О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №113

Гр.*** 15.04.2019г.

***КИ ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА Д.

ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС КАМЕНСКИ

КАЛИПТЕН АЛИД

С участие на секретар Елица Александрова, след като изслуша докладваното от съдия Калина Д. в.ч.н.д. № 49/2019г. по описа на Окръжен съд гр.***, установи следното:

Производството пред настоящата инстанция е образувано по жалба на М.Г.Е. с ЕГН – ********** ***, срещу определение от 17.01.2019г. по н.ч.х.д. № 1579/2018г. по описа на ДРС, с което е оставено без уважение разглеждането на подадената от нея жалба като недопустима и е прекратено производството по делото. Доводите които се поддържат са за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционния акт, като се счита, че са допуснати нарушения при неговото постановяване и прекратяване.

В съдебно заседание жалбата се поддържа така, както е подадена.

Лицето срещу което е подадена пред ДРС тъжбата, чрез процесуален представител навежда доводи за правилност на обжалваното определение, поради което се иска същото да бъде оставено в сила.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните в съдебно заседание, настоящата съдебна инстанция намира, че подадената жалба е основателна по следните съображения:

По повод депозирана от М.Г.Е. ***, тъжба срещу И.Г. ***, Районен съд гр.*** е образувал н.ч.х.д. № 1579/2018г. по описа на съда, за евентуално извършено деяние по чл.130 от НК. В началото на процесната тъжба са посочени и деяния по чл.131 ал.1 т.12 от НК, както и такова по чл.325 ал.1 от НК, без обаче последните две деяния да бъдат фактически правно обосновани. Това е направено само за деянието по чл.130 от НК.

Без да констатира и изследва този факт, първоинстанционният съд в процесното определение кратко и лаконично е изложил съображения, че престъпленията по чл.131 ал.1 т.12 и чл.325 ал.1 от НК се преследват по общия ред, поради което тъжителката следвало да се обърне към органите на прокуратурата и досъдебното производство. След тази констатация, неясно остава, защо ДРС не е изпратил материалите по делото на ДРП служебно, каквито правомощия му дава закона /чл.42 ал.3 вр. с ал.2 вр. с ал.1 от НПК, съответно чл.247а ал.3 от НПК/, като съдебният му акт нямаше да подлежи на обжалване, тъй като не се прегражда по-нататъшния ход на производството и каквато е съдебната практика в тази насока.

Следва да бъде отбелязано, че дадените от тъжителката квалификации, не обвързват съда, който е задължен да квалифицира деянията, изхождайки от фактическите признаци, изложени в тъжбата. Съдът не е длъжен да се съобразява с посочената от частния тъжител правна квалификация, а следва от изложените в нея факти да направи своя собствена преценка, на какво престъпление съответстват те. В конкретния случай, настоящата съдебна инстанция констатира, че в описателната част на тъжбата подробно са описани и обосновани само действията на И.Г. от които на тъжителката е причинена лека телесна повреда визирана в чл.130 от НК. Именно за това деяние, с диспозитив е повдигнато и обвинение на И.Г. с тъжбата, като са предявени граждански искове за неимуществени и имуществени вреди от това деяние /виж л.5 долу и л.6 от тъжбата приложена по делото/. Това обаче е останало извън погледа на съдията докладчик, който е дал приоритет на посочените в началото на тъжбата само цифрово изразени текстове, а именно чл.131 ал.1 т.12 и чл.325 ал.1 от НК, без обаче същите да бъдат фактически правно обосновани в обстоятелствената част на тъжбата. Първоинстанционният съд е намерил, че за две от престъпленията, за които се иска да бъде осъдено лицето срещу което е подадена тъжбата, от обективна страна съдържат елементите на престъпления от общ характер и е оставил жалбата без разглеждане. Следва да бъде отбелязано, че за приложението на тези правни норми е необходимо описаните обстоятелства по тях да бъдат установени в хода на съдебното следствие и едва тогава, след като съдът констатира, че престъплението за което е сезиран с частна тъжба е от общ характер, да прекрати частното производство и да изпрати делото на прокуратурата, каквото е изискването и на чл.287 ал.7 от НПК. В случая обаче, описаното подробно в тъжбата разкрива данни в насока, че фактически правно обоснованото обвинение и всички признаци касаят извършено деяние именно по чл.130 от НК, като това се съдържа както в описателната част на тъжбата, така и в самия диспозитив формулиран от тъжителката, независимо, че има посочени и други текстове от НК в началото. Както беше отбелязано вече по-горе обаче, няма пречка ако в съдебно заседание се установят данни за извършени престъпления от общ характер, материалите по делото да бъдат изпратени на ДРП.

С оглед изложеното ***ки окръжен съд:

О П Р Е Д Е Л И

ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО определение № 22 от 17.01.2019г. по н.ч.х.д. № 1579/2018г. по описа на Районен съд гр.*** и връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.