, но не е налице идентичност по отношение на търсената с тях защита . В производството по делба във фазата по нейното допускане, съдът следва да се произнесе по отношение на това, налице ли е съсобственост между страните, по отношение на кои имоти и при какви дялове (квоти) в съсобствеността,а в производството по чл.108 от ЗС,съставляват ли имотите,обект на изключително притежание на лицата,заявили вещната претенция.В случай на спор по отношение на правото на собственост, касаещ имот, предмет и на делбеното производство, изхода на спора по ревандикационния иск е преюдициален по отношение на иска за делба на същия имот-така определение № 175/27.04.2010 год. по ч.гр.д.№ 161/2010 год. на ВКС,ІІ г.о.

Съдебното производство за делба е уредено от закона като особено исково производство, в което могат бъдат повдигани и разрешавани от делбения съд спорове между съделителите относно провоотношения, обуславящи възникването и съществуването на съсобственост, участниците в нея и техните права. Такива са споровете за собственост, за произход и осиновяване, за приемане и отказ от наследство, за действителност на завещания, за възстановяване на запазена част. В съдебната практика и в правната доктрина няма колебание, че споровете между сънаследниците във връзка с имуществената общност могат да бъдат заявени за разглеждане по общия исков ред в отделно производство преди предявяване на иска за делба. Предявяването им за съвместно разглеждане в рамките на делбеното производство е една правна възможност, а не императивно изискване. Разпоредбата на чл. 342 ГПК, според която в първото заседание всеки от наследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял и против включването на някои имоти в делбената маса, указва срока, в който могат да бъдат повдигани пред делбения съд преюдициалните спорове между съделителите, но не изключва възможността, ако някой от тях е пропуснал възможността да направи възраженията си в този срок, да предяви иск за защита на правата си по общия исков ред, докато е висящо производството по допускане на делбата. В тази хипотеза, поради обуславящия характер на второто дело, макар и заведено след предявяване на иска за делба, съдът следва да спре делбеното производство на основание чл. 229 ал. 1, т. 4 ГПК-така решение № 66 / 16.06.2014 год. по гр. д. № 5605/2013 год. на ВКС, I г. о.;решение № 120 / 13.06.2014 год. по гр. д. № 6714/2013 год. на ВКС, I г. о.

Предявените искове за установяване право на собственост и предаване на владение по гр.д.№ 462/2018 год. са с идентичен предмет по гр.д.№ 86/2017 год. касателно вида и броя на земеделските имоти,но не е налице идентичност по отношение на търсената с ревандикационния иск защита и с тази по предявения иск за делба.Същите са заявени срещу лица-купувачи на наследствени права,т.е. налице е спор относно редовността на прехвърлянето им с договора по чл. 212 от ЗЗД,разрешаването на който не е възможно в делбеното производство с иска по чл. 76 от ЗН. Уважаването на претенцията по чл.108 от ЗС може да има за последица изключване на определени имоти от делбената маса,промяна в кръга на лицата,легитимирани за участие в делбата,респективно припадащите се на съделителите дялове,от имуществото,заявено за делба.В този смисъл,изхода по прекратеното дело на БРС е обуславящ този по спряното от ДОС поради неговата висящност дело,вкл. по въпроса за валидното извършване на делбата-чл.75 от ЗН.

Прекратяването на производството е незаконосъобразно,поради което и съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 103/11.02.2019 год. по гр.д.№ 462/2018 год. на Районен съд Балчик и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.